ревността

това ни е новата грижа. все си мислехме, че вики ще ревнува при появата на бебето и много пъти разговаряхме с нея. тя прие габи спокойно и зряло. понякога казва, че й липсва цялото ни внимание, но вижда, че се стараем... абе от нейна страна няма проблем.

габриела обаче проявява ужасна ревност по отношение на сестра си. само някой да гушне вики и габриела веднага се наежва. понякога започва да се сърди дори когато вики се приближава към нас. случва се аз да си играя с габи и ако вики влезе в стаята, габи започва да пищи. а иначе е влюбена в кака си. ако са само двете се гушкат и си играят без проблем.


вики е на 8, а габи - на 1, т.е. достатъчно голяма разлика, за да нямат "какво да делят"

някой имал ли е подобен проблем?

нашето гардже си е най-хубаво!

да, моите имат такъв проблем. сега обаче не мога да пиша, че големия има рожден ден и тук е ужас.
ако намеря, имам една статия за това, много беше интересна, ще я пусна.

Не допускайте магаретата да ви четат конско.

аз доколкото знам тази ревност е типична за възрастта от година и половина до 3 години. След това вече децата могат да разберат защо мама обръща повече внимание на бебето. Затова не сте имали проблеми с каката. Но странното е, че се появява у малката госпожица:) А може би в тази възраст децата по принцип ревнуват много родителите си, защото са много силно привързани. Сигурно затова и Габи се бори за повече внимание :)

Права си че уж нямало какаво да делят, но май винаги ще има.

Приеми го като нормално и природно нещо за здрави деца.
ще ти дам само два примера и ще доловиш разликата.


1/ Баща ми са били четири деца и са оживели само той- най-малкия и едно от средните - леля ми, с която ги свързва обич и подкрепа до края на дните им /татко почина, леля да е жива и здрава/. Като едно от зецата е било тежко болно от туберколоза и леля е била малка и на ръце се е налагало да я носят, тя щом чуела, че почвал на братчето пристъпът и кашлицата, веднага скимтяла/ не е говорила добре още/ и молела майка и да я остави на земята и да гушне болното дете.
Така че, в екстрени ситуации никойне капризничи, в нормалните ситуации - да, капризничат. Дай боже да са си с капризите, но нещата да са нормални и нищо лошо да няма.

2/ Моя приятелка от много заможно и известно семейство я питам как са дацета / има три с около по две-три години разлика/ , огромна къща, две домашни помощници и една психоложка, която са я наели да помага за следобедите с децата...
та тази приятелка ми вика накратко, че влязоха хора и не можехме да поговорим нормално: " онкуренцията е жестока..."

Аз много, много не разбрах идеята и и си отминах от темата, но след време като се замислих, тя е била права.
Конкуренцията добива невероятни прояви и сега като са малки е в доста явни форми, но като порастнат формите са доста неразличими и има да се чудиш защо едното иска това или това без никаква видима и логична причина, а то - мотивирано от нещо изпуснато или изказано от другото дете.

при моите е така, винаги са "нащрек" по разни поводи, въпреки, че много се обичат и се сполотяват като се наложи.

много целувки и най-добри пожелания!

нашето гардже си е най-хубаво!

При нас разликата е малка, но като че ли наистина малкия е по-напорист в търсенето на внимание. Голямата сякаш повече разбира и ако се почувства изолирана или пренебрегната тъгува тихичко и рядко демонстрира явно и шумно недоволство. Обаче брат й е по-рязък и напорист в тези моменти. Аз по принцип съм по-мека и нежна с него, той сякаш ми е слабост и понякога (баща им поне така твърди) прекалявам и не се усещам, че към него жестовете на нежност и внимание са повече. И въпреки това, той е "по-ревнивия" от двамата.
Явно по-малките деца са по-собственически настроени и с времето това се израства, макар че при Крисо тенденцията е точно обратна - колкото повече расте, толкова по-обсебващ става. Но в нашия случай вината май е изцяло моя.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

е разликата между мен и сестра ми. Аз съм голямата, така че ще говоря от тази позиция. Някакви особени пристъпи на ревност или делби не е имало, но-о-о-о като станах на 15-16 години и нашите се случваше да ме оставят да сама със сестра ми, а аз исках да излизам с гаджета....Е не можех да я понасям! Правила съм опити да я оставям при съседи, приятелки на майка ми само и само да се отърва от нея - а тя нахална, иска с мен и момчето да бъде!
Така че по-сериозни "простъпки" очаквайте след 7-8 години

Честит Рожден Ден на Дейви!!!
Много здраве, щастие и усмивки!

Не е Дейви. Рожденика е Алекс.

Аз вече си казах де, но пак да повторя - да е жив и здрав и много щастие пожелавам.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

е разликата между мен и сестра ми (близначки) и по-малките ми брат и сестра - пак близнаци. Та и ние сме попадали много често в подобни ситуации - да трябва да гледаме по-малките, само че никога не е имало проблеми и недоволство от наша страна. Случваше се близначката ми да излиза с гадже и да се налага да води и малката с нея. И когато се върнеха в къщи и някой от възрастните попиташе малката -"Къде бяхте, какво правихте?", тя отговаряше според получените инструкции - "Не ме питайте, че може да ви кажа нещо тайно..."