Детето ми се задавя

Просто се ужасявам сега като го разказвам. Напоследък често му засяда в гърлото несдъвкана хапка, започва да върти глава и не може да си поеме въздух, гледа ме с едни ужасени очи и аз още по-изплашена бъркам в гърлото и вадя. Струва ми се че минава цяла вечност, докато си поеме дъх. Първият път се задави с бисквита и тогава беше най-страшно - много дълго продължи, той започна да посинява, аз го навеждах надолу и тупах, тупах - нямаше ефект. Накрая чак се сетих да бръкна и извадих голямо парче, но щях да умра от притеснение. Следващите пъти вече направо бъркам в гърлото, без да тупам по гръбчето. Само че ме е страх, че вместо да го извадя, може да го натикам по-дълбоко. Вчера за малко така да стане, а и той като се задави, знае че следва неприятната процедура и освен, че е изплашен, че не може да диша, е и ужасен от последващата манипулация. Аз започвам да се питам , дали няма да го травмирам така с моя светкавичен пръст в гърлото (от бързина не съм и много прецизна, веднъж извадих хапка, напоена с кръв).
Вие как реагирате в такива случаи?
Знам, че всички деца се давят, докато не започнат да дъвчат нормално, но съм толкова притеснена, че исках да го споделя, а и страх ме хваща да не се случи пак...

А колко голямо е детето ти?

Колко е голямо детенцето?
Храната му я намачкваи добре ,zа да свиква постепенно с парченцата и да се научи да дъвче.Моето момченце се давеШе до 11м. и повръЩаШе.Затова не му давах бисквити и тем подобни да яде сам.чупех и му давах.Когато се научи да дъвче ,към края на 11м.,zапочнах да му давам сам да си ги яде.

Той е на 1 година и 25 дни. От около 3 месеца му давам бисквита сам да сия дъвче, а от около 2 месеца яде домати на парченца. Аз иначе всичко му намачквам, но солети, банан, домат, бисквита, хляб му давам сам да си ги яде, защото все си мисля, че трябва да се научи да сдъвква. На няколко пъти го улавям, че гълта хапката, без да я сдъвква. Не знам, дали постъпвам правилно...

Честно казано аз бих изчакала още малко с парченцата - някои деца по-трудно се научават да дъвчат по-големи хапки.
Мисля, че е по-добре така, отколкото само да се притесняваш като се задави.
Възможно е наистина в паниката си да пъхнеш хапката по-дълбоко, вместо да я извадиш.
Аз съм го тупала силно по гърба моето дете, казаха ми, че трябвало да се вдигат едната или двете ръце ( не знам защо), а ако се задави по-силно - надолу с главата или заставаш зад него и притискаш под гръдната кост - навътре и нагоре, за да изкочи хапката - точно как става не знам - ЕТ го беше написала веднъж подробно май.

For my dreams I hold my life
For wishes I behold my night

ама като му вадиш с пръст храната, нали го навеждаш надолу?

Ох, невинаги се сещам, бързам веднага да бръкна, докато е изправен. Ама като е наведен надолу не мога да си представя как хем ще го навеждам, хем ще бъркам в гърлото? Защото знам, че трябва пръста да се извие на кукичка и да се плъзне покрай вътрешната страна на бузата.

наистина в такива ситуации не знаеш как по-правилно да реагираш, но можеш например да го сложиш да легне по корем на коленете ти. Така мисля, че ще можеш да бръкнеш с пръст. Важното е да не е изправен за да не натикаш по навътре храната.

Не се притеснявай. Знам, че е ужасно, изживяла съм го, но просто като че ли някои деца са с "по-тясно" гърло и по-трудно се справят с дъвченето и преглъщането на по-големи парченца.
Дъщеря ми беше така до почти 2 годишна възраст. Пасирах всичко и постепенно уголемявах парченцата. И тя се давеше по същия начин, посиняваше, не можеше да си поеме въздух, а като я тупах, започваше да повръща... абе гадно беше. Няколко пъти се е случвало да се наложи да я хващам за краката и да я обръщам с главата надолу - с едната ръка държа за краката, с другата тупам по гърба... Лошо ми става само като се сетя.
Но мина този период.
Аз очаквах по същия начин да е и с малкия ми син, но той няма никакви проблеми с дъвченето и с поглъщането на по-големи парченца.
Просто пасирай всичко и от време на време пробвай с по-едро смляна храна. Няма дете, което да не се е научило да дъвче. Просто при някои става по-бавно.

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

Точно това мислех и аз да добавя.
Трябва много да се внимава, защото ако пръстът е изпънат, наистина има вероятност да натика парченцето вместо да го извади. То си зависи и къде е заседнало де. Но ако не е много навътре - пръстът трябва да е извит като кука. Ако парченцето е по-навътре, трябва детето да се наведе, като главата му е по-ниско от тялото и да се тупа по гръбчето или ако е по-голямо парченце храна да се опита отдолу нагоре да се изтика, като се плъзгат пръстите по вратлето на детето - от гърдите към устата.
Това го знам от майка ми, тъй като навремето съм направила опит да се самоудуша и съм си била натикала кестен в гърлото - едва са успяли да ме спасят и то точно с изтикване на кестена.

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

с вдигане на двете ръце нагоре. Аз започнах да давам бисквити много отдавна, не помня точно кога, но съм и давала да ги смуче, така че е било някъде след 4 месец. И за мен единственото решение беше да бъркам в гърлото, добре че една местна мама на 3 деца като ме видя как я обръщам с главата надолу обясни, че няма смисъл. Аз към 9 месец вече бях спряла да пасирам, не всичко де, но повечето неща дъщеря ми ги яде на парчета. Дори и сега на 1 г. и 2 м. я хващам понякога да гълта много бързо и то неща които не са меки, което ме притеснява малко.

Това с вдигането на ръцете проверено ли е че действа ? Защото ми се струва малко странно, как предизвиква изкарването на заседнало парче?
Ако ти си го пробвала и действа, и аз ще го пробвам.

Ами проверено е
Вече 8 месеца безотказно действа, даже аз не съм я тупала по гърба. Сега ако се задави и я тупна по гърба, тя почва да плаче, явно си мисли, че я бия знам ли?

като те чета и настръхвам. не го мъчи детето с тия големи парчета. щом се задавя и се стига до такива драми, мачкай му храната. ще се научи и да дъвче, но явно по-късно. ама и аз съм една - защо по-късно?!? ще си се научи точно, когато трябва! та още е на една годинка и месец!!!
и за да не те нападнат разни майки, дето децата им дъвчат още в утробата... моят син е на почти същата възраст и всичко му пасирам с миксер. той пък има друг проблем - иска бързо-бързо да се наяде и да става да прави бели. няма време да дъвче, сърди се и плюва. не му вързвам кусур! просто пасирам и има мир. иначе, когато не е гладен, а просто похапва /както казваха в една реклама/... хрупа краставица, бисквити, сухар, варени зеленчуци... всичко. но ако се давеше хич, ама хич нямаше да го насилвам!!!

Аууу, как можа да си помислиш, че го насилвам да яде големи парчета. Той си дъвчеше съвсем нормално, справяше си се, но изневиделица - вземе, че се задави. А и как да му пасирам бисквитата, например? Да не яде бисквита ли... Разбира се, че го дебна, да не отхапва големи парчета, но не винаги имам време да седя пред лицето му, докато той е с бисквита в ръка.
Навън като сме, другите деца ядат всякакви работи и той иска - как да предотвратя неизбежната почерпка?

ами аз, ако съм на теб,няма да му давам бисквита..ако наистина е такъв "проблем"..
Бисквитата е "суха" храна..На мен ми залепват по зъбите ( и на вас също нали?)
Или не му даваи бисквити или му даваи водичка или нещо друго...