Микрокосмос...

Денят умира бавно, уморен,
когато слънцето се хвърля във вълните
и с неговата смърт, звездите в мен
изгрявайки, изгарят ми очите.

Затворен в плътна тъмнина
в главата ми, във моят микрокосмос,
протягам плахо своята ръка
с надеждата да те докосна.

Но нищо не усещам там навън,
ще трябва да си фантазирам,
да те извая като в мокър сън,
от сънища ще те събирам.

Живот ще вдъхна след това
на тялото ти финно, бяло,
ще те прегърна без слова,
ще ти се отдам изцяло.

25.06.2003 г. 01:40 часа.

There are three determined states the cat could be in: Alive, Dead, and Bloody Furious.

!!!!!!!!!!!!!!

Това тук е магията.

прекрасно...



Моли се така, сякаш всичко зависи от Бог, но действай така, сякаш всичко зависи от теб!

Харесва ми твоят микрокосмос, заЩото май и аз си имам един подобен, но мисля скоро да го напускам, че и навън интересни неЩа стават.


Поздравления за стиха, прекрасен е.

Ех, че хубаво...