Мечтите

преди време имах мечти...
После една по една отпаднаха, просто им мина времето :-)
И сега все още си имам някои май :)
Или пък старите са се заменили с нови? :-)
Също така по едно време се страхувах, че всичките ми мечти от 20-тата ми годишнина ще изчезнат...почти успях да го постигна ;-)

А при вас как е с мечтите, появяването им, изчезването? :-)

не спираме да произвеждаме мечти
24 часа ,нон стоп
с 2 котлона ,три котлона, грил във фурната,вентилатори,абсорбатори
индесит и останалите пасти да ядат
на газ, бързи котлони,бавни, с плочи ,без плочи

Boli ni, ...
... ot realnostta...

вие да не сте извънземни?
или сте били досега на луната?
искате ли разрешение за кацане от контролната кула или ще се приземявате по корем в някоя ливада
писта номер 7 е свободнааааааааааа
или кацате там
или като тухла в ливадката между или в тополите

Аз сега се замислих за разликата между мечтите и желанията...
Желанията са нещо относително нетрайно, а пък дугояче казано- нещо, по отношение на което сме по-гъвкави, позволяваме си по-голяма изменчивост и подвижност. Желанията следват динамиката на психичното ни състояние.
Мечтите са нещо, което оцветява живота ни през много дълъг период и са устойчиви на собствения ни "растеж", да кажем детството или пък зрялата ни възраст, или през целия живот, откакто се помним... не съм чувала за лесноосъществима мечта, знам ли... мечтите изискват отглеждане, усилие...
Иначе желания всеки има, мисля, ако престанем да си пожелаваме каквото и да е... мнооо кофти, за нас... щот не сме вече за този свят, материалния, де

съм по-склонна да наричам мечтите си желания, амбиции и стремежи. Всичко узрява с времето...
Така че към днешна дата не мечтая. Бих казала, че работя. Изисквам. Стремя се.

"Реалността е винаги виртуална..."

Постигам ги. И продължавам да мечтая.

"Мечтай, все едно ще живееш вечно. Живей, все едно ще умреш утре." Ей т'ва е!!

"I really think that we could make it good...."

ще спра да мечтая, когато умра...

if i can stop one heart from breaking
i shall not live in vain

... някой май беше казал, че мечтите са за това... Никога да не се сбъдват! И май е бил прав... напоследък мисля върху това... мечтая си за нещо, и знам, че то ще ме направи щастлива... след време част от него се реализира, но само част... т.е щастието ми не е пълно, а мечтата ми половинчато сбъдната... и не ме удовлетворява... поне не напълно и после се замислям този компромис разумен ли е или не... но кой би могъл да върви срещу сърцето си... аз не слушам разума, нищо че обикновенно се оказва прав... но кой ли го е грижа, нали в сърцето ми бие луда емоциа и страст... от която живея! Значи половинчати но хубави... пък и след частичната реализация мечтая за пълното щастие... Така де... Максималист съм! Перфекционист също... Обичам да ми е хубаво, комфортно... и не си позволявам да мечтая за това... за тези неща не се мечтае... при тях е нужна непосредствена реализцаия.... Днес философствам... но защо ли? Не съм на кеф... май ми и личи! Да помечтая ли... в конкретният случай няма смисъл... я по добре да си повтарям Надеждата умира последна, мечтите май също!

Отивам да пия кръв... май само това умея!

...Вампирите излизат само нощем...