Май откачам

Здравейте момичета,

Уж се старах да не пиша за това, но не издържам вече.


Бременна съм в 23 седмица, на 37 и нещо съм. Имам два пъти секцио досега.

Ходих си на прегледи и проследяване, но в сравнение с прегледите едно време, много формално всичко и ако аз нещо не си попитам, нищо не м казват и нищо не предприемат.

Повлияна от вашите данни за 3 д ехограф, отидох в петък в Студ. град и ме гледа д-р Георгиев, препоръчан ми от едно мило мамче, което беше писало в клуба, че е доволно от него.

Беше внимателен, но много се учуди, че съм стигнала до тука без да съм направила някакъв "трипъл" тест / било с даване на кръв/ за вероятност за Синдром на Даун.
Казах му ,че по мое решение не съм направила амниоцентеза, / за коато пак от жените чух/ , а за това изследване не съм знаела и ако са ми казали навреме, да съм го напрвила сто пъти . Но не съм и никой не ми е казал.

Д-р Георгиев каза, че се стараел да измери големината на носа на бебето, която идвала като някакъв показател, но нищо не каза точно...

Не ми записа на дискета нищо, защото каза, че не хванал интересни моменти, плодът наистина мърдаше. Полът също не каза, защото не го виждал от положението на плода.

Тихичко си изкрейзвам сега - като съм на 38 без няколко месеца - сега и да го правя при лош резултат, изходите са два и не са много добри нито единият , нито другият.

Извинете ме за това писмо, но имала ли е някоя подобни преживявания и какво направихте ?

Учудва ме, че не са ти го предложили като вариант, предвид на възрастта ти, напоследък го предлагат едва ли не стандартно и на доста по-млади бременни.
Тук можеш да прочетеш малко за Triple Test-а -> [линк] Сякаш не си много закъсняла, пише, че може да се прави до 22 седмица, но за след това нямам понятие дали са показателни стойностите, които се отчитат.
Вярвам, че всичко ще ви е наред и без него

Lovely...Photek plays Six Feet Under

Хей, не се притеснявай, този тест се прави в различни страни задължително при възраст на майката над 32-35 (според страната). В България не се е утвърдила тази практика и аз също нищо не знаех за него. Има гинеколози, които го препоръчват на майкит.е Когато забременях, бях на 30 и се налагаше доста да пътувам. Та в 4 месец бях в Гърция и там ме гледаха на ехограф (за първи път в тяхната страна) и като си ме гледаха, ей-така ме попитаха дали съм си правила такъв тест, имам ли застраховка, която да го покрие и тн. Просто се разболях - свързах гледането на ехографа с някакви проблеми и бях сигурна, че затова са ми препоръчали този тест. Толкова се бях притеснила, че на близките ми им трябваше много време да ме успокоят. А пък то беше просто стечение на обстоятелствата - лошото настроение на лекарката, която ме гледаше и все намръщена се взираше в екрана, краят на работното й време, фаkтът, че въобще не беше съобразила колко ранима е майката в такива моменти и как следи всяко движение на лицето й. В крайна сметка, макар и рутинен, аз не си направих този тест... Бебо се роди прекрасно детенце и само дето си късах нервите цял месец докато се успокоя.

Така че въобще, ама въобще не се притеснявай - попитали са те, защото си на 37 и нашите се стремят да следват вече международните стандарти. Ако са имали някакви съмнения за плода, те са длъжни да ти го кажат и са щели да ти го кажат - не се съмнявай в това. Така че колкото по-бързо разсееш черните мисли, толкова по-добре за бебо, теб и околните ти. А да не говорим, че тестът показва някаква хипотетична възможност, нещо от сорта едно на няколкостотин, така че хич не се впрягай, ами си мисли с обич за малкото човече под сърцето ти .

Много ти бллагодаря, опитах се да го принтвам за да ми го преведат добре, но нещо не го улучвам, това ще го оправя с техниката.

Проблемът е че и да го направя си е късничко за аборт и дори по мед. показатели знам че винаги може, ужасът ми ще е голям.

Навярно заради двете деца, нали писах, че имам два пъти секцио, не са ми го предложили, предполагам заради това е .

Странното е че дори и за амниоцентезата научих от моята стоматоложка, която съвсем случайно нещо разказваше, а не от лекарите, които ме наблюдават.

Благодаря ти много, лошото е че 38 без малко са доста над 30, та само тлупости са ми в главата...

Пак ти благодаря!

В момента изживявам същите терзания. На 35 съм и никой не мие препоръчвал амниоцентеза, но аз съм чела за това и поразпитах. Това изследване се прави на 4 ти и половина месеца и трябва до две седмици да взема решение дали да си го направя или не. Прави се когато имаш генна обремененост в семейството или не дай боже предишни бременности с генни проблеми на плода. Терзанията ми идват от факта, че съществува известен риск, а моето беше е много дълго чакано/те повечето са чакани де, ама моето 15 години/ и не искам да се сещам как зорлем може да разваля хубавата работа. Хрумна ми нещо, което наклони везните за решението ми - ами, ако ми кажат, че /чук на дърво/имат някакви съмнения/защото се съмнявам, че някой ще се изтъпани и ще каже - да, сигурно е , махай го!/ тогава какво мислиш, чи бихме направили ? А? Махаш го, защото можело и да има проблем? Аз -не. А ти?

И аз - не, нооооо


имам вече опит --

някаква лекарка преди 11 години участъкова ме шашна нещо за детето /второто/ и аз бегом с него в педиатрията / на "Д. Несторов/ и там рев и молби без час да ни вземе някакъв професор, прие ни човека, видя че аз съм на краен предел
/ дори не се бях прибрала у нас и от поликлиниката с шишетата за бебето направо в болницата/, сутринта ми каза тя диагнозата, професорът ни прие късния след обяд.

успокои ме, че било само рахит и хич да не се притеснявам, само режима да променя на хранене и капки по схема.

Успокоена на другата сутрин минавам през въпросната педиатърка участъкова и и казвам, че всичко е наред, само храната да променя малко итя ми вика, че така съм и казвала, за да "крия детето и да не съм се излагала.."

Та аз напълно шашардисана - пак доктори, изследвания и пр., всичко се отрече, но ходих побъркана една година.

Сега, с Божията помощ, това дете е на 11 и си е абсолютно нормално и идеално се учи и пр. но тогава като бременна много работих, вкл. и тежка работа доста, та затова се почувствах доста виновна и 1 година ходене по мъките напълно излишно.

Та имам си обица на ухото от такива лекари.

Ти в никакъв случай не се шашкай, почивай си и за нищо не си мисли лошо.
Убедена съм, че всичко ще ти е наред.

Бебчето ще ти е прекрасно, кога му е времето да дойде, да не сме с близки срокове?

Добре, че го има този и-нет, че едно време нямаше с кого да си сподели човек , само с майките по опашките по поликлиниките.

Ама какво като 37 е доста над 30? Това да не е правило? Аз бях изненадана да разбера, че дори при положителен тест, това означавало, че има възможност 1 дали не беше на 1000 нещо да не е наред. Вече не си спомням точно. Аз затова не си направих нито кръвен, нито онзи с дупченето на матката, защото при всяко положение много си исках детенцето и не исках да се обременявам с излишни страхове и притеснения. А да не говорим, че вторият може да бъде и опасен за плода. Нормално е да се притесняваш, всички се притесняваме, независимо на колко сме години. Аз искам да си имам и друго детенце след известно време и фактът, че ще бъда доста над 30 въобще не ме спира.

Здравей ,аз съм на 36 и нещо и съм в 26-та г.с. Моят гинеколог ме прати на медико- генетична консултация още като бях 17 г.с.Там попаднах на чудесна лекарка, която ми обясни всички рискове.Няма да влизам в подробности но при мен и теб има риск единствено заради възрастта, защото и аз в генетичното си дърво нямам отклонения.Освен това не ни е първо раждане.Аз се реших на амниоцентеза и не съжалявам, защото в момента съм напълно спокойна поне за това.Имам страхотни други проблеми и ако трябваше и за това да мисля щях да се побъркам. При това положение не трябваше да правя изследвания за алфа фетопротеини или биохимичен скрининг.За твое успокоение можеш да направиш някое от тези двете.За амниоцентеза със сигурност е вече късно.Освен това ме наблюдаваха на ехографа в 21-22 г.с. за да видят затворена ли е някаква неврална тръба и имам още едно ходене 30-31г.с. за проследяване развитието на бъбреците.
Аз съм от Варна и за амниоцентезата ходих в Майчин дом.Много съм доволна от отношението на персонала там. Те дори се учудиха защо ще правя тази манипулация при условие че съм раждала. Защо не отидеш при тях за една консултация.Медицинска генетика се намира на 13 етаж на Майчин дом.
Успех и лека бременност.Радвам се че в клуба има бъдещи майки, които не са първа младост. Трябва да се подкрепяме.Колко години ще бъде вашата разлика? При мен ще е 13.

Не, не откачаш...Просто това, че някой има 3Д ехограф и гледа на него не означава че е абсолютна инстанция ...Я върви при някой по-опитен пък макар и без 3Д ехограф...

Аз съм на 41 и през Януари родих Вики, първото ми дете. Много се косяхме за тоя Даун и сами поискахме теста.
Изрично говорих с лекаря и тои каза. По отношение на Даун теста е много точен. Няма го тоя момент - има вероятност да е Даун 30% 70% . Или е Даун или не.
Благодаря ба Бога не е Даун, ама пък е одрала кожата на баща си
Така че съвета ми е - направи си, подбери лекаря внимателно да е опитен. При мен бяха 2 души а и не боли

За кой тест говориш? Кръвния или амниоцентеза? Кръвния ще си го направя, защото не носи никакъв риск, но амниоцентезата - поне моя гинеколог не ми препоръчва. Да е жива и здрава хубавицата ти. Нищо че е одрала кожата на баща си:)))

И аз съм от Варна и никак не е късно да си направя амниоцентеза. Сега съм в края на 3-ти месец и съм на 36. Говориш за Майчин дом в София, нали?
А знаеш ли къде във Варна се намипа"Медицинска генетика". Някъде в Терапията, ама не зная точно къде? Казаха ми, че лекарките там били много мили женици и бих искала да поразговарям с тях за това какви са възможностите и кои от тях са безрискови за бебето. Трябва да ме разберете. Чакам от мно-о-о-о-го дълго време:)

При кой гинеколог си във Варна? Другите ти проблеми за разправяне ли са?

Искам да ти напиша бележка но не можах да открия как да го направя.
Подскажи step by step.Благодаря

Много ти благодаря за писмото.

Първото сега ще стане на 15 и разликата ще е , живот и здраве, 15 и тримесеца , а второто ще е с разлика 12 и два месеца.


Не са малки разликите, но да сме живи и здрави.

нека наистина да се подкрепяме. То само такива като нас могат да разберат какво е да тичаш динамично като днес и да нямаш нито памперси, нито шишета, нито дори биберони като днешните, които се закачват на синджирче на дрешките. Едно време имах няколко биберона и ги носех в две пликчета - "Чисти" и "Мръсни" , т.е. като изплюе на земята бибата и давам чиста , а мръсната - в плика и колич
ките бяха едни "дървени" , та като в чужбина видях количка с прозрачно покривче, - все едно атомна централа разгледах .

Звуча смешно, може би, но тези улеснения накуп или липсата им съвсем не са за пранабрегване

Ще ти послушам разумното мнение и много ти благодаря.

Слава Богу, че ви има в този клуб, че да има с кого човек да сподели и да се консултира с минали по тоя път.

На теб много здраве и успехи!

Направо ти завиждам как си се решила за трето дете. Твоят в къщи как реагира? А големите деца? Аз все още не мога да се преборя със съпруга си и не знам в крайна сметка какъв ще е резултата.Между него и брат му има разлика от 14 год. и той смята ,че това не е хубаво за децата, особено за големите.Трябвало да имат отделни стаи , да си канели приятели и да не им се мотаят някакви хлапета из краката.С моето решение (все едно съм си купила бебето от магазина и искам да го натреса в къщи )съм правела така , че големия син да не искал да се прибира в къщи.Извинявай че те натоварих с моите проблеми, но го направих спонтанно.

Изобщо не откачаш, даже докато ти четох постинга, все едно че аз съм го писала. През септември ще стана на 35, тогава ще родя и третото си дете, живот и здраве. Тогава дъщеря ми ще е на 14 и половина, а синът ми на 9 и половина. За тоя трипъл тест научих тук в клуба и веднага хукнах да питам правят ли го в Русе. Лаборантката беше изключително изненадана, че знам за този тест, сякаш някой ми е издал държавна тайна. Не го направих, просто нямаше къде. За амниоцентезата не те съветвам, освен ако нямаш наистина основание да го правиш по лекарска препоръка. Моята гинеколожка ми каза за случай при нея, подобен на моя. 39 годишна, трета бременност от втори брак, амниоцентезата показала че няма причини за безпокойство, но впоследствие от самата процедура се е получила инфекция на околоплодните води и загубили бебето. Така че, каквото сабя покаже. Годините нямат толкова голямо значение, при положение че не си първескиня.
Не че искам да звуча като баба ми, но преди девет години, когато синът ми беше бебе, да попаднеш на кисело мляко в магазина беше луд късмет, рафтовете бяха празни. Ходех рано сутрин в 6.00 да купувам прясно мляко от едни хора които го носеха с кола от някакво село. Виеше се опашка, квасех млякото и така го хранех. Чак не мога да повярвам че няма и десет години оттогава, а колко са се променили нещата.
Не се притеснявай, всичко ще бъде наред!!!

Този мъж като че ли не е взимал участие в правенето
Хайде да те успокоя. Братът на моя мъж може да му е син! Ами разликата им е 18 години!
Майка му ражда първите си две деца рано (18-20 годишна). Когато ражда третото е на 37. Криела се е, разни бабички й разправяли как децата й щели да избягат и т.н. простотии.
Ще ти кажа, че всичко зависи от това как ще предлазположите баткото и как първоначално ще приеме бебо или беба! Ако родителите игнорират едното от децата и обръщат повече внимание на другото, независимо каква е разликата ще е кошмар в къщи.
В "италианското" семейство на моя мъж ситуацията е следната: Сестра му (32 годишна) идва на гости с двамата му племенници (на 9 и 7 години), малкия вуйчо е на 15 (здрав пубертет), големия вуйчо на 34 (това е мъжа ми, търпи ги 5-10 минути и се изнася, защото иначе ще се скара или със сестра си, или с майка си). Когато племениците са на гости малкия вуйчо се изнася, той така или иначе не се прибира (други семейни драми). Та ако сина ти е на 14-15 той няма да се прибира не защото има бебе вкъщи, а защото си мисли за мацки, купони и разни такива и е съвсем нормално всичко да го дразни - просто пубертет - на някои деца така им превърта, че не можеш да ги познаеш
А братът на моя мъж идваше редовно при нас (живеем в къща, на отделни етажи сме) я да яде, я пари да иска и когато научи, че съм бременна констатира "И сега кво, аз оставам на заден план" - само дето той не ни е дете...а и техните редовно се опитват да ни прехвърлят родителските функции...
Та какво исках да кажа - разликата няма значение! Ако питаш мен двамата племеници са толкова непоносими, като са заедно, че даже обмисляме с мъжа ми каква разлика да има между децата ни.
Пък и баткото като излиза с бебо така ще му се лепят мадамите- това от личния опит на мъжа ми.
Важното е по никакъв начин да не се промени отношението ти към баткото и даже да споделя грижите около бебето (естествено не натрапено). Независимо каква е разликата винаги ще има проблеми и кавги между децата.