За тръшкането

Има ли някакви "трикове" с които да накарам малкото зверче да пропусне или поне да смали до прилични граници тръшкането по улицата?
Питам, защото напоследък този "ритуал" се практикува много често от малката калпазанка, при това върви във възходяща форма. Винаги когато нещо не стане на нейното. И естествено колкото по-силно е желанието, толкова по-яростна е съпротивата:))
Типичен пример:
излизаме на разходка в морската, тя вижда детенце с играчка, засилва се и иска да му я вземе. Детенцето си я дърпа естествено, но Моника продължава настоятелно да го гони и да се опитва да вземе желаната играчка. Аз отивам и я взимам на ръце за да я отведа на друго място...и тук вече става напечено, защото почва един рев (тип "я да видя дали мога да се пукна), едно опъване и тръшкане, последвано от яростно хапане и удряне. Направо като подивяло животинче е! Ни приема-ни предава. Понякога, когато набара някоя чужда играчка с която никой не играе е доволна, но това трае кратко защото обикновено детенцето се връща да си я вземе. А аз не мога да ги оставя да се борят за играчката и естествено взимам Моника....и...пак се повтаря сцената.
Нося и играчките (купих и количка, която тя много харесва, едно търкало дето се бута...) но с тях си играе съвсем малко - до момента в който зърне някоя друга играчка. Абе дето викат - чуждото било по-хубаво :)) А, и като искам да я сложа в количката пак така става. Оня ден цели 5 мин се опитвах да я вкарам в количката. Тя обаче се изпъва като стуна, бута, рита, не дава да я сгъна да седне..и като капак ми смъкна потника, за радост на мъжете от съседните маси...:)
Ясно ми е, че повечето деца така реагират, но дали има начин да я разсея ефикасно, за да не е толкова драматично всичко..? Имам чувството, че се опитвам да хвана диво коте. Ако сте хващали знаете, как хапе, дере и се мята. Е - нещо такова само дето "котето" е цели 11 кила вече...:)
А как гледат бабите по пейките...изумени и възмутени...тва е друга тема...

пляскаш. веднъж. не много силно. това би трябвало да я стресне достатъчно много. не съм привърженичка на силовите методи, но смятам, че физическото наказание се налага тогава, когато детето отказва да приеме родителския авторитет. вярно е, че децата не са наши играчки, роботи, роби и т.н., но не са и наши равни, поне докато ние сме отговорни за тяхното физическо оцеляване и възпитание.
тя е намерила начин да се налага, ти трябва да намериш начин да я подчиниш. защото в случая не е важна играчката на другото дете, сядането в количката или каквато е там конкретната ситуация. детето трябва да осъзнае, че родителят знае по-добре и на базата на своя опит и знания определя правила. спазването на правилата води до добри неща. неспазването на правилата води до някакво наказание, което евентуално ще предотврати голямата беда.

ами тя утре може да се отскубне от ръцете ти и да хукне да пресича улицата самичка. какво ще правиш тогава? ако не я хванеш преди да скочи под колите? покрай морската градина във варна се кара доста бързо на места....

нашето гардже си е най-хубаво!

Bejb преди няколко месеца се чудех дали да не пусна една подобна тема с полезни линкове вътре по тоя въпрос. За щастие този момент при нас премина относително рано и бързо, но т.нар. тръшкане според мен е всеобщ проблем на тази възраст. На английски състоянието се нарича Temper Tantrum и има много сайтове с обяснения как да реагираме, и наистина действа. Загубила съм вече линковете, но с едно бързо търсене могат да се открият, като начало можеш да погледнеш ТУК

Lovely...Photek plays Six Feet Under

според мен всяко дете минава през такъв период.
тъй като не съм привърженик на силовите методи смятам, че докато го израстне трябва да действаш както до сега: вижда нещо мони - тръшка се - ти я гушкаш и я махаш от дразнителя. и така 100 пъти ако трябва.
за примера, който дава yanita смятам, че работата на родителя при толкова малки деца (като твоето) е да са постоянно о/о тях, за да няма такива случки.
защото някои деца като ги пляснеш - и те не пипат повече, но има такива които като ги пляснеш нарочно ходят там.
пак казвам това е моя метод за възпитание за толкова голямо дете.
п.с. поддадеш ли се на тръшкането смятай, че много по-трудно ще го изкорениш. детето си мисли "я, да се тръшна" - мама се поддава на провокацията, то си казва "ооо, това работи чудесно, защо да сменям метода на въздействие"
а за коментарите на бабите - мноо ме дразнят, беее. ignore до дупка

Точно в конкретния случай, който описва бейб, по мое мнение, не е много целесъобразно да я плесне. Ефектът ще бъде да я стресне и нищо повече. Не съм маниачка на тема да не плесваме децата, напротив, правила съм го в няколко случая, когато аз съм стресната за физическата безопасност на детето и от ужас съм реагирала така спонтанно. Тук, по-скоро, е въпрос на сблъсък на воли, и липса на самоконтрол у малкото дете. В такива случаи аз правя следното - ако въобще обърна внимание на тръшкащия ми се син, а не го игнорирам напълно, го хващам за ръцете, гледам го съвсем отблизо право в очите и настойчиво му повтарям: Овладей се, овладей се, овладей се! Може и смешно да звучи, но на n-тия път схвана какво означава думата и сега е достатъчно само да видя признаци, че се задава буря от негативни емоции и само да му го подхвърля небрежно... Потреперва му малко брадичката, намръщва вежди, но успява да се сдържи да не налети или да изпадне в истерия. Друг начин е детето да бъде оставено насаме със себе си за няколко минути - по минута за всяка година от възрастта му. И това да му бъде обяснено - че е насаме със себе си, за да премисли, да се успокои, някакси да запази достойнството си. Когато е готово - да излезе от стаята. Обикновено не излиза де , тогава аз влизам и го питам - искаш ли пак да бъдем приятели? И за секунди сълзичките пресъхват и е готово да се усмихне...
Доказано е, че циркът се вихри, само докато има публика

Lovely...Photek plays Six Feet Under

Ами не знам дали ще има ефект. Тя е на 1г и половина, дали ще разбере от пляскане? Щото съм пробвала да я плясна (тоест не пробвала, ами изтървала нерви) но нямаше никакаъв ефект. Само дето ми стана гадно на мен.
Обаче усещам, че нещата излизат извън контрол. Снощи докато заспивахме (тя вечер става още по-буйна) половин час бесня из леглото, накрая започна да ме скубе. Аз започнах да се правя, че плача...тя ме гледа хитро, казва "мама пачи" , идва прегръща ме, навира ми едно носле в устата...и аз...омеквам като сладолед на слънце. И след малко пак почва да ме скубе...после пак "мама пачи", цуни-гуни...и така...обаче накрая започна само да скубе , без "извинението" ...накрая аз се изнервих и я пляснах.
Поплака малко обидена, обърна се и се нагласи да спи. Аз се опулих. Преди това един час се въргаля и не пощя да заспива. После се обърна към мен гушна ме...(нямаше и следа от рева преди малко) и си заспа мирно и кротко. Ей това ми събра очите в точка. Аз съм привърженичка на непляскането и невикането. Мисля, че това не води до нищо положително и когато се е случи да си "изтърва" нервите, го приемам много драматично...После цял ден ми е криво и се чувствам провалена и виновна...Ох, понеже ми е първо дете незная дали така ще я разглезя или не...

да, и аз така правя - просто я отделям и търпеливо понасям последствията. На нея бързо и минава и след 1-2 мин. се успокоява. Но просто това което прави е много драматично и погледосъбиращо. Не че ми пука особено много от околните, но се чудя защо е така бурно...
Наистина виждам, че и другите дечица правят сцени, и това много ме успокоява, но те сякаш само си реват....или пък рев със дърпане...ама чак биене и хапане не съм видяла...
Надявам се да е въпрос на възраст и след време да приема тези неща по-спокойно. Малко ми е сконфузно, когато усещам хорските погледи залепени за нас в такъв момент. Сякаш си казват: виж какво разглезено дете. Нали не е разглезване това, а просто етап от развитието на детето...?

Ние сме в същия период (20 месеца) - тръшкане, плач, хвърляне на предмети от столчето, нежелание да седне в количката. Изобщо това, което описваш е поведението на Изабела. За щастие, тя има "temper tantrums" много рядко, предимно когато е изморена и много и се спи или когато е гладна. Когато се хвърли на земята аз напълно я игнорирам и тя става веднага. Ако е искала нещо не и го давам! Когато хвърля храната си или чашката си от столчето за хранене я "наказвам", като и отнемам храната и я изолирам за няколко минути (3-4). След това я освобождавам от столчето, защото най-често това е причината за поведението и. Когато не иска да седне в количката имам няколко тактики - първо опитвам да я сложа отново, като и пея една песнияка, която тя асоциира със заспиване. Това обикновено е достатъчно. Ако не успея, я хващам за ръка и я водя с мен като бутам количката и след време опитвам пак. По правило, оптвам се да реагирам спокойно и да бъда твърда, за да и покажа, че става както Аз кажа (когато поведението и е извън нормата); иначе просто я игнорирам.
А пък на бабите изобщо не им обръщай внимание.

Благодаря ти, Елион:) определено ще ми е от полза...

Аз не съм привърженик на "възпитанието по книга", но в Др. Спок четох, че броят и продължителността на т.нар. "temper tantrums" зависи от емоционалността на детето. По-емоционалните деца имат повеже на брой и-бурни реакции. Това може да е причината при вас - емоционално дететнце.
МониТ

:)
Моника в къщи се засилва и се тръшва на леглото, но като цяло навън всичко е по-драматично защото сякаш е по-възбудена, има много повече интересни неща, които иска да вземе или да прави. Затова предимно навън са тези изблици. Няма как да я оставя да се успокои навън сама, защото тя се засилва нанякъде и изобщо не и пука, че не съм наблизо...засилва се след някое детенце и може 50 метра да го гони за да се опита да му вземе топката например. Интересното е обаче, че като го стигне, никога не се тръшка пред него за топката, само обикаля предпазливо и протяга ръчички. Но как да ги оставя така. Другото дете започва да нервничи и моя работа е да я отведа..
...и....така става сценката:))

Все едно пишеш за моята малка 3 годишна дивачка като беше по малка.За да избегна този проблем ходех на Летен театър или други детски сборища само когато е рано сутрин и сме с 2 - 3 познати деца.Дъщеря ми лесно се превъзбужда и тръшка.Аз все още избягвам да я водя на много шумни места като Детския кът след градина.Само като е бодра и наспана.
На моята малка много успокоително и действа тихата алея в Морската. Ако искаш пробвай с някоя навита мама да поиграете там.Дано съм ти била полезна

поправете ме ако греша, но тръшкането за чужда играчка хич не ми изглежда като следствие от умора. а и не веднъж съм виждала деца да го правят за играчки в магазин.
каквато и да е ситуацията, мисля че детето трябва да се научи да се подчинява на волята на родителите - не винаги и не всичко може да бъде обяснено на детето на момента.

нашето гардже си е най-хубаво!

Като го прочетох се замислих дали не е пробвала докъде може да стигне?Малките деца имат нужда от установяване на границите.Понякога си правят експерименти,за да видят докъде може да се простират.Тъй че може от това,че си я плеснала да произтекат полжителни последствия.Просто я научи да разбира кога прекалява-напр. с някоя дума или жест/не шамар/.Майка ми напр. имаше 1 физиономия и само като я видех преставах,защото знаех,че след това следва наказателна акция.

Димитър-26.10.2002

Темата ти е много хубава. Моята малка щерка, моето бебе, оня ден за пръв път разигра 'тръшкане' подобно на това, което го описваш. Докато я люлеех се приближи друго детенце, което явно също искаше да се люлее. Смъкнах я, седнахме си на една пейка отстрани. До тук никакви протести - тиха като мушица. Но в момента, в който детенцето седна на люлката, моята като започна един рев, писъци, протягане към люлката. Все едно й взеха най-съкровената частна собственост. Аз паднах от смях, не очаквах такава реакция. Не знам как да реагирам в такава ситуация. Знам, че не бих могла да й обясня и да разбере. Вариантът с шляпването хич не ме кефи, не мисля че е правилно. Но се плаша да не я разглезя. А и щом от толкова дребна (няма още 9 мес.) ми го играе, не ми се мисли какво ще стане като стане на възрастта на Моника.

Та значи, ако се поставя на твоето място, аз бих я убеждавала, а после бих й отвлякла вниманието с нещо друго интересно. Например - 'Това е играчката на другото дете. То сега си я иска и ти трябва да му я дадеш. Нали няма да ти е хубаво някой да не ти дава твоята играчка'. И ако продължава да се тръшка - 'Обясни ми моля те, защо се правиш на капризно бебе. Знаеш ли колко си грозна така.' И после й отвличам вниманието - 'Я виж тази червена птичка как ухажва другата...'

При нас, обаче, този подход не върви, нали ми е бебе и още нищо не разбира. Като вземе да не ще да си сяда в количката (редовен номер напоследък), аз я оставям права, хваната за облегалката. И седим така, докато се умори и не седне сама. Пробвам да й кажа с твърд глас да престане да ме разиграва и да сяда, но не хваща дикиш. Другия вариант е някоя друга майка да я сложи да седне. (случвало се е 1-2 пъти, като я гледат как се пъне, или пък как я нося и бутам количката) Понеже ми е интровертче и изпитва голямо неудобство от другите (непознати) мами, Цвета моментално сяда и става най-тихото и послушно бебе. Уффф толкова ме е страх да не я разглезя, и същевременно усещам, че съм много близо до тази граница.

Много добре си намислила да обясняваш на детето си, но за съжаление когато те са на около 2 годинки, т.е., между 1 .5 и 3 (на английски си има термин: terrible twos) те разбират много добре какво им казваш но правят точно обратното, като в същото време те гледат в очите за да видят реакцията ти. Това е съвсем нормално за тях но за съжаление ние не можем да се поставим на тяхно място и често излизаме от равновесие. Затова моят съвет е да се наслаждаваш на няколкото месеца спокойствие които са ти останали и да събираш сили; след половин година ще са ти нужни здрави нерви и много енергия - повярвай ми; Изабела е както се казва "добро" дете но днес вече 3 пъти ме изкарва от равновесие.

И аз не съм привърженик на силовите методи във възпитанието, но като ви чета оставам с впечатлението, че никога и за нищо не плесвате децата си. Така ли е?

И аз смятам, че за някой неща трябва да се пляскат, като Янита.

А може би греша? Това ли са новите тенденции във възпитанието - обясняваш, изолираш, не обръщаш внимание и никога не пляскаш?

Осветлете ме по въпроса моля?

Майка ми ми е казвала как веднъж сестра ми доста си е изпатила след тръшкане в магазина заради страгали. Но тя пък си имаше правило никога да не удря деца на публични места. Тогава е прибрала сестра ми вкъщи и я е наплескала. Случката не се е повторила, но сестра ми е била към 4-5 годишна.

хм, да май си права.. Може би не е лошо да пускам някоя "специална" физиономия и някоя конкретна реплика...
Наистина децата изпробват "границите". Това го пишат по книгите и 100% е вярно.

Точно така е! Много добре разбират какво им казваш. Перфекто знаят че едикое си не трябва да се прави и разбира се именно него правят, само за да се наложат, да докажат, че са самостоятелни. В тази възраст вече осъзнават, че са самостоятелни индивиди и отстояват желанията си. Но не могат да контролират емоциите си...Освен това искат всичко сега и веднага, всичко е тяхно...:)абе можеш да се подлудиш направо.

А за обясненията - хубаво нещо стига да имаше кой да ги чуе. Когато се затръшка, на Моника моментално и се запушват ушите. При нас за съжаление отвличането на вниманието също не върши работа в тежките случаи.

Ох..абе хубаво е да ги четем тез книжки за възпитанието, ама теорията е едно, а практиката друго. ...Де да ставаше така лесно както е написано по книгите.

Абе не е така.Т.е. това с непляскането и на мен не ми се вярва...То и приказка си има такава "Бий дупенце да не биеш дупище!"
Според мен си е вярна...
Лично аз си я пошляпвам Силвана по памперса. Нямам нерви за циркови изпълнения. За моя радост те вече са съвсем редки...днес например искаше да стои в автобуса и да не се държи никъде и понеже не позволих - писна!Отупах и памперса и набързо се свря в леля си...
Чужди играчки не посяга да взема...освен ако са оставени безстопанствени...но от ръцете не посяга да вземе. Аз нон-стоп обяснявам, че играчката е на едикойси и не трябва да пипа и т.н...
Та според ситуацията и реакцията...все нещо ще проработи