Детство мое....

Имам чувството , че темите в клуба май са твърде малко за хората в него. Та ей сега ще се впрегна да сътворя някоя нова.
Установихме вече , че лексиконните теми си падат малко евъргрийн. Другото което се продава добре както тук така и по принцип са носталгичните теми (абе нещо го запроточвах тоя увод пък и малко м
на цинизъм го докарах..)
С две думи дайте да си погововирм за книгите на на нашето детство и юношество ( може и ученичество ако искате - все пак и "Библиотека за ученика " бе доста популярна :) какво четяхте ? Дъга или Илиада ? А и още -какво се случи с тези книги - отидоха ли на тавана или ги сполетя по-достойна участ ?
първата неприказчена книга която прочетох бе на Жул верн. Почти със сигурност - Децата на капитан Грант... С това обаче не прекъснах връзката си например с братя Грим и още дълго време се връщах към един сборник (?!) с техни приказки - формат А-4 без корици..... сещате ли се ?
Имаше една книжка -Борба за огън, или нещо подобно за съжаление не помня вече автора (но помня ,че беше зелена) която се радва на поне три прочита от моя страна....
Много скъпи ми бяха и всички романи на Ерих Кестнер които успях да намеря и прочета. Даже може би "най" скъпи. Моля всички млади майки които четат това и на които това име евентуалн не е познато да си го отбележат.... Особено да наблегнат на "Летящата класна стая"
А може ли детство без Карл Май, Емилио Салгари , Синовете на великата мечка, без ...
Абе знаете ли от три четири минути се въртя на стола и не мога да разбера къде сложил Кестнер. Предлагам на вас да продължите ,а ако го намеря ще ви кажа...

...е come il fiume
giungerai a me...

Как ме зарадва тая темичка рано сутрин! :))
Книжките от детството, Алиса и Питър Пан, Зайчето Питър, само като се сетя как ги препрочитах - и още го правя, но това е тайна
И моите приказки на братя Грим са без корица - не знам къде отиде, може би така са ги продавали :)) А всички списания Дъга си ги пазя в специално, само за тях си шкафче, защото си мисля, че заслужават.
А Приказка без край помните ли? Ето още нещо за младите майки

Shine On

Страхотно! Първата книга, която прочетох, много добре си спомням, беше Пинокио в първи клас (аз де). Беше и все още е една голяаама книга с много дебели корици и страхотни картинки! Отне ми цели два дни да я прочета! После тези, които съм препрочитала много пъти, като Без дом, Приказка без край, Скарамуш, приказките на Шехерезада и въобще всякакви приказки, естествено Салгари – него още много си го харесвам, пък и романите му нямат край...А да, и български някои – Ангел Каралийчев, олелеее, като се сетя Тошко Африкански вече на нищо не прилича от четене, четене, четене.

Тик-тик-тик-тиииква!

тази книгата за пинокио... спомням си че майка ми я беше записала на касета и си я слушах. преди 2 години открих касета някъде из нас и адски се разчувствах, страхотни спомени ми нахлуха в главата, които въобще не мислех че са останали- оказа се че си спомням интоноцията, с която тя четеше, специалните ефекти, които правеше и пр. после открих книгата- същата, с дебели корици и страхотни картинки, у една позната, която имаше малки деца... за жалост те не я четяха...

So far away from lips so sweet and warm
Just out of reach of my two empty arms

А моята първа книга беше "Чук и Гек", имам предвид първата, която прочетох самостоятелно.
Боже, колко ги мразех тези двамата!!! Бяха ми от задължителната литература преди 1-ви клас. После прочетох "Дивите лебеди" на Андерсен и от тогава съм в плен на литературата.
После обезумях.
Още си пазя една книжка с романите на Ерих Кестнер, която откраднах от детския отдел на градската библиотека.
А иначе...
Закусиха сивите мишки с вълшебните книжки, язък!

Когато в мен вали, когато в мен вали...
Тогава те обичам много силно.

приказките- каквото намирах го изчитах. или ми го четяха... :))) все още у нас се пазят някои от сборниците /помните ли дяволът без късмет? :))/. пипи, разбира се, карлсон, лукчо- една от любимите на всички времена; шехерезада- имах една страхотна книга, адски дебела ми се стори навремето, в която имаше приказки, които не бях открила в никой друг сборник за 1001 нощ- спомням си че тогава ми направи впечатление че бяха заменили аллах с бог навсякъде. без дом, страшно ме потресе тази книга навремето, а да и ането на каралийчев, колко съм плакала и какъв страх съм брала за това момиченце, как плаках, когато най- накрая се намериха с дядо й... сравнително по- късно... ех... книгите- игри :))) спирам до тук, че се отнесох


So far away from lips so sweet and warm
Just out of reach of my two empty arms

как така задължителна литература ПРЕДИ първи клас ?

...е come il fiume
giungerai a me...

по- късно излязла , със заглавие от рода на "храма на мърдостта" или нещо подобно , с приказки от 10001 нощ , но те бяха за малко по -големи деца

...е come il fiume
giungerai a me...

само май....

...е come il fiume
giungerai a me...

Ееемиии, всъщност чук и гек бяха едни такива шейни с кормило. Много пъти съм си разбивала квот се сетиш с такава. Пък “Чук и Пук” са страхотни пичове и всеки път много ме хваща яд, като се сетя какви гадове са тия зАболекЪри....

Чук и Гек са гейове.Оттам и имената им.Така че не им се дразни толко много.

"Пипи дългото чорапче" е книгата която си спомням от най-ранно детство, и която са ми чели /и съм чел/ най-много.
А Ерих Кестнер има хубави романи и за малко по-възрастни, любимия ми е "Трима мъже в снега"

миии ония не бяха ли Чук и Тек?
а за е..ивите лебеДки съм сигурна, че беше един мръсен мюзикъл на режисьора Чакай-бе-к..вски

ух, тва май не е за тука

нема се пуашиш,щом ти идва изотвътре значи сичко е шес.
Знаеш ли за Чук и Гек?
-Даа,той бил голям човек.
-Зная хубаво,ти млък.
Чук-лисица,Гек е влък.

уаа!Достойно за радиореклама! Ако моеш да измислиш и мелодийка ще станеш нумбър уан при продажбата на съоръжения за зимни спортове.

Тюю, без майтап, веднъж щях да си разбия главата с тия руски (или квито са там) чукОве

демонстрираш непознаване на родната деЦка пуезийъ.Тва не съм го измислил аз,а Асен Разцветников(така мисля) и е от едно стихотворение дет се казаше забраих как,ама почваше така:Хвали ми се Ганин Гого...и т.н.

ееегаааси, разби ме!Падам по гръб и размахвам бяло знаменце. Обаче тва с пребиването си е ВЕРНО!

а и детската поезия наистина ич не я знам...

Ето това се казва добра тема! Точно вчера си подреждах част от библиотеката и се докоснах до всичките си детски книжки, които съм чела и препрочитала с удоволствие - Ерих Кестнер(една голяма дебела зелена книжка), Едуард Успенски -"Крокодила Гена и други истории", "Ян Бибиян "- Елин Пелин, книжките на Роалд Дал, "Пипи дългото чорапче","Мунка малката маймунка","Мечо Пух", разбира се "Винету" и т.н, и т.н.

-----------------------------------------------
"Модерен човек-точно като в предишния си живот"

Съдейки по един от постингите ти по-горе,днес(а може би и по принцип) си в особено настроение,така че моля само развей бялото знаме без обаче да падаш по гръб,че някой мое да изтълкува жеста погрешно и да си изкараш още една надница днес.

Мене най ми аресваха приказките на братята Грим - на места мрачни, на места весели, току некое джудже ще изскочи отнекъде, току вещица от тъмата ше се изкиска еееех дейбишмаикаму!

Виж Андерсен е странна птица батка - приказките му не само че не ми допадаха ами ме натъжаваха и ме подтикваха към насилие!

Имаше и една книжка за "Тамбукту" и комай бугарин я беше списал - ала кой беше и как се зовеше утрепи ме - не мога се сетя!?