Присъствието

Случвало ли ви се е да знаете че нещо ще се случи и все пак да не можете нищо да направите за да го предотвратите? Просто присъствате.

Много хора си мислят, че ако знаят какво им предстои ще могат да си нагласят живота така че да го избегнат. Но .. ако го направят то реално това няма да им предстои. Малко парадоксално звучи. :-))).
И все пак ... защо се дава на някого това знание, след като не може да направи нищо за да промени бъдещето?

А може би това е целта- не да променяме бъдещето. Може да ни се дава възможност да преживеем отново събитието, но безпристрастно, за да осъзнаваме и опитността, която ни носи

Има предначертан път, който сама си си го създала с всички твои постъпки, мисли, чувства и дейтвия в миналото... но всичко зависи от силата и скоростта на мисълта и чувствата. Ако са достатъчно силни можеш да промениш живота си както си искаш... иначе ще си наблюдаваш случващото се и няма да можеш нищо съществено да направиш. А същевременно твориш и това, което ще ти се случва в бъдеще.

Защо си тъжна? Събитията не са отговорни за това...

Не е приятно, но... се налага да го преживееш.
Просто поредната опитност, която ти дава знак.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Ами може би, за да тестваме дали наистина не можем да го променим?

Спомних си един филм, който е точно за това - какво става с човек, когато получи предсказанието, че следващата седмица ще умре?! Ако не си гледала филма Life or Something Like It ти го препоръчвам.

Интересна е идеята как преосмисляш живота си през призмата на скорошна смърт.
Доста холивудски е направен обаче. :-(.

Специален доклад също се занимава с подобен въпрос - за бъдещето и можеш ли да напавиш нещо за да го промениш и имаш ли избор във всеки един момент.

Само че холивуд подхвърлят идеи и ги разработват по начин, по които на зрителя ще му хареса да ги види.
Много често живота те завърта и ти от господар ставаш слуга. Хем си създател на живота си, хем си му жертва.

Да, вярно е че комерсиално подхождат в Холивуд към идеите, но кво да се прави - хем го знаем, хем не можем да го променим с нищо този факт :)))

И Специален Доклад е от специалните филми, които те карат да си размърдаш сивото вещество. На мен ми харесва точно това!

Права си и за завъртането в живота. Преди време в една тема за силата споделих подобна ситуация, която ме научи на това да не разчитам само на себе си, а да приема предложена помощ, без да съм я поискала или имала дори най-малката надежда, че ще ми я предложи, човека отсреща.

Нещо друго ми хрумна :)) Може би подобни ситуации идват да ни припомнят една популярна молитва:

Дай ми воля да променя това, каето мога да променя.
Дай ми сила да приема това, което не мога да променя.
Дай ми мъдрост - да отлича едното от другото.

Пак опираме до баланса, който се постига с мъдрост! Обаче, как се постига мъдростта?! /постига май не е най-точната дума, в случая с мъдростта :))/

Благодаря ти, Слънчо, за интересната тема..Дейти

Poniakoga tova e nalojitelno.Psihikata na choveka ne vinagi moje da se spravi s tazi predstoiashta sluchka .Moje bi togava shte popitash zashto izobshto togava tova im se predostavia kato vuzmojnost.
Ne sluchaino kazvam vuzmojnost ,poniakoga v samia jivot izpuskame tova koeto triabva da nauchim i ne sme gotovi za mnogo neshta.A otkude znaesh che ne e predvideno tova neshto da se sluchi s pomoshta na neshto ili na niakogo?

Не се отчайвай дори когато си добре!

Пуснах тази тема, защото преди време ми се случи да имам усещания.
Беше ми много трудно да отделя въображението си от реалното усещане на нещо.
И преди ми се е случвало да усещам неща, но почти винаги ги отхвърлям и си мисля че ще превъртя ако започна да вярвам на всичко което ме връхлети.
Желанието да можеш да усещаш също е много коварно защото ако ти се случи нещо такова после започваш да си го фантазираш и да си мислиш че си голяма работа и усещането изчезва и ставаш пленник на желанията и фантазиите си.

Интересното е че съзнателно не мога да ги направлявам. Нито мога да се накарам да усетя нещо, нито когато дойде усещането мога да се накарам да не усещам. Мога да се съобразя с него, мога и да не се съобразя... това е изборът който правя.

Сега вече ясно разграничавам въображението си от усещанията. Когато ги има... са някак толкова силни че дори да ги отхвърля с ума си те си остават.
Фантазиите са повече плод на ума и затова когато прехвърлиш ума си към друго нещо те изчезват. :-)

Идеята за темата беше донякъде ролята на човека в целия този процес. Мисля че той ( в случая аз) изобщо не управлява нещата. Усещанията идват и си отиват. Не можеш да си избереш какво да усетиш. А и много често каквото и да направиш не можеш да промениш хода на това което си видял.

Може би единственото което можеш и правиш е да си отворен и да приемаш.
Да се отпускаш и да позволяваш на съзнанието и подсъзнанието да си общуват. Когато обаче съзнанието се хване да контролира и насочва нещата обикновено ... всичко се скапва и усещането изчезва.

това не е ли грешка, имам предвид - след като то ще се случи (макар да не съм убеден, че е сигурно) по-добре да го забавим, отклоним, изменим... смятам, че тези действия са достатъчни, за да може бъдещото събитие вече да не е същото.
За мен парадоксално е друго - променяйки хода на нещата, събитието си остава, онова нещо пак се случва да му се не види!
Знам едно: знам, че ако седя и не защитавам сървъра си и говорим за дълъг период от време, в който да се разиграят всички възможности, някой, някой ден, ...лесно ще го разбие. но знам и друго: ако го защитавам, аз само отлагам неизбежното - все някой ще се намери и някой ден... нали се сещаш... ако това пък не стане, нещо различно ще ми дойде до главата.

Понякога имам чувството, че се боря не с причините довели до някое събитие, боря се с една единствена причина, която се изменя: причината да има движение, нещо да се случва, двигателят на всичко останало. Не знам как го наричате вие, според мен първопричиан не е точно, абе не знам, нали ви сте специалисти

_-=In UN*X we trust!=-_

Представи си че виждаш човек, и в очите му прочиташ смъртта. Той също я усеща че идва, и ти я усещаш чрез него.

Също .. усещаш у някого невероятно голяма депресия. Ти знаеш как се излиза от депресията, но той е толкова потънал в нея че може да обясняваш, да правиш какви ли не неща само и само да го измъкнеш и в крайна сметка той да си стои там .. и накрая да осъзнаеш че той ИСКА да си стои в депресията (поради една или друга причина).

Виждаш например човек който се самоубива, чрез мисли, чрез пиене или наркотици, но не можеш да направиш нищо за него освен да си зрител.

Понякога и за себе си не можеш нищо да направиш. Виждаш че живота ти е навлязъл в някакъв омагьосан кръг. Влече те нанякъде и нито едно решение не е приемливо. Където и да поемеш все не е добре.
За да постигнеш "собственото" щастие трябва да минеш през нещастието на близките си или да ги изоставиш например. Но когато те са нещастни не можеш да стоиш безучастно и да си си щастлив. А не можеш да ги направиш щастливи.
Не можеш да избягаш от проблема, защото просто път навън няма... тогава влизаш навътре.
Просто минаваш през проблема вместо да се мъчиш да го заобикаляш и избягваш.

В областта на духовното принципите на действие не винаги са логични :-(.
И нюансите променят страшно много картинката :-(.

След това обяснение и примерите, които посочи в отговора на Polymorph, разбирам по-добре идеята на темата и защо така си я нарекла.

Много добре си го казала - да бъдеш отворен и да приемаш! Колко е хубаво естественото състояние! Понякога, това което можеш реално да направиш е просто да присъстваш... молейки се да за най-доброто, без да конкретизираш... Чудя се, защо тогава понякога се опитваме да прилагаме изкуствено дишане, вярвайки си, че помагаме?! И още, как да разграничаваме кога можем да направим нещо и кога просто да присъстваме? Защото, ако сме могли да помогнем, а сме останали бездейни, с това може да влошим ситуацията. И обратно, ако не сме преценили кога можем просто да приемем ситуацията, а сме се опитали да помогнем, резултата е мечешка услуга. Едва ли има ясен отговор на тези въпроси или универсална рецепта :))) Затова и не очаквам такива, а просто си мисля на глас...

Помощта която можем да окажем е само една и това е да потърсим любовта в себе си, да я усилим, и предадем на човека. Друг метод няма. Ти подсъзнателно усещаш, че не правиш нужното, въпреки, че се опитваш да помогнеш. Интуицията ти показва, че не си на правилният път и това те тормози. Не случайно са казали, помогни на себе си и после на другите.
Защо си тъжна, Вяра? Така ли ще помогнеш на някого? Потърси ли вътрешното озарение? Ако губиш равновесие, значи се държиш за илюзорни опори. Най- добрата опора е вътрешната опора. Усещаш ли?

няма парадокси
няма случайни неща
няма не може ако има знания
няма даване без взимане
.....

не усещам тъга, просто мисля на глас.

Здравей, Вера
Много ми е познато твоето объркване. Аз живях с подобно цели 6 години, опитвайки се да помогна на най-близкия си човек да откаже наркотиците и да преодолее депресиите си. Няма да ти описвам състоянията през които съм минавала, депресиите и отчаянията, които аз самата изживявах, в упорството си да променя действителността. Само ще ти кажа, че в един момент осъзнах, че в желанието си да се боря за този човек, аз вредя и на него и на себе си, защото играя ролята на негова патерица и така отнемам собствените му защитни сили. А и потапяйки се в болката му, понякога не ми достигаха сили да се справя с нея и бях станала твърде мрачна. Бях загубила баланса в себе си, нямаше начин да помогна на друг. Спрях да бъда патерица. Сега и двамата сме добре. Всеки има собствен живот, и все още сме най-близки.

Дънов е казал : "Само онзи човек може да бъде свободен, който знае как да възприеме Истината. Който не може да възприеме Истината, той е роб на условията. Този човек е осъден на вечни безспокойствия, на страх и на тревоги. За да придобие свободата си, човек трябва да даде път на Божественото начало в себе си."

Като че ли най-тежките уроци ни се дават чрез най-близките... Не губи светлината в себе си, Слънчево момиче

стреми се в тебе да е тихо

Представи си само за момент, че нещата не стоят така, както обикновено ги виждаме. Че минало, настояще и бъдеще няма, че са само изкуствени понятия, резултат от опита ни да разделим нещо, което не се дели. Че минало, настояще и бъдеще се случват СЕГА. А в реалността, истинската, не-умопостижимата, няма време. То е все едно съзнанието ни да е привидно разделено на три отрязъка, всеки от които възприема едно от трите "времена", които са части от една и съща картина. Ако е добра връзката ни с третия отрязък, този, който възприема "бъдещето", ние ще сме "ясновидци".
Възможно ли е да наблюдаваме само едно от измеренията, като изолираме останалите. Можем ли да кажем, че виждаме само дължината на предметите или пространството, а другото не го виждаме? Ами ако за времената е така, ако минало, настояще и бъдеще са трите "времеви" измерения на нещата, които би трябвало да наблюдаваме едновременно, но сме си наложили самозаблуда в това отношение(или правило на играта, което можем да нарушим само ако го осъзнаем:).
Илюзия е това, че нещо "предстои" да се случи. Всичко вече се е случило, но не до всичко "настоящото ни аз" има достъп. Ако всичко вече се е случило (или "е случено"), то няма нещо, което можем да направим, нито е необходимо. Избрали сме си това именно да е, за да се движим по него и да възприемаме отделни уроци. Но с езика, с който разполагаме и който е съобразен с разделеното време, едва ли може да се предаде нещо подобно - виж как се измъчих...

п.с. просто давам това като алтернатива, не е хубаво да задълбаваме само в една "истина":)

И аз го направих отдавна.

Понякога да сриташ някого е по-голяма помощ отколкото да го жалиш и да го галиш с перце :-).

Надявам се не звуча помръкнала. Темите които пускам са повече, размисли които ми минават от време на време през главата отколкото наболял проблем които ме мъчи.

Вече не си правя илюзии че живота е само песен и рози и като дойдат трудни времена просто ... ги преживявам и им позволявам да останат в миналото.


:-) Поздрави

Ами да могат да претръпнат, да не им дойде като гръм от ясно небе, а пък и ако искат да се пробват, може и да успеят да го променят.

Спомням си от един филм "Лорънс Арабски", една реплика: " Нищо не е писано, ние в момента пишем"

Всеки сам се преценява от кои е - от тези които следват съдбата си или от тези които съдбата ги следва.