UK ili USA.....
38 отговора
2439 прегледа
Заключена
Re: UK ili USA.....
Не искам да те отчайвам или да звуча негативно, далеч съм от това. Но никъде не е лесно, нито в България, нито в Щатите нито тук в Англия (или останалата част от Кралството). Всичко зависи от теб, от знанията, уменията, упоритостта, приятелите и много други неща + известна доза късмет естествено
, но не и задължително, защото според мен човек сам си намира късмета, а не чака той да го намери.
Колкото за 'студенината' на британците - това е просто едно обобщение, което според мен е неоправдано. Да, по-сдържани са - това понякога дразни, но също така и е много полезна черта. Различни са от българите, но в същото време двама души израснали в подобна семейна среда, със сходни интереси и образование, дори и да са от две различни страни ще намерят повече общо помежду си отколкото със други свои сънародници. Затова аз никога не съм обръщала голямо внимание на тези обобщения за това какви били британците, американците, французите и т.н. и т.н. Важна е отделната личност, а британците не забравяй не са само англичани, така че тук разнообразието от нрави, обичаи и култури е доста голямо.
, но не и задължително, защото според мен човек сам си намира късмета, а не чака той да го намери.
Колкото за 'студенината' на британците - това е просто едно обобщение, което според мен е неоправдано. Да, по-сдържани са - това понякога дразни, но също така и е много полезна черта. Различни са от българите, но в същото време двама души израснали в подобна семейна среда, със сходни интереси и образование, дори и да са от две различни страни ще намерят повече общо помежду си отколкото със други свои сънародници. Затова аз никога не съм обръщала голямо внимание на тези обобщения за това какви били британците, американците, французите и т.н. и т.н. Важна е отделната личност, а британците не забравяй не са само англичани, така че тук разнообразието от нрави, обичаи и култури е доста голямо.
Re: UK ili USA.....
MM, с това твое мнение сьм толкова сьгласна - все едно аз го написах 
Ще добавя само, че не е важно само кьде ще можеш да се реализираш по-лесно (ти ако си можеш ще го постигнеш кьдето и да е), а дали ще се чувстваш комфортно в новата си социална среда след като се реализираш. Аз лично не бих се установила да живея извьн Европа.
Ще добавя само, че не е важно само кьде ще можеш да се реализираш по-лесно (ти ако си можеш ще го постигнеш кьдето и да е), а дали ще се чувстваш комфортно в новата си социална среда след като се реализираш. Аз лично не бих се установила да живея извьн Европа.
Re: UK ili USA.....
Ади,
От София пиша, но живея в южен Лондон от 1971 г. Живял съм и в Манчестер и Хъл, а съм пътувал из цялата страна (46,000 мили само с колата си през последната си година на пласментно митарство -- 1990, да не говорим за самолети и влакове), както и из Ирландия. В САЩ съм ходил като с трамвая от 1992 до 1996 -- "щом е понеделник, трябва да съм в Ню Йорк". Често сменях самолети в Минеаполис-Ст. Пол, Чикаго ("Шикаго", както му викат) и Ст. Луис., ходил съм надлъж и нашир из Щатите от Калифорния до Флорида. На 11 септември загубих 16 мои бивши британски колеги, които организирали конференция в ресторант "Прозорци към света" на 101 етаж, Световен търговски център 1. Бог да ги прости!
Първо, англичаните хич не са студени. Ама никак! Забрави го тоя мит!
Още в първите ми дни там -- на 15 г. възраст -- забелязах, че по обществени места непознати хора си дрънкат тъй непринудено, както у нас единствено може би доносчици на ДС си позволяваха да си дрънкат с хората. На времето взех това за лошо възпитание. Грешах. Учтивостта и откритостта са основни черти на англо-саксонците и келтите, които -- заедно с прямотата и честността -- са в разрез с византийската скришност, лицемерие и двучличие на много българи. Помни това, независимо дали се озовеш отсам или отвъд Атлантика! След като си вникнала в ежедневната култура и бит там, като се върнеш тук ще ти се стори, че именно българите са студени и надменни. Обещавам ти, че ще ти се стори така! Ще те черпя цял жеробоам "Мое е Шандо" ако се окажа крив!
И забрави, че чаят е блудкава течност с лимонче, която се пие като се разкашляш-разсополявиш. Ъъъ-къ! Чаят е тъмнокафява течност, която оставя езика ти грапав, е способна да събуди Спящата красавица (кафето, откровено, далеч не е тъй кофеинно) и се пие с мляко!
И други работи забрави, като например, че колите следва да заемат дясното платно на пътя, че английското R е меко, че слагат пълен член там, където ние го слагаме на български, че вместо th може да си казваш т или д като в даскалото у нас (опитай по-скоро ф и в и залягай да си обърнеш езика на th, че е важно!)... Изобщо, приготви се за едно прекрасно смахнато и шантаво общество, което в някои отношения сериозно ще ти напомня на цирк (доколкото циркът изобщо може да буди "сериозни" асоциации!) -- конституционна монархия, която няма конституция и в която монархът има далеч по-малко власт, отколкото дори Георги Пърданов; люлка на световен език, който обаче няма правопис и правоговор (всеки вестник си има свой правопис, всяко радио -- евентуално -- свой правоговор); федерация, която си е унитарна държава, напреднала техническа държава, чието население я кара на староримски и средновековни мерки и теглилки...
Та по същество:
Обединеното кралство може днес да е точица на глобуса ти, но е прекрасна, вибрантна, толерантна, широко-скроена, динамична, отворена и грандиозна страна. За добро повече, отколкото за лошо тя е владяла една трета от света далеч по-дълго и успешно, отколкото Съветите успяха да овладеят една шеста от него. В тая страна като в малко други (Франция, може би Нидерландия, отчасти -- и далееееч по-скромно -- Австрия и Италия) ще се чувстваш в истинския център на вселената и ще разбереш, че Господ е британец, и че цял свят работи само за Британия.
Но... Британия (както й казват местните) си е на британците. Те (бели, жълти, кафяни, черни, сини и пембени) са господарите там и адетите им са си техни си и свойски -- не и твойски. Никога няма да станеш една от тях, освен ако не се добереш до острова на крехка възраст и не си надарена с актьорските качества на Будевска. Това може да те терзае понякога, когато си пийнеш повечко донесена от България ракийца (до 0.7 литра дават -- и следят на митницата, да ги вземат мътните!) -- а може и да не те терзае, зная ли те каква си... Нищо! Дивната (и тя е действително пленителна!) зелена британска природа и етествена красота ще те утешават.
В Британия преглътнах и забравих едновремешните си срамни идеи (но най-широко разпространени из България), че уж аз като бял човек съм някак си нещо по-така от черните британци. Хич, ама никак! Впрочем, забрави подобни расови идеи и ти, ако ги имаш. Независимо дали се озовеш в Европа или в Америка, те само ще ти тежат на врата, а след десетина години ще разбереш: 1. ТИ си истинската "негърка", не ТЕ; 2. местните тайно хихикат на расовите ти виждания като на "синдромът на бедните бели" (които били прокудени от Европа в Южна Африка и там взели, че си го изкарали на местните...)
САЩ е прекрасна млада страна с учудващо много (от наша гледна точка) старини. (Ще възразиш -- ами нали ние сме с векове по-стари!? Да, ама някак си там имаш чувство на приемственост и пеклонене към миналото, което у нас е заменено от профанизъм и невежество). Има баснословни градове и демократична култура. Посдледното силно очудва, защото две кажи-речи еднакви партии се борят за власт всеки четири години и онзи, който е насъбрал най-много пари печели -- все едно в България да имахме единствен избор между БКП и Екогласност и все да печели покойният Илия Павлов (хм-м-м... то май така, де...)
В САЩ скоро (ама не чак тъй скоро, де -- дай му едно десетина, че и повече години) ще се приобщиш -- фактът е, че всички освен исконните американци (както мигновено ще научиш да наричаш "индианците") са пришълци и не им пука от Трансилвания ли си или от Пенсилвания. Една заран станах много рано в хотела си в Ню Йорк. Имах бизнес закуска назначена за осем часа, та реших да си хапна предварително (ако си ходила на бизнес закуски ще знаеш защо). Та седнах в пустата столова и ми донесоха специално поръчаната предната вечер извънредно ранна "американска закуска" (бекон, наденички, пържени яйца и хаш-браунс -- картофени кюфтета; демек, досущ като онова, което англичаните претендират било "английска закуска", само дето отвъд океана налитат на кафе, вместо чай). И останали без клиенти, келнерите насядаха на една маса в далечния край на столовата и се задрънкаха. Ама аз чувам -- то нали рано, глъч няма. Един вика "такова, аз малко нещо съм от Пакистан, та не знам дали американските мацки ще са благосклонни към мене..." А друг --червендалест нюйоркчанин -- му отвръща "Бе тях им е през п------а откъде си ти. Нали имаш американски паспорт? А? Имаш, нали!? Еми тогава кво се притесняваш -- ти си си американец като мене". И останалите -- бяха негри -- кимаха енергично на изказването му. Насълзиха ми се очите. ТОВА никога не бих чул-видял в "родната" Англия.
Но... САЩ е и доста арогантна страна (помниш ли синдромът "бедни бели" -- е, за нещо подобно става дума, само дето го начукват на цял свят, вместо на мъничък район). Там царят разни "истини", които в благонравната Европа се подлагат на учтиво съмнение -- че пушенето ще те умори за точно час и 27 минути, а ако не те умори ще умори всеки останал в кръг от 39.9 км (24 мили), че пиенето по обед е смъртен грях, който ще те отправи пряко в пъкъла, че САЩ имат правото и задължението да се месят в работите на всяка страна, която не им допада. В САЩ -- страна с неизмеримо богата (главно парично, но и другък) култура съм изпитвал чувство на огромна изолация и провинциализъм. Дори при по-дълги престои в Ню Йорк -- самозваният "най-европейски град в Америка" съм се задушавал от съзнанието, че този град без географски център (като и другите американски градове; барем в случая целият остров Манхатън -- една София по размери и насемение -- върши работата на център. Ами "Шикаго"?) е далеч отвъд земната кривина от мястото, което обичам напук -- Лондон.
Та така! Trust of help -- and lots of luck! :)
От София пиша, но живея в южен Лондон от 1971 г. Живял съм и в Манчестер и Хъл, а съм пътувал из цялата страна (46,000 мили само с колата си през последната си година на пласментно митарство -- 1990, да не говорим за самолети и влакове), както и из Ирландия. В САЩ съм ходил като с трамвая от 1992 до 1996 -- "щом е понеделник, трябва да съм в Ню Йорк". Често сменях самолети в Минеаполис-Ст. Пол, Чикаго ("Шикаго", както му викат) и Ст. Луис., ходил съм надлъж и нашир из Щатите от Калифорния до Флорида. На 11 септември загубих 16 мои бивши британски колеги, които организирали конференция в ресторант "Прозорци към света" на 101 етаж, Световен търговски център 1. Бог да ги прости!
Първо, англичаните хич не са студени. Ама никак! Забрави го тоя мит!
Още в първите ми дни там -- на 15 г. възраст -- забелязах, че по обществени места непознати хора си дрънкат тъй непринудено, както у нас единствено може би доносчици на ДС си позволяваха да си дрънкат с хората. На времето взех това за лошо възпитание. Грешах. Учтивостта и откритостта са основни черти на англо-саксонците и келтите, които -- заедно с прямотата и честността -- са в разрез с византийската скришност, лицемерие и двучличие на много българи. Помни това, независимо дали се озовеш отсам или отвъд Атлантика! След като си вникнала в ежедневната култура и бит там, като се върнеш тук ще ти се стори, че именно българите са студени и надменни. Обещавам ти, че ще ти се стори така! Ще те черпя цял жеробоам "Мое е Шандо" ако се окажа крив!
И забрави, че чаят е блудкава течност с лимонче, която се пие като се разкашляш-разсополявиш. Ъъъ-къ! Чаят е тъмнокафява течност, която оставя езика ти грапав, е способна да събуди Спящата красавица (кафето, откровено, далеч не е тъй кофеинно) и се пие с мляко!
И други работи забрави, като например, че колите следва да заемат дясното платно на пътя, че английското R е меко, че слагат пълен член там, където ние го слагаме на български, че вместо th може да си казваш т или д като в даскалото у нас (опитай по-скоро ф и в и залягай да си обърнеш езика на th, че е важно!)... Изобщо, приготви се за едно прекрасно смахнато и шантаво общество, което в някои отношения сериозно ще ти напомня на цирк (доколкото циркът изобщо може да буди "сериозни" асоциации!) -- конституционна монархия, която няма конституция и в която монархът има далеч по-малко власт, отколкото дори Георги Пърданов; люлка на световен език, който обаче няма правопис и правоговор (всеки вестник си има свой правопис, всяко радио -- евентуално -- свой правоговор); федерация, която си е унитарна държава, напреднала техническа държава, чието население я кара на староримски и средновековни мерки и теглилки...
Та по същество:
Обединеното кралство може днес да е точица на глобуса ти, но е прекрасна, вибрантна, толерантна, широко-скроена, динамична, отворена и грандиозна страна. За добро повече, отколкото за лошо тя е владяла една трета от света далеч по-дълго и успешно, отколкото Съветите успяха да овладеят една шеста от него. В тая страна като в малко други (Франция, може би Нидерландия, отчасти -- и далееееч по-скромно -- Австрия и Италия) ще се чувстваш в истинския център на вселената и ще разбереш, че Господ е британец, и че цял свят работи само за Британия.
Но... Британия (както й казват местните) си е на британците. Те (бели, жълти, кафяни, черни, сини и пембени) са господарите там и адетите им са си техни си и свойски -- не и твойски. Никога няма да станеш една от тях, освен ако не се добереш до острова на крехка възраст и не си надарена с актьорските качества на Будевска. Това може да те терзае понякога, когато си пийнеш повечко донесена от България ракийца (до 0.7 литра дават -- и следят на митницата, да ги вземат мътните!) -- а може и да не те терзае, зная ли те каква си... Нищо! Дивната (и тя е действително пленителна!) зелена британска природа и етествена красота ще те утешават.
В Британия преглътнах и забравих едновремешните си срамни идеи (но най-широко разпространени из България), че уж аз като бял човек съм някак си нещо по-така от черните британци. Хич, ама никак! Впрочем, забрави подобни расови идеи и ти, ако ги имаш. Независимо дали се озовеш в Европа или в Америка, те само ще ти тежат на врата, а след десетина години ще разбереш: 1. ТИ си истинската "негърка", не ТЕ; 2. местните тайно хихикат на расовите ти виждания като на "синдромът на бедните бели" (които били прокудени от Европа в Южна Африка и там взели, че си го изкарали на местните...)
САЩ е прекрасна млада страна с учудващо много (от наша гледна точка) старини. (Ще възразиш -- ами нали ние сме с векове по-стари!? Да, ама някак си там имаш чувство на приемственост и пеклонене към миналото, което у нас е заменено от профанизъм и невежество). Има баснословни градове и демократична култура. Посдледното силно очудва, защото две кажи-речи еднакви партии се борят за власт всеки четири години и онзи, който е насъбрал най-много пари печели -- все едно в България да имахме единствен избор между БКП и Екогласност и все да печели покойният Илия Павлов (хм-м-м... то май така, де...)
В САЩ скоро (ама не чак тъй скоро, де -- дай му едно десетина, че и повече години) ще се приобщиш -- фактът е, че всички освен исконните американци (както мигновено ще научиш да наричаш "индианците") са пришълци и не им пука от Трансилвания ли си или от Пенсилвания. Една заран станах много рано в хотела си в Ню Йорк. Имах бизнес закуска назначена за осем часа, та реших да си хапна предварително (ако си ходила на бизнес закуски ще знаеш защо). Та седнах в пустата столова и ми донесоха специално поръчаната предната вечер извънредно ранна "американска закуска" (бекон, наденички, пържени яйца и хаш-браунс -- картофени кюфтета; демек, досущ като онова, което англичаните претендират било "английска закуска", само дето отвъд океана налитат на кафе, вместо чай). И останали без клиенти, келнерите насядаха на една маса в далечния край на столовата и се задрънкаха. Ама аз чувам -- то нали рано, глъч няма. Един вика "такова, аз малко нещо съм от Пакистан, та не знам дали американските мацки ще са благосклонни към мене..." А друг --червендалест нюйоркчанин -- му отвръща "Бе тях им е през п------а откъде си ти. Нали имаш американски паспорт? А? Имаш, нали!? Еми тогава кво се притесняваш -- ти си си американец като мене". И останалите -- бяха негри -- кимаха енергично на изказването му. Насълзиха ми се очите. ТОВА никога не бих чул-видял в "родната" Англия.
Но... САЩ е и доста арогантна страна (помниш ли синдромът "бедни бели" -- е, за нещо подобно става дума, само дето го начукват на цял свят, вместо на мъничък район). Там царят разни "истини", които в благонравната Европа се подлагат на учтиво съмнение -- че пушенето ще те умори за точно час и 27 минути, а ако не те умори ще умори всеки останал в кръг от 39.9 км (24 мили), че пиенето по обед е смъртен грях, който ще те отправи пряко в пъкъла, че САЩ имат правото и задължението да се месят в работите на всяка страна, която не им допада. В САЩ -- страна с неизмеримо богата (главно парично, но и другък) култура съм изпитвал чувство на огромна изолация и провинциализъм. Дори при по-дълги престои в Ню Йорк -- самозваният "най-европейски град в Америка" съм се задушавал от съзнанието, че този град без географски център (като и другите американски градове; барем в случая целият остров Манхатън -- една София по размери и насемение -- върши работата на център. Ами "Шикаго"?) е далеч отвъд земната кривина от мястото, което обичам напук -- Лондон.
Та така! Trust of help -- and lots of luck! :)
Re: UK ili USA.....
реалиzацията zависи от толкова много неща.....от сферата, от твойта подготовка, от характера ти и още милион случайни и недотам случайни неща.....Все едно .....където и да е ,не е лесно
Колкото до това щатите или Англия....Мойто лично мнение е ДОБРАТА СТАРА ЕВРОПА......Америка е.....ЕДИН ОГРОМЕН КУЛТУРЕН ШОК.....
Пак повтарям.....това е само и единствено частно мнение
Успех в решението
Life is only a transient transfection
Колкото до това щатите или Англия....Мойто лично мнение е ДОБРАТА СТАРА ЕВРОПА......Америка е.....ЕДИН ОГРОМЕН КУЛТУРЕН ШОК.....
Пак повтарям.....това е само и единствено частно мнение
Успех в решението
Life is only a transient transfection
Re: UK ili USA.....
Da ti kaza az ziviah 5 godini v Anglia a sega sam ot 1 godina v CA i mnenieto mi e 4e anglia e po dobroto mjsto,kato izklu4im klimata,tam prosto i horata i zakonite sa po dobri i nai ve4e niama meksikanci koito sa biter cigani tuk v USA.
Ami zelaiati uspeh v re6enieto ,no ne zabraviai 4e nikade ne e lesno i che nai hubavo si e v Balgaria ama .....eei pot asmata istudena s shopska salata eiii ko znai6 kak mi se hodi tam.Ae 4e sa onesoh.
Ami zelaiati uspeh v re6enieto ,no ne zabraviai 4e nikade ne e lesno i che nai hubavo si e v Balgaria ama .....eei pot asmata istudena s shopska salata eiii ko znai6 kak mi se hodi tam.Ae 4e sa onesoh.
Re: UK ili USA.....
Тц, тц, тц, хубаво комсомолско есенце, само дето е тенденциозно и лъжливо...
Муцка, още 159 години да живееш в Европата или Америката пак ще понамирисваш отдалеч на квартална вечеринка. Най-добре е да се цаниш за дописниче на вестничето ДУМА, ама не забравяй да работиш за тях безплатно, щото парите са голем грех.
Sine qua non
Муцка, още 159 години да живееш в Европата или Америката пак ще понамирисваш отдалеч на квартална вечеринка. Най-добре е да се цаниш за дописниче на вестничето ДУМА, ама не забравяй да работиш за тях безплатно, щото парите са голем грех.
Sine qua non
Re: UK ili USA.....
На мен есенцето ми харесва
Англичаните го заслужават и по-хубави /макар и тенденциозни/ неща да се кажат за тях, пак си заслужава. Както и да се изкажем еднопосочно за тях би било грешка, човекът е прав, че това е едно общество, което наподобява цирк, като преди им е било много по-лесно да са клоуни - маниерничене, специален начин на обличане, специален английски - къде са всички тези неща днес, се питат англичаните в опита си да наложат новия бритиш стайл, който самите те не харесват, който не им е естествен и който за ужас на всички е толкова american sometimes ...
Англичаните го заслужават и по-хубави /макар и тенденциозни/ неща да се кажат за тях, пак си заслужава. Както и да се изкажем еднопосочно за тях би било грешка, човекът е прав, че това е едно общество, което наподобява цирк, като преди им е било много по-лесно да са клоуни - маниерничене, специален начин на обличане, специален английски - къде са всички тези неща днес, се питат англичаните в опита си да наложат новия бритиш стайл, който самите те не харесват, който не им е естествен и който за ужас на всички е толкова american sometimes ...
Re: UK ili USA.....
хареса ми писанието на някой-си с единственото допълнение,че не съм съгласна,че англичаните обичат черните...Случвало ми е се на няколко пъти потомствени англичани да казват:Те не са като европейците,просто са различни!...И това е истина!
Америка е за американците,Англия за англичаните,а какво да правим ние българите когато не можем да живеем нормално в България?Къде е нашето място?
Америка е за американците,Англия за англичаните,а какво да правим ние българите когато не можем да живеем нормално в България?Къде е нашето място?
Re: UK ili USA.....
"Тц, тц, тц, хубаво комсомолско есенце, само дето е тенденциозно и лъжливо...
Муцка, още 159 години да живееш в Европата или Америката пак ще понамирисваш отдалеч на квартална вечеринка. Най-добре е да се цаниш за дописниче на вестничето ДУМА, ама не забравяй да работиш за тях безплатно, щото парите са голем грех."
Бе що не си ебеш мамата тъпа, гадно копеле!? Аз съм бягал от социалистическата действителност двайсе години преди ти да напишеш първия си донос за съкласниците си, та ТИ ли ще ме учиш..? Оди се еби, барем това ти допада (както и личи)
Муцка, още 159 години да живееш в Европата или Америката пак ще понамирисваш отдалеч на квартална вечеринка. Най-добре е да се цаниш за дописниче на вестничето ДУМА, ама не забравяй да работиш за тях безплатно, щото парите са голем грех."
Бе що не си ебеш мамата тъпа, гадно копеле!? Аз съм бягал от социалистическата действителност двайсе години преди ти да напишеш първия си донос за съкласниците си, та ТИ ли ще ме учиш..? Оди се еби, барем това ти допада (както и личи)
Re: UK ili USA.....
Доколкото те разбирам търсиш реализация, като намериш някаква работа. Аз пък имам в предвид нещо друго. За да я търсиш тази "Х" работа е необходимо да знаеш какво ще ги правиш парите, които изкарваш. Само ей така ако ги харчиш какъв е смисъла да ги печелиш. Може би малко не се изразявам както трябва, но ето какво имам в предвид: поставяш си някаква цел и си задаваш въпроса ЗАЩО? След като си намериш сама отговора продължаваш нататък. Колко време ще ми е необходимо със сегашните си темпове на развитие да си постигна тази цел? Колко средства ще са ми необходими? С кого ще я реализирам тази своя идея? Как ще стане това?
Ето това е моето мнение. Ти може и във Виетнам да се реализираш и в Чикаго, но нямаш ли отговор на тези въпроси какъв е смисъла да предприемаш нещо. Ако се ришила да вървиш по течението, това е друго нещо. Това което го писах по-горе не се отнася за теб. Спокойствието струва страшно много, но ти готова ли си да го платиш със своето си време и примирение? Ако е така може да избереш която и да е от двете страни и няма да сбъркаш. Това е личното ми мнение и не е ангажиращо.
Ето това е моето мнение. Ти може и във Виетнам да се реализираш и в Чикаго, но нямаш ли отговор на тези въпроси какъв е смисъла да предприемаш нещо. Ако се ришила да вървиш по течението, това е друго нещо. Това което го писах по-горе не се отнася за теб. Спокойствието струва страшно много, но ти готова ли си да го платиш със своето си време и примирение? Ако е така може да избереш която и да е от двете страни и няма да сбъркаш. Това е личното ми мнение и не е ангажиращо.
Re: UK ili USA.....
to i s british passport da si pak kakvo shte pravish v shtatite, niamash pravo na rabota.
a ako si niakoi maistor s britanski pasport v edinija djob i amerikanski v drugija..togava izbora e mnogo truden. az bih izbral k7deto praviat po dobro kafe , k7deto sa po dobri restaurantite, kadeto e po hubavo vremeto, ili naprimer k5deto imash poveche poznati i prijateli.
He sTiLL dRinkS a LoT, dRIveS TOo FaSt aNd sLeePs AroUnD...
a ako si niakoi maistor s britanski pasport v edinija djob i amerikanski v drugija..togava izbora e mnogo truden. az bih izbral k7deto praviat po dobro kafe , k7deto sa po dobri restaurantite, kadeto e po hubavo vremeto, ili naprimer k5deto imash poveche poznati i prijateli.
He sTiLL dRinkS a LoT, dRIveS TOo FaSt aNd sLeePs AroUnD...
Бравос
Въпросите ти направо ми събраха погледа. Ама ти наистина ли толкова рационално и дълбокомислено подхождаш към живота си. Каква цел, какви отговори. Едва ли отговорите, които ще си дадеш сега ще означават нещо след няколко години, пък и колко смешни ще ти се виждат... (да де, за себе си говоря). Абе той IvanFL ви го каза малко индиректно, та аз да подчертая... нямате избор бе хора, не сте ли разбрали че реката на живота ви влече нанякъде и от време на време ви захвърля на някакъв бряг. Идеята за "свободната воля" е една от най-големите илюзии на човека. Време-темпове-реализация-ЗАЩО:... мъгла в ранна лятна сутрин, от която много скоро нищо не остава.
PRN
PRN
Re: Бравос
Това е лично мнение и не ангажирам с него никого. Аз не искам да се влача по течението. Борбата е единственото нещо, което можем да правим, за да сме доволни от себе си. В противен случай винаги ще ни е виновен някой друг и винаги ще търсим оправдание. Бих искал така рационално да живея, но уви. Някои неща едва сега ги проумявам и се променям. Не желая да се движа, като свободен електрон. Има една малка книга от Наполеон Хил "Мисли и забогатявай". Доста интересни неща намерих в нея, но най ми допада края й, когато изброява около 100 причини започващи с АКО........ Хубаво би било да сме волни птички и тези проблеми, които имаме тук в BG да ги няма. Тази свобода нявсякъде струва страшно много. Представятели си да не сте зависими от ПАРИТЕ. Така да подредите живота си, че да не зависите от тях, т.е. не Вие да работите за пари, а парите да работят за Вас. Голяма част го мечтаем, но от мечти ползи няма. Колко хора се решават да променят себе си и да следват това което искат? Какво ще им донесе всичко това. Преди нас са живяли стоцити хиляди поколения, но това не се променя. Как го правят ония които са свободни ( тези които не зависят от парите)? Вместо да ги корим, възхищаваме или завиждаме според мен е по-добре да се учим. Всяко удовоствие се заплаща с най-ценното нещо - в р е м е т о. То струва най-много и докато си правим експерименти със себе си, то невъзвратно отминава. По-късно започваме да се вайкаме защо не сме направили това или онова преди. Ами сега, когато можем да го правим какво ни пречи да го сторим? Нищо освен - м ъ р з е л а.