? = обичам те

3 водки = обичам те... ?

хубав спомен = обичам те... ?

разстояние, по-малко от протегната ръка = обичам те... ?

Кога, по дяволите, е "обичам те"... ???

Справка: Параграф 22

Когато е Усещане...отвъд водките, спомените, разстоянията...но какво ви става на всички!!? Първо Жоржи с такава тема, сега ти...и аз пуснах уж подобна в друг клуб..числото три винаги ми е харесвало, а! :РР

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Аз на три водки ставам права и пея химна. При хубави спомени се разплаквам. При разстояние по малко от протегната ръка се облягам на рамото и заспивам. Будала бре, "обичам те" само една жена го предизвиква. И брат ми.

Усещане - да...
Но:
кога можеш да се осмелиш да го кажеш
и
кога да се престрашиш да го чуеш?

Всеки си има личните мотиви за подобна тема... хъм...

Справка: Параграф 22

За завиждане си, значи!
За жената - няма да питам.
Остава брат ти...

Справка: Параграф 22

За него ли да ме питаш?:) Само един е. Няма как да го объркам.:)

стига си хъм-кала...нещо много почна да ме съмняваш вече!! за мотивите-тва е ясно. а кога да го кажеш ли?...ти, големия човек, Мечо-храбри и безстрашни, пита мен, малкото дете, Малчо-дребни и невинни (хам, не сме дребни, и хмм-невинни - ХЪМ!!:) ) кога да кажеш "Обичам те"...ами пак когато го усетиш, бе!...спирам се да не изпсувам нещо.

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Нещо по темата. Брат ми ми го прати. Поздрави!

Измислица е всяка друга хубост,
макар да има хубави неща.
Най-хубаво е всъщност да си влюбен,
за да откриеш, че си бил с душа.

Дори дъждът на влюбен ми прилича,
защото към земята се стреми.
Най-хубаво е всъщност да обичаш.
Най-хубавият миг е оня миг,
във който ти разбираш, че си влюбен,
забравил за рождения си ден.
Защото всички дни са толкоз хубави,
че ти приемаш всеки за рожден.

... "обичам те"="обичам те"...

~светя си~

Наскоро ми попадна едно есе. Историята завършваше така:

'Под небето и неговото безкрайно синьо, се открояваха силуетите на двама души, които стояха под дъжда без да го забелязват. Дъждът ги валеше без да има какво да им вземе. Всъщност дъждът беше малък за тяхната тясна прегръдка'.

А иначе, май думите не са важни и е за предпочитане дори да не се изтъркват. Стига да можеш да се хванеш и да вървиш по нишка, изтъкана от делата, които покзват на живо значението на тези две думи. Така си мисля аз:)

Весела седмица:)


----
Парчета От Мозайка..

Всъщност,"обичам те"си е "обичам те"по всяко време и повод-разликата е,че понякога можеш да се оправдаеш с три водки или една ръка разстояние...
Самите думи носят...не знам...някаква енергия,която,ако си се престрашила да дадеш на някого,значи не е случайно..кога?не знам...може би когато нуждата да го направиш надделее над гордостта и инстинкта за емоционално самосъхранение..
много е сложно и е адски просто!
А кога склонността към софистициране и интелектуално съревнование надделява над обикновените, прости човешки взаимоотношения?

Останалото е мълчание.

Усещам... И какво от това?!?

Справка: Параграф 22

Май ще трябва да поискам брат ти на заем за мъничко...
На сестра ми, като тръгна да й обяснявам, че я обичам - и тя подхожда терапевтично...

Справка: Параграф 22

И нищо друго?
Лесно ти е - светиш си...

Справка: Параграф 22

Замисли ме...
А дали миналото време е достатъчно оправдание за премълчаване?
Дали хубавият спомен е основание за неказване?
И... как стоят нещата с липсата на смелост?

П.П.: Дъждът само дава... Специфика на породата.

Справка: Параграф 22

Да се оправдаваш за "обичам те" ?!? Интересно...

За енергията - права си.
Вероятно неказването е вид безотговорност...

Справка: Параграф 22

Не мога да отговоря на въпросите ти, защото не знам. Знам само, че и понякога не искам да знам.

П.П.
Тази порода е рядко срещана, и май винаги се радва на хубаво време:-)

Виж все пак на какво попаднах преди време, има хубави неща, дано си избереш някое :) тук

----
Парчета От Мозайка..

Няма да ти кажа, че те обичам... не искам ти да ми го казваш... няма нужда... когато се взра в твоите сини очи... когато ме погледнеш тайно... когато другите са около нас... когато цялото ти същество се стреми към мен... когато душата ми се слива с твоята... когато те докосвам през километрите... когато пръстите ти се вплитат в косата ми... когато ми говориш с тихия си равен глас... когато звънкият ти смях пронизва съществото ми от край до край... когато мълчим заедно и тишината е пълна със смисъл... когато се докоснем неволно... когато се смеем гръмко... когато... когато те погледна... когато погледите ни се целуват... няма нужда от думи. Вричам ти се... и ти ми се вричаш. И не го казахме... но го знаем... Вятър топъл мой... Проливен напояваш дъжд... Мой водопад... Моя река...

Уау!
Ъъъ... ще ми се и при мен да беше така...

Чиста случайност !!!

За мен "обичам те" е действие. Няма нужда да го казваш, но това, което правиш, ще го покаже. Въобще препатила съм и вече не се доверявам на разни, които ми казват "обичам те", а после се оказва нещо съвсем друго.