Защо?
31 отговора
422 прегледа
Защо?
Защо хората постоянно те нараняват? Без да ги интересуваш ти и твоите чувства..... Трябвало да прощаваме......да бе! Вече не. Когато ти дойде гуша спираш да прощаваш. Когато са те наранявали многократно спираш да прощаваш. Когато търсиш доброто, но не го откриваш, спираш да прощаваш. И искаш да си го върнеш. Както теб те нараниха. За да ги боли и тях, така, както теб. Сега е мой ред да не ме интересуват чувствата им. Защото сега АЗ страдам, а не те.
И ми е кофти- днес, и вчера, и онзи ден, и в четсъртък, и миналата седмица .....
И искам да говоря.......да кажа всичко, което мисля. Но в момента мога да говоря само на себе си. Както винаги. Аз ли съм виновна затова? Може би. Появи се един човек, който пожела да ме изслуша. Обичам да говоря с него, но сега той неможе. Разбирам го и не му се сърдя. Неможе всеки по всяко време да ти е на разположение да те изслуша, само защото на теб ти е кофти. Днес съм по- зле от вчера. И така искам да поговоря с него и пак да ми каже, че всичко ще се оправи.....Каза ми, че след лошото идва страшното, а после хубавото. Вие как мислите? Това, което изживявам сега, лошото или страшното е? Той казва, че е страшното, а лошото не съм го усетила. А ако не успея да премина през това, каквото и да е то? Тогава какво? Никой не предвижда този вариант, нали? ''Ще издържиш''. Съмнявам се. Всеки следващ път боли повече от предишния. Всъщност на кого му пука, че теб те боли? Май накрая и на самия теб не ти пука. Няма значение.
А когато дойде хубавото.....с кого ще го споделя? Ако си загубил приятелите, какъв е смисълът? Ако мен питате, няма такъв. Никога не е имало. А защо не искаме да го признаем? За да не ни помислят за слаби ли?
Незнам......объркана съм и на намирам нито смисъла, нито начина, нито искам вече да ги търся. Май това правим- постоянно ги търсим. И дори да не ги намираме, пак продължаваме, и пак, и пак...... и въпреки че ни боли, не спираме. Аз вече не желая да ме боли. Твърде много беше. И нито имам сили, нито имам желание да продължавам да се боря.
Това е.
Съжалявам, че ви занимах с моите неща и ви благодаря, ако някой въобще е прочел това....
Мечтай, все едно ще живееш вечно.
Живей, все едно, ще умреш утре!
И ми е кофти- днес, и вчера, и онзи ден, и в четсъртък, и миналата седмица .....
И искам да говоря.......да кажа всичко, което мисля. Но в момента мога да говоря само на себе си. Както винаги. Аз ли съм виновна затова? Може би. Появи се един човек, който пожела да ме изслуша. Обичам да говоря с него, но сега той неможе. Разбирам го и не му се сърдя. Неможе всеки по всяко време да ти е на разположение да те изслуша, само защото на теб ти е кофти. Днес съм по- зле от вчера. И така искам да поговоря с него и пак да ми каже, че всичко ще се оправи.....Каза ми, че след лошото идва страшното, а после хубавото. Вие как мислите? Това, което изживявам сега, лошото или страшното е? Той казва, че е страшното, а лошото не съм го усетила. А ако не успея да премина през това, каквото и да е то? Тогава какво? Никой не предвижда този вариант, нали? ''Ще издържиш''. Съмнявам се. Всеки следващ път боли повече от предишния. Всъщност на кого му пука, че теб те боли? Май накрая и на самия теб не ти пука. Няма значение.
А когато дойде хубавото.....с кого ще го споделя? Ако си загубил приятелите, какъв е смисълът? Ако мен питате, няма такъв. Никога не е имало. А защо не искаме да го признаем? За да не ни помислят за слаби ли?
Незнам......объркана съм и на намирам нито смисъла, нито начина, нито искам вече да ги търся. Май това правим- постоянно ги търсим. И дори да не ги намираме, пак продължаваме, и пак, и пак...... и въпреки че ни боли, не спираме. Аз вече не желая да ме боли. Твърде много беше. И нито имам сили, нито имам желание да продължавам да се боря.
Това е.
Съжалявам, че ви занимах с моите неща и ви благодаря, ако някой въобще е прочел това....
Мечтай, все едно ще живееш вечно.
Живей, все едно, ще умреш утре!
Редактирано от Fire Lady на
Re: Защо?
Za da vidish slunceto trjabva da se potopish v tymninata!
Za da xaresash chernija xaiver trjabva da si se najal s xljab predi tova!
Za da ne te boli trjabva da si nad neshtata ili da stanesh kato vsichki drygi!
Ne mojesh da promenish xorata, no mojesh da stanesh kato tjax.
Kakva tragedija nali:)!?
P.S. Vsichko e v glavata mi!
Za da xaresash chernija xaiver trjabva da si se najal s xljab predi tova!
Za da ne te boli trjabva da si nad neshtata ili da stanesh kato vsichki drygi!
Ne mojesh da promenish xorata, no mojesh da stanesh kato tjax.
Kakva tragedija nali:)!?
P.S. Vsichko e v glavata mi!
Re: Защо?
Усетих болката ти като своя защото я познавам. Няма нищо по-страшно от това да се чувстваш изоставен от човек, който си допуснала много близо до себе си. Все едно душата ти е изтръгната. Значи си в страшното.
От теб зависи сега колко бързо ще излезеш от него и ще се върнеш към хубавото.
Опитай се да го разбереш. Опитай се да влагаш неговия смисъл в нещата, а не своя. И му прости. Не вярвам да го забравиш. Такива хора не се забравят лесно, но му прости. Той сигурно плаща много висока цена за това, което прави. Не се опитвай да го наказваш, не наказвай и другите по начина, по който той те "наказва". Това само увеличава болката и я поддъжа винаги жива.
Не се оценявай през неговите очи. Оцени се през своите. И търси любовта, а не омразата.
За нещастната любов има само един лек - щастливата любов. Потърси я. Ти имаш още много време и път пред себе си.
"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche
От теб зависи сега колко бързо ще излезеш от него и ще се върнеш към хубавото.
Опитай се да го разбереш. Опитай се да влагаш неговия смисъл в нещата, а не своя. И му прости. Не вярвам да го забравиш. Такива хора не се забравят лесно, но му прости. Той сигурно плаща много висока цена за това, което прави. Не се опитвай да го наказваш, не наказвай и другите по начина, по който той те "наказва". Това само увеличава болката и я поддъжа винаги жива.
Не се оценявай през неговите очи. Оцени се през своите. И търси любовта, а не омразата.
За нещастната любов има само един лек - щастливата любов. Потърси я. Ти имаш още много време и път пред себе си.
"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche
Re: Защо?
значи ставаме двама :((
сподели ако искаш.... ако желаеш, прати ми бележка, а e- mail ми е
[email protected]
6те се радвам, ако ми пишеш
P.S. аз съм Fire Lady, но си смених ника :))
сподели ако искаш.... ако желаеш, прати ми бележка, а e- mail ми е
[email protected]
6те се радвам, ако ми пишеш
P.S. аз съм Fire Lady, но си смених ника :))
Редактирано от [b]Bloody Mary[/b] на
Re: Защо?
надявам се да си прав.....за тъмнината де....и друг път съм се потапяла....но не както този....никога не е било така.....това е от доста време, но сякаш не исках да го призная, или не го усещах така, незнам.....само знам, 4е става все по- тъмно и по- тъмно у не от вчера......
а ти можеш ли да си над нещата в случай като този??? да те нараняват и да не ти пука един вид, да го отминаваш, да търпиш всеки път. ти си ''над нещата''. незнам за теб, но аз не мога.....въпреки, че щом съм стигнала дотук и съм в това състояние, може би точно това съм правила толкова време като се замисля и накрая ето какво.....а дори да съм го правила със сигурност ми е писнало.....де да знам....извинявам се за хаотичните и объркани мисли, но в момента не съм способна на повече
П.С. аз съм Fire Lady, но си смених ника
а ти можеш ли да си над нещата в случай като този??? да те нараняват и да не ти пука един вид, да го отминаваш, да търпиш всеки път. ти си ''над нещата''. незнам за теб, но аз не мога.....въпреки, че щом съм стигнала дотук и съм в това състояние, може би точно това съм правила толкова време като се замисля и накрая ето какво.....а дори да съм го правила със сигурност ми е писнало.....де да знам....извинявам се за хаотичните и объркани мисли, но в момента не съм способна на повече
П.С. аз съм Fire Lady, но си смених ника
Редактирано от Bloody Mary на
Re: Защо?
На фона на истинските нещастия, които бродят по света, на цялата болка, която ходи по хората, страданието от любов и от предателствата на приятели са нищожни.
А дали понякога не страдаме защото си падаме егоисти и държим всичко да ни се възвръща и то възможно по-скоро?
Що се отнася до Смисъла, такъв няма. Всеки сам си го измисля и търси.
А дали понякога не страдаме защото си падаме егоисти и държим всичко да ни се възвръща и то възможно по-скоро?
Що се отнася до Смисъла, такъв няма. Всеки сам си го измисля и търси.
Re: Защо?
и какво, дай да не обръщаме внимание на своето страдание, защото по света имало къде къде по- големи проблеми и т.н. Ами аз вече не мога. неможем вечено да гледаме другите и да забравяме и пренебрегваме себе си и своите чувства. ти войните можеш ли да ги спреш?? можеш ли да излекуваш стотиците хора по света, болни от неизлечими болести?? можеш ли да спреш убийствата и изнасилванията?? и още, и още........ами аз не мога. при това положение ще гледам себе си и близките си. разбира се, ако можех, щях да се опитам да оправя света. нали и ти живееш в този свят? и ти страдаш, и ти си тъжна. и ти си частица от всичко това. ако все приемаме нашите проблеми за малки и маловажни , тогава докъде ще стигнем?
а колкото до егоистите.......ти смяташ, че аз съм егоистка ли? когато прощаваш и то неведнъж, и после същите тези хора, на които си простил пак те излъжат и наранят, хм.......не смятам, че можеш да наречеш съответният човек егоист. защото същите онези хора продължават да си живеят без ни най- малко да се притесняват, а ти страдаш. а на мен трудно ми минава. всеки път боли повече и раната зараства все по- трудно.
така че.........предлагам ти, като изживееш това, което аз изживявам в момента,(разбира се, не ти го пожелавам в никакъв случай!) пак да си говорим
не ме разбирай погрешно, в никакъв случай не казвам, че само аз страдам и аз имам проблеми :))) надявам се да не си разтълкувала думите ми по този начин.
а колкото до егоистите.......ти смяташ, че аз съм егоистка ли? когато прощаваш и то неведнъж, и после същите тези хора, на които си простил пак те излъжат и наранят, хм.......не смятам, че можеш да наречеш съответният човек егоист. защото същите онези хора продължават да си живеят без ни най- малко да се притесняват, а ти страдаш. а на мен трудно ми минава. всеки път боли повече и раната зараства все по- трудно.
така че.........предлагам ти, като изживееш това, което аз изживявам в момента,(разбира се, не ти го пожелавам в никакъв случай!) пак да си говорим
не ме разбирай погрешно, в никакъв случай не казвам, че само аз страдам и аз имам проблеми :))) надявам се да не си разтълкувала думите ми по този начин.