Военна доктрина ?
5 отговора
283 прегледа
Военна доктрина ?
Тук повечето маи сте военни .Какво мислите за това по долу ?
Професор Евгени Гиндев е роден през 1936 г. в София. Завършил е три военни училища и Военната академия "Г.С.Раковски", инженер, полковник. Бил е заместник директор и директор на институт към БАН. Чете лекции в генерал-щабния факултет на ВА, в Техническия университет, УНСС и др. Има над 150 научни трудове.Член на Атлантическия клуб, Българското дипломатическо дружество, Националната асоцияция за международни отношения и др.
Първи раздел
От дидактична гледна точка и за яснота можем да формулираме следните заключения:
Сегашното състояние на въоръжените сили /ВС/ и на Българската армия /БА/ в частност, изключва всякаква възможност те да изпълнят или да изпълняват своите конституционни задължения.
Провежданата военна политика не притежава национални черти и не работи в интерес на българската нация.
Какви са основанията за настоящото изложение?
Силата като такава, в това число и военната мощ, остава и ще остава в обозримо бъдеще основният стълб за съществуването на ВСЯКА нация и държава.
Нито една нация и държава не е в състояние САМА да осигури ИЗЦЯЛО своята национална сигурност, но тя ИЗОБЩО няма да има национална сигурност, ако САМА не се погрижи за нея.
Националната сигурност не се проси и не се залага в документи. Националната сигурност се осигурява с надеждни съюзници и с добро оръжие.
Тук са необходими две пояснения:
1. Годините след края на студената война показаха и доказаха, че не настъпва ера на локалните войни, а период на коалиционни операции с привличане на почти всички "тежки сили", които по-рано бяха предназначени за блоковото противопоставяне. Противно на манипулативната агитация и пропаганда, ролята на военната сила и принуда в световен мащаб нараства.
Казаното конструира визия за нова военна политика на РБългария, която предлага РАДИКАЛНО преразглеждане на протичащите в момента процеси на военно строителство /Има се предвид План 2004 и всичко свързано с него/ и на засилване и издигане ролята и мястото на БА, по форма и съдържание отговарящи на значението на военния фактор, националната идея, националните интереси и на националното битие в един неспокоен, опасен и непрекъснато променящ се свят.
Предлаганата визия съхранява националната военна традиция, родена не от амбициозния кариеризъм в тихите военни кабинети, а по бойните полета на 6 кръвопролитни войни в защита на Отечеството. Тя предполага национална армия, армия за България, без съгласувания, хармонизация, приспособяване към чужди образци и за чужди интереси.
2. Изграждането на национална армия по чужд образец представлява само по себе си опасност най-малкото поради възможната преходност на самия образец. Опитът от последния половин век доказва това.
Втори раздел
На основание на казаното по-горе веднага следват три извода:
Всяка нация трябва да има такава военна мощ, която ПРАКТИЧЕСКИ може да защити нейното оцеляване.
Никаква интегрална система за сигурност не е в състояние да осигури националната сигурност, ако нацията сама не е в състояние да се погрижи за нея.
Нацията няма ВЕЧНИ приятели, а вечни интереси, но и приятелството и интересите съдържат ИДЕАЛНА компонента.
Тези изводи, приложени към РБ, водят до формулиране на ОСНОВНИТЕ ЗАДАЧИ на националната политика по отношение на сигурността:
РБ трябва да съхранява своята национална и цивилизационна идентичност.
РБ трябва да укрепва своята мощ.
РБ трябва да развива и ускорява своя вертикален прогрес.
В единство, трите задачи се проектират във военната област съобразно ОЦЕНКИТЕ за:
А/ Геополитическото положение на РБ в различните му аспекти;
Б/ Военнополитическата обстановка в света и региона и тенденциите за нейното развитие;
В/ Рисковете, опасностите и заплахите за РБ от военна гледна точка, както и от сегашните и предвидими ВЪЗМОЖНОСТИ и ЖЕЛАНИЯ на нацията за своята въоръжена защита.
Приема се, че съвременната военна мощ не може да се създаде и поддържа без усилията на ЦЯЛАТА нация.
Трети раздел
Анализът на дестабилизиращите фактори на външната среда отделя следните рискове, от които може да се породи военна опасност за РБ:
1. Глобализмът като теория и практика в икономически, политически, културен и образователен аспект, т.е. в цивилизационен смисъл.
2. Етническият експанзионизъм.
3. Латентният агресивен шовинизъм.
4. Геополитическите интереси на големите световни играчи.
5. Случайната компонента на историята.
В регионална интерпретация рисковете изглеждат така:
1. Наличието около РБ на нации с чужда цивилизационна идентичност.
2. Чуждоцивилизационен етнически популационен експанзионизъм вътре в РБ, който е идентичен но национална принадлежност със съседни държавни структури.
3. Геополитическите апетити към балканския регион на сродни, но агресивни субцивилизации.
4. Вътрешноцивилизационни противоречия, обременени от историята, за надмощие в региона със съседни нации.
5. Близост до огромен регион с войнствена цивилизация.
Изброените рискове съдържат и определят следните ПОТЕНЦИАЛНИ ВОЕННИ ОПАСНОСТИ за РБ:
1. Наличието на латентни дестабилизиращи фактори в съседни държави.
2. Наличието на силен регионален военен дисбаланс по количество и качество.
3. Наличието на крупни настъпателни групировки край държавните граници с инфраструктура, осигуряваща тяхната ефикасна реализация.
4. Наличието в съседни държави на военни бази на чужди държави.
5. Наличието в съседни държави на оръжие за масово поразяване.
6. Неприкритите опити за преразглеждане на държавните граници на Балканите.
Дори непреднамереното съчетание на посочените рискове и опасности може да породи ВОЕННИ ЗАПЛАХИ за РБ. Те може да възникнат и от невоенни фактори като действия на международната мафия, международния тероризъм, масови бежански потоци, информационна война, екологични замърсявания, икономическа и цивилизационна агресия.
/Във военната наука категориите риск, опасност, заплаха имат следния смисъл:
- РИСК- Вероятността определени действия или ситуации да породят неблагоприятни последици за националната сигурност /потенциална военна опасност/;
- ОПАСНОСТ- Действия или ситуации, когато вероятностите за възникване или невъзникване на военен конфликт са приблизително равни. Военната опасност е потенциална, обективна възможност за война;
- ЗАПЛАХА- Открита опасност за война или действия и ситуации, когато вероятността за възникване на военен конфликт превишава значително /от 60% нагоре/ вероятността за невъзникване на такъв. /
Несъмнено, към слабите, но съществуващи рискови фактори за РБ, се отнася и трайното негативно възприемане на България от страна на западноевропейските държави. Показателни са следните типични изказвания на авторитетни западни представители /цитати/:
l България е страна, която не оставя никакви следи в европейската история.
l България има много сериозен проблем за мястото си в света.
l Българите са раболепни, покорни, тъпи, мързеливи и грозни хора.
Не е възможно при формирането на национална военна политика да не се отчитат подобни ПСИХОЛОГИЧЕСКИ РИСКОВЕ, които се отнасят към невоенните дестабилизиращи фактори на външната среда. В съвкупност, подобно отчитане и съобразяване води до формулирането на основните задачи на националната политика по отношение на сигурността от Втори раздел.
Четвърти раздел
Военната мощ на една държава се материализира чрез нейноте ВС и преди всичко - чрез армията. По своята същност ВСЯКА армия:
- демонстрира национален суверенитет;
- легитимира нацията, нейната цивилизационна идентичност, възможността й да се осъзнава като родово понятие;
- предоставя възможността за въоръжена защита;
- осигурява дипломация с развързани ръце;
- стимулира националните идентификатори: образование, култура, наука, изкуство, икономика.
В посочената си същност армията представлява НАЦИОНАЛНА ИНСТИТУЦИЯ.
/Статутът на национална институция за всяка армия има за основание следното:
1. Армията в концентриран вид изразява смисъла и характера на нацията, нейната идентичност и завършеност. Поради това грижата за армията е национална задача.
2. Признаването на ролята и мястото на армията за нацията означава по необходимост две неща:
- признаване на проблемите на армията за проблеми на обществото
- поставяне пред армията на определени изисквания, които по никакъв начин не могат да бъдат пренебрегнати.
3. Ако един народ иска да има армия, способна винаги да изпълни своя дълг ефикасно и с достойнство и да не плати за това цената на истинска война, той все пак трябва да плати някаква цена. Тази цена е главната съставна част на НАЦИОНАЛНАТА ЗАДАЧА.
4. Армията обединява нацията. Никакво професионално наемничество не може да замени единството на общностната принадлежност, притегателната сила на семейното огнище и хладната увереност в овладяното оръжие. Боеготовността на армията, нейната структура, обучение и възпитание е другата съставна част на националната задача.
5. Като национална институция армията има национални отговорности. В рамките на тези отговорности е и нейната ПОЛИТИЧЕСКА ЗАДАЧА като гарант на националната сигурност, цивилизационния идентифитет и на НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ./
Ако се възприеме принципа, че нацията няма ВЕЧНИ врагове и приятели, а има вечни интереси, този принцип трябва да бъде водещ при избора на СЪЮЗНИЦИ. Надежден съюзник се оказва този, който не само предоставя кратковремени изгоди, но чиито ДЪЛГОТРАЙНИ И ДЪЛГОСРОЧНИ интереси съвпадат или са съпосочни със собствените национални интереси. Дълготрайните и дългосрочни интереси не се формират от моментни или пикови състояния- те са плод на историческия процес, на родовото и видовото развитие и на вертикалния прогрес.
/ Процесите на глобализацията и идеите на глобализма изискват внимателно и много прецизно анализиране на въпроса за съюзника. Засега РБ не разполага със сериозни аргументи за избор. Това което е налице, може да се определи като политиканство, за което България е извън неговите интереси. Несъмнено е обаче, че може да се отделят интересни фрагменти на историческия процес, които са свързани с :
- геополитиката;
- апетите на големите световни играчи;
- тренда в случайната компонента на историята.
Взети заедно, тези фрагменти очертават институционализирането на глобализма като най-лошата и опасна тенденция на глобализацията. Следователно, изборът на съюзник трябва да се търси в множеството кандидати, които подкрепят глобализацията, но са против глобализма като съвременна идеология и практика./
Пети раздел
Българските военнонационални интереси в истинския им вид са откровени, цинични и груби, както впрочем са нацоналните интереси на която и да е нация и държава. Затова ще се посторая да формулирам само някои от тях и то в приличен и дипломатичен вид:
1. Избягване по всякакъв начин на глобален или регионален военен конфликт с голяма опасност за използване на ядрено оръжие.
2. Недопускане да се фаворизира която и да е балканска държава от страна на великите сили.
3. Засилване зависимостта на балканските държави от геостратегическото положение на България.
4. Заинтересованост военните фактори на съседни държави да бъдат ангажирани по-далече от държавните ни граници: Турция- в Кюрдистан, Румъния- в Трансилвания и Молдова, Югославия- в Косово и Черна гора, Гърция- в Кипър.
5. Отсъствие на чужди военни бази на Балканите с или без ядрено оръжие.
/ Формулирането на националните интереси не е политическа, а е научна задача. Политическа задача и отговорност е тяхното отстояване и защита./
Изброеното не се третира като национални ЦЕЛИ. Затова и се говори за интереси. Има се предвид развитие на процеси, в които България пряко участва, но има за себе си предпочитана посока на развитие и ще я следва неотклонно.
/ Не е възможно обсъждане на военната политика на една държава без препратка към националния идеал. За РБ е толкова по-уместно, имайки предвид сегашното й състояние. Тъй като нито формулирането, нито коментирането на българския национален идеал е наша задача, ще се огранича с няколко факта, които имат отношение към него и които не може да не влияят на военната политика:
- Българската народност не успя да завърши своето териториално обединение;
- Третата българска държава беше лишена от важни за нейния икономически просперитет територии /виж член 48 от Ньойския договор/;
- Практически, всички съседи на РБ имат явни или тайни териториални претенции към нея;
- Идеята за европейска интеграция не са оказали съществено влияние върху балканския териториален въпрос- точно обратното, върви явен процес на преразглеждане на границите на Балканите.
Възникващите от изложеното проблеми не могат и не са били решени от участието на България в различни военни съюзи, тъй като материалната и идеалната компонента на националния интерес не са били съчетани по най-добрия начин./
Шести раздел
Във връзка с изложеното дотук, могат да се формулират следните препоръчителни съображения:
1. Участие на България в създаването на европейска отбранителна идентичност в рамките на единна Европа на нациите от Атлантика до Урал. Приоритетно да се развиват военните връзки на сътрудничество с европейските държави при условията на взаимен интерес.
2. Отделяне на специално внимание на военните връзки със САЩ и Русия, като се преследва целта САЩ да престанат да гледат на България през очите на Анкара, а Русия- през очите на Белград.
3. Избягване на всякакви военни ангажименти, обвързани с предполагаеми събития във времето, както и планирането на националната военна политика в пожелателен смисъл.
4. Подновяване на военното и военнотехническо сътрудничество с традиционните партньори от Африка, Азия и Латинска Америка.
5. Недопускане територията на републиката да се превръща в тренировъчен полигон на чужди войски.
6. В областта на военното производство и на военната търговия да се възприеме принципа "Да се произвежда това, което се търси и да се продава там, където го търсят".
7. При закупуване на оръжие и бойна техника - прилагане на принципа на изпреварващите компенсации.
При екстремни обстоятелства, стимулирани от историческия процес, България трябва да заяви открито решението си да защищава с всички средства своята субстанционална същност като национална държава, в това число и чрез присъединяване към военен съюз. Такова присъединяване трябва да носи само военен характер с права и задължения срещу враговете на България. САМО ОБЩ ВРАГ, ЗАПЛАШВАЩ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ И ДЪРЖАВА, ОСМИСЛЯ ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВОЕНЕН СЪЮЗ. Такова осмисляне трябва да носи и материален, и идеален характер.
Седми раздел
Сега вече не представлява затруднение да се формулират няколко съгласувани действия, адекватни на сегашната военнополитическа ситуация в България, които трябва да се предприемат ВЕДНАГА щом стане възможно.
1. Възстановяване на БА и статута й на национална институция.
2. Преразглеждане на Концепцията за национална сигурност, Военната доктрина и Националната военна стратегия от научни и национални позиции.
3. Съсредоточаване в ГЩ на БА на всички ръководни и координиращи действия по подготовката на страната за военна защита.
4. Законово гарантиране на автономията на БА чрез коригиране на Закона за отбрана и въоръжените сили.
5. Притежаване от БА на оръжие на възмездието.
6. Установяване на военен бюджет на равнището на "% от БВП.
7. Възсъздаване на българската военна индустрия във формата на военно-промишлен комплекс
Не е зле всеки да се замисли какво може да направи по въпроса.Не се дразнете и не казвайте че друг дърпа конците .
Професор Евгени Гиндев е роден през 1936 г. в София. Завършил е три военни училища и Военната академия "Г.С.Раковски", инженер, полковник. Бил е заместник директор и директор на институт към БАН. Чете лекции в генерал-щабния факултет на ВА, в Техническия университет, УНСС и др. Има над 150 научни трудове.Член на Атлантическия клуб, Българското дипломатическо дружество, Националната асоцияция за международни отношения и др.
Първи раздел
От дидактична гледна точка и за яснота можем да формулираме следните заключения:
Сегашното състояние на въоръжените сили /ВС/ и на Българската армия /БА/ в частност, изключва всякаква възможност те да изпълнят или да изпълняват своите конституционни задължения.
Провежданата военна политика не притежава национални черти и не работи в интерес на българската нация.
Какви са основанията за настоящото изложение?
Силата като такава, в това число и военната мощ, остава и ще остава в обозримо бъдеще основният стълб за съществуването на ВСЯКА нация и държава.
Нито една нация и държава не е в състояние САМА да осигури ИЗЦЯЛО своята национална сигурност, но тя ИЗОБЩО няма да има национална сигурност, ако САМА не се погрижи за нея.
Националната сигурност не се проси и не се залага в документи. Националната сигурност се осигурява с надеждни съюзници и с добро оръжие.
Тук са необходими две пояснения:
1. Годините след края на студената война показаха и доказаха, че не настъпва ера на локалните войни, а период на коалиционни операции с привличане на почти всички "тежки сили", които по-рано бяха предназначени за блоковото противопоставяне. Противно на манипулативната агитация и пропаганда, ролята на военната сила и принуда в световен мащаб нараства.
Казаното конструира визия за нова военна политика на РБългария, която предлага РАДИКАЛНО преразглеждане на протичащите в момента процеси на военно строителство /Има се предвид План 2004 и всичко свързано с него/ и на засилване и издигане ролята и мястото на БА, по форма и съдържание отговарящи на значението на военния фактор, националната идея, националните интереси и на националното битие в един неспокоен, опасен и непрекъснато променящ се свят.
Предлаганата визия съхранява националната военна традиция, родена не от амбициозния кариеризъм в тихите военни кабинети, а по бойните полета на 6 кръвопролитни войни в защита на Отечеството. Тя предполага национална армия, армия за България, без съгласувания, хармонизация, приспособяване към чужди образци и за чужди интереси.
2. Изграждането на национална армия по чужд образец представлява само по себе си опасност най-малкото поради възможната преходност на самия образец. Опитът от последния половин век доказва това.
Втори раздел
На основание на казаното по-горе веднага следват три извода:
Всяка нация трябва да има такава военна мощ, която ПРАКТИЧЕСКИ може да защити нейното оцеляване.
Никаква интегрална система за сигурност не е в състояние да осигури националната сигурност, ако нацията сама не е в състояние да се погрижи за нея.
Нацията няма ВЕЧНИ приятели, а вечни интереси, но и приятелството и интересите съдържат ИДЕАЛНА компонента.
Тези изводи, приложени към РБ, водят до формулиране на ОСНОВНИТЕ ЗАДАЧИ на националната политика по отношение на сигурността:
РБ трябва да съхранява своята национална и цивилизационна идентичност.
РБ трябва да укрепва своята мощ.
РБ трябва да развива и ускорява своя вертикален прогрес.
В единство, трите задачи се проектират във военната област съобразно ОЦЕНКИТЕ за:
А/ Геополитическото положение на РБ в различните му аспекти;
Б/ Военнополитическата обстановка в света и региона и тенденциите за нейното развитие;
В/ Рисковете, опасностите и заплахите за РБ от военна гледна точка, както и от сегашните и предвидими ВЪЗМОЖНОСТИ и ЖЕЛАНИЯ на нацията за своята въоръжена защита.
Приема се, че съвременната военна мощ не може да се създаде и поддържа без усилията на ЦЯЛАТА нация.
Трети раздел
Анализът на дестабилизиращите фактори на външната среда отделя следните рискове, от които може да се породи военна опасност за РБ:
1. Глобализмът като теория и практика в икономически, политически, културен и образователен аспект, т.е. в цивилизационен смисъл.
2. Етническият експанзионизъм.
3. Латентният агресивен шовинизъм.
4. Геополитическите интереси на големите световни играчи.
5. Случайната компонента на историята.
В регионална интерпретация рисковете изглеждат така:
1. Наличието около РБ на нации с чужда цивилизационна идентичност.
2. Чуждоцивилизационен етнически популационен експанзионизъм вътре в РБ, който е идентичен но национална принадлежност със съседни държавни структури.
3. Геополитическите апетити към балканския регион на сродни, но агресивни субцивилизации.
4. Вътрешноцивилизационни противоречия, обременени от историята, за надмощие в региона със съседни нации.
5. Близост до огромен регион с войнствена цивилизация.
Изброените рискове съдържат и определят следните ПОТЕНЦИАЛНИ ВОЕННИ ОПАСНОСТИ за РБ:
1. Наличието на латентни дестабилизиращи фактори в съседни държави.
2. Наличието на силен регионален военен дисбаланс по количество и качество.
3. Наличието на крупни настъпателни групировки край държавните граници с инфраструктура, осигуряваща тяхната ефикасна реализация.
4. Наличието в съседни държави на военни бази на чужди държави.
5. Наличието в съседни държави на оръжие за масово поразяване.
6. Неприкритите опити за преразглеждане на държавните граници на Балканите.
Дори непреднамереното съчетание на посочените рискове и опасности може да породи ВОЕННИ ЗАПЛАХИ за РБ. Те може да възникнат и от невоенни фактори като действия на международната мафия, международния тероризъм, масови бежански потоци, информационна война, екологични замърсявания, икономическа и цивилизационна агресия.
/Във военната наука категориите риск, опасност, заплаха имат следния смисъл:
- РИСК- Вероятността определени действия или ситуации да породят неблагоприятни последици за националната сигурност /потенциална военна опасност/;
- ОПАСНОСТ- Действия или ситуации, когато вероятностите за възникване или невъзникване на военен конфликт са приблизително равни. Военната опасност е потенциална, обективна възможност за война;
- ЗАПЛАХА- Открита опасност за война или действия и ситуации, когато вероятността за възникване на военен конфликт превишава значително /от 60% нагоре/ вероятността за невъзникване на такъв. /
Несъмнено, към слабите, но съществуващи рискови фактори за РБ, се отнася и трайното негативно възприемане на България от страна на западноевропейските държави. Показателни са следните типични изказвания на авторитетни западни представители /цитати/:
l България е страна, която не оставя никакви следи в европейската история.
l България има много сериозен проблем за мястото си в света.
l Българите са раболепни, покорни, тъпи, мързеливи и грозни хора.
Не е възможно при формирането на национална военна политика да не се отчитат подобни ПСИХОЛОГИЧЕСКИ РИСКОВЕ, които се отнасят към невоенните дестабилизиращи фактори на външната среда. В съвкупност, подобно отчитане и съобразяване води до формулирането на основните задачи на националната политика по отношение на сигурността от Втори раздел.
Четвърти раздел
Военната мощ на една държава се материализира чрез нейноте ВС и преди всичко - чрез армията. По своята същност ВСЯКА армия:
- демонстрира национален суверенитет;
- легитимира нацията, нейната цивилизационна идентичност, възможността й да се осъзнава като родово понятие;
- предоставя възможността за въоръжена защита;
- осигурява дипломация с развързани ръце;
- стимулира националните идентификатори: образование, култура, наука, изкуство, икономика.
В посочената си същност армията представлява НАЦИОНАЛНА ИНСТИТУЦИЯ.
/Статутът на национална институция за всяка армия има за основание следното:
1. Армията в концентриран вид изразява смисъла и характера на нацията, нейната идентичност и завършеност. Поради това грижата за армията е национална задача.
2. Признаването на ролята и мястото на армията за нацията означава по необходимост две неща:
- признаване на проблемите на армията за проблеми на обществото
- поставяне пред армията на определени изисквания, които по никакъв начин не могат да бъдат пренебрегнати.
3. Ако един народ иска да има армия, способна винаги да изпълни своя дълг ефикасно и с достойнство и да не плати за това цената на истинска война, той все пак трябва да плати някаква цена. Тази цена е главната съставна част на НАЦИОНАЛНАТА ЗАДАЧА.
4. Армията обединява нацията. Никакво професионално наемничество не може да замени единството на общностната принадлежност, притегателната сила на семейното огнище и хладната увереност в овладяното оръжие. Боеготовността на армията, нейната структура, обучение и възпитание е другата съставна част на националната задача.
5. Като национална институция армията има национални отговорности. В рамките на тези отговорности е и нейната ПОЛИТИЧЕСКА ЗАДАЧА като гарант на националната сигурност, цивилизационния идентифитет и на НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ./
Ако се възприеме принципа, че нацията няма ВЕЧНИ врагове и приятели, а има вечни интереси, този принцип трябва да бъде водещ при избора на СЪЮЗНИЦИ. Надежден съюзник се оказва този, който не само предоставя кратковремени изгоди, но чиито ДЪЛГОТРАЙНИ И ДЪЛГОСРОЧНИ интереси съвпадат или са съпосочни със собствените национални интереси. Дълготрайните и дългосрочни интереси не се формират от моментни или пикови състояния- те са плод на историческия процес, на родовото и видовото развитие и на вертикалния прогрес.
/ Процесите на глобализацията и идеите на глобализма изискват внимателно и много прецизно анализиране на въпроса за съюзника. Засега РБ не разполага със сериозни аргументи за избор. Това което е налице, може да се определи като политиканство, за което България е извън неговите интереси. Несъмнено е обаче, че може да се отделят интересни фрагменти на историческия процес, които са свързани с :
- геополитиката;
- апетите на големите световни играчи;
- тренда в случайната компонента на историята.
Взети заедно, тези фрагменти очертават институционализирането на глобализма като най-лошата и опасна тенденция на глобализацията. Следователно, изборът на съюзник трябва да се търси в множеството кандидати, които подкрепят глобализацията, но са против глобализма като съвременна идеология и практика./
Пети раздел
Българските военнонационални интереси в истинския им вид са откровени, цинични и груби, както впрочем са нацоналните интереси на която и да е нация и държава. Затова ще се посторая да формулирам само някои от тях и то в приличен и дипломатичен вид:
1. Избягване по всякакъв начин на глобален или регионален военен конфликт с голяма опасност за използване на ядрено оръжие.
2. Недопускане да се фаворизира която и да е балканска държава от страна на великите сили.
3. Засилване зависимостта на балканските държави от геостратегическото положение на България.
4. Заинтересованост военните фактори на съседни държави да бъдат ангажирани по-далече от държавните ни граници: Турция- в Кюрдистан, Румъния- в Трансилвания и Молдова, Югославия- в Косово и Черна гора, Гърция- в Кипър.
5. Отсъствие на чужди военни бази на Балканите с или без ядрено оръжие.
/ Формулирането на националните интереси не е политическа, а е научна задача. Политическа задача и отговорност е тяхното отстояване и защита./
Изброеното не се третира като национални ЦЕЛИ. Затова и се говори за интереси. Има се предвид развитие на процеси, в които България пряко участва, но има за себе си предпочитана посока на развитие и ще я следва неотклонно.
/ Не е възможно обсъждане на военната политика на една държава без препратка към националния идеал. За РБ е толкова по-уместно, имайки предвид сегашното й състояние. Тъй като нито формулирането, нито коментирането на българския национален идеал е наша задача, ще се огранича с няколко факта, които имат отношение към него и които не може да не влияят на военната политика:
- Българската народност не успя да завърши своето териториално обединение;
- Третата българска държава беше лишена от важни за нейния икономически просперитет територии /виж член 48 от Ньойския договор/;
- Практически, всички съседи на РБ имат явни или тайни териториални претенции към нея;
- Идеята за европейска интеграция не са оказали съществено влияние върху балканския териториален въпрос- точно обратното, върви явен процес на преразглеждане на границите на Балканите.
Възникващите от изложеното проблеми не могат и не са били решени от участието на България в различни военни съюзи, тъй като материалната и идеалната компонента на националния интерес не са били съчетани по най-добрия начин./
Шести раздел
Във връзка с изложеното дотук, могат да се формулират следните препоръчителни съображения:
1. Участие на България в създаването на европейска отбранителна идентичност в рамките на единна Европа на нациите от Атлантика до Урал. Приоритетно да се развиват военните връзки на сътрудничество с европейските държави при условията на взаимен интерес.
2. Отделяне на специално внимание на военните връзки със САЩ и Русия, като се преследва целта САЩ да престанат да гледат на България през очите на Анкара, а Русия- през очите на Белград.
3. Избягване на всякакви военни ангажименти, обвързани с предполагаеми събития във времето, както и планирането на националната военна политика в пожелателен смисъл.
4. Подновяване на военното и военнотехническо сътрудничество с традиционните партньори от Африка, Азия и Латинска Америка.
5. Недопускане територията на републиката да се превръща в тренировъчен полигон на чужди войски.
6. В областта на военното производство и на военната търговия да се възприеме принципа "Да се произвежда това, което се търси и да се продава там, където го търсят".
7. При закупуване на оръжие и бойна техника - прилагане на принципа на изпреварващите компенсации.
При екстремни обстоятелства, стимулирани от историческия процес, България трябва да заяви открито решението си да защищава с всички средства своята субстанционална същност като национална държава, в това число и чрез присъединяване към военен съюз. Такова присъединяване трябва да носи само военен характер с права и задължения срещу враговете на България. САМО ОБЩ ВРАГ, ЗАПЛАШВАЩ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ И ДЪРЖАВА, ОСМИСЛЯ ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВОЕНЕН СЪЮЗ. Такова осмисляне трябва да носи и материален, и идеален характер.
Седми раздел
Сега вече не представлява затруднение да се формулират няколко съгласувани действия, адекватни на сегашната военнополитическа ситуация в България, които трябва да се предприемат ВЕДНАГА щом стане възможно.
1. Възстановяване на БА и статута й на национална институция.
2. Преразглеждане на Концепцията за национална сигурност, Военната доктрина и Националната военна стратегия от научни и национални позиции.
3. Съсредоточаване в ГЩ на БА на всички ръководни и координиращи действия по подготовката на страната за военна защита.
4. Законово гарантиране на автономията на БА чрез коригиране на Закона за отбрана и въоръжените сили.
5. Притежаване от БА на оръжие на възмездието.
6. Установяване на военен бюджет на равнището на "% от БВП.
7. Възсъздаване на българската военна индустрия във формата на военно-промишлен комплекс
Не е зле всеки да се замисли какво може да направи по въпроса.Не се дразнете и не казвайте че друг дърпа конците .
Това е!
Само дето преди две години можеше все още нещо да се възстанови, сега е абсолютно невъзможно без да се похарчат милиарди долари и да се загубят минимум 10 години. Сегашните политици и висши военни са национални престъпници и единственото наказание, достойно за тях е разстрела.
Там, където започват ВВС свършват уставите. Започват НПП и НИАС
Там, където започват ВВС свършват уставите. Започват НПП и НИАС
