за спонтанните аборти

24 отговора 1407 прегледа
#1

за спонтанните аборти

здравеите всички,преди 2 дена направих аборт в тина киркова,приеха ме през нощта с кървене и се оказа, че бебето не може да бъде спасено.1 седмица преди това бях при моита лекарка и всичко беше нормално, имаше сърдечна деиност и прочие.знае ли някои от вас какви може да са причините за тези спонтанни аборти/ на мен ми е за 2ри път и пак в началото на 3тия месец?

Отговор
в отговор на morkovche #2

Re: за спонтанните аборти

страшно съжалявам за това, което ти се е случило. и наистина не знам какви думи биха те утешили в този момент. искам само да ти кажа, че каквото и да се е случило то не непоправимо. след като се поуспокоиш поговори с доктора ти и опитайте да изясните причината за този проблем. той ще ти назначи антибиотично лечение и вероятно хормонална терапия. важно е да ги спазиш. при мен се случи веднъж и наистина знам колко ти е тежко. бъди силна и опитай да се справиш с болката , която не е толкова физическа колкото писхическа. целувам те и ти желая кураж.

Отговор
в отговор на morkovche #3

Re: за спонтанните аборти

Знаеш ли,през последните 15 дни,откакто се появи съмненеието,че бебенцето ми не се развива,научих за много случаи на спонтанни аборти на жени в моето семейство и не само в него.Майката на снаха ми,например е имала 4 спонтанни аборта,преди да роди две живи и здрави дечица.Свекърва ми също е имала спонтанен аборт,баби,лели и т.н.Знам,че това няма да те успокои никак,но баналната реплика "случва се на много хора" продължава да ми дава мъничко повече надежда.Аз поне вече се опитвам да мисля по-филосовски по този въпрос.Опитай се и ти.
Ще стане!!!Бъди жива и здрава,за да може и един ден да си имаш живо и здраво детенце!

Отговор
в отговор на morkovche #4

Re: за спонтанните аборти

Съжалявам, че ти се е случило, но не губи надежда!
Мира

Отговор
в отговор на morkovche #5

Re: за спонтанните аборти

Щом ти се случва за втори път би трябвало да се направи генетичен анализ, на плода (след кюртажа имам предвид). Така ще се разбере дали няма например хромозомна аномалия. Заради такива аномалии често стават спонтанни аборти. Иначе никой не може да ти каже от какво е станало. Може ли да имап проблем със самото задържане на плода, нещо свързано с прогестерона. Това са въпроси, на които ще ти отговорят лекарите. Моят съвет, освен гинекологичният преглед, който задължително трябва да си направиш е да посетите Генетичната консултация в МА, там ще кажете за двата аборта и те ще ви кажат какви изследвания да направите.
Успех!

Отговор
в отговор на Vache #6

Re: и аз бих те посъветвала

да направиш по-задълбочена консултация с генетик и после пак с гинеколог и да направиш кратка почивка. Не губи кураж за жалост такива неща се срещат - и колкото и да е гадно - добре е да се случи така в началните месеци - токолкото да износиш и родиш дете което няма шансове - понякога колкото и да е жестока природата всъщност ни предпазва. Стискам ти палци всичко да се оправи и скоро да се похвалиш. Преди време писах тук на едно момиче - препоръчаха ми добър генетик във МА - д-р Кременски. Успех

Отговор
в отговор на lenny #7

Re: и аз бих те посъветвала

Доколкото знам, дори проф. Кременски е шеф на катедра "Генетика" в Майчин дом

Отговор
в отговор на morkovche #8

Re: за спонтанните аборти

Здравей,съжалявам за това което ти се е случило,но горе главата на мен ми се случи същото преди няколко месеца(5).Бях също в началото на 3-ти месец.Исках да те питам колко време имаше между 2те бременности,едно след друго ли беше?Знам че не е лесно да говориш за това но според мен така ще го преживееш по-лесно-поне при мен така стана .В никакъв случай не искам да кажа че ще го забравиш но е малко по-поносимо.

Отговор
в отговор на цвeти #9

Re: за спонтанните аборти

Аз не съм Морковче, но и аз така като нея съм с два спонтанни аборта
Какво да ти кажа - не се притеснявай! Вече е минало достатъчно време, за да спрете да се пазите (ако вече не си забременяла, де :) А каквото е писано да става, ще става!
Тези като мен и Морковче са в пъти по-малко от тези забременели и износили хубави и здрави бебчета след един спонтанен аборт, така че спокойно! Ще видиш, че при теб всичко е наред! Само трябва да мислиш позитивно!
А иначе, аз изчаках 5 месеца след аборта и забременях.
Ако още нещо те интересува - питай! Който може ще отговаря

Отговор
в отговор на 3te...ki #10

за Цвети

здравеи цвети,да ти отговоря на въпроса:аз всъщност забременявам за 3ти път-1вия ми аборт беше по мое желание преди 6години,сега като се замисля тогава нямах никакво желание за дете,а всичко беше нормално,а сега като искам да имам нещо се обърка.с моя мъж съм от 2000 година/тогава забременях много бързо-само 2 или 3 месеца не бяхме се пазили,никога не съм мислила ,че мога да имам проблем със забременяването/на 8ми март ми беше първия спонтанен аборт,след това решихме,че бебето може да почака и 2год.се пазих да не забременявам.чак сега разбирам,че във мен има някакъв проблем.незнам кое е по-добре въобще да не забременяваш или да се мъчиш така?а при теб какво е положението?

Отговор
в отговор на 3te...ki #11

Re: за спонтанните аборти

Здравей,Знаеш ли че като се замисля страх ме е да опитам отново защото ме е страх да не преживея същия кошмар -просто няма да мога.Мъжа ми също има някакъв страх честно да ти кажа несме и опитвали от тогава.Докторите ми казаха че са достатъчно 3 или 4 месеца но мои познати които много са препатили ме посъветваха да се пазим поне 6 месеца.моя проблем беше че не се пазих достатъчно но знае ли човек и да се пазиш като рохко яйце не е никаква гаранция.може би греша не знам.благодаря ти!

Отговор
в отговор на 3te...ki #12

Re: за спонтанните аборти

Благодаря ти много -малко ме успокояваш.Знаеш ли може би имам някякъв страх че ще ми се случи същото и затова не смея да опитам отново. Мъжа ми също май се плаши от моето следващо забременяване.Не ми се иска да преживея същото още- не съм събрала сили.Силно се надявам всичко да е наред следващия път за вас и за мен

Отговор
в отговор на цвeти #13

Re: за Цвети

:)
не се притеснявай!
Колкото и брутално да звучи - първия път ми беше много по-трудно да го преживея. Вторият бях вече някак подготвена психически и сякаш имах мноооого повече надежда и сили отколкото първия (да се чудиш защо?)
Както и да е! Само се отпуснете и не се страхувайте - каквото ще става, ще става! Наистина 5 месеца са напълно достатъчни да се пазите - този срок не бива да те притеснява.
Стискам палци никога повече да не изпитвате това разорачарование и ви пожелавам в най-скоро време да си направите едно (а защо не и две)красиви бебенца!

Отговор
в отговор на morkovche #14

Re: за Цвети

Здравей Морковче,и при мен май така се получиха нещата.Като се събрахме с мъжа ми(1997) не сме си и помисляли за бебе но постепенно започваш за се замисляш и колкото повече мислиш толкова повече ти се иска.Но нищо не става така както искаме за съжаление.Ние се пазихме доста време може би До миналата година решихме да опитваме около 6-7 месеца никакъв резултат и един прекрасен ден (голяма радост)не ми дойде .Всичко уж беше добре но за съжаление за кратко.Мисля си дали много се пазихме но в такива моменти си мисля че се чудя каквапричина да измисля и по някакъв начин да си обясня защо се случи.Ама и до днес немога да си го обясня.Докторите ми казаха че нямам определена причина но ако забременея отново веднага да отида в патологична бременност в болница.Сега съм се сетила да те питам има ли значение кръвната група ако знаеш разбира се защото аз съм 0 отр. някой ми каза че тези с отрицателна кръвна крупа имат проблеми с тези неща.Благодаря ти за всичко което ми написа до сега.Пак ще ти пиша. УСПЕХ

Отговор
в отговор на 3te...ki #15

Re: за Цвети

Благодаря ти много .Вярвам че и при теб всичко ще е наред опитвай всякякви начини ще помагаме ако трябва.Пожелава ти съвсем скоро БЛизнаци,да знаеш че каквото съм казала става .Опитвате ли пак ?Ако имаш нужда от нужда от нещо пиши

Отговор
в отговор на цвeти #16

Re: за Цвети

А мъжът ти положителна ли е или отрицателна?

Може да има значение, ако той е положителна. И ако преди това си забременявала.

Отговор
в отговор на 3te...ki #17

Re: за Цвети

Мъжа ми не си знае кръвната група.А пък и ми беше първа бременност.Като ходих на лекар доктора ми каза че не вижда зародиша а той за месеца в който бях е трябвало да има вече сърце,но моето нямаше.Той се съмняваше че или съм забременяла по-късно или плода не се развива и в болницата преди да ме изчистят доктора ми каза че вероятно плода е спрял да се развива в един момент и той се е откачил.Беше ми много интересно защо доктора от патологията ми каза че тъй като съм отрицателна група трябва при следващата ми бременност задължително да отида там заради групата.Ама май не са ми много ясни нещата.

Отговор
в отговор на цвeти #18

Re: за Цвети

След като ти си отрицателна група, а мъжът ти не си знае групата, мисля, че е трябвало да ти бият една инжекция след кюретажа (''Анти Д Имуно Глобулин''). Ако не са ти сложили такава или някаква друга инжекция (но със същата функция) има опасност при следваща бременност, ако мъжът ти е с положителен резус фактор и детето в теб е наследило неговия резус, ти да изхвърлиш плода. (Ако се поровиш малко из интернет, ще го намериш по-точно и обширно обяснено). Но ти не се притяснявай - докторите си знаят работата и сигурно са ти били инжекцията или са направили каквото трябва.

Отговор
в отговор на 3te...ki #19

Re: за Цвети

здравеите,аз не мисля,че причината за абортите е в кръвната група.моята братовчедка е с отр. кръвна група и има 2 здрави деца/а да не ви казвам,че по време на бременностите си пиеше и пушеше колкото си иска/ явно ние не сме от тези щастливки с безпроблемна бременност.успокоителното в случая е,че щом веднъж сме забременели трябва да можем пак.а вие момичета мислите ли да си правите някакви изследвания?

Отговор
в отговор на morkovche #20

Re: за Цвети

Здравейте не мислите ли че има нещо много странно има жени които се пазят като луди от забременяване а то пък като се захване бебето няма пускане и да пуши и да пие все тая вътре е няма пускане.А пък при такива като нас дето се пазиме като стъклени в такива случаи само и само да се задържи нищо не става.Това не мога да си обясня.А вие как мислите?Много ме е яд на такива като тях защото не оценяват какво е да искаш да бъдеш майка а това да става много трудно.

Отговор