Здравомислие

Цял живот можеш да си повтаряш, че животът е логичен, животът е прозаичен, животът е разумен. Най-вече разумен. И струва ми се е именно такъв. Имал съм достатъчно време да мисля по този въпрос. Непрестанно се връщам към предсмъртното заключение на мисис Ъндерууд:" Така че, дори ако увеличим числото на променливите величини, самата аксиома остава непроменена".
Наистина вярвам в това.
Мисля, следователно съществувам. Бръсна се, следователно имам брада. Жена ми и детето пострадаха тежко при автомобилна катастрофа - и затова се моля. Всичко това е логично, всичко е разумно. Живеем в най-добрия от всички възможни светове, от една страна ти пъхат "Кент", от друга те преследват с "Будвайзер", а легнеш ли пред телевизора и хоп - почва шоуто. Наслаждавай се на гладко смазания механизъм на Вселената. Логика и здрав разум. Истински - както се казва в рекламата за "Кока кола".
Но както добре знаят "Уорнър брадърз", Джон Д. МакДоналд и службата по почистване на канали в Лонг Айлънд, зад всяко щастливо лице на Джекил, се крие мрачният лик на мистър Хайд, от другата страна на огледалото. А той не е чувал нито за молитви, нито за логика, нито за Вселена. Погледни се отстрани в огледалото и ще видиш лицето си, преобърнато зловещо наопаки, лявото - дясно, дясното - ляво, едната половина - смахната, другата - разумна. Тази граница между светлината и мрака астрономите наричат терминатор.
Неразумната половина крещи, че Вселената има логиката на малко дете, облечено в карнавален каубойски костюм от празника на Вси светии, чийто черва са разпилени и примесени със стъпкани бонбони на няколко мили, по протежение на шосе №95. Това е логиката на напалма, параноята, на бомбата със закъснител, скътана в куфара на някой щастлив арабин, на зловещо дебнещия рак. Логика, която сама поглъща себе си. Която твърди, че животът е като завързана на прът маймуна, че животът се върти истерично и безсмислено като монета, хвърлена за да се види кой ще плати обяда.
Никой не поглежда към тази половина, освен ако не му се наложи и съвсем оправдано. Човек се сблъсква с нея като се качи на стоп и шофьорът, лъхащ на алкохол, започне да дрънка за това как го мами жена му, когато някой перко реши да изпостреля всички деца, яхнали велосипеди в Индиана, или пък когато собствената ти сестра рече:"Ще прескоча за минутка до магазина, батко" и миг по-късно научаваш, че са я сгазили на улицата. Откриваш тази половина, когато чуеш баща ти да казва, че е готов да сцепи носа на твоята родна майка.
Животът е като ролетка, но побеждава онзи, който твърди че цялата игра е една голяма измама. Няма значение колко числа участват, принципът на тази малка, безупречнобяла топка остава непроменен. И не казвайте, че това е безумие. Това е съвсем логично и разумно.
Този чудат принцип не важи само навън. Той е в нас, във всеки миг, расте във вътрешния мрак като някаква гигантска вълшебна гъба. Наречете го "Чудовището в клетката". Или "Обяд отнесен от вихъра". Може и "Приспивните песни на смахнатите". За мен, той е моят личен динозавър, огромен, лигав, тъп, препъващ се във вонящото блато на моето подсъзнание в търсене на дупка, където да се свре.
Но това съм аз, а исках да ви разкажа за тях - синеоките любимци на учителите, дето прескачат до магазина за мляко и се озовават във вихъра на някой въоръжен грабеж, при това в ролята на участници. Такива като мене са като зърно за вестникарската мелница. Хиляди репортери из всички кътчета на страната мечтаят да попаднат на дирите ми. В новините по телевизията ще ми отделят поне петдесет секунди, в "Тайм" - най-малко две колонки. А ето ме, стоя пред вас и продължавам да твърдя, че съм напълно с всичкия си. Може някое от колелцата да се е поразтропало малко, но като цяло механизмът си трака нормално. Благодаря за вниманието.
Та, за тях. Как ги разбирате тях? Не мислите ли, че трябва да поговорим за това?

Опитвайте всичко, дръжте доброто

Мисля че разбрах само едната ти половина...

За кое искаш да говорим, Спини?

/ако механизмът трака нормално - проблем има ли - и къде е?/

Проблемът е в това, че вместо да седне и направи нов регламент и въведе ред в клуба този философчо изтри мижитурски маса неща в клуба и сега изписа една кофа с боклук.....

бих добавила дръжте доброто и злото в равновесие

Кой го е писал това, Спини?

Много хубаво, Роза, че имаш отношение.
Теб кой те посади?
И каква роза си? - жълта, цървена , бела или розава роза...
Ако аз трябваше да се определя като Роза , щях да кажа desert rose

Виж, уважавам чуждото мнение, но повече ценя смелостта то да бъде изказано ясно и на когото трябва.
Остави това кой бил философчо и кое е мижитурско.
Това твоето какво е?

Работи върху собственото си самоопределение.
Желая ти успех!

и другия път като искаш да кажеш , че имаш отношение, не използвай мен

ГНЯВ!

Кто возьмет билетов пачку, тот получит водокачку...

Хубаво ли е?
Да го чета ли?
Ти чете ли го?

Не, пак не се получи. Според мен. Написано е добре, доколко е вярно - знам само за себе си, че не е твое - знам ...пак за себе си. Сигурно цялата книга е интересна, може би те е накарала да се замислиш, може би просто ти е допаднал изчистения стил, бързата мисъл, като малко от Милър, малко от Конрой, Много от Оливър Стоун:) Лошо няма.
Преди, и аз като четях, често ми се искаше да предам чужди мисли като свои, толкова близки ми бяха. Отказвала съм се обаче. Не защото ме е било страх да не ме разконспирира някой, а по-скоро защото ясно си давах сметка, че контекста е важен, настройката е важна, предисторията, кредото, идеята.
А за логиката (ще ми простиш скобата по-горе) - ами, чия логика? Твоята (неговата, моята, нейната, тяхната) или другата, дето уж движела света?
Опитваме да живеем живота си логично, няма друг начин, всяко действие или бездействие води след себе си уж на пръв поглед логчини последствия, та ние даже разчитаме на това, правим едно или друго, очаквайки ефекта от постъпките си. Понякога обаче излизаме за хляб и не се връщаме ве4е. или пък...стигаме до магазина и след 2 месеца се омъжваме за продавача, или сядаме да изпием една лимонада пред магазина, киселината от неизмитото шише разяжда гърлото ни, лимонадата ни плаща милион долара:), обаче си нямаме гърло. И така...логика няма, и в тоя смисъл може би се стремим просто да....предвидим бъдещето, близкото и малко по-далечното...и нищо не ни остава, освен да стискаме палци да сме познали:)

Няма прошка за всяка кокошка!
Иде кокошата мъст!

Май... Май стана лит. рецитал тук.

Acropolis adieu

Цун, познах ти реализирания почерк .

не съм влизала отдавна и се вълнувам малко пове4е - тва е :)))))))))

Няма прошка за всяка кокошка!
Иде кокошата мъст!

Здравомислието води до статизъм. Реализмът е шаблон, матрица от която не можеш да се измъкнеш с лочини доводи, защото всички коефиценти са от матрицата, както и резултатите, с изключение на - "няма отговор"( ако изобщо се брои за отговор, на мен поне не ми харесва).
Ако се иска развитие трябва да се вкара "случаен" фактор, генератор на промени, или бял шум . Сигурно ще генерира безброй грешки, но и безброй нови правилни отговори, които ги няма в матрицата .

Де да беше...

Да, де. И на мен Стивън Кинг не ми е сред фаворитите...

Acropolis adieu

ей какви са тези черни мисли от теб качвай се на влакчетата....нещо се загуби в последно време

Нищо подобно!:)) Все по-добре съм и черни мисли има колкото да не умра от скука (чак ме е страх да го напиша). Влакчетата са друга бира, сега дай първо да се качим на сърфа,
И да внимаваме да не ни събори някоя вълна, щото дъската е хлъзгава понякога:)) Но усещането си струва всчко подхлъзване:)
Мда.

Няма прошка за всяка кокошка!
Иде кокошата мъст!

малък сърф ли казваш....ако знаеш днес на какъв кораб се качихутре чакам резултатите, а вълните се надявам че съм ги предвидила...стискай палци,а сега изчезвам по задачки

стивън кинг

Опитвайте всичко, дръжте доброто