Неувереност

Какво трябва да се направи, за да може един човек да придобие по-голяма увереност в себе си и да предприема рискове /професионални да речем/ без притеснения от провал и огромно чувство за вина?
Доста е спешно!
Предварително благодаря на всички!

заложи на сигурно - на себе си...

Кажи малко повече за себе си, да се разбере от къде идва проблема.

Помисли за себе си, дали си способен/на на това което мислиш да правиш? Защо да не си? Дали си неуверен/а защото другите не вярват в теб? Може да не са прави. Тези рискове заслужава ли си да се поемат според теб? Ако да, тогава не се притеснявай, в живота много рискове поемаме всички, понякога е неизбежно, затова не трябва да се чувстваме виновни за това, че сме рискували и за това, че не сме успели евентуално.

Вярата в себе си наистина помага! Кара те да се бориш повече и да имаш повече успехи. И все пак, не си ли е нормално да се чувстваш така понякога?

Добро утро!
Не искам да те отчайвам , но увереността в себе си, както и интелекта са до 65-70% предопределени генетично. /*Р.Кетел/...
и само останалите проценти зависят от средата.
Може би подкрепата на хората около теб ще ти помогне.

Успех ти желая!

Има няколко момента:
- Почни да правиш СЕРИОЗНО някакави физически упражнения/ спорт (без тенис на маса и шах :) ). Ако тренираш редовно и с желание, самият тонус, начинът по който си чувстваш тялото, ще ти придаде самоувереност. Както знаем - здрав дух в здраво тяло. И без телевизия - ще станеш мекотело.
- увеличаване на комуникацията с различни хора
- третото го забравих, а беше важно

Може да седнеш да прочетеш Кастанеда (но повече книги, щото ако попаднеш на някоя неподходяща в началото, няма да ти се чете друга). Там прекрасно е описано за притесненията, взимането на решения и т.н.

Трябва да трупаш енергия. Чувстваш се като медуза, защото нямаш

ей това себе си е много разтегливо..когато не познаваш себе си -нещо като да се гледаш в огледало ама със затамнени стъкла или ако трябва да бъда точна...нещо като човек и неговата сянка човека си си ти а сянката е мнението на хората около тебтрудноста идва от това да събереш човека и сянката му и тогава ставаш по-уверен

И още нещо - ако можеш иди в някоя ракова болница и наблюдавай хората, в някоя морга, в някой старчески дом, на място където хората са отписани.
И се запитай имаш ли право на неувереност и какво чакаш за са започнеш да живееш пълноценно.

ейтова е доста опасно....човешкото милосърдие е по голямо от човешката злобанавремето когато бях млада майка си позволих да изчета един доста добър специалист за детски болести и след това ми трябваше доста време да спасявам...себе си и детето от черни мисли понякога многото неправилно знание причинява повече вреди от колкото ползиможе пък да има начин да излекуваме човечеството вярвай в това,желая ти успех

Много е лесно значи. Само моля те чети внимателно. Тази техника е заета от един клон на психологията, наречен невро-семантика и почти ти гарантирам, че ако направиш всичко правилно ще имаш 100% успех. Това, което е главната идея в невро-семантиката е, че хората имат два вида мисли/емоции. Едните са първични. Например несигурен си, или те е страх от нещо. Другите емоции/мисли са мета-нива. Те се получават когато примерно се ядосваме на страха си. т.е. изпитваме някаква негативна емоция спрямо друга емоция (т.е. яд ни е от страха ни, който ни пречи да живеем живота си пълноценно). Когато се получава това мета-ниво първичната емоция се циментира в подсъзнанието. Това е и добро и лошо. Добро е защото лесно можем да циментираме хубавите емоции и мисли в подъзнанието си като мислим позитивно за тях. Лошо е защото понякога проблема, който искаме да разрешим малко ни убягва.
Ето и техниката.
1. Представи си страха или несигурността от която искаш да се оттървеш. Вместо да изпитваш гняв към нея, просто я приеми като даденост. Това не означава да я заобичаш, а просто да я приемеш, като нещо, което го има. Не отричай негативната емоция от която искаш да се оттървеш. След това си помисли какви са позитивните намерения, стоящи в основата на тази емоция. Примерно ако се чувстваш несигурен в това, че можеш да си вършиш работата, може би тялото ти просто иска да те предпази от провал и затова ти казва, че въобще не трябва и да се опитваш да се справиш по-добре. Нещо от сорта. Но след това просто си кажи, че това състояние вече не ти върши работа и че искаш да се оттървеш от него.
2. Сега си представи състоянието в което искаш да се намираш. т.е. състояние на увереност в себе си, състояние на радост и тн. Представи си го ярко, със звуци и чувства (това е важно, тъй като по този начин комуникираме със подсъзнанието си, чрез чисто логически диалог не става, използвай въображението си). Представи си го толкова ярко, че да ти се струва истинско. Това ще е състоянието в което ще си след края на упражнението.
3. Представи си как ясно и категорично казваш НЕ на нещо.
4. Представи си как казваш ДА на нещо и го възприемап напълно в живота си.
5. Върни се към състоянието на несигурност и мисловно му кажи НЕ, силно и категорично. Казвай НЕ, докато то съвсем се отслаби.
6. След това си представи състоянието в което искаш да си и мисловно му кажи ДА. Приеми го в живота си.
Това е.

...интересно е това, което казваш, явно си запознат/а с НЛП...и съветите, които даваш са много хубави за въстановяването на рапОрта, но понякога(доста често :-)) на хората им е трудно да "разпознаят" първичните си емоции...те почти никога не са в чист вид, еднозначни, конкретни и ясни, а какво остава да ги осъзнаят на мета-нивото и да "зачеркнат" отрицателните, без да минат през така наречените от Р. Дилц неврологични нива и без чужда помощ... и максимално лесно да си осигуряват най-доброто за себе си поведение

Вярвам в чудеса!

здравей къде се загуби

...здравей, не съм се губила...просто клуба ми е противен в това си състояние..., рядко влизам, чета малко и все повече ме изненздват неприятно хората, които пишат...и тъй като това са си мои чувства, предпочитам да се съхранявам и да не ги генерирам, още по-малко да позволявам на някой си с комплексарщината си да ги подхранва
...все пак се радвам на твоя стоицизъм, търпение и добро настроение и ти пожелавам да успееш да ги съхраниш

Вярвам в чудеса!

Наистина доста прекалихме. Но и преди имаше доста противни моменти...

Донякъде си права, но мисля, че повечето хора знаят бегло какво точно ги притеснява. Най-големият проблем е въшност да наименуваш даденият страх или несигурност. Когато това стане, работата е свършена наполовина вече. Може би с помощта на психотерапевт може да се помогне. Аз лично съм се променял сам, но това е защото дълго време прекарах в това да си търся треските за дялкане, а когато ги намерих, да ги променя беше лесно.

Много благодаря на всички за търпението и отзивчивостта!
Всъщност не ставаше въпрос точно за мен, а за моя близка, която не е в БГ. Тя просто се разболя от притеснение как ще се справи с новата си работа и в крайна сметка се отказа, но сега е в още по-лошо състояние, борейки се с чувството за вина, че не е оправдала доверието на съпруга си, а той пък от своя страна съвсем влошава обстановката, като директно я обвинява, че е провалила всичко... Изобщо много неприятно положение! Не знам как да й помогна?! Написах й доста неща, но тя се чувства зле - изпаднала е в депресия и не може сега да се справя с обикновените си задължения...

ами какво да ти кажа просто се уча да съм търпелива....а що се отнася до клуба имам някаква йдея но все още е в зародиш ,надявам се че при следващата среща ще мога да се видя с новогодин и всички които гледатат на клуба по така наречения-сериозен начин... и накрая стига да пиеш едно кафе ще черпя

...така си е, няма на къде да мърдам и да отричам :-))), но и други моменти имаше...за баланс....сега баланса го няма...
...и това не беше упрек към никого...може би е към мен самата...дори и след толкова "тояги", които гризнах не се отказвам от съпреживяването......на бой нося, ама на съпреживяване само на отрицателни емоции - не
...бих направила един коментар като античен гръцки хор, но се страхувам от гнева на Боговете, и без друго всички сме им в краката(в мазетата исках да кажа)... ама не знаеш ли, че когато Боговете говорят и фактите мълчат...

Вярвам в чудеса!

...ами не знам..., аз мисля, че съм от най-търпеливите...и все още не съм загубила надежда...
...дано само идеята ти не е като на този , който пуска тема след тема(като "зов" за помощ) защото не знам дали целта му е благородна, но ефекта за мен определено е обратен(голям психолог ще да е)...
...за кафе винаги съм готова..., хайде пък от мен сладоледа...

Вярвам в чудеса!

явно ще пием кафе... и ще ядем сладоледа за идеята,че е благородна е благородна но е трудно осъществима е ще го измислим някак си

Да бъдеш неуверен означава- да си способен да предпазваш себе си от "звездната болест" и да си достатъчно взискателен към себе си ,та никога да не се самозаблудиш ,че си съвършен. Поздравявам те!