Изгубване

Съблякла съм кожата,
сребриста и лъскава.
Вглеждам се в нея -
усещам я чужда,
празна,
студена,
изцъклена.
Сякаш не е била част от мен,
А единствено –
обвивка ненужна.

Съвсем гола съм.
Оглеждам се.
Търся се.
Виждам се –
уж съм аз,
а не е останало нищо –
мъртва душа,
сгърчена ядка,
куха частица
от настоящето.

Сетивата изтляват.
Отегчени,
уморяват се мислите.
Чезна в копнежа,
че някога отново ще мога
да си говоря с облаците.
Сега се боя,
че нямам какво да им кажа.
Бягам от себе си.
Разтварям се в миналото.

Не зная къде съм.
Губя се, викам.
Но аз съм безчувствена –
кой ще ме чуе?
А и бездруго
тук няма никого...
Превръщам се бавно
в малка точица
сред меките сенки
на тъмното зад очите си.

Харесва ми