емпатията

всъщност не съм много наясно с този термин - преди време споделях с една приятелка по кю-то мое преживяване и тя ми каза, че се наричало "емпатия" това явление.


това, за което говоря, е някакво необяснимо преливане на два индивида, на равнище емоции, съзнания, може би души?

обикновено без никаква причина то те блъсва като влак /не че ме е блъскал влак де.../, помита те като цунами, наподобява съ-страдание, но няма нищо общо с лицемерната претенция за съпреживяване. едновременно е и плашещо, и опияняващо, и еуфорично...

разумът не успява да го разбере или може би моят разум е прекалено слаб да възприеме цялата информация от сливането на назнайно какви мета-физични аспекти на два индивида за мимолетна част от секундата, не знам...

не знам също дали ви се е случвало, в каква степен, но сега ми се иска да напиша нещо друго...




много хора намесват тая работа в любовта и то не в чистата божествено-необвързваща любов, а в егоистичната, алчната сексуална любов между мъж и жена.

от зяпането в очите докато мъжът свършва /което го правят не една и две жени/, до любовта от пръв (п)оглед, която достига до логическия си завършек в кревата, тук по някакъв начин се вмества и емпатията като екзотична добавка без която връзката "не струва".

не ме разбирайте погрешно - не съм против секса, но това е нещо различно... да се смесват двете неща е извращение!

и като споменах извращение, ще доразвия този момент. за някои хора (предимно жени за съжаление може би има и мъже такива, де да знам, вероятно моите наблюдения са били върху жени...с мъже не съм имал подобен проблем, но то е логично май...), та за някои хора, това преливане си има доста еротичен, може би дори сексуален заряд. те започват да търсят преживяването, да се опитват да го предизвикат, провокират...

духовната мастурбация рядко им е достатъчна, в този акт обикновено трябва да бъде въвлечен и друг човек, като всичко се крие зад фасадата на чистите от морално естество отношения.

само че моралът не е правен за днешните странни дни.
емпатията е от същия калибър както ясновидството и прочее способности, които са били закърнели с годините и едва сега се развиват в различна степен у все повече хора.

както няма закони срещу емоционалния вампиризъм /някои го наричат и енергиен/, така няма и морал, който да се обявява срещу духовното мърсуване.



трябва да отбележа, че сигурно съм (бил?) много наивен и незрял, защото дълго време не осъзнавах аспектите на този нов, наистина много интимен контакт, който наричам "емпатия".

както съвкупляването може да се нарече "ебане", "чукане", "секс", "правене на любов" и на практика за различните хора е толкова различно, че може буквално да си пасне с всяка от изброените думи (щом ги има, значи не е случайно...), така и в емпатията се срещат хиляди реакции, породени емоции и тънки нюанси.

не бих се замислил за всичко това, ако не беше контактът ми с няколко хора, които практикуват духовно мърсуване и най вече един от тях.


моралът, който подсъзнателно съм следвал в това отношение, е такъв - ако емпатията възникне спонтанно и предизвика разбиране, състрадание, нежност и т.н., тогава преживяването е чисто.

ако напротив - тази емпатия е търсена, стремил си се към нея, зяпал си натрапчиво в очите даден човек, но не от желание да го разбереш, а от извратеното удоволствие да се обмениш с него като самоцел и после се опитваш да оковеш източника на удоволствия близо до себе си (подтикван от духовна алчност), тогава това за мен е по лошо от содомия или каквото там искате...




разбира се сега като се замисля налагането на нов морал не решава въпроса.... колко безмислен е консерватизмът на религията, която позволява само мисионерската поза, само със съпруга, но не може да забрани фантазиите, които уж би трябвало да са не по малко прегрешение...

моралът е една голяма лъжа и фалш, просто някои хора са по-чисти в помислите и желанията си от други, не знам на какво се дължи това, предполагам, че няма голямо значение, защото и едните и другите са добри хора, пък и човекът не е константа - днес е един, утре друг... просто всичко това ми помага да съм наясно със себе си, когато избирам с кого да бъда в даден момент, как да се отнасям към хората от средата в която живея (които хора не винаги можем да подбираме, ако искаме да бъдем в определена среда).

ще се радвам, ако тези размисли помогнат и на вас да си изградите някаква представа, без да се налага да се разочаровате болезнено, както ми се е случвало на мен

Само веднъж ми се е случвало Точно такова каквото го описваш - необяснимо преливане на души Спонтанно и неочаквано като удар от гръмотевица, след който ти трябва известно време да се опомниш Не казвам че не проявих по-специален(разбирай далеч не само сексуален) интерес към човека, с когото ми се случи да изпитам това, но никога не съм отъждествявала въпросното явление с "любов".

Но за първи път срещам такова обяснение за случилото се и честно казано ми звучи доста правдоподобно.. Не разбирам обаче, как емпатията може да бъде нарочно търсена, предизвикана било то с "чисти" или "нечисти" помисли? Нима има хора, които могат да правят това съзнателно?

v nachaloto be samo seksa.......
posle se okazva che trjabva i oshte neshto
prelivane,slivane,dolivane......
duhoven orgazam njakakav
posle i toi omrazva i stava dosaden
i otnovo v izhodna pozicija
v nachaloto......

смесваш две различни неща и от там идва проблема
емпатията я има и при общуване с индивид от същия пол
сложно е когато става между мъж и жена

и води до ШОК!
като отделиш горния слой - мъж/жена всичко си идва на мястото
ами да, съществува ...

сега да не кажете, че не сте го изпитвали към представител на вашия пол, защото ще се пръсна от смях

feeling the blue

изпитвал съм го разбира се, но с представители от моя пол не е водило до никакви усложнения, защото приятелството между мъже е нещо много силно и по някакъв начин много духовно /колкото и странно да изглежда това/

а защо е сложно като става между мъж и жена? кое го прави толкова сложно...?

всичко може да бъде нарочно търсено.

аз не разбирам как и любовта може да бъде нарочно търсена. примерно някой скъсал с гаджето си и започва да се оглежда и след максимум седмица вече е "влюбен/а"

само дето това влюбване е доста илюзорно нещо, докато емпатията е много по истинско и е жалко, когато служи за задоволяването на някакви лични потребности



всъщност не виждам нищо лошо да се търси преживяването, струва ми се лошо да се вкопчваш в човека, с когото се е получило.

иначе е възможно да се прави съзнателно, да...

ами... не знам дали е така

май доста объркана се получи темата, ама така е, когато човек не е напълно искрен в детайлите

е те детайлите са елемент от ландщафта така че .....

америкаците са велики, защото правят нещата прости

написал си го увъртяно и сложно

на нея и кажи с думи прости:

Get out of my life!

Don't ask me why !

това е най лесното и съм го направил вече, но проблемът като цяло си остава :))

защото по самата си същност границите са ужасно размити...

американците правят нещата прости, защото обикновено и те са прости

а, не са прости просто нямат знания и това им помага да си живеят просто и весело даже щастливо!

Знанията са кошмара на умните

а на нея и го повтори, на жените трябва да ни се повтаря, на по-ниско интелектуално ниво сме от вас
простено ни е
повтаряй и докато и се набие в елементарната глава

Don't ask me why !

бингооооооооооооо

давай парите от печалбата !

Don't ask me why !

в левове,долари,евро или в приватизационни бонове?

250 Евро като начало

Докосна ме, изплъзнах се, задръж ме

"моралът, който подсъзнателно съм следвал в това отношение, е такъв - ако емпатията възникне спонтанно и предизвика разбиране, състрадание, нежност и т.н., тогава преживяването е чисто. "

аха. ами да. пуснах едно търсене за думата "разбиране" в този текст и в мненията на всички. много се изненадах че се среща на едно място - само в това изречение.
а вместо да се ползва разбиране, се предпочите - "преливане"...
ама това последното е доста неточно...

---

"Търся жилище в района" /Обява в рейс /

е щом се налага.....

Аз пък днес учих за" Lack of empathy"

искаш ли да ти разкажа или го знаеш?

Don't ask me why !

Хъ! Че какво общо има "разбирането" с емпатията? Все пак тя се проявява на ниво чувства.

Разница нет между правда и ложью, если конечно и ту и другую раздеть!

бре, ти да не си в сесия, че ги ръсиш такива пак