Страх ме е да продължа

Не бях много сигурна дали да пиша но след като никъде не намерих отговор на въпросите си реших да опитам и тук... До преди 1 година имах мечти, надежди и много планове; всичко отиде по дяволите за един миг след като разбрах че ниама да получа нищо от това което се надявах по независещи от мен причини. Как се чувства човек изгубил мечтите си? Гадно, но по гадното е че не мога да продължа... скъсах отношенията си с хората, станах много по-затворена, не мога да се задържа с гадже защото наранявам всеки който се приближи до мен, сякаш имам някаква нетърпимост към тях. Наскоро един човек когото много обичах ми каза, че е по-добре да стоя настрана от хората вместо да наранявам чувствата им като незнам какво искам..... Какво да правя?

Не следвай мечти, а се опитай да си направищ реални планове съобрачно твоите способности и интереси. Не се напрягай да стане непременно това, което желаеш, не всичко зависи от тебе. Старай се да си последователна и следвай стриктно голямата цел, а дребните неща си ги прощавай, не се разсейвай с тях. Не си мисли, че винаги ще си права. Често откриваш, че си била в огромна заблуда. Тези мигове трябва да ги преживееш и да продължиш. Необходимо е търпение. И никога унила!

мила соня
знам как се 4увстваш , наистина ; и аз "пропаднах" по този на4ин
заради - необяснимо НЕжелание от страна на много,много близък(уж) 4овек , да довърши (т.е. да изпълни своето обещание)
и то ..след като аз съм посветила година труд...за да успея

// от4аяна си ??

в смисъл -> 4увстваш 4е НЕ ЗАВИСИ ОТ ТЕБ -> не си способна един вид да променяш реалността..да влияеш на събитията?
така ли ?

нормално ми се струва да реагираш по такъв на4ин (съдейки и по себе си) -> след като си била толкова наранена , стресирана
не се страхувай

минава , 4естна дума
не се забравя ( не мога да те лъжа ) -> но поне не е 4ак толкова болезнено усещането ..както е сега при теб -> в смисъл не е 4ак толкова натрап4ива , или е знам .. подтискаща мисълта

аз не заня какъв 4овек си ти -> какво си преживяла и до колко си оптимист (попринцип) ..до колко си настоятелна , или обратно ..и тн

затова сами4ка трябва да решиш -> на къде ще тръгнеш?

аз ли4но по4нах от на4ало =-> плаках , плаках , казах си 4е пове4е няма така самоуверено да се доверявам (пък било то и на тези ..уж "близките") някакси по4нах
а .. после постепенно -> стигнах там където се "спънах" преди време
само..4е -> ве4е от мене зависи продължението

разбираш ли ме
смело ! ..не трябва да загърбиш, само, своята смоли4ност !

смени малко обстановката -> за да преоорентираш съзнанието си
в смисъл да се откъснеп от мястото или хората..или там каквото и да е -> което ти напомня за преживения шок ..провал или както го 4увстваш ти
защото аз много страдах от мисълта -> "а ако..?"; "а само да беше ..?" и тн
мислех денонощно за тези неща -> просто защото вси4ко наоколо напомняше много


не се измъ4вай само-> вси4ки страдаме от тези провали , предателства
и не се поддавай на страха 4е ме4тите не са реалност..и няма да станат такива -> защото не може да край да зависи от теб ..и по златно просто правило -> все някак ще се прецакат нещата
това не е вярно !

не се затваряй в свой собствен свят(както ми с ес трува 4е правиш) ...защото после не зная ако забравиш за другия (онзи около теб) как ще "излезеш"

иамам си една фраза, която много ми помага / и помогна/ .. и я написах ве4е май в някаква тема тук
след всеки спад следва възход, слеед всеки възход спедва спад , но никоя ситуация не е безкрайна

просто трябва да излезеш от КАПАНА НА ЕМОЦИИТЕ СИ
и да запо4неш да живееш и осмисляш както преди..разбираш ли

да следваш своите желания разумно -> и кра4ка по кра4ка - > само не прави глобални изводи..от типа "нищо не струва" , "никой не заслужава доврие" и тн

опитай


дано да съм ти помогнала поня малко

(знам колко убъркана и психясала бях аз ..поне)

.. I guess I'm learning
I must be warmer now ..

На.пълно те разбирамПреди около 3 години и аз бях в подобна ситуация. Наистина е адски гадно, но пък човек минава през различни периоди и установява понякога, че поговорката "едно зло не идва само" е наистина вярна.
Най-трудно е като че ли, да приемеш, че не можеш да направиш или получиш нещата , които искаш. И отдръпването от хората, и изобщо потребността от общуване намалява в такива моменти. Но това е така,защото това всъщност е периодът, когато трябва да преподредиш за себе си ценности, желания и стремежи. И трябва да се довериш на своето си Аз.
Приеми състоянието си като един преходен период. Колкото до страха - всички хора се страхуват от нещо, понякога наистина страхът обзема цялото ни същество, но с това вътрешните ни сили не намаляват. Ние само не ги усещаме, но те са си там.
Желая ти успех и търпение!

Соня,
прочетох тък другите отговори - добри съвети ти дават хората.
Искам само да допълня - не се чуствай виновна, че баш сега не се чустваш приятелски към други. Теб ти боли отвътре и ти трябва време да заздравееш.... нали занеш как наранени животни хапят... щото ги боли... при нас е същото.

Прости си, че си наранявала други... самообвинения увеличават страха за 'продължаване'... Свиркай си - какво ако си подвикнала (там що ще да е) на някои... ти не си ангел или светец (та па все да си добра, мъдра, силна) а човек (с граници) ...ще мине това време и после пак ще имаш сили да даваш и получаваш от други...

мила,
в момента съм ама във точно ситуацията, която описа с един малък лъч в тунела.. не знам надявам се да стане...
и аз опитвах да изляза от това настроение обаче колелото се върти и ми става все по-трудно и по-трудно..
работата е там че хората около теб най-вероятно те обичат за да бъдат там (колкото и да не ни се вярва), а ти във момента вероятно (както и аз) ги подлагаш на какви ли не тестове, после казваш помогнете, после ги буташ на обратно и надалече ...
...съвета ми е ... намери няколко човека (те може и да са от най-обидените в момента около теб) които чувстваш че могат да ти помогнат като приятели
и си намери приятел-гадже...
знам че си го пробвала, и аз съм го пробвала много пъти и не стана,
но този път ми дава надеждата че знам защо ми трябва такъв човек
на мен ми трябва някой който да ме държи на земята, т.е. да те занимава със всекидневните задължения и т.н. на хората (защото моя свят си е мой свят и няма кой да ми го земе...ама поне да си бех нарисувала една врата за излизане от него!) и другото което също мисля че е съществено за да тръгне тази връзка за разлика от предходните... това е че всичко трябва да става МНОГО МНОГО МНОГО БАВНО...
... аз например опитах с около пет човека да имам връзка, след една връзка самоубиец за мен (щото аз се убивам, а другия си е здрав и прав)
но не стана точно заради това... едно че хората усещат когато имаш ужасна нужда от тази връзка и се плашат защото не знаят в какво наджапват,
от друга страна ти се ужасяваш от тази връзка след първоначалния момент защото или не е това което си искала, или е станало всичко толкова бързо, че ти пак се уплашваш и го "изхвърляш" този човек от живота си от страх...
трябва някой да ти лекува раните ...
но за да не нараниш, и да не бъдеш наранена
трябва да опиташ по-бавничко, за да не направиш отново прекалено голяма крачка която да те подхлъзне...
не зная дали това ще ти помогне, не знам дали ще помогне и на мен...
ако стане ще ти кажа непременно...
ала това става за дълго дълго време, надявам се дотогава да си се оправила...
и накрая:
не губи себе си във другите... и не раздавай/пилей обич и чувства...
другите си имат и собствени и може и да не го оценят... че чувстват и през теб... давай само когато знаеш че и на теб ще ти дадат...
това не е егоизъм, това е инстинкт за самосъхранение ...
...да ме пита човек аз къде съм била като са го раздавали...

Ще се радвам ако ми отговориш и напишеш повече подробности ако съветите дотук не са ти помогнали...

А между другото защо точно поощряваш една нова връзка????

Не искам да се заяждам нещо - просто ме интересува.
Аз съм мъж, но също така бях в една самоубийствена връзка, няколко месеца след това не бях на себе си - но май човек трябва да намери наново своя път по който да върви...
Не знам - на мен ми беше много трудно но лека полека започнах да се връщам към старите приятели, да правя нещата които ми харесват както и нови ...
Защо пък точно трябва да има човек до теб..
Според мен правилно си усетила, че хората инстинктивно усещат и бягат..
Но няма ли да е най-добре да намериш първо себе си отново, да се изправиш и да започнеш да преследваш новите си желания - няма ли тогава една връзка да бъда по-пълноценна, а не просто опит за спасение???
А спасението да дойде от други близки хора до теб, които да ти помогнат да намериш себе си ???????????????????????

Извинявай ако засягам някого по някакъв начин - просто споделям моя опит ...

...хммм ами за връзката поне за мен в моя си случай е добра и лоша идея ...принципно наистина първо трябва да сам да си намериш пътя а след това да се занимаваш с каквото и да било друго...

Ала аз съм просто такъв човек че колкото по-дълго стоя самичка толкова повече се пренасям в моя си свят и толкова по не мога да се върна...
и поне за себе си прецених е че по добре да си намеря смисъла на живеенето и по добре да тръгна в някаква посока все пак макар и с миши стъпки защото иначе се въртя в кръг, и се въртя в кръг и се въртя в кръг ... и не мога да изляза и затъвам повече и повече...

На мишите стъпки пък хубавото им е това че можеш лесно да хвърлиш една без да ти свърши отново света (щото той вече е започнал да се кандилка от най-малкия неуспех както се сещаш).
Не определено не трябва да се приема, да изградиш някаква връзка на базата на "спасявай ме"...даже не трябва! трябва добре да прецени човека!
Затова и казах на соня да си намери няколко човека, който да й помогнат близки и т.н.
Въпроса е да тръгне на някъде... бавничко
а понеже е бавничко и на малки стъпки дори и да обърка една
няма да е фатално...
пък една връзка като се оформя по-дълго време е и по сладка по нататък.

Ако реши че човека, с който мисли да се свързва не става за тази цел в периода на предгаджосване (дълго, бавно, да опознае човека преди да реши да се обвързва с него) може и да реши и да не излиза с него,
но в този случай хубавото е че нито тя ще се нарани, нито ще нарани.

Това е моето мнение. Не мисля, че се заяждаш. Ще се радвам ако отново ми кажеш своето мнение.

Както вече казах опитвам се да помогна, ала и аз съм в същата ситуация от две год вече и ми е крайно време да се измъквам..защото... ;о(

Здравей пак :)
До известна степен имам чуството, че говорим за едни и същи неща, но "различни езици" :-)
Мда - човек трябва да си намери смисъла - и правилно смяташ, че трябва да се тръгне в някаква посока...

Аз също стоях сам и се пренасях в моя свят - но за добро или за лошо животът ми и хората около мен започнаха да ме тласкат напред
Не знам - за добро или за лошо , без посока много много - но не те оставя да останеш сам и да седиш и да се самосъжаляваш и т.н.

Но не знам - някак си за момента - може би това е разликата в случая, че аз не наблягам на това да има човек до мен..
а и според мен - ако се появи човек , с който започнат и продължат някакви отношения - той ще трябва да бъде доста търпелив в случая...а не са много хората които са склонни на това - макар че от друга страна ако е достатъчно търпелив това ще означава според мен, че наистина оценява това което е и то достатъчно силно го привлича - което е предпоставка за нещо голямо :-)

Между другото има две други неща
Първо - не съм сигурен, че "Соня " говори точно за неща, породени от раздяла с любим човек
Второ - а при теб как е ?
Това което казваш, че 2 години вече си в това положение хич не ми звучи добре.. търсила ли си, намерила ли си хората с които да преодолееш раздялата?
Сподели - ако искаш на cool_alyn@abv.bg
Иначе от този и предния постинг си съставих мнението, че си била и май все още си в същата ситуация като мен преди няколко месеца - аз също бях изоставен и бях много зле, докато на човека с който се разделихме нищо му няма доколкото знам...