БИСЕКСУАЛНОСТ ?

Интересно ми е да разбера какво мислите за бисексуалността, тъй като след дълги опити да определя своята сексуалност, мисля че тя е точно такава (т.е. съм бисексуален). Там е работата че не мога да направя разлика във физическото си привличане към една момиче и към едно момче. аз сам на 24 и откакто се помня не мога да разбера кое точно кара мъжете да желаят САМО жени, а жените да желаят САМО мъже...а още по-малко пък разбирам гейовете които са доста ограничени според мен откъм избор на сексуални партньори, а също и игнорирайки жените. За мен и двата пола са привлекателни по свой начин и тъй като съм мъж се задоволявам най-пълноценно с жена , но не поради нещо друго а заради идеалната съвместимост на органите на мъжа и жената, иначе плътта си е плът и мъжката плът е също толкова привлекателна като женската. От духовна гледна точка имам нужда от жена, нежно създание до себе си ,която да ме допълва и за която да се грижа и която да ме забавлява, но също така и от някой който е като мен, който да ме разбира напълно, но повече от приятел, да е силен като мен и с моето чувство за хумор. Още от малък се зазяпвам както по сочни мадама със стройни изляти крака и сочно дупе, така и по момчета със силни тела и стегнати задници.Когато осъзнах тази работа също осъзнах че повечето хора не са като мен или поне го прикриват или не го осъзнават... попадал съм и на такива които се изживяват като бисексуални, но се оказа че повечето спадат към следните категории:
- жени които са хетеросексуални, но си въобразяват че са бисексуални за да разнообразят ежедневието си :)
- мъже които са гейове, но си въобразяват че са бисексуални, защото не смеят да допуснат че са 100% гейове
- отегчени хора с голям сексуален опит които се чудят вече какво да екпериментират
- или разни които отчаяно искат да се правят на интересни и много модерни и затова решават да са "бисексуални"

И тъй като не можах да се причисля към някоя от тези групи се почуствах някяк си не на място...Първите ми контакти бяха с едно момиче, аз бях на 16 а тя на 20 и бяхме заедно около година,с нея за първи път изживях страстта и удоволствието от секса, тогава не можех да я водя в нас и се криехме къде ли не за да останем насаме и тя много ми се радваше като виждаше как откликвам на всичко. Въпреки че нищо не ми липсваше междувременно се случи и друго......бях на един лагер зимата организиран от спортната паралелка където се бях записал и бяхме заедно с един приятел - през деня учехме и тренирахме в салона или ходехме на някакви походи с другите и един път се прибрахме в стаята вечерта и легнахме да спим и беше наистина доста студено и по едно време той уж на майтап каза да дойдел при мен зачото му било много студено, аз първоначално не знаех как да реагирам но след като той легна с гръб до мен всичко стана от само себе си...първо започнахме да се притискаме все по-силно един в друг, поле той се обърна към мен и просто се впихме един в друг...всъщност фактически секс нямаше - само свалихме дрехите си и цяла нощ притискахме и търкахме телата си едно в друго. Както и да е , след като се върнах от лагера продължих да се виждам с момичето с което ходех все едно че нищо не се е случило, тя така или иначе никога не разбра а пък и аз честно казано не смятах (а и все още не смятам) че нещо нередно се е случило , а и защо въобще човек да се възпира изкуствено от нещо което иска заради нереални социални "норми" на поведение. Припомням си този случай, тъй като в момент виждам че нещо подобно е на път да се случи...имам доста сериозна връзка с едно момиче с което сме заедно още от университета, а също така имам един приятел с който ставаме все по близки...излизаме често по дискотеки, постоянно ходим да тренираме заедно и.т.н. и понякога попадаме в ситуации когато виждам че той определено се стреми към някаква силна форма на интимност и близост с мен, но все още не я е формулирал, тъй като е "хетеросексуален" но май скоро нещо ще се случи.
Незнам.....кажете какво мислите по този въпрос и дали това е един вид предателство към приятелката ми , или пък в крайна сметка аз с нищо не я наранявам ако тя не разбере (защото е абсурд да й кажа), но в никой случай не искам да я загубя.
Също кажете какво смятате за бисексуалността, дали това е "нормално", и трябва ли да се потиска или поощрява.
Благодаря :)

Ей, това е супер . Определено не го намирам за "ненормално".
Може би трябва да кажа, че съм жена и че сексуално ме привличат само мъже.
Това обаче не ми пречи да се заглеждам по жени .... и да ги намирам за привлекателни. Много им се радвам , обаче не мога да си представя да ги докосвам "по-така".
Определено не мисля, че бисексуалността е проблем, напротив ... предимство е -> имаш по-голям избор!
А приятелката не я мисли (при условие, че й даваш всичко необходимо ).... смятам, че ще е й е по-гадно ако й изневеряваш с друга жена.

Разбирам те напълно , макар че лично мен мъжете чак толкова силно не ме привличат. Може би, защото за разлика от теб не харесвам особено много тялото си . Предполагам, някой ден ...

А на приятелката си сам ще разбереш дали да й кажеш. Съветвам те да не бързаш и дори да решиш да го направиш, да бъде постепенно. За да може да узрее за идеята. Ревност според мен ще има, ако е склонна да ревнува. Ако ли пък не е, можете да спретнете незабравимо общо изживяване

Ей как не се сетих за това: "можете да спретнете незабравимо общо изживяване "! Само изчакай малко да се опознаете по-добре ... Сигурна съм, че ще и хареса .....
Късметлийка

хубаво си го написал мой човек, не бих казал "разбирам те" щото едва ли някога съм чуствал или ще чуствам тва което ти (за което както казаха вече по горе си струва донякъде да ти завиди човек)
не знам, хора сякви ... аз поне ги приемам такива каквито са, нормално няма ... или поне позволява отколонения в доста широки граници ... обаче как да подходиш с приятелката ти вече си е сложна работа верно ... като за начало рабери по заобиколен начин какво мисли по въпроса, малко ще е кофти все да се криеш си мисля
познавам един "би" дет е женен и се разбират чусесно с жена си, тя знае за неговите наклонности ... всяка събота го оставя да ходи по мъже и веднъж в годината да ходи с приятела си на почивка ... сичката тая работа разбира се обаче не е в БГ а на място където да си хетеро е по-скоро изключение - Берлин

както и да е , тва беше лирично отклонение ... споменавам само
важното да не се притесняваш, да се наслаждаваш на това което можеш и да не ти пука че не си като другите ... защо трябва да е ненормално нещо което носи наслада и не вреди никому

ще пусна линк към мнението в Адам и Адам. Мисля че от там ще ти дадат по интересни отговори...

---

Силата да дадеш живот...и силата да го отнемеш...

Радвам се да прочета съвсем човешките отговори (поне до този момент) от хора с по-обичайна сексуална ориентация от моята (аз съм скучно хомосексуален, както повечето мъже не се интересуват от секс с мъж, така на аз не се интересувам от такъв с жена).

Хората вече май са отговорили на основните ти въпроси...

Колкото до това дали е нормално и дали трябва да потиска или поощрява...
Има някои изследвания (писал съм го и на други места) нма разпределението на сексуалната ориентация сред хората. Резултатите са, че най-много са са чисто хетеросексуалните. В посока на бисексуалността процентът на хората спада, като на чистата бисексуалност (човек е еднакво привличан и към двата пола) има абсолютен минимум. По-нататък, когато преимущество взима хомосексуалността, процентът на хората насраства. При чиста хомосексуалност кривата е издигната, но е 10тина пъти по-ниска отколкото при чистата хетеросексуалност.

Тоест, нещо като въженце, което виси от ръцете ви, като "хомосексуалната ръка" е доста по-ниско от "хетеросексуалната", като "бисескасуланата" среда виси най-ниско.

Различната сексуалност в огромната маса от случаи не се обвързва с болест, нито се смята за болест. В такъв смисъл си нормален.

Останалата част от "нормален" е въпрос от чисто "морално" естество и няма никакво отношение към умственото или физическото здраве. Няма смисъл да се плаща излишно данък "Обществено мнение", държавата и без това събира достатъчно данъци.

За толериране не знам, но мога да те уверя, че прекаленото потискане определено не води до нищо добро. Хубаво е, че се осъзнаваш и се приемаш, а това обикновено е най-сложното. Остава да решиш поведението си, трябва да търсиш баланса, който е най-добър за теб. Наскоро в Адам и Адам имаше дори постинг от момиче, което бе открило в компютъра следи че момчето й е влизало в гей-чатове. Може би ще ти е интересно да видиш гледната точка на девойките:
[линк]

Събирай мнения, вслушвай се в себе си и следвай сърцето си. Успех!

Моето мнение е малко по-различно от това на Нортттче - т.е. не знам за какви изследвания говори, защото има голям процент хора, които са неосъзнати бисексуални (притесняват се да признаят пред себе си привличането си към същия/противоположния пол), също и голям процент, които знаят, че са бисексуални, но не го споделят на никого. Мисълта ми е, че графиката на функцията от две променливи не е с параболична форма, а по-скоро клони към права с максимум при хетеросексуалните и минимум при хомосексуалните. Но това си е лично мое мнение, и не се бори за представителност. Факт е, че съм бил свидетел на това, уж лесбийка, да се загледа по някой мъж - да бъде привлечена, но само мисълта за това, че добре подреденият й вътрешен свят може да се сгромоляса от осъзнаването на това привличане, я кара да затвори изкуствено този си поток на мисли и емоции. Същото съм го забелязвал и с пълна сила при мои уж хетеросексуални приятели.

По начало не виждам и нищо лошо в това, човек да не споделя или дори да лъже околните за сексуалната си ориентация - това е въпрос на личен избор - как човек иска да бъде приеман от околните.

Лично на мен, съвсем наскоро ми се е случи да се загледам по един човек, за който и до сега не съм сигурен от какъв пол е...наблюдавах я/го в продължение на 5 минути и не успях да разбера. Бях с един приятел, но и той не беше сигурен. Съвсем сигурен бях за едно: че ме привличаше човекът, съществото, излъчването - а не това, че тя/той е жена или мъж!

За приятелката ти: Защо да е "абсурд да й кажеш"?

"If a man hasn't discovered something that he will die for, he isn't fit to live."

Бисексуаолността е доста дискутирана тема напоследък. Някой беше казал, че след десетилетие процентът на чистите хетеросексуални ще е по-малък от този на бисексуалните. Някои го считат за мода, други за личен избор, трети за болест. За това дали е мода...колебая се. Мисля, че сексуалната ориентация няма нищо общо с модата, въпреки, че слабохарактерни типове са склонни да правят какво ли не, за да са център на внимание или да са модерни.
Аз съм едва на 17, но мисля, че съм хомосексуален. Приел съм го, но има неща, които малко ме объркват. Винаги съм бил способен да оценя женската красота, дори да се влюбя в момиче, което практически не ме привлича сексуално. Дали това е признак за някаква бисексуалност или просто моментно чувство? Често съм опитвал да фантазирам как го правя с момиче и наистина се възбуждам, но мисля, че на практика не бих го направил.
Това да си сигурен/на бисексуален/на мъж/жена е възможно най-готиното и приятно състояние, ако разрешите да го нарека така. Това позволява огромен избор и практически възможност за всякакви сексуални преживявания.... Пожелавам ти да намериш хармония и заедно с приятелката си да изживеете незабравими креватни и некреватни приключения!

The more you take, the better you feel!

Графиката, за която говоря, е правена въвз основа на тест с най-различни въпроси, според който хората се характеризират в 7 последователни степени от хетеро- през би- към хомо сексуалност. Съжалявам, че не мога да цитирам източника, понеже ми завлякоха книжката преди 3 години :-) Разбира се, тестове има най-различни, мерят различни неща (един мери сексуалност, друг мери поведение, трети друго), мерят ги различно добре.

Подобни изследвания по принцип винаги взимат предвид възможната прикритост, за която говориш.

Иначе, не мен също ми се случи нещо такова в автобуса. Виждах лице през няколко седалки (пътувах с гръб към движението), което ужасно много ме привличаше, ужасно се притснявах че се държа тъпо и неадекватно, но погледът ми неизменно се връщаше на него. И както му се наслаждава, изведнъж установих, че не мога да определя дали е момче или момиче! Въпреки че по инерция исках да приема, че е момче, може би за да продължа да се вълнувам приятно. Но след като осъзнах, че не знам, и че няма да знам преди човекът да си стане да слиза, в тоя интервал се удивлявах на собствената си ограниченост: защо само и само фактът дали е момче или момиче ще влияе толкова силно на възхищението ми, на тайното ми пожелаване на това същество?

Оказа се момче, но това не заличава ефекта от неведението и въпросите, пред които ме изправи :-)

За съжаление те не променят хомосексуалността ми :-) Само я правят още по-неразгадаема като явление :-)

Аз пък съм си скучно бисексуален. Тоест не че ми е скучно, че съм такъв, а просто го приемам за нещо естествено и нормално. Никога не съм изпитвал вътрешно притеснение/неудобство/дискомфорт от това. Е, обществото още не е готово да приеме моята бисексуалност, но това не е моя вина или грешка. Не смятам да се обвинявам заради това, че съм по "опън майнед" от повечето от познатите ми. Не съветвам и тези които са като мен да го правят. Да се самообвиняват останалите.
Жените с които съм бил през последните години (с една от тях продължавам да съм заедно от повече от 10 години и се надявам да продължим) знаят за това че съм бисексуален. И нито една от тях не ми прави проблеми по този въпрос. Не че ме поощряват де :) всяка ме иска за себе си. Но ме разбират. Може пък аз да съм голям късметлия? Може да не са били толкова "либерални" преди да ме срещнат, а аз да съм ги накарал да погледнат на света по по-шарен начин? Все едно...
Светът може да бъде хубав и добър към нас...

Що съм толкова хубав бееее!

хубаво казано - "по по-шарен начин"! И аз все разправям на някои хора, че това му е хубавото на живота и на света - че е шарен и да го възприемат с шарките му, за да не им изглежда толкова враждебен и че ако им изглежда зле настроен към тях, то най-вероятно се дължи поне отчасти и на тяхната враждебност към него. Наистина си късметлия, но сигурно и ти си им помогнал да пораснат.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

Наистина не очаквах да прочета толкова мнения и всички така позитивни:)
значи все пак доста хора се интересуват от тази тема. Относно евентуална тройка, знам че звучи доста интригуващо, но не бих я направил с приятелката си и това момче...Там е работата че за мен е някак недупостимо да свържа тези две изживявания, въпреки че физически ме привличат еднакво, желанието ми за интимност с двата пола е различно - момичето искам да водя насам натам, да правим секс, да се караме и сдобряваме и тя да вижда някакъв "подслон" в мен от всички проблеми или трудности а аз да се наслаждавам на простодушният и чар и детски наивитет...докато с момчето е по-друго- честно казано не мога да си представя да ходим за ръка или да живеем заедно като двойка , защото просто ме напушва смях някакси...но същевременно наиситна имам някакво силно влечение към него което не мога точно да обясня - когато понякога останем насаме - ето например веднъж се бяхме качили на покрива на една висока сграда с няколко приятели и след като другите си заминаха останахме двамата и запалихме по една цигара докато гледахме града, той се обърна по едно време и се гледахме в продължение на ...незнам колко...но доста дълго и в този момент се разбрахме без да казваме каквото и да е , и нищо де - приказвахме си, смяхме се и после си тръгнахме, но този пристъп на интимност не може да се сбърка знаете, исках да го сграбча и допра устни в неговите - такъв копнеж имаше в погледа му. Така че това че съм бисексуален не е под въпрос за мен, но по различен начин възприемам двете неща.
А за казване на приятелката ми и дума не може да става...просто не мога да си се предстява споделяйки и това :) незнам как би реагирала но нищо няма да е като преди сигурен съм. Въобще дори да стане нещо с това момче (което е почти сигурно както е тръгнало) цялото очарование на този вид близост е тайната,забранеността и съответно споделеността на тази тайна, т.е. при афиширане и "легализиране" нещата биха загубили очарованието си :)
Не казвам че например гейовете трябва да се прикриват и т.н. точно напротив - крайно време е хората да започнат да толерират всяка социална разновидност и да спрат да се делят на такива и онакива.
Но за мен така стоят нещата и предпочитам да видя как ще се развият от самосебе си. Междуременно благодаря много за всичко което казвате и го вземам предвид:)

Аз съм момичето, което подозира в бисексуалност приятеля си...
Ако нещата са сериозни с твоето момиче си длъжен да и кажеш. Може да разбере от друг или да се досети, варианти много и не толкова дискретни и тактични, колкото би могъл самия ти да и ги представиш. Както сам се досещаш, ако се случи това ще е края не само на интимната ви връзка и на приятелството ти с тази жена, тя ще се чуства използвана и ще те намрази.
За мен бе шок, въпреки че признание няма, ужасно подозрителна и изнервена съм, дълбоко в себе си, стремя се да не му го показвам, сам се досещаш, че дълго няма да издържа.
Либерална съм към сексуалната свобода на всеки, имала съм бисексуален любовник, имам хомосексуални приятели, говорили сме си за тройки, но ако разбера със сигурност, че той е скрил такава тайна от мен ще приключим.

Според мен си пълен егоист. Това, че си интимен приятел с някой значи да си споделяте всичко. Представям си как би се почувствало момичето ако разбере, че спиш и с мъже. Може да е либерална по тези въпроси, но това премълчаване е равно на лъжа. Страх ли те е да и кажеш? Казваш, че нищо няма да е както преди...ами много ясно, щом си я лъгал в продъжение на толкова време, какво очакваш да се случи като и кажеш? Това изречение "да се наслаждавам на простодушният и чар и детски наивитет" ми звучи като "да я гледам ква е наивна и как ми се връзва, че съм само неин и съм хетеро." Все едно ти прави кеф да я лъжеш.

И кво излиза? Момичето за пред обществото, а момчето за в леглото? Казваш, че те избива на смях само като си представиш да се държите хванати за ръка, а същевременно на покрива там ти се искало да го награбиш като сте останали сами. Прекалено много ти пука от обществото май? А ако обществото приемаше за нормално хомосексуалното поведение? Сигурен съм, че нямаше да останеш по-назад, щеше да си го държиш за ръка по главната улица и да го целуваш на всеки ъгъл, като те загледа с тоя поглед, за който говориш, ако всички наоколо го правеха, или греша?

Не се ли решиш за един, ще ги загубиш и двамата, или поне няма да получиш такова отдаване, каквото искаш.

Вярността е нещо много важно за една връзка, ако това твоето въобще може да се нарече така - независимо, дали връзката е хомо или хетеро. Представи си момичето да ти сервира някой ден, че страшно си пада по друго момче (айде, да не е жена, че ще е прекалено), че много я привлича, гледат се в очите и т.н. Сигурно ще ти стане гадно, ако наистина държиш на нея? А представи си да разбереш след много време и тя нищо не ти е казала, а са се случили неща, за които ти не си подозирал? Неприятна изненада ще е, нали?

От момчето също няма да получиш нещо повече от секс. Ако наистина е гей, той ще търси интимна близост с теб. Ти може и да му я дадеш, но това да те дели с жена ще го кара да страда (ако допусне въобще да се влюби в теб) и няма да продължи дълго.

Да имаш връзка, значи да поемеш определена отговорност. Това, че си бисексуален не е оправдание да кръшкаш. Случва се и в хетеро-връзките, един от двамата партньори да бъде привлечен от друг, даже и да изневери. Но шока за момичето ще е двоен - но на първо място ще я засегне това, че въобще си крил нещо от нея и то толкова съществено.

Колкото до бисексуалността като цяло, я намирам съвсем наред и не би трябвало да се подтиска (в отговор на въпроса ти), но не би трябвало да я използваш за предтекст. Според мен момичето има съвсем погрешна представа за теб (ако си си играл добре ролята) и изведнъж да разбере, че ти не си този, за който тя те е мислила, ще я нарани.

Rain, feel it on my finger tips
Hear it on my window pane

mnoogo jensko
mnoogo konservativno
mnoogo ednostranchivo;-)

ako triabva da izbirash mejdu dvete, koe predpochitash:
gadjeto ti da te informira, che e izneveriavalo, dokato e s teb? ili da ne znaesh nisto?

Look in thy glass, and tell the face thou viewest
Now is the time that face should form another

starksi, dopuskash li che biseksualnosta ti e vypros na enviromentalni (da gi narechem) faktori , a ne na mislene/izbor.

eto ti 3 prepolojeniq
1) imash po golqm brat/bratq
2) kogato si se rajdal bashta ti e bil otnositelno vyzrasten (da kajem kym/nad 30)
3) bashta ti e otsystval ot kushti za dylgi periodi kato si bil malyk :)

ta - kolkoto poveche ot teq neshta sa vqrni, tolkova po veroqtno e choveka da e gey (chisto statisticheki e dokazano tva). i kolkoto poveche e ot tezi 3te neshta sa vqrni - tolkova po bezmisleni stavat vsqkakvi razsujdeniq nad temata de. poneje neshtata stava deterministichni i nepodelejashti na kontrol (v syshtnosta si)

_____________________________
Inertia makes the world go round

Абсолютно те разбирам...ти си напълно права за себе си, но признай че най-естествения инстинкт на земята е всеки да гледа на първо място себе си. и няма нищо лошо в това то е съвсем обяснимо и така трябва да е . Въпросът е като гледаш да задоволиш всичките си потребности, да не накърняваш тези на другите хора. да се чувстваш добре, но не и ако за сметка на това други се чувстват зле...
Първо относно твоят проблем - сигурна ли си все пак че той е бисексуален? имала ли си други поводи за подобни съмнения? Възможно е той просто да харесва мъжкото тяло и да проявява любопитство относно тези неща, но да няма намерение да ги практикува. Всъщност аз си мисля че всеки нормален човек би проявил любопитство и най-малкото би се замислил как би било и ако прецени че това не го влече темата ще спре да го вълнува - дали не е възможно така да е й с твоя приятел?
Както и да е - относно моята приятелка, това че няма да й кажа не стои под съмнение, не искам да я лъжа и всъщност не съм я и лъгал, дори сме си говорили по този въпрос и двамата си казахме че това не е нещо ненормално и че всеки трябва да бъде свободен да избира кого да обича, тя каза че по принцип никога не е мислила да бъде с жена, но е възможно при някаква специална ситуация и аз й казах че същото важи и за мен.
Но не е работата там че тя кой знае колко че се шокира ако и кажа ит.н. просто това е нещо което дори аз самия не мога добре да си обясня, а камо ли да тръгна да и го споделям, както знаете човек често бива недоразбран...освен това тя по никакъв начин няма да научи, защото единствения човек освен мен който може да й каже е още по-заинтересован тя (а и който и да е друг) да не знае. Едиснтвеното важно нещо за мен е тя да се чувства добре с мен и да е щастлива, и също мисля че двама души колкото и да са близки винаги трябва да оставят нещо недоизказано между себе си , защото ако абсолютно всичко ти е ясно за един човек, той някак спира да те интригува...това не е единственото нещо което тя не знае за мен, има и неща от съвсем друго естество които също не съм й споделял, в края на крайщата човек не е длъжен да дава отчет пред когото и да било.
Все пак не с епритеснявай толкова, аз говоря от моята позиция но не ми е трудно да се поставя и на твоята, и тъй като ти вече си разбрала има следните възможности - 1) разбери дали той наистина има такива предпочитания или просто е любопитствал; 2) ако все пак има, ти реши за себе си - дали да прекратиш зашото не е бил искрен (въпреки че както ти казах за мен това е пределно разбираемо) или да си кажеш какво пък толкова? и ако той за теб е това от което се нуждаеш да продължите напред ...

Jupiter, извинявай но мисля че не разбра това което се опитах да кажа. Но винате е моя защото явно не съм го формулирал както трябва - нито в главата си нито докато пиша...
Първо под "простодушен чар и детски наивитет" въобще нямах предвид че тя е наивна или я смятам за глупава, дори точно обратно. Опитах се да обясна кое точно ме кара да я обичам, това че така чаровно съчетава в себе си една зряла сексуалност и начин на мислене с едно детинско и лековато излъчване.
Освен това както вече казах аз не съм я лъгал, но нйама да се поколебая да го направя признавам си...Но там е работата че аз не мисля че човек е длъжен да споделя всичко дори с най-близкият си...не и ако това по някакъв начин би променило в негативна насока досегашните им отношения, не и ако човек остане неразбран в крайна сметка въпреки искрените си опити да сподели това което го вълнува,а също не и ако цялата магия на тайнствеността се изпари....
Освен това въобще не мисля че ако всичко беше наяве чях да искам да се държим за ръце ит.н. ето това е където се разминават вижданията ми към двата пола, просто нямам нужда от това и наистина като си го представя не мога да не се разсмея...но не искам да обидя никого, казвам че като си представя себе си, а не като си представя просто двама мъже, трябва да разбереш че всеки има нужда от различен вид близост, тази която аз искам близост на момента на разбиране между двамата, на момента на споделяне на взаимната симпатия,но тя дори не включва фактически секс...и същевременно е нещо повече от приятелство, ами не мога да го обясня...:)
За връзките - не мисля че връзките са непременно свързани с поемане на отговорности - това да не е ДОГОВОР? за мен те са свързани с споделяне на взаимна привързаност и радостта от нея, взаимно уважение и загриженост и в момента когато вече я няма нека да приключи!

Ей, може да има нещо вярно в това. може би в нещо подобно се състои този недостижим стремеж към някаква интимност с някой от същия пол, но пък защо тогава това не е най-важното за мен, то е като някакво допълнение към основната ми хетеро връзка и не мога да си го представя като основно, просто няма да е пълноценно. каква е тази работа? дето казват ни се води ни се кара:)))