Престъпно синьо
14 отговора
948 прегледа
Престъпно синьо
Той е престъпно синеок. Зодия Козирог. Той е гениален, когато мълчи. Той понякога се сеща, че може и да говори. Той е на 40 години. Някога бяхме приятели.
Аз съм престъпно отнесена. Всичко, друго, но не и синеока. Не понасям Козирози. Обичам да мълча с тях. Аз съм на 40 години. Все още сме приятели.
Ненавиждам шампанско. Той-водка. Казваме си "Наздраве" - той с водка, аз - с шампанско. Приличаме на 40-годишен абсурд. Никога не сме били гаджета.
Пълнолунието следва да се забрани със закон. Най-вече пълнолунието в лятна нощ на морето. Сервитьорката може да ни бъде дъщеря.
Той говори. Драсвам мислено черта - той мрази да говори. Аз мълча. Втора черта. Мразя да мълча.
Влизаме в басейна - това унизително подобие на море. Той - с панталона. Аз - не. Не съм влюбена в него. Той в мен - също. Обичаме да мълчим заедно.
Той излива шампанското ми във водата. Аз хвърлям цигарите си по него. Три след полунощ е. Не улучвам.
Сервитьорката мисли, че сме два оглупели екземпляра на прага на критическата. Поръчваме още шампанско. И свещи на бара. Събуждаме жена му. Тя ни праща въздушни целувки и отива да си намери пистолета.
Той ме пита помня ли Пол Елюар. Аз го питам има ли три кибритени клечки. Никога не сме говорили за поезия. Той мисли, че е смешна. Аз мисля, че за него е по - добре да не мисли. Има най - сините очи, които съм виждала.
Жена му ни носи цигари. Той се смее и й обещава да я целуне. Мързи ме да се извиня, няма и за какво. Тя пита докога ще киснем в басейна с чаши и по дрехи. Обясняваме, че сме длъжни да киснем там, докато шибаната луна си легне - да й кажем "Лека нощ". Тя ни обещава психиатрично освидетелстване.
Приятелите ни пеят "Катерино моме". Той умее да свири Щраусовите валсове с уста. Аз умея да се гмуркам с отворени очи. Бяхме по на 20 години.
Той има двама сина. Обожава жена си.
Аз не го обожавам. Нито сега, нито преди. Няма как. Зодията му ме депресира. Питам го дали мога да го удавя в басейна. Той ме пита винаги ли съм била толкова луда. Няма отговор.
Водата е синя - от подводните светлини. Небето се събужда - синьо от спомени. Очите му заспиват - светлите очи се изморяват лесно.
Допивам си чашата, хвърлям я във водата. Сервитьорката ми казва, че не бива така. Аз й казвам, че - бива или не бива - все едно, мразя шампанско. Двайсетте години на момичето се опитват да разберат. Не успяват. Неразбирането никога не е синьо. Тя още не го знае.
Той все така не се усмихва. Не се научи.
Той е клоун. Истински.
Аз все така не се научих да не се усмихвам.
Когато си тръгвам за следващите години, той ме пита : "Знаеш ли какво е комедията?". "Трагедията на другите", казвам. Вече зная отговора.
Той умее да заплаче. Аз - не.
Очите му са престъпно сини.
Небето не е на 20 години.
Ние също.
Благодаря за спомена.
Аз съм престъпно отнесена. Всичко, друго, но не и синеока. Не понасям Козирози. Обичам да мълча с тях. Аз съм на 40 години. Все още сме приятели.
Ненавиждам шампанско. Той-водка. Казваме си "Наздраве" - той с водка, аз - с шампанско. Приличаме на 40-годишен абсурд. Никога не сме били гаджета.
Пълнолунието следва да се забрани със закон. Най-вече пълнолунието в лятна нощ на морето. Сервитьорката може да ни бъде дъщеря.
Той говори. Драсвам мислено черта - той мрази да говори. Аз мълча. Втора черта. Мразя да мълча.
Влизаме в басейна - това унизително подобие на море. Той - с панталона. Аз - не. Не съм влюбена в него. Той в мен - също. Обичаме да мълчим заедно.
Той излива шампанското ми във водата. Аз хвърлям цигарите си по него. Три след полунощ е. Не улучвам.
Сервитьорката мисли, че сме два оглупели екземпляра на прага на критическата. Поръчваме още шампанско. И свещи на бара. Събуждаме жена му. Тя ни праща въздушни целувки и отива да си намери пистолета.
Той ме пита помня ли Пол Елюар. Аз го питам има ли три кибритени клечки. Никога не сме говорили за поезия. Той мисли, че е смешна. Аз мисля, че за него е по - добре да не мисли. Има най - сините очи, които съм виждала.
Жена му ни носи цигари. Той се смее и й обещава да я целуне. Мързи ме да се извиня, няма и за какво. Тя пита докога ще киснем в басейна с чаши и по дрехи. Обясняваме, че сме длъжни да киснем там, докато шибаната луна си легне - да й кажем "Лека нощ". Тя ни обещава психиатрично освидетелстване.
Приятелите ни пеят "Катерино моме". Той умее да свири Щраусовите валсове с уста. Аз умея да се гмуркам с отворени очи. Бяхме по на 20 години.
Той има двама сина. Обожава жена си.
Аз не го обожавам. Нито сега, нито преди. Няма как. Зодията му ме депресира. Питам го дали мога да го удавя в басейна. Той ме пита винаги ли съм била толкова луда. Няма отговор.
Водата е синя - от подводните светлини. Небето се събужда - синьо от спомени. Очите му заспиват - светлите очи се изморяват лесно.
Допивам си чашата, хвърлям я във водата. Сервитьорката ми казва, че не бива така. Аз й казвам, че - бива или не бива - все едно, мразя шампанско. Двайсетте години на момичето се опитват да разберат. Не успяват. Неразбирането никога не е синьо. Тя още не го знае.
Той все така не се усмихва. Не се научи.
Той е клоун. Истински.
Аз все така не се научих да не се усмихвам.
Когато си тръгвам за следващите години, той ме пита : "Знаеш ли какво е комедията?". "Трагедията на другите", казвам. Вече зная отговора.
Той умее да заплаче. Аз - не.
Очите му са престъпно сини.
Небето не е на 20 години.
Ние също.
Благодаря за спомена.
Редактирано от Rene на
Re: Престъпно синьо
Той е престъпно тъжен, а аз престъпно усмихната. Той е ... незнам коя зодия е...(не разбирам от зодии)...аз съм дева. Нито аз, нито той...сме гениални...
Той е прекаллено чувствителен, аз....незнам...каза ми, че съм безчувствена.
Той е прекалено обнадежден, а аз малко обезверена...
Той ми е прекалено близък, аз на него не...
Някога бяхме гаджета...каза ми, че ме обичал...замина, казваше, че ме обичал, мен не беше страх да го кажа, да го излъжа...
Сега...стоим един до друг, той прекалено близък...аз съвсем далечна...
Не е пълнолуние...4:30 сутринта е...май скоро ще стане светло...
Аз не исках да се видим...той пожела...
Аз съм все още на 16, почти 17...а той все още е на 24...Приличаме на един около 20 годишен абсурд. Не обичам да ме гледат с очакване...големите му кафеви очи...са пълни с живи плламъчета...тежката му ръка...е натежала от доверие...Вдига чашата пълна с ром, поглежда ме и се усмихва, някак престорено...паля цигара, а той продъллжава да държи чашата...поглеждам моята и я вдигам в отговор на тоста, водката ми свършва...сервитиорката, която може да ми бъде майка...носи още една ... Той иска да говорим, аз също...но явно се различаваме в темите...не желая да говоря за нас...той пази надежди...а...аз приятелски чувства....Абсурда се засилва...Паля цигара...пуша и мълча, мразя да мълча...той говори, а винаги ме е слушал...сега аз го слушам...гася цигарата...не мога да постъпвам така и с хората, какт с цигарите...прегръщам го...плащам си...и ставам...и тръгвам...той стои...трябва да пътува, не може да шофира пил...оставам...и говоря...и го прегръщам...и му казвам, че го държа на ... приятеллството му...сега той става...ще шофира пил...
Трудно си взимаме чао...за втори път...
Цинично е, но се чувствам добре....
Няма басейн...няма шампанско...а и не обичам басейни...
Няма планина, дори и повече пари за водка нямам...
Той пътува....аз поемам за вкъщи...
Той сигурно плаче...аз плаках скоро...но не за него...
Питам се защо...сигурно е заради зодията...
So...Break down the wall!!!
Той е прекаллено чувствителен, аз....незнам...каза ми, че съм безчувствена.
Той е прекалено обнадежден, а аз малко обезверена...
Той ми е прекалено близък, аз на него не...
Някога бяхме гаджета...каза ми, че ме обичал...замина, казваше, че ме обичал, мен не беше страх да го кажа, да го излъжа...
Сега...стоим един до друг, той прекалено близък...аз съвсем далечна...
Не е пълнолуние...4:30 сутринта е...май скоро ще стане светло...
Аз не исках да се видим...той пожела...
Аз съм все още на 16, почти 17...а той все още е на 24...Приличаме на един около 20 годишен абсурд. Не обичам да ме гледат с очакване...големите му кафеви очи...са пълни с живи плламъчета...тежката му ръка...е натежала от доверие...Вдига чашата пълна с ром, поглежда ме и се усмихва, някак престорено...паля цигара, а той продъллжава да държи чашата...поглеждам моята и я вдигам в отговор на тоста, водката ми свършва...сервитиорката, която може да ми бъде майка...носи още една ... Той иска да говорим, аз също...но явно се различаваме в темите...не желая да говоря за нас...той пази надежди...а...аз приятелски чувства....Абсурда се засилва...Паля цигара...пуша и мълча, мразя да мълча...той говори, а винаги ме е слушал...сега аз го слушам...гася цигарата...не мога да постъпвам така и с хората, какт с цигарите...прегръщам го...плащам си...и ставам...и тръгвам...той стои...трябва да пътува, не може да шофира пил...оставам...и говоря...и го прегръщам...и му казвам, че го държа на ... приятеллството му...сега той става...ще шофира пил...
Трудно си взимаме чао...за втори път...
Цинично е, но се чувствам добре....
Няма басейн...няма шампанско...а и не обичам басейни...
Няма планина, дори и повече пари за водка нямам...
Той пътува....аз поемам за вкъщи...
Той сигурно плаче...аз плаках скоро...но не за него...
Питам се защо...сигурно е заради зодията...
So...Break down the wall!!!
......