Случка.

Вървя си аз днес крива.Ама много крива.Като казвам крива значи бясна дооооо n-та степен,силно асоциална и с голямото желание да убие някого.И то що?Щото денят беше хубав.Прекалено бонбонест за мен...и за това на което съм свикнала.
И както минавам покрай едни сергийки виждам как един мъж взема едно котенце и го слага на кашон.Огромен мъж с малко коте...навежда се до нивото на сладките му очички и го поглежда...и го погалва...и аз примрях от щастие....една такава издайническа усмивка се разнесе по лицето ми та бързо продължих напред...трябваше да съм си крива....Ама беше адски сладка тая лека инфантилност, любов...и същевременно асиметрия!

"Лудостта е егоизъм!Егоизмът е лудост!"

Мда. Случка е да се случи, човек на теб да случи.
Това е то, гадост на сила не става ... размекнала си се, щото не те бива за гаднярка

*

mda... ти навреме си се сетила да не си крива, че да можеш да минаваш през вратите,
..

и да се прибереш у вас да е възможно, нали...

ми явно хората живеят всъщност там където се чувстват добре, като котките... а там където не се чувстват добре само "се води" че живеят...

не виждам никаква асиметрия в това нито пък нещо подобно