Mount on boot?
5 отговора
183 прегледа
in a nutshell
fstab е конфигурационен файл; напълно нормално е в него да липсват част от възможните опции. Това не трябва да те плаши; слагай смело и пробвай 
. Е, все пак ти препоръчвам първо да пробваш опциите от командния ред; по-лесно e.
Основната разлика между NFS и SMB е следната: NFS е механизъм за достъп до отдалечена директория, при който всяка заявка се прави от името на потребителя, който я задава. При монтирането се указва просто отдалечения сървър+директория и ъде в локалната файлова система трябва да се монтира тази директория.
При smbfs още при монтиране се посочват и потребител+парола, от чието име се правят всички по-нататъшни заявки. Цялата следваща комуникация е от името на този потребител, независимо кой на локалната машина използва връзката.
Тоест, smbfs е подходяща за "персонална" връзка, а NFS - за обща за всички потребители връзка.
Следствие от това е че за да се монтира при зареждане дял през smbfs , трябва във fstab да се зададе потребителя + паролата му. Което не знам доколко ти върши работа. Защото паролата се пише в прав текст. (Почти сигурно можеш да направиш така, че при всяко зареждане да се пита за парола, но не те съветвам.)
Можеш да направиш и друго. Правиш smbmnt и smbumount да бъдат suid root, след което всеки потребител може да си сложи в своя .bash_profile няколко реда, с които отдалечените файлови системи се монтират при влизането му в системата. Съответно, в .bash_logout със съответните редове се демонтират.
. Е, все пак ти препоръчвам първо да пробваш опциите от командния ред; по-лесно e.
Основната разлика между NFS и SMB е следната: NFS е механизъм за достъп до отдалечена директория, при който всяка заявка се прави от името на потребителя, който я задава. При монтирането се указва просто отдалечения сървър+директория и ъде в локалната файлова система трябва да се монтира тази директория.
При smbfs още при монтиране се посочват и потребител+парола, от чието име се правят всички по-нататъшни заявки. Цялата следваща комуникация е от името на този потребител, независимо кой на локалната машина използва връзката.
Тоест, smbfs е подходяща за "персонална" връзка, а NFS - за обща за всички потребители връзка.
Следствие от това е че за да се монтира при зареждане дял през smbfs , трябва във fstab да се зададе потребителя + паролата му. Което не знам доколко ти върши работа. Защото паролата се пише в прав текст. (Почти сигурно можеш да направиш така, че при всяко зареждане да се пита за парола, но не те съветвам.)
Можеш да направиш и друго. Правиш smbmnt и smbumount да бъдат suid root, след което всеки потребител може да си сложи в своя .bash_profile няколко реда, с които отдалечените файлови системи се монтират при влизането му в системата. Съответно, в .bash_logout със съответните редове се демонтират.