РОК И ДУХОВНОСТ

РОК И ДУХОВНОСТ



Вече стана банално да повтаряме колко много са се променили нещата в САЩ след 11-ти септември. Каквото и да се говори, неоспоримо е, че за известно време ние бяхме принудени да преразгледаме и преосмислим нашите ценности като нация. Какъв смисъл има от органайзерите, когато вечер не можеш да отделиш време да целунеш децата си преди да заспят? На какво можем да се облегнем в този живот? Кога за последно си оправял взаимоотношенията си с Бог?

В светлината на тези търсещи въпроси, неотдавна стоях и гледах по телевизията церемонията по раздаването на наградите за кънтри музика, когато изведнъж Алън Джаксън шокира публиката със своята песен, посветена на 11.09. "Къде беше ти (когато светът престана да се върти)".

"Аз съм обикновен певец на обикновени песни / не съм никакъв политик / Гледам СиЕнЕн / но не съм сигурен дали знам каква е разликата между Иран и Ирак - запя Джаксън - Но аз познавам Исус и говоря на Бог / и това помня от младините си / Вярата, надеждата и любовта са добри неща, които Той ни е дал / и най-велика от тях е любовта."

Макар за някои песента на Джаксън да е типично кънтри (кънтри музиката винаги е била добра почва за израз на чувството за вина и за религиозни проблясъци), подобни изблици не са типични за дългогодишни рок звезди.

Стивън Тайлър пък (53-годишният фронтмен на скандалната група "Аеросмит") казва: "Имаме нужда да се завърнем към нещата от преди 30 години, когато всеки си имаше баба и дядо, и когато не се страхувахме да осъждаме злото."

Тайлър знае, че изказванията му ще шокират мнозина, които го познават като един от най-разпуснатите рок-певци, и добавя: "Събитията от 11-ти септември ме сведоха на колене. Промениха ме. Когато онзи втори самолет се вряза в сградата, това промени всички ни. Наложително е да седнем и сериозно да се замислим." - казва той пред Детройт Фрий Прес.

Като стана въпрос за сериозно замисляне, от такова се нуждае и новият албум на Мик Джагър - солиста на световно известните "Ролинг стоунс". Едно от най-добрите парчета в албума е песента "Радост", която Джагър пее в дует с Боно от U2 (и в което на китарата е Пийт Таунсенд от The Who): "Аз карах през пустинята / с моята кола / търсейки Буда / а намерих Исус Христос." Джагър пее, че Исус му се усмихнал и му казал да направи малко шум, да скача от радост и да си спомни Неговите думи.

"Душата ми е като рубин / който бях изхвърлил на земята / но сега ръцете ми кървят от ровене / и поглеждам към небето / върху лицето ми се разлива светлина / а аз мислех, че никога, никога, никога / няма да намеря благодат."

Без да правим пресилени изводи, не може да се отрече, че текстът на Джагър доста напомня преживяването на апостол Павел по пътя за Дамаск.

Списание "Ролинг стоун" запита Джагър за тази интригуваща песен и за неговото духовно състояние. "Разбира се, че имам и духовна страна. Всеки има. Въпросът е доколко ще й позволиш да се прояви - казва Джагър. - Ние сме толкова заети, че не ни остава време да седнем, да се замислим и после да позволим на светлината да навлезе в живота ни." После пояснява смисъла на песента: "В нея се пее за радостта на творението, което те вдъхновява да обичаш Бог. Не че обичам да обяснявам песните си, де..."

Ще бъде грешка да си правим кой-знае какви изводи от "търсещо-хлопащо-намиращата" песен на Джагър или пък да не й обърнем никакво внимание (в албума я следва песента "Бог ми е дал всичко, от което се нуждая"). Тези обаче, които имат очи да виждат, не могат да ги затворят пред факта, че нашата култура търси, опипва и се моли шепнешком.

И така, как да тълкуваме чувствата, вложени в думите на Стивън Тайлър от "Аеросмит" и на Мик Джагър от "Ролинг Стоунс"? С кризата на средната възраст? Реализмът на годините? Не може да се каже със сигурност. В крайна сметка изглежда че цялата ни култура е зажадняла за трансцеденталност.

Когато MTV потърсиха група, която да свири навръх Нова година по канала, изборът им се спря на P.O.D. (Payable On Death).

Групата от татуирани вярващи с обеци по ушите и с турбо-звучене продаде над един милион копия от албума си "Сателит" само месец след излизането му на пазара през септември миналата година. Наскоро се разбра, че P.O.D. са се молили и са постили преди да запишат албума. "Целта на поста беше да получим фокус и в действителност никой не трябваше да узнае, че сме направили това... Просто искахме да преживеем нещо заедно като група. Нямахме намерение да става публично достояние - доверява басистът Траа. - Ние не сме религиозна група - ние сме духовна група. Да, имаме лична връзка с Бог, но не се опитваме да накараме никой да живее като нас. Ние сме просто една рок група."

Може и така да се каже, но все пак има и друго. "Толкова много неща стават в света - отбелязва солистът Сони Сандовал. - Не мисля, че децата обичат да им се крещи насреща и да им се псува. Хората искат да са заедно. Търсят отговори. Ние се опитваме да изразим вярата си и любовта си по начин, който децата ще възприемат, а не който ще им се натрапи."

Силният хит на P.O.D. "Alive" се докосва до темата за всеобщия духовен копнеж да познаваме Бог и да бъдем познати от Него: "Светлина по лицето ми / нова песен в сърцето ми / да кажа на света как се чувствам отвътре / дори и да ми струва всичко / Сега, когато знам това, толкова необятно, не мога да се спра / никога няма да му обърна гръб / сега, когато те видях / никога няма да мога да отместя погледа си от теб."

P.O.D. е от малкото рап/метъл групи, които покориха сцената отведнъж. Коментирайки албума им сп. "Ролинг стоун" пише: "Ако религиозното посвещение на P.O.D. ги е вдъхновило да напишат най-емоционалното хардрок парче за тази година, то може би ще е добре и някои други метъл групи да се запознаят с Бога."



Присъствието на Бог

По време на изпълнението си на стадиона Super Bowl в Ню Олийнз U2 отдадоха своята почест към загиналите на 11-ти септември американци. Докато имената на жертвите стояха изписани на огромен екран зад сцената, солистът Боно започна да се моли с Псалм 51:15: "О, Господи, отвори устните ми, за да изкаже устата ми Твоята хвала. О, Господи, отвори устните ми, за да изкаже устата ми Твоята хвала", след което U2 изпяха "Където улиците нямат имена" (Where The Streets Have No Name) в абсолютно зашеметяващ аранжимент. Последният им албум "Всичко, което не можеш да изоставиш" (All That You Can't Leave Behind), предизвика хвалби от всеки кът на музикалния бранш, но много наблюдатели забелязват и духовните елементи в изпълненията им на живо.

Пишейки за "Чикаго сън таймс" коментара си за концерта на U2 Катлийн Фалсани отбелязва: "Изминах 200 мили тази седмица, за да отида на църква в закрития стадион на Университета Нотр Дам. Бях там с 11 000 непознати. И с един ирландски проповедник с позната физиономия."

После изповядва: "В светлината на събитията, които ме накараха - както и много други от нас - да се обърна към онова нещо, наречено вяра, текстовете на Боно придобиха за мен ново значение. Беше свещено, радостно, изцеряващо преживяване. Точно както би трябвало да бъде на църква." Какво впечатляващо изказване - и то на страниците на един светски вестник.

Има и християнски коментатори, които свидетелстват за подобни преживявания. "По едно време усетих, че и аз пея, а присъствието на Бог беше направо осезаемо - казва за концерта на U2 Ранди Роуланд, пастир от Сиатъл. - От време на време се хващах, че се моля между песните или по време на солата."

"Когато концертът свърши, осъзнах, че току-що съм се покланял на Бог, макар да не бях отишъл с тази цел - разказва Роуланд на страниците на сп. "Worship Leader". - Не разбирах напълно какво става, но в един момент аз осъзнах, че се покланям на възкръсналия Господ на един рок концерт!"

Според Изследователския център "Барна" по-голямата част от хората, присъствали на църковно събрание, го напускат без да са усетили присъствието на Бог. По-малко от една трета от хората чувстват, че наистина са имали общение с Бога. Още по-шокиращо е, че една трета от хората, които редовно ходят на църква казват, че никога през живота си не са преживявали Божието присъствие. Според Джордж Барна "проучването показва, че докато повечето хора отиват на църква с желанието да се свържат с Бога, повечето от тях седмица след седмица си отиват от събрание неудовлетворени. В крайна сметка хората престават да очакват истинска среща с Бога и се задоволяват с едно приятно изкарване."

И така, какво става, когато хората се задоволяват да ходят на църква, за да прекарат добре, а преживяват истинската среща по време на рок концерт? Не съм теолог, но бих казал, че Бог прави нещо наистина много интересно.



Време за приятелите

Списание "Ландън съндей таймс" неотдавна помести интересно интервю с Ноъл Галагър от световно известната британска група "Оазис". Когато става въпрос за приятелството му с Боно, Галагър признава, че е задавал на Боно многобройни въпроси, свързани с вярата.

Галагър казал на Боно: "Виж, ти вярваш във всички тези неща. Аз съм католик като тебе. Можеш ли да ми обясниш всичко?" Той казва на "Таймс", че Боно седнал и в продължение на два часа му обяснявал своята вяра. Галагър бил достатъчно смел и мъдър дори да попита как трябва да се моли една богата рок звезда. Не се знае какво точно му е казал Боно по време на разговора, но Галагър отбелязва: "Беше супер логично и много неща ми се изясниха."

Според Галагър след няколко дни Боно изпратил колет за Ноъл и приятелката му Сара, в който била и книгата на Филип Янси "Какво толкова има в благодатта?" "А баща му (на Боно) току-що беше починал - отбелязва Ноъл. - Трябва да му е било тежко! А той отделя време за двама приятели, които се интересуват от нещата. Какъв човек само."

И наистина - какъв човек. Защото в крайна сметка - независимо дали си рок звезда, бизнесмен, майка, учител или младежки пастор - всичко опира до това дали можем да отделим от времето си, за да отговорим на въпросите на едно търсещо сърце. Защото това може да промени всичко за една изтерзана душа, особено в моменти, в които сякаш светът е спрял да се върти.


Стийв Биърд
(главен редактор на списание Good News)




--------------------------------------------------------------------------------

За повече информация за симбиозата на вярата с поп културата, посетете следния сайт: [линк]

източник: [линк]

Още по-шокиращо е, че една трета от хората, които редовно ходят на църква казват, че никога през живота си не са преживявали Божието присъствие

Kade e problemat spored teb, v horata ili v carkvata?

А къде бе духовността в рокаджиите,когато десетки години се избиваха милиони невинни хора от американските миротворчески и демократични бомби?Нима и тук работи двойния стандарт?Защо сте толкова впечатлени от 11 септември,а не си спомните кое доведе до там-имперската политика на САЩ.

То, Времето,лети,не спира,.....и нещо в нас си чезне и отмира....

"Душевност" не е "духовност". Духовността е нещо много по-висше от душевността; защо имам чувството, че ги бъркаш? Получава се "ала-бала-портокала". Мик Джагър - ето го, честит да ни е новият апостол Павел! (Чудя се само как не намеси тук и прераждането, че направо тотално да ни "зарадваш".)

Човеко, не си наясно с някои работи. Да, трагичните събития са като магнит, който дърпа душите към Бога. В това има някакви заченки на духовност. Но ако беше добър, въцърковен християнин, щеше да знаеш каква е разликата между "духовността" на рокаджиите, имащи само някаква смътна представа за Бога, па даже и след "оня" атентат - и духовността на християните в Църквата. Не се прехласвай по тяхните (новопридобити, впрочем) чувства, а ела в храма и виж, опитай сам - какво е това нещо духовността. Добре си дошъл, не се дърпай. (Аз например само в мрежата съм такъв язвителен.) Но при нас, в Църквата има "думи за вечен живот"! И не само думи, а и надежда, даже - увереност, даже - свидетелства и защо не - доказателства за този вечен живот. А при рокаджиите? - май само шум и емоции... При нас не се друсат и не умират млади от развратен, съсипан живот, като "рок-идолите". Имаме душевен мир и едно "тихо" щастие. Това са дарове на Духа, Който е "гарантиран" само в Църквата. Уви. Колкото и да не ти се вярва и да не ти харесва. Помисли си пак!

Поздрави!

Човече, нима не знаеш, че рокът е ДЯВОЛСКА РАБОТА?!? Анатема трижди!

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Човече, нима не знаеш, че рокът е ДЯВОЛСКА РАБОТА?!?

Е тва беше най-голямата глупост ,която скоро съм чувал.
Владко,ти нещо съдиш ли какво?
нали знаеш,че това не е твоя работа.....има Кой да го прави.Ти за другите недей да мислиш.
най-добре вземи си прочети Лука 6:41-42!!!!!!!!!

В хеви метълът е истината!!!

"...молят за живот, плачат, не знаят,
че във черно са толкоз красиви..."

Опомни се, братко! ще гориш вечно в геената огнена!

Аз пък ще ти кажа, че в готикът е истината!

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Владо, прощавай за личния въпрос(ти не би трябвало да имаш нищо против, защото сам даде линк към личните си данни), но каква е разликата между рока и латиното?
Аз специално не мога да се сетя(освен чисто музикално). Рока го свързваме с наркотици и бунта на 70-те , а латиното не го ли свързваме с карнавала в Рио и изобщо цялата фиеста-култура, която адски си прилича с рока по своята плътщина и афинитет към греха. искам да ме разбереш, аз харесвам латиното ,както и рака(и от двете ми става нещо на кръвта), естествено контекста и на двете ми е отвратителен и по тази причина не стават за нищо освен човек да послуша чат -пат или да изпита някое естетическо изживяване. обаче ето ,че ти обичаш латиното и танцуваш(браво, истински се радвам на хората ,когато се забавляват без да съгрешават). Е, гледай сега ти като танцуваш латино съгрешанваш ли на Бог,влизаш ли под проклетия? Предполагам ,че не ,иначе едва ли би го правил.
е, добре , това латино обаче, някой трябва да го свири, друг да го пее, трети да го записва. Това така или иначе се случва. Не е ли добре тогава , тази музика да не съществува в толкова дяволски контекст, а например всичко това да се прави от хора, които са докоснати от Бог. просто християни. Ти си счетоводител, те музиканти, при това на латино или рок музика. Ти докато танцуваш латино предполагам ,че не се чувстваш както когато Бог общува с теб в молитва? нито танцуваш латино ,когато постиш? Никой не смесва нещата. Просто става въпрос ,че една рок-култура ,която познаваме в един дяволски контекст на бунт и рушене на тлрадиционни ценности като вяра ,вярност, семейство ,днес (евентуално) се практикува от хора мислещи не за греха , а за нещо друго. Никой не казва ,че рака става еманация на Духа(както и латиното не е, като и счетоводните баланси не са), на когато като хора сме обърнати към Христа, това си проличава във всичко ,което правим.

Поздрави
ПС:това е само принципно, аз никак не вярвам на написаното в статията. Надявам се да не съм прав разбира се.

Поздрави

Че кого пък осъдих сега?... Къде открих вина у някого?...
Е - да, мисля за другите. Може пък да ме е грижа, Коко! И за тебе даже ме е грижа, ти имаш ли нещо против? (Ако имаш - добре, ще те оставя "на мира".)
Не съм казвал, че рокът е "дяволска работа". Но определено няма нищо общо с "ангелските работи". Те това си мисля по въпроса.

Поздрави и благодаря!

Ами аз танцувах латино с жена си. Не мисля, че в това има нещо чак толкова лошо. Действително това не е уместно през постите, но иначе - защо не... Сега, когато съм сам - изобщо вече не танцувам. Може би трябваше да обновя данните в личната си страница. Сега все още обичам да слушам латино, но не си представям знойни мулатки... Иначе по принцип латиното има силно еротичен заряд и води до еуфория с радостен оттенък. Рокът пък е много по-строга и тежка музика. А и нещо повече даже... За рока: преди бях страстен почитател на Металика. Но сега вече този "бунтовен" период от живота ми премина. Сега също мога да слушам такава музика, защото тя ме връща в миналото. Пренася ме в едно душевно състояние, което е много впечатляващо наистина - но вече ми е напълно безполезно. Обективно за един християнин то даже е по-скоро вредно. Така си мисля. (Може и да греша.)

Всяка музика е наркотик. Тя предизвиква в човека отделянето на специфични хормони. Към тях също може да се развие пристрастяване, макар и само психологическо. Важно е да държим тези неща под контрол. Правилната "пирамида" според мен е дух-душа-тяло, а не обратното (или пък нещо хаотично). Рокът е един от най-силните музикални наркотици - и един от най-опасните, когато се изплъзнат от контрол. Много бих внимавал с него. Чувствата, които предизвиква никак не се родеят с християнството. Поне на мен така ми се струва. Не случайно хората пеят в храмовете. Значи има и полезна музика, "добър наркотик". Но не може да става въпрос за сравнение между душевния ефект на единия и на другия вид...

Поздрави, Бог с теб!