За бракът
12 отговора
234 прегледа
За бракът
Из "Ръководство за полово-зрели безделници"
Глава/член 8 "БРАК"
...и най-хубавото и здраво нещо след като се употребява известно време се амортизира или морално остарява и трябва да се бракува...
(надпис от бракувана преди 6000 години шумерска глинена плочка)
Докато се влюбвате, разлюбвате, ухажвате и развратничите, всичко е много лесно, независимо че ви носи и положителни и отрицателни емоции. На мястото на всяка побягнала парньорка или разпаднал се любовник веднага застава друго всеотдайно същество. Каквито и опърничеви жени да прекършвате, каквито и чудовищни амбиции да отклонявате, каквито и мъже да възпирате, вие сте уморен(а), но все пак свободен(на). Няма нищо по-страшно и по-отчайващо от онази сутрешна констатация, че от днес нататък ще трябва да живеете само с похъркващото до вас тяло.
И така вие се събуждате с чаша от шампанско под мишницата, кашони от подаръци под юргана и с чорапогащник около врата. Дотук всичко е нормално. Ставало е и друг път, но нещо смътно ви напомня, че нещата не са в обичайния ергенски ред. Дори това, че някой се къпе в банята не ви учудва. Както сте свикнали да казвате - нито е първата, нито ще е последната... Последната?! Тук мисълта ви се провлачва, асоциирате с "вечна", "за цял живот", "до смърт"... Ритвате завивката и отмятате ръце. Странно... Не сте в усмирителна риза, но едно жълто колелце на пръста ви блесва със злокобен блясък. ВИЕ СТЕ ОПРЪСТЕНЕН!
Спомнете си кръжока по зоология, когато поставяхте метални пръстенчета с гравирани дата и име на краката на врабчето... Пилето гледа ужасено. Разбира с миниатюрния си мозък, че става нещо съдбоносно, а вие шептите над него с огромната си уста: "Врабчето ми!". То примира, когато го млясвате по главата и даже няколко мига не се сеща да полети, след като сте го подхвърлили нагоре. Отсега нататък то е ваше. ВАШЕ, независимо че няма звънче или конец.
Спомняте си и усещате как ви става горещо, как по ушите ви всеки момент ще поникнат пера. ХВАНАЛИ СА ВИ! Вече не е важно дали е рано или късно. Вие сте в клетката. В СЕМЕЙНАТА КЛЕТКА. Никога до сегане сте си задавали въпроса защо е именно "клетка", а не "семеен организъм" или "семейно пасище". Нали?!? Ето ви подходящ повод за размисъл.
Но сега нямате време, защото вратата на банята се отваря и от там излиза .... ТЯ .... половинката ви. В момента ЦЕЛИТЕ хора се събуждат и мислят какво ще правят до довечера, а вие я гледате като хипнотизиран и се чудите какво ли е измислила днес.
Тя шляпа радостно към спалнята с джапанките ви и друг път се е случвало, защото на гости не се ходи с джапанки, но днес си давате сметка, че това ще се повтаря докато тези ВАШИ устройства се разкапят под походката й. И без да искате забелязвате, че съществото, пренощувало с вас толкова пъти, не е със съвършени крака. Даже с левия крат опъва гумата на дясната ви джапанка с два милиметра повече от необходимото. Не искате да видите как ще я цепне и вдигате поглед нагоре. Чудесни гърди! Но досега сте ги мачкали ден за ден. Ще издържат ли до другата пролет? Няма ли да виснат или пък да станат по-големи от главата ви след евентуално раждане....?
Лицето... Господи, къде й е лицето? Висчки мазила са измити - няма вежди, няма мигли, няма устни. Обелена круша. Тя се хвърла върху вас с писъка "Ой-дю-дю-дя!!!" и виер също изпищявате - изкарала ви е въздуха. Никога не сте знаели колко тежи, докато не се наложи да я поносите по стълбите. Добре че наблизо бяха верните ви приятели, да хванат скришом по една кълка, докато фотографите си изпразнят онези работи. Сега пък ви смазва ребрата и пак се сещате за врабчето.
Удря ви една целувка, от която едва не ви изхвърчат два зъба, мушва ръка под чаршафа и ви хваща за цензура. С наивна усмивка ви пита защо опорният стълб на вашето щастие се е размекнал така. После с надеждата, че може да ви възбуди, предлага да гледате сниманата вчера видеокасета.
Да, видеофилмът безпристрастно е хванал тъпата ви физиономия, гарнирана с усмивка и композиция от Менделсон. Чуват се стращните закрепостяващи слова на държавния служител, който с метален глас нарежда под държавния герб проклятия по ваш адрес, които вчера не сте разбрали, за да избягате, а не да изричате това прегракнало "ДА".
На заден план всичките ви роднини плачат! Дори майка ви и баща ви, които цял живот са чакали този ден плачат. Не, нещо не е наред. Има някаква грешка. ИМА НЯКАКВА ГРЕШКА! - шептите вие, но съпругата ви без да откъсва очи от екрана запушва устата ви с два от вчерашните бонбони: НЯМА НИКАКВА ГРЕШКА!
Скачате от спалнята и се учудвате - не сте вързан, свободен сте. СВОБОДЕН СТЕ! Можете да идете до където си искате - до прозореца, до кухнята, даже до терасата.
Обелената круша също ви оглежда като за първи път. Явно чак сега открива слабите ви крака, над които стои заоблено коремче, нежните ви рамена, символичното окосмяване, тлъстините по кръста. Очичките й помръкват, но тя изпъва с фалшив ентусиазъм врата си и казва със съвсем искрена радост: "Топлата вода свърши!"
... Стоите безчувствен под студените струи на душа и забелязвате как под пръстена се е събрала първата мръсотия със сапун.
(Ако някой иска останалите глави от книжката да пита)
Фърст рул: ай рул!
Глава/член 8 "БРАК"
...и най-хубавото и здраво нещо след като се употребява известно време се амортизира или морално остарява и трябва да се бракува...
(надпис от бракувана преди 6000 години шумерска глинена плочка)
Докато се влюбвате, разлюбвате, ухажвате и развратничите, всичко е много лесно, независимо че ви носи и положителни и отрицателни емоции. На мястото на всяка побягнала парньорка или разпаднал се любовник веднага застава друго всеотдайно същество. Каквито и опърничеви жени да прекършвате, каквито и чудовищни амбиции да отклонявате, каквито и мъже да възпирате, вие сте уморен(а), но все пак свободен(на). Няма нищо по-страшно и по-отчайващо от онази сутрешна констатация, че от днес нататък ще трябва да живеете само с похъркващото до вас тяло.
И така вие се събуждате с чаша от шампанско под мишницата, кашони от подаръци под юргана и с чорапогащник около врата. Дотук всичко е нормално. Ставало е и друг път, но нещо смътно ви напомня, че нещата не са в обичайния ергенски ред. Дори това, че някой се къпе в банята не ви учудва. Както сте свикнали да казвате - нито е първата, нито ще е последната... Последната?! Тук мисълта ви се провлачва, асоциирате с "вечна", "за цял живот", "до смърт"... Ритвате завивката и отмятате ръце. Странно... Не сте в усмирителна риза, но едно жълто колелце на пръста ви блесва със злокобен блясък. ВИЕ СТЕ ОПРЪСТЕНЕН!
Спомнете си кръжока по зоология, когато поставяхте метални пръстенчета с гравирани дата и име на краката на врабчето... Пилето гледа ужасено. Разбира с миниатюрния си мозък, че става нещо съдбоносно, а вие шептите над него с огромната си уста: "Врабчето ми!". То примира, когато го млясвате по главата и даже няколко мига не се сеща да полети, след като сте го подхвърлили нагоре. Отсега нататък то е ваше. ВАШЕ, независимо че няма звънче или конец.
Спомняте си и усещате как ви става горещо, как по ушите ви всеки момент ще поникнат пера. ХВАНАЛИ СА ВИ! Вече не е важно дали е рано или късно. Вие сте в клетката. В СЕМЕЙНАТА КЛЕТКА. Никога до сегане сте си задавали въпроса защо е именно "клетка", а не "семеен организъм" или "семейно пасище". Нали?!? Ето ви подходящ повод за размисъл.
Но сега нямате време, защото вратата на банята се отваря и от там излиза .... ТЯ .... половинката ви. В момента ЦЕЛИТЕ хора се събуждат и мислят какво ще правят до довечера, а вие я гледате като хипнотизиран и се чудите какво ли е измислила днес.
Тя шляпа радостно към спалнята с джапанките ви и друг път се е случвало, защото на гости не се ходи с джапанки, но днес си давате сметка, че това ще се повтаря докато тези ВАШИ устройства се разкапят под походката й. И без да искате забелязвате, че съществото, пренощувало с вас толкова пъти, не е със съвършени крака. Даже с левия крат опъва гумата на дясната ви джапанка с два милиметра повече от необходимото. Не искате да видите как ще я цепне и вдигате поглед нагоре. Чудесни гърди! Но досега сте ги мачкали ден за ден. Ще издържат ли до другата пролет? Няма ли да виснат или пък да станат по-големи от главата ви след евентуално раждане....?
Лицето... Господи, къде й е лицето? Висчки мазила са измити - няма вежди, няма мигли, няма устни. Обелена круша. Тя се хвърла върху вас с писъка "Ой-дю-дю-дя!!!" и виер също изпищявате - изкарала ви е въздуха. Никога не сте знаели колко тежи, докато не се наложи да я поносите по стълбите. Добре че наблизо бяха верните ви приятели, да хванат скришом по една кълка, докато фотографите си изпразнят онези работи. Сега пък ви смазва ребрата и пак се сещате за врабчето.
Удря ви една целувка, от която едва не ви изхвърчат два зъба, мушва ръка под чаршафа и ви хваща за цензура. С наивна усмивка ви пита защо опорният стълб на вашето щастие се е размекнал така. После с надеждата, че може да ви възбуди, предлага да гледате сниманата вчера видеокасета.
Да, видеофилмът безпристрастно е хванал тъпата ви физиономия, гарнирана с усмивка и композиция от Менделсон. Чуват се стращните закрепостяващи слова на държавния служител, който с метален глас нарежда под държавния герб проклятия по ваш адрес, които вчера не сте разбрали, за да избягате, а не да изричате това прегракнало "ДА".
На заден план всичките ви роднини плачат! Дори майка ви и баща ви, които цял живот са чакали този ден плачат. Не, нещо не е наред. Има някаква грешка. ИМА НЯКАКВА ГРЕШКА! - шептите вие, но съпругата ви без да откъсва очи от екрана запушва устата ви с два от вчерашните бонбони: НЯМА НИКАКВА ГРЕШКА!
Скачате от спалнята и се учудвате - не сте вързан, свободен сте. СВОБОДЕН СТЕ! Можете да идете до където си искате - до прозореца, до кухнята, даже до терасата.
Обелената круша също ви оглежда като за първи път. Явно чак сега открива слабите ви крака, над които стои заоблено коремче, нежните ви рамена, символичното окосмяване, тлъстините по кръста. Очичките й помръкват, но тя изпъва с фалшив ентусиазъм врата си и казва със съвсем искрена радост: "Топлата вода свърши!"
... Стоите безчувствен под студените струи на душа и забелязвате как под пръстена се е събрала първата мръсотия със сапун.
(Ако някой иска останалите глави от книжката да пита)
Фърст рул: ай рул!
Редактирано от Cabel на
Re: За бракът
Ле-ле, Кабеле, сериозно почвам да се безпокоя за теб - тези горчиви истини се научават на 25-30-40 год., при това в повечето случаи хората сами ги изпитват на гърба си, а ти узнаваш за тях в такава ранна и крехка възраст...
Хубаво е понякога човек да надживява възрастта си, но и хубаво е да се пие от живота по-бавно и на малки глътки, че много бързо ще ти доскучее...
Хубаво е понякога човек да надживява възрастта си, но и хубаво е да се пие от живота по-бавно и на малки глътки, че много бързо ще ти доскучее...
Браво!!!
Точно това трябва да е основния ти принцип в живота. Абсолютно си прав. Трябва да се живее здраво. Но е хубаво да се изживеят много приятни мигове, а брака понякога те спира от тях...Повярвай ми. Не съм го изживял, но така мисля. Освен ако нямаш брак, който да ти позволява да продължаваш да живееш все е дно си на 20. Пожелавам ти го!!!!
The life is beautiful! Enjoy it!
The life is beautiful! Enjoy it!