Аз и мухите

Бързам да подправя манджата с мерудия. Всеки казва нещо за себе си, що и аз да не? Значи аз съм на 21, материално осигурен, живея сам, имам VISA Gold и Mini Cooper. Роден съм в Пловдив, където имам две жилища, но живея в Германия, щото в България не мога да плащам често с кредитните си карти и ме е страх да не ми откраднат колата. Наскоро на една приятелка, която се казва Юра, и откраднаха лаптопа. Любимата ми напитка е Baileys, въпреки че хетеросексуалистите, с които излизам се смущават, от това, че те всички пият бира, а аз женско питие. Страхувам се да не направя коремче. Поради тази причина ходя всяка седмица на плуване и фитнес и през ден правя сутрешен крос. Не гледам телевизия, защото ме отегчава. Водя активен (много рядко и пасивен) полов живот. Любимите ми барове са B@T (ние му викаме прилепа) и Xta (често го бъркат с "Екстра" или "Екстази", но в тия две дупки не стъпвам и с опрян на главата пистолет, защото има и супермаркети с тези имена). Както забелязвате, понякога не съм на себе си. Това се дължи на редица фактори, някои от които Супер Марио погрешно определя като "сексуална незадоволеност". Аз бих изтъкнал други - безсъние, много сексапилен хетеросексуален колега, нездравословно хранене, стрес, много антипатична също хетеросексуална, постоянно натискаща ми се колежка, както и много други, които пропускам, защото след 12-часов престой над учебника по Психиатрия, не мога да мисля за нищо друго освен за парка пред философския факултет, за меката трева, на която ще спя цял следобед с уолкмен в уши, на който върви Щраус. Няма да си мисля за нищо, дори и затова, че съм с последните чисти боксерки на задника си, просто ме мързи да я пускам тая пералня. Мързи ме и да мия чинии, затова си купувам пластмасови за еднократна употреба, които използвам по два пъти. Все пак една опаковка от 10 чинийки струва 2 евро. Не съм стиснат. Давам по 200 евро всяка втора събота от месеца за самолетен билет само за да видя гаджето си в другата част на Европа, което не го трогна въобще последния път, който наистина ще си остане последен. Ако Ryan Air летеше натам, можеше и предпоследен да е. Ще ми липсва най-вече хубавото време при него. Не говоря за времето вътре в мен, за което пеят Антибиотика, той просто живее на юг от мен, където не вали всеки ден. Понякога и като вали е хубаво времето (сега говоря за времето на Антибиотика), стига само някой да ти каже прогнозата по телефона. Обаче сега навън пече слънце и времето е ужасно. Ще е пълно с мухи в парка, които няма да ме оставят да спя, както и не съм си сменял боксерките, съм сигурен, че ще съм предпочитано място за приземяване. Нямам нищо против мухите.

Come on, vogue
Let your body move to the music

Ако това беше художествен текст, а не лична изповед (или нещо такова), щях да го харесам много...Но имайки предвид че е писано по действителен случай ми става по-скоро странно...

На мен не ми пречи че е лична изповед :-) И ми беше приятно да го чета :-)
Дори си представих как сам лягам в меките треви сред нежната музика на уокмена... И много се възмутих, когато в главата ми проскърца възрастен глас: "А кърлежите?". Отврънах му, че това са други меки треви, а не от тези дето има кърлежи... Нима съм пораснал?...

А за "Времето вътре в мен"... Тая пеен на "Антибиотика" винаги се връзва с една друга, май на Ирина Флорин, казва се "Вятърът спи"... Ако не си я чувал, потърси я... Може би ще ти хареса...

И все така е - в небето вятърът спи.
Звездите тръгват на отчаян лов.
Тревата вехне, дъждът нагоре вали
без любов...

Супер е песничката... и прекрасни метафорите...

"To be natural is such a difficult pose to keep up"

Хм, написаното много ми хареса - изповед или не, е най-приятното нещо, което прочетох тук за последните няколко дни Почти се бях отказал да влизам...
Та именно това своеобразно есе на Jupiter ме наведе на мисълта всеки да си подготви за домашно по едно такова и като си изясним по този начин нещата, да настанат вечен мир и любов в клуба

"To be natural is such a difficult pose to keep up"

Това беше сладко. В стила на списание "Егоист" от по-добрите му години :). Което ме навежда на мисълта: Що не им го пратиш?

Що съм толкова хубав бееее!

"Както забелязвате, понякога не съм на себе си. Това се дължи на редица фактори, някои от които Супер Марио погрешно определя като "сексуална незадоволеност"."
Ако леженето ти в кърлежасалата поляна, пред факултета ти, отказат ти да се изчукаш с някой, щото те е страх именно от съседката ти, хипотитичното ти пътуване до еди къде си, наричаш СЕКСУЛАНА ЗАДОВОЛЕНОСТ.

не ми споменавай името като источник, на тема "сексуална незадоволеност".
Останалото няма да го коментирам. Не ме интересува.

п.п. Само За кърлежите:
Знаеш мнго добре какви са отношенията на съподвижниците на Йошка към всякакви гадини! Учиш и медицина, май си изкарал общата биология, и си попрегледал разред Акари. По горе също се спомена мнението за кърлежите, та само си позволявам да те предупредя да внимаваш. Да според статистиката и във Вашата провинция кърлежите били безопасни, но това не им пречи да ти се лепнат.
По добре си купи Autan, ... предпазва и от комари. (а и мухи)

Не мен (най-много) ми дълбае в душата първия вариант на куплета от "Вятърът спи":

Все така е --
в небето вятърът спи,
звездите тръгват на отчаян лов...
Но вече знаеш

колко
малко
от мен

е любов...

Това, което си написал е много красиво.

Et in Arcadia bravo!

Като стана въпрос за тази песен, някои има ли представа какво точно се пее в самото начало:


***** сянката ми тръгвам вече
пред мен е пътят заспал в мугли
***** скривам една сълза, не личи...


"What does not kill you, makes you stronger"

[линк]
(с малко поправки от мене)

Вятърът спи
(Ирина Флорин)

Встрани от сянката ми тръгвам вече...
Пред мен е пътят, заспал в мъгли…
Плахо скривам една сълза --
не личи... Не личи…

Зад мен е срещата, която чаках,
пред мен - момичето, което бях.
Понесох всичко, но теб със мен
не успях... Не успях…

Но все така е - в небето вятърът спи,
звездите тръгват на отчаян лов.
Но вече знаеш колко малко от мен
е любов…

Зад мен е мястото, където ходех...
Пред мен - момичето, което бях...
Оставих всичко - за спомен взех
този смях... Този смях…

Но все така е - в небето вятърът спи,
звездите тръгват на отчаян лов.
Тревата вехне, дъждът нагоре вали
без любов…

тези които са извън Бг може да имат известни проблеми с тегленето, изразяващи се в невъзможност да го правят

Абселютно :)

Да, виждал съм разновидности на този текст, то май това често се случва при песните на Ирина Флорин. Трудно ми е да разбирам какво точно пее и това си е. Сигурно е от многото обработки в студиото...
Конкретно за този текст, който е на Ина Григорова, не знам дали разполагаш с достоверен източник, но съм съгласен с твоя вариант, с едно малко изключение - аз като слушам изпълнението на песента, първата дума от третата строфа на първия куплет не я чувам като "плахо", а нещо като "вяло" или не знам какво...

"To be natural is such a difficult pose to keep up"

На мене ми харесва повече "В трето лице" на Ирина Флорин.

"Тя знае дяволски добре кога и колко.
Само поглед и стига за да прецени
дали да спре самолет
или да продължи пеша,

Има време знам, казват те,
за любов и за война...

Тя слага лек вечерн грим и тънка рокля...."