Деца агресори

Днес едно дете на 2 години удари беба, докато пиеше вода, следствие на което тя посиня и се задави Но не това е най-лошото, от страна на майката нямаше никаква реакция. Гледаше безучастно докато аз успокоявах детето си. Цялата градинка за два дни е полудяла от това дете, което бие наред без причина , а безотговорната му майка седи отстрани и разправя колко е велика Направо не знам. В тази градинка съм откакто Калина се е родила и до сега не е имало никакви проблеми. Играят деца от 0 до 7 години и такова чудо не е имало. А това дете се появи вчера и изправи на косъм всички баби, майки, каки и т.н. Не знам как да реагирам. Направихме на въпросната "мама" забележка, но колкото стената ни е разбрала, толкова и тя. Според мен не са винавни децата, а родителите им, които би трябвало да им обяснят, че не всичко става с бой и сила. А на мен ми стана много болно, защото дъщеря ми е само на 11 месеца и си седи само в количката и на никой нищо не е направила После плака повече от 1 час и не можах да я укротя. А наглата мама пита защо всички майки и баби в градинката я гледат на криво. Ами как няма да я гледат след като детето и удря и бие всичко наред, а тя седи и пали цигара след цигара и толерира поведенитето на детето си Направо съм бясна

Бебе Калина
04.07.2002

Ами сгащете я и и кажете кратко и ясно, че ако не си озаптява детето не само ще я гледате на криво, но и ще я пъдите всеки път като я видите да припарва до площадката. Те тези само от такъв вид общуване разбират! А и нали сте мнозинство - скочете и всички дружно да си възпитава зверчето или да си го държи вкъщи!

Аз пък досега не съм се заседявала в градинка с Ева. Все обикалям нанякъде, само като заспи си избирам самотна пейка да си чета книжка. А и сме новодомци и не познавам никакви майки освен няколко момичета от клуба и няколко мои приятелки, живеещи надалеч...изправя ми се косъма като си помисля, че трябва да завързваме контакти като проходи детето. Незнам защо така ме отблъсква тази мисъл, може би заради случки като тази, която си описала, но няколко непознати майки с деца в групичка направо ме ужасяват! Виж, друго си е клубна мама! Добре, че ви има!

Ох, и аз го имам този проблем - с ужаса от групичките майки. А и агресивните деца започват май да стават все повече. Ния вече е на 1,4г. и умира да си играе с някой. Даже е толкова общителна, че ходи да се гушка при разни хора дето си седят по пейките на парка. Ужас! Но пък вече ме е страх от другите деца след като в нашата градинка 2 деца я блъскаха. Единия ден аз я оставям да си ходи насам-натам и тя се приближава до някакво момиченце, гледа я, нещо и говори и после се заклатушка към мен, а онова момиченце, на около 2 годинки беше то, я настигна и я блъсна в гърба с две ръце. И подобно нещо ни се случи пак преди седмица, при това в друга градинка. А майките им ми обясняват - ами те така си играят! Аз съм спокоен човек и се опитах дружелюбно като на шега да кажа на детенцето, че ние сме още малки и не разбираме много от игри, а то отстъпи назад и после се засили и ме бутна и мен. При това момиченце!Хъх...

Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!

Да, наистина е добре, че ви има

Бебе Калина
04.07.2002

...уфф, и аз се чувствам неловко детето като ходи по пейките при чуждите хора и иска да седи в тях , знам, че е добре контактно дете но..
а иначе от такива 2-3 зрънца по-големи деца, чакаме с часове да се доредим до люлките..хората са всякакви и различни, такива стават и децата им общо взето

Ужас! Как може да има такива родители???
Предложението да изпъдите майката от градинката е май най-доброто!
Честно казано и аз съм от майките дето не седят в градинките. Понеже живеем извън града и сме почти в гората за сега нямаме нужда от ежедневно разхождане в градината, а си спим на терасата и когато излизам не се заседявам, но май ще е така докато пораснем и имаме нужда от контакти с други деца. Но от това, което чух направо ми настръхнаха косите...
А защо не ошамарите малкия агресор за да разбере кой е по-силния или май шамарите са по-подходящи за "великата мама"???

Да дариш живот - това е най-голямото щастие за една жена

А аз си мислех, че съм уникален случай. За 2 години обикаляне по градинки не съм обелила и думица с другите майки. Стоя си на 2 метра от децата и си ги гледам. Опитвали са се някои майки да се сближат с мен, но аз просто не съм имала такова желание. Не мога да вися по кафенета и да си зарежа децата сами. Дори подобна мисъл ме ужасява. А и щом съм завела децата в парка, значи съм там заради тях и да се занимавам с тях ми е основната задача.

А пък и честно казано, никога не съм имала нужда от контакт с останалите майки по градинките. Или аз съм нещо ненормална или те. Второто обяснение е по-задоволително за мен и аз съм приела, че тези разходки са изцяло посветени на децата. Ако искам лафче с приятелка - излизам с приятелка. Може би това е така, защото нямам приятелки с деца.

Колкото до споменатия слуай - ами кажете й съвсем в прав текс на госпожата какъв е проблема. Щом всички сте пропищяли от нея защо сте я оставили да се чуди? Аз ако съм директно съм я вдигнала във въздуха. Имала съм един такъв случай, беше ми доста неприятно, но имах грозен разговор с родител на площадката. Съвсем тихичко и спокойно отидох при родителите на детето и им казах каквото имах за казване. Те си прибраха детето и си тръгнаха от парка. Никой от останалите родители дори не разбра.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

И аз съм като теб,но защото тук мамите са много странни,поЧти не завързват контакти.Всяка си седи и си гледа нейното дете,а и половината деЧица са с гледаЧки -латиноамериканки,с които няма какво да си говоря.При подобен конфликт си представям каква война ще стане.

[

Според мен пък майките с дечица из градинките не са по-лоши от ползващите интернет и пишещите тука!
Вие ги изкарахте егати малоумниците. Наистина ме подразниха коментарите ви. Предполагам защото аз специално познавам повечето майки /особено на деца на възраст като Сиси/от нашия квартал и са си чудесни нормални жени!
Както и да е.
Деца агресори е много силна дума за дете на 2 години!

Flash, несе хващай за думата! Едва ли някоя от нас иска да обиди мамите от градинките, та нали и ние в един момент сме такива!

А за агресията, макар и да е спорна темата, съм склонна да приема, че я има и у двегодишните деца. Наблюдавам подобни случаи в квартала. Определено има 1-2 деца, които системно упражняват "детско" насилие над останалите. И затова в тази възраст на детето мога да обвинявам само родителите им. Не само за това, че в момента не реагират адекватно, но и защото явно имат проблем при възпитанието на децата си. Най-вероятно поради проблем със собственото си такова.

Единствения съвет, който бих си позволила да дам, е да се реагира към родителя с ясно изразена категоричност. Поне да не допуска детето си до моето. От това едва ли ще промени мирогледът му или поведението на детето му. Но поне можем да опазим собственото си дете от "набези".

Пътят към ада е постлан с добри намерения

Нямам контакти с майките по градинкте, но деца агресори има и именно тук е ролята на родителя да коригира това поведене!
Ако Еличка бутне някое дете като стане по-голяма в парка едва ли ще стоя безучастна и да се хваля със себе си!
А ако и майката не схваща ситуацията е по-добре да си предпазим децата от лошия пример!

Да дариш живот - това е най-голямото щастие за една жена

Ами хващам се защото ми се струва неправилно.
Тези 1-2 деца от вашия квартал...2 годишни ли са? И какво значи "насилие" в случая? Наистина питам от интерес..повярвай не се заяждам!
Аз не работя откакто съм родила Сиси и скиторя с нея насам натам. Един единствен път бях удивена от едно дете - момиче на около 4 години според мен - което успя за 10 минути да разреве 10 деца!!! За мен беше някакъв уникум просто...Изхода от историята беше, че майка и и още една жена с нея си я отведоха по най-бързия начин от полесражението...
Няма ден, разходка, излизане в което моята щерка да не е разревана поне веднъж! Редовно бива обрана откъм играчки или избутана от пързалката и понеже тя е още като заблудено мишле - само тича да ме ползва като мечка страшница да и отстоявам правата.
Не знам...не ми е първо дете...от 14 години съм майка и имам някакъв скромен опит...знам само че кроткото ми, плашливо 2-годишно момиченце може да премине през фаза - ужасно, бясно 3-годишно...и после пак кротко добро 4-5 годишно! И не, че ще и зарежа възпитанието за определен период...
уф... усетих се че философствам! Извинявай!

Да, да! За деца около 2-те години говоря (+/- 2-3 месеца)! Едното ежедневно налита на бой, хапе, скубе ... На пръв поглед без видима причина. И по същата схема реакция от майката няма. И от моя няма, щото на Крис не е налетял още!

Освен това смятам, че има разлика между буйни (бясни, както ги наричаш) и невъзпитани (или агресивни) деца. Едно е да се сбутат на пързалката кой пръв, едно е някой да блъсне друг ей така, от любов към спорта. То всъщност това го правехме в пубертета - бой от любов!

Просто затова сме до тия деца, да "озаптяваме" страстите. Склонна съм на около 80% (боже, как ли ги сметнах!) да приема тезата на баща ми, че възпитанието е система от забрани. (оставих си 20% за поученията )

А и тук сме, за да си помагаме, но и да си побъбрим за живота като такъв, нали! А това си е чиста философия! .

Пътят към ада е постлан с добри намерения

така си е, разбира се! Аз не претендирам да съм няква по-умна от тях, обаче предпочитам да си се разхождам и да съм сама...с което не искам да кажа, че са малоумни! Освен това все попадам на теми, в които майки споделят за такива сблъсъци и това ме плаши! Останала съм с впечатление от градинките като за някаква бойна арена, в която съм обречена да попадна, когато Ева проходи! А съм доволна, че има клубни мами, защото все пак имам нужда от време на време да говоря с някой за проблемите около бебето и между другото се запознах с чудесни хора, каквито не казвам, че няма и сред майките в градинките! Не виждам какво те подразни

и аз не мисля, че майките по градинките са по-лоши от други майки или пък децата по градинките са по-агресивни от другите деца. Абсурд е и да не контактуваш с тях. Това че сме на площката не означава, че аз само трябва да седя като темерут отстрани. Играла съм и на пясъка (заедно с други майки), пързаляла съм се, люляла съм - въобще важното е купон да има. А и какъв ли пример би дала на детето си, ако седиш и не комуникираш с останалите?
Дъщеря ми винаги са я бутали и изблъсквали и са я пошляпвали, но никога не съм правила забележка на родителите на другото дете, още по-малко не съм налитала да раздавам шамари на чужди деца. Малкият е по-наперен, даже замахва и да удря и скубе понякога - ако положението стане неудържимо - просто си го прибирам.
А колкото до синдрома майка - орлица - не е полезно за самото ви дете - то трябва да се научи и само да се защитава. Само след година ще трябва да общува социално и какво - ще реве - "мамо, къде си!"

Аз също не мога да си представя да изляза на разходка и да не си приказвам с никоя майка. Защо трябва да страня от тях? Че те не са с нищо по-различни от пишещите тук........
Не схващам идеята.....Освен това нали целта е децата да се извеждат сред други деца, да си игараят, да се социализират..Че ако го водя на изолирани места на самото дете ще му бъде скучно
Имам си компания от майки с които се виждаме, когато сме навън, заедно обикаляме, децата ни са на сходни възрасти и растат и играят заедно, гостуваме си и времето минава приятно за всички - и за децата и за майките

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

ОК, аз съм станала темерут, откакто Ева се роди! Наистина, преди бях толкова общителна и не ме свърташе вкъщи, а сега имам желание да се видя с някого много рядко...камо ли да завързвам нови познанства. Незнам защо е так и кога ще ми мине. И мъжът ми ме упреква, че съм станала много затворена. Като се видим с приятели ми става приятно, но докато се навия да изляза...

Точно вчера изслушах съветите на позната мама да науча детето си да пищи като го вземат,да скубе,дращи и щипе и не знам какво си...Представяте ли си?И това след като нейното дете-3 мес. по-голямо от нашия,го разрева няколко пъти.В резултат на това ми нарекоха детето "задръстено".Направо нямам думи.Не стига,че си е изпуснала детето,ами се и фука.Останах като вкаменена.Нищо не й казах,защото са ни роднини,но си обещах,че няма да стъпя у тях повече.Ужас!Как може да има такива родители?!

Димитър-26.10.2002

И аз в началото се разхождах самичка. Бебо беше малък и аз можех да си поседна и да почета вестник, книжка. Беше ми добре, но си наложих някой път да се поразговоря с някоя мама - най-обикновения въпрос "Вие колко сте големи?" върши чудеса. Сега от мама, която в началото нямаше познати в квартала съм част от няколко групички. Всеки ден в зависимост от настроението си решавам с кой да се видя, какво да направя и т.н. Винаги мога да си избера и да си остана самичка на някоя пейка и да си почета.
Вярно е, че по някое време писва коментирането на памперси и пюрета, но се намират и други общи теми и въобще не е скучно. Дечковците свикват с чужди хора и им е много забавно с тях да си поиграе някой друг, а не мама (която междувременно е станала част от мебелировката за бебока). Организираме се за плащането на сметките (реденето на опашки), разглеждането на магазините, ходенето на фризьор, козметик и т.н. Тоест имаме си от време на време нещо като детска градина. Въобще си е купон. Така че самотни мами седящи по пейките - социализирайте се. Няма да съжалявате.