Умеете ли?

да губите... понякога не ви ли е страх от самите вас че не само не ще успеете с достойнство да се оттеглите от някоя ситуация, но точно напротив - ще ви обземе желание за пълно саморазкриване, оголване на нерви, и т.н. неща за които сте сигурни че ще съжалявате, но ви е дошло до гуша и искате, искате и напирате да го направите. Единствено страха и предишен опит може би възпират и ако има начин докато не ви е завладяла стихията на самоунищожението да се възпрете насила макар, с някакви обективно-реални прегради - правите го, защото знаете че ако само на себе си трябва да разчитате - ще последва апокалипсис...



Не умея да губя, мога само да отстъпвам, да изоставям позиции, така като че ли никога не са били важни за мен... трагичната непостижимост на опожарената Моства пред мрачния непобедим Наполеон - твърде потрисащ пример, за да бъде подминаван... бога ми, обаче боли, натежалото минало ме боли!!! Дори да цъфти и блести "моята Москва" е древна, осквернена и натежала от спомени..., но е МОЯ!!!

Истината е безкрайно ... кратка!

бях пуснала една подобна тема. не умея да губя бой до дупка - никво оттегляне от това искам да се отуча

дрън-дрън ярина!

Today's tip: Kill your shitty boss, sit back and take a deep breath, what a relief

не вярваш ли
кофти е - понякога е по-добре да спреш

.. не вярвам и са ми много смешни даже хора от типа не-мога-да-губя защото първо че няма такива хора (които не могат да губят) и второ изпадат в много глупаво положение като загубят..

Today's tip: Kill your shitty boss, sit back and take a deep breath, what a relief

NIKGOA EN SA IZLAGAM,AZ SUM MNGOO GORD CHOVEK.s GOLAIAMO SAMOCHUSVTVIE I DOSTOINSTVO.nIE NE SE IZLAGAMNE KOLKOTO IDA STRADAME.

nai-velikia

Никой не може да се похвали ,че не е губил през живота си.
Човек трябва да се научи да губи,а не да не губи.Само че трябва да прави така ,че да губи по малко от това,което ще спечели в последствие.....да губи неважните битки ,а да печели войните.

... резултата!!!
важното е да се играе...Играта е същественото нещо!!!

доста подробно бях написала в подобната тема,но....
Не умея,когато не искам...Естествената реакция е здравословна.Понякога и по-добрият избор.
Умея,когато трябва да мога....
Зависи колко важно нещо съм загубила...Загубила ли съм го изобщо и дали съм спечелила по-важно..
Зависи дали мисля повече или чувствам повече...
Зависи от гордостта ми..
Зависи от силата ми в момента..
Важно е ,дори и да не можеш да губиш, да приемеш,че не може вечно да се печели и така ще концентрираш силите си за по-стойностни победи..Ще ти е по-философски и лесно да приемаш моментните си загуби,които не значат задължително окончателни...
Така ще може по-ясно да видиш и да структурираш стратегията си,да забележиш слабите си места и да работиш над тях ,ако целиш победа за важно нещо...
Но понякога е хубаво да можеш да казваш Майната му,колкото и да е трудно, и да победиш себе си като загубиш нещо важно,което може би само си си мислила ,че е такова...
Важно е да имаш избирателност за важност и ниво на загуби.
И кога загубите са победи...
Пак да си го кажа-Което не ни убива-по силни!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

стига краиният победител да си ти ,нали.............

крайния победител е винаги ... Играта!!!

да. може би най-важното нещо, което съм научила за последните години. губя с достойнство.
понякога ми е трудно. злобея. изкарвам си го на някого.
обаче не отстъпвам преди да съм се опитала да се боря. няма начин. не е за мен предаването без бой.
не че не съм се себеразголвала, но само пред...3 души. от години са само те. и не мисля, че скоро ще има други. и не съжалявам - това е потребно от време на време.

i'll soon be gone now
forever not yours

ами кой тогава е реферът???

... нищо-то е рефера разбира се!!!

Аз също така щях да разсъждавам, но победите все не идват и не идват, аз съм направо магнит за нещастия и мрачни чувства, ако няма такива - направо сама си ги създавам, мога да ги изравям от всякаква измет на човешкото зложелателство, неразбирателство, и т.н. и т.н. може би драматизирам малко повечко отколкото е необходимо за да се живее лесно и хубаво. Ама не е съвсем така - имала съм случаи когато съм летяла на крилете на щастието, и съвсем скоро след това сам разбирала че то е илюзорно... и винаги е било така...

... че "мая" означава "илюзия" на санскрит?
но тия шегобийци преводачите ... са забравили да уточнят,че ...
... НЕ е илюзия света-реалността-вселените, а представата ни за него!!!
това означава "мая" в приблизителен превод на български според мен.

Нищо не е НИЩО,когато е НЕЩО!!!
Мислителят

Прощавай че не разбрах съвсем добре мисълта ти - но за мен чувствата ми и представите ми са си съвсем реални, убеди ме в обратното ако можеш... сигурен ли си че ще можеш??? Илюзорни стават в момента в който се разминат с останалата действителност, но за мен те продължават да са реални и само повече страдам от това...

Важно е да знаеш и да може представата да ти харесва...
Какво ти дава?И чрез илюзията виждаш ли нещо интересно,сериозно и ясно за себе си..


Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Недей да зарязваш всичко ,което си натрупала до сега ,дори и като горчив опит...
Никога недей тежко и крайно да се изказваш за съдбата ,шанса и характера си...Те не прощават...
Уважавай ги повече-така уважаваш себ си, и мисли със сърцето си,НО МИСЛИ....
Ти допускаш мрачният мрак и той веднага напада бялото ти поле-незащитено от обич и вяра в себе си...
Недей така,стегни се,вярвам в теб,че можеш!!!

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....