Стар нощен гост!

Тоя сън, дето ще ви го разкажа, го сънувах тия дни. Беше необичайно ярък и ясен. Сякаш го гледах на филм. Спомням си го до последната подробност.

Отначало мислех само да го нахвърлям в общи линии, но после реших да го разкажа целия (поради споменатите по-горе причини).

Впечетлиха ме две основни неща. Първото беше странната мрачност и “оцеветеността” на съня – преобладаваха черното, бялото, зеленото и някакви отвратителни нюанси на синьото, сивото и виолетовото.
Другото интересно беше, че мъжът в черни дрехи, след дълго “отсъствие”, отново се завърна в съня ми. С тази разлика че този път той имаше лице – т.е. можех да го разпозная като личност.

Ето го и самият сън:
Голям непознат град. Улица. Тъкмо съм пресякла някакво кръстовище без светофари. На тяхно място има изключително високи улични лампи. Стълбовете им бяха тъмносинкавосиви. Лампите светеха много ярко с някаква необикновенобяла блестяща светлина имаща странен зеленикав оттенък носещ се над целия град... Усещане за небе... Тъмно... Плътно... Мрачно... Буреносно... Нощ е... Помня че втренчено гледах сградата точно на ъгъла на отсрещния тротоар. Беше различна от останалите по цвят и архитектура. Представляваше черен, неосветен отвътре, небостъргач. Прозорците му бяха като стотици полирани черни огледала... Всичко беше необикновено тихо. Сякаш времето беше спряло!...

“Чух” някакъв глас в мислите си. Нежен, но властен. Глас на който не можех да не се подчиня. Той ми каза нещо от рода, че трябва да отида до къщата защото горяла. “Чувайки” това, аз излязох от вцепенението си и тръгнах бавно надолу по улицата в посока обратна на кръстовището... Оглеждах се наоколо... До десния тротоар, по който вървях, имаше градинка с райграс и съвсем ниска (не повече от 20 см. висока) зелена оградка. До нея, на самия тротоар на известно разстояние едно от друга, имаше поставени искрящобели фосфорисциращи мраморни пейки и до всяка от тях имаше по една улична лампа. Тротоарът беше оловносив и сякаш гумен. Шосето нямаше никаква маркировка, а асфалтът изглеждаше чисто нов. Много черен и плътен. Беше някак странно грапав и сякаш фосфсрисцираше... Целият град изглеждаше така сякаш е токещо купен, разопакован и сглобен... Появи се някакво усещане за завихряне на несъществуващия въздух... Появи се вятър, който донесе разни листи хартия. Те хвърчаха около мен. Бяха чистобели и празни. Една страница от вестникпадна в краката ми. Забелязах, че вместо думи имаше черни ивици с различна дължина и дебилина, а там където трябваше да има снимка (в горния ляв ъгъл) всъщност имаше голям черен правоъгълник.

Продължих нататък, когато вниманието ми привлече еднакъща от другата страна на улицата. Беше по-ниска от останалите сгради и малко по – навътре от тротоара. Отпред имаше градинка с райграс и розови храсти (познах ги по листата въпреки че нямаха цветове). Къщата някак си беше потънала, сгушила се беше в тези избуели храсти. Към входа й водеха искрящобели стъпала без парапет. Прозорците и входната врата зееха зловещо и от тях лъхаше хлад и плътан мрак... Осъзнах че това е къщата за която ми каза гласът. Без обаче въобще да реагирам на видяното, аз се обърнах напред и щях да продължа надолу по улицата... Тогава видях, че на пийката, точно срещу къщата, стои жена. Беше с гръб към мен. Приближих се дотолкова, че можех да я докосна, ако претегна ръка. Жената сякаш плечеше. Носеше черно лъскаво кимоно и бяла забрадка с разни червени фигури по нея... Понечих да кажя нещо, но се отказах... Не знам точно как стана, но тя започна да се обръща бавно към мен и когато се обърна на нейно място стоеше мъж. Аз се отдръпнах стъписана от внезапната промяна. Лицето му ми беше познато. Имаше къса, гарвановочерна коса. Носеше черни очила и някаква дебела връхна дреха, дълга до земята, с висока яка. Лицето му беше бледо като на мъртвец; не изразяваше абсолютно никакви чувства; нито едно мусколче не трепваше. Въпреки това, аз усещах какво изразява чрез някакво негово странно излъчване...В първия мамент, явно неочаквайки да види мен, “гледаше” някак злабно, обвиняващо. После се стъписа от реакцията си... Аз само стоях и го гледах стреснато...

В този момент нещо отключи сетивата ми, и се видях отстрани...
Беше ми много студено. Ръцете ми се бяха вкочанили. Бях мъртвешки бледа, а устните ми бяха посинели от студа. Носех същата дреха като неговата, но не носех очила и яката ми пречеше. Изглеждах си така както съм си с изключение на косата. Беше много дълга и много права, гарвановочерна с познатия зелен оттенък (всъщност косата ми е дълга до раменете, чуплива, с канелен цвят)... Двамата някак си не пасвахме на картинката. Така и не разбрах защо...

ТОЙ леко протегна ръка към мен. Аз щях да му подам своята, но тогава чух стъпки, хиляди стъпки приближаващи, тичащи към нас. Заоглеждах се тревожно. Усетих че и ТОЙ се разтревожи...

Внезапно ТОЙ се пресегна, и без да помръдва от мястото си, хвана ръката ми и ме дръпна леко към себе си. Аз, неочаквайки подобна реакция от негова страна, залитнах и щях да падна. Но ТОЙ ме хвана здраво за десния лакът и ме притисна към себе си. Очаквах, че ръцете ме ще са студени като моите, но те бяха топли... Тогава лакътя ме заболя ужасно и аз се събудих...
(Когато се събудих, лакътя си ме болеше наистина; от известно време ми създава проблеми и ще се наложи да посетя чичко Доктор )

"Не се ШАШКАЙ!!!"

Мила, тоя сън ме тревожи. Иди на църква, помоли се, запали свещ за свое здраве и се опитай да се смириш някак (не знам защо, това ми е усещането - че имаш нужда от смирение.) Ако имаш светия (на името си или на рождената дата, запали свещ и пред него и му се помоли да се застъпи за теб.
Мисля, че всичко ще се размине.

Всичко тече, всичко се мени!

Какво може да ми се размине?

Наистина нищичко не разбирам! Нещо ми е много объркано, абсурдно, тревожно...

Знам, че нещо не е наред. Усещам го. Но не това е проблема! Проблема е, че НЕ знам какво точно не е наред.
СМИРЕНИЕ
Тава не ми харесва особено, но може и да си права. Трябва да престана да се сражявам с Вятърни Мелници и да се опитам да приема света какъвто е (колкото е да не ми харесва). Това меже да е причината поради която в съня имах усещането, че не се вписваме в цялостната картинка...

Имам си светия на името – Св. Анна. Но разбиранията ми за Религията, или по-точно за Вярата, са доста объркани и портеворечиви. Ако кажя че вярвам – ще излъжа, ако кажя че не вярвам – пак ще излъжа.
Амаче каша!
Може би точно това е проблема! Винаги си усложнявам живота по този начин!


"Не се ШАШКАЙ!!!"

на стивън кинг? :)
сънят ти много ми напомня този негов разказ.... :)

иначе не виждам нещо особено притеснително, няма от какво да се плашиш... просто имаш богато въображение, впечатлителна си, интелигентна и сънищата ти също са богати, интересни...

ако имаш кофти усещане прави преди лягане една защита (обграждане със светлина и дрън дрън) и всичко ще е О.К. :))

религията. Щом си имаш светия, имаш и ангел-закрилник. Помогни му да ти помогне. Освен това изглежда по някакъв начин правиш кармично нарушение - не знам какво е - промени живота си по някакъв начин. Избягвай рисковите начинания , помисли повече за себе си и за хората, на които евентуално дължиш нещо. Ако имаш професия, обърни се към нея, ако не си омъжена - омъжи се, ако чакаш бебе - не предприемай аборт. Не знам какво е, но това не ти е първия сън от подобен характер май. Това са сигнали да предприемеш нещо - то трябва да е добро за теб и насочено към други хора, полезно за тях.

Всичко тече, всичко се мени!

Даже не съм чувала за него! От СК съм чела само ТО!

Но на мен тая история ми напомня на нещо друго!
Това мое въобръжение направо ще ме умори!


"Не се ШАШКАЙ!!!"

а... ами по добре че не си чувала май ;)))

Сънят наистина е тревожещ.Защото не е просто сън,а поглеждане в паралелни нам реалности.И аз съм виждал такива,но без да участвам в тях,само съм ги наблюдавал.

Накратко,на езика на кабалата наблюдаваш килфите на Малкут,Бина и Хесед.А онзи сън с жената и градината е клифата на НЕцах,макар че има и елементи на Бина.

В тези на малкут попадаш в първия случай-когато виждаш онзи мъж в черните дрехи.Това е демонът на Малкут или "обърнатият" архангел Сандалфон.

Гледала ли си клипа "Frozen" на Мадона?Ето ти пример за попадане в клифата на Бина.

Клифата на Хесед се проявява в онази стерилна и тежка обстановка с шосето,асфалта и т.н.Изпитана марка удари джакпота,като ти казва,че
ти липсва смирение.Защото това е добродетелта на Хесед.Липсата му те изпраща в клифите.

Е,не се шашкай:)).Всички имаме подобни проблеми.Ако не си запозната с Кабалата,препоръчвам ти да се запознаеш.И така ще си оправиш сама проблемите.Запознай се със отделните сефири на дървото на живота,
виж с кои имаш проблеми,призови Свещеното Божие име на всяка една от тях и помоли Христос да ги изпълни със Светлина и Любов.

И всичко ще се оправи.Ако имаш нужда от помощ,пиши ми една бележ-ка,ще видим какво можем да направим...

The promise of spring erases the shame of winter

Когато Стивън Кинг е сънувал кошмари ги е описвал и е преставал да ги сънува и да се страхува....омъртвявал ги е за себе си,съживявайки ги за другите.Много ми се иска да те посъветвам нещо-ПИШИ!Мисля,че от теб ще излезе страхотен писател!!!

Що бе???Звучи ми интересно!

"Не се ШАШКАЙ!!!"

Отдавна се каня да се захвана с Кабала! Ама все нема време!Ако можеш препоръчай ми нещичко с което да започна!Моля!

Ммммм! Това за Мултивселената и Паралелните светове отдавна ми се върти в глават! Има и други сънища които са ме отвеждали в разни паралелни светове и аз ВИНАГИ, абсолютно ВИНАГИ участвам в историата!

"Не се ШАШКАЙ!!!"

Благодаря за съвета! Тоя сън даде началота на една история по която работя в момента! Да видим какво ще излезе!

Това за Стивън Кинг е доста любопитно! Само като си спомня за ТО и ми настръхва косата! Тоя човек е имал ужасни кошмари!

"Не се ШАШКАЙ!!!"

Крайно време е да се взема в ръце! Стига съм се носила по течението!

-------------------
Нещо странично: исках до те питам за ангела-закрилник! Бях чела нещичко за това но ми е твърде смътно вече! Как можеш да разбереш кой ти е ангела-закрилник?

"Не се ШАШКАЙ!!!"