Плочки

Плочки

По плочките тъпчех с маратончени крачка.
Кубче плочи с готини игри стисках във ръка.
Здравеняк излезе ми насреща - як кат бик.
Плочки ризата надуват. Сигурно се мисли за велик.

Хърба съм бил? Играч?
Нямал съм сила и за... метач!?
А-а-а-а - отварям си ядосано на ум устата.
Никой ли не зачита какво има на играча във главата?

Не блъскам в зала щанги - блъскам по клавиши.
Не приличам ни на Арни Шварци, нито на Ракиши.
Не съм надут с мускули, ни съм с тлъсто надарен.
Но във игрите, честно ти казвам, съм много изявен.

Плочниците (двечки) във сметачето у нас
се въртят неуморимо всеки час, след час.
Кипи във плочите безспир въртящ живот,
докато пръстите ми стават на компот.

До козирката винаги запълнени са със игри.
Паметта работна никога не стига плочника да не бучи.

...
Плочките подрънкват, галейки се във дланта ми слаба.
Плочникът у нас очаква да го заредя със новата забава.
Плочките стегнати на здравеняка привличат женското око.
Плочникът потъва под тежестта на здравеняшкото му тело.

[линк]
[линк]

Много поучително, много!