ГЛЕЙ ТИ !!

Искам да те нацелувам,
да те опипвам най-безсрамно
по тялото ти искам да рисувам
с ръце, внимателно и бавно.

Искам да почувствам голотата,
допирът на топлото ти тяло,
легнали прегърнати в тревата
върху самотно старо одеало.

Искам да те хапя нежно
и цялата да те оближа,
цялата, съвсем прилежно
от теб ще снема всяка грижа.

Искам да се слеем в тишината
със ритъма на летни дъждове,
да свършим заедно с луната
възседнали горещи ветрове.



поезия брее

мими ,тва е за друг клуб ,скъпа...
че е хубаво - хубаво е ,ма не е за нас вече..

..бравус,мими..тва е само план-конспект за волната програма

..ша го включа......ашколсун..машаала..те тва е дух
..и най -приателски намеквам на ЛИЛИ-то,да нема пораженчески
настроения у клубааа

Дай ракия,дай!!.и сите българи заедно!

че аз го откраднах от друг клуб бре
но си е поезия
на мен ми харесва

вижте кво ....!!!!!
нема кво ..!!!
щом като ...
смятайте ,че ...
ма моля ви се

няма да мрем сегаа
та това беше само ..ВЧЕРА..
Я си спомнете

ми тъй , де ..ама ха със ха....
ама и аз ква съм !..

приемам го кат искрено разкаяние...


"Носете си новите дрехи,момчета.
не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем,ще бъдеммм..."


Дай ракия,дай!!.и сите българи заедно!

Разкаяние ,но не е икрено ....

..да тия..новичките,нещо се уплашиа....
..нещо мое да си мислат,че са объркали клубоо
...притаиха се..май си глътнаа "молбите".....
..ей..нема лабаво..да знаете...тва е пуезия...ха сига да ви вида

Дай ракия,дай!!.и сите българи заедно!

Абе кви са тия апели за ТФР (тежък физически труд) тука бе?!
Я си глейте ичкията и бирчката! Мъки тука ша ми предлагат, егати!

ето още едно откраднато, мими , попадала ли си на него ?
честичко го пускат в 40-50


ТЕЛЕГРАМА
На Силвия Ч.

Не можеш да си представиш
колко близо съм -
в твоята къща
дори
в твоя диван -
мека пружина стене под тежестта ти
тежестта на всички тези години
прекарани заедно
в краищата на два телефона

Дори да ги забравим отворени
звуците ще бъдат еднакви
докато някой реши
от скука
да се обеси на нашия кабел

Аз съм твоята пропаст
плъхът с който играеш на тъмно
и който на зазоряване
съблича изтънялата кожа

Накъде
с тези куфари
и кутии за шапки -
отдавна пристигнахме

Нахлупили ниско
широките периферии
чакаме да дойде шофьорът
който няма да ни закара
където…

Искаме
нещо да му покажем
нещо да му покажем
гледаме врата необръснат
студения блясък на луната-фуражка
съвсем омагьосани

На четиридесет
ще бъбрим
не е зле да си намерим
любовници
и час по час
надничаме в тенджерата
където под зеленчуците
те едвам шават

Докато ми четеш
последното си стихотворение
полюшвайки се на виенския стол
аз плета ръкавица
да сложиш на ръката
която ще ми помаха за сбогом
от влака
София - Тян Цзин

Нима ще прекараш
живота си
клечейки край някаква ваза -
колко можеш да се преструваш
че съвсем не забелязваш
тези дракони
сини
зелени
бясното им летене
клечейки
край някакви ваза

Светът не е куче
вечер
да идва на твойта врата
да получи там нещо
и ако иска да се забрави

Може би
да го подириш
из ония потайни места
където ще му дадеш
каквото на тебе ти трябва
и ще си тръгнеш с други неща

Ти завърза платното за Нищото
и по-тежка от всякаква котва
се заби
в най-дълбокото

Аз разбирам
липсата на разки движения
истински ти подхожда
затова
твоите шапки
зелено-спокойни
плуват из въздуха

Тогава поне
дай душата си
на някоя риба
но не я питай
кога ще се върне

Вярно
къде да се иде -
в локалите
вече няма редки животни
няма и кой да ги опръстени

Но намерих
една книжка
в която пише -
последните две сме ние
и законът е длъжен
да ни опази

Досeгa лъгах
при това
най-безсрамно

Вече съм на една друга гара
край други релси
косата ми
отдавна не е права
и стрелочникът
малко луд
я разресва

Той се задъхва
блестят копчетата му
в здрача
ако натисна
едно дори
целия на посоки
ще щръкне
ти знаеш

Аз обаче
хитрувам
как дотук
да примамя
твоите обеци
тихичко да звънят
поръбвайки полумрака
твоята бяла кожа
защото съвсем притъмня
а няма добри абажури
само крушки високо отгоре

Един мравчок
се препъна
в косъма ми
настръхнал

Понеже
днес дават
от едното повече
утре от същото
после още
но
идва ден
всичко
което си имал
ти се отнема
и се дава друго
а може и да не ти се даде

Бонбонки
в кесия -
отъркваме се
шумим
карамели
шоколадови
кисели
срещу повръщане
и нататък
така

След
следобедния ядач на бонбони
само хартийки
обикалят из вятъра

Затова ето ухото ми
викай
всеки път
когато ти се мълчи

Телефона
го подарих на началник-гарата
изпран и изгладен
в кутия със нафталин
молците
страшно обичат
вълна от думи

Изпуснала съм си
нещо
в очите ти
трябва
на всяка цена
да го взема

Само да не се довлече
онова старо животно
нашто приятелство
между нас да издъхне
утринна вейка
как ще го понесе

С лице подарено на Изток
напарих завистлив бял ориз
вземи клечки седефки
зърно по зърно
да преглътнем -
не което влиза
е страшното -
а което излиза от нас

Сложи най-изисканите коприни
защото
много ще пием
и ще се капем със соса
ще ми четеш
Башо и Исса
а аз все ще гледам да вмъкна
и нещо мое

Докато станем
две свитъка стари
с хълмове
уморени ездачи
с планини и морета -
измамни пейзажи
над два
твърде червени
печата

Ти на кого остави децата?

ВЕЙ ДЖЪН

Вергиния Захариева

Браво ,Моли ! Това е прекрасно , а и е тъкмо за нас !

има много хубави неща, май ще почна и аз да ги пускам :))

а това ?


***********

Числа


Тази вечер внезапно спря токът,
повъртяхме се малко, попсувахме, нямахме свещи,
и тогава тя каза: хайде, получавам
клаустрофобия от тъмното, макар че думата
беше друга, но каза хайде,
и аз се страхувах, хайде
да излезем навън, докато дойде.
И излязохме.
Над тъмните покриви зрееха
звезди като дини (аз),
като в Битие (тя).
Мълчахме, протегнали шии
като пилци към квачката с пилците, като мечета
към голямата мечка, като изпаднали от небето...
Тогава тя каза: ставам на трийсет (знаех),
а толкова рядко
гледам звезди...
Умножихме 30 по 365 и се получи 10 095.
Представяш ли си, близо
десет хиляди деветдесет и пет
пъти невидени звезди,
пропуснати нощи,
над десет Шехеразади.

Като дойде токът, й казах,
ще угасим лампите.

Г. Господинов

Ехехеее,дедо Андро!Катигорично сам протифф,
да окачествяваш с ТФР онази убава дейност ,дето я
описана у таа поезия!!!
Защото аку тай убавня е ТФР,то сите началници
щеа да карат подчинените си да я вършат место тех,разбииш!!!

Дай ракия,дай!!.и сите българи заедно!

И то е много хубаво .Наистина ,като срещнеш нещо подобно ,пускай го и тук .Не че и ние не можем да ги четем в другите клубове , но дружко си е наготово.

Какво направихте днес бе хора, аз докато се запиша в клуба, започнахме на бира, минахме през риба и .....стигнахме до чаршафите в тъмното, ама вие ми развалихте трудовата дисциплина бре, през половин час влизам тук да чета и пиша, на стари години за разни съкращения на Грингото се хващам....то ако вървим с такава скорост на запознанство, дедето да свири пак сбор и да тръгваме към някой баир пак, пък там....изпит ще има, жури и разните му изпълнения.
Пишете ме първа, на кого да си пращам мерките и теглилките ?

Един мравчок
се препъна
в косъма ми
настръхнал

...
нямам думи
моли -благодаря !

хахахахахахаааааааааа анина ...
стола скърца под мен от смеха ми
добре си го обобщила
хаос-но готин

айде пак!!

моля, моля

аз това си го чета периодично, и като ми е хубаво и като не чак толкова
едно от най-любимите ми е

Целувай устните и най-безсрамно
опипвай ме , изпий ме,
като глътка отлежало вино
с ръце - уста - внимателно и влажно.

Разголваме топли телата
за да усетим повея душа,
не изпускай тихата прегръдка
да се не разпилеем в свежата трева.

Хапи очите, тънките ми пръсти и носле
оближи с езиче "мократа" душа
целият жадно изпий ме
за да остане от мене само твоята малка сълза.

Сливаме се, мое малко момиче
със ритъма на летни дъждове.
погълни ме мое полумесече
обвеяни от горящи ветрове.

всичко е такова каквото е