Avant-Garde v BG ???

Zdaraveite, otdavna niamam predstava za bulgarskata klassicheska scena i mi e mnogo interesno da razbera dali ima niakakuv avant-garde v BG? Ima li hora koito se interesuvat ot nego i ima li niakakvi proiavi? Hvurlih edin burz pogled tuk i ne mojah da ustanova dali v tozi forum sushtestvuva takuv interes .a imenno: Boulez,Stockhausen,Penderecki,Crumb,Glass, JOHN CAGE i taka natataka ...mnogo sa.

хахахахахаха
+ още малко истеричен смях
не вярвам на очите си !!!
съмишленик!!!

да разбирам ли, че не си в БГ? (след като нямаш представа за положението тук)

По принцип съществува интерес. Преди време по-младите клубари обсъждаха Джон Кейдж, Филип Глас.
Лично аз нямам нищо против авангарда, но не познавам добре творчеството на техните представители.

Kakvo tolkova smeshno ima? Mojesh li da mi obiasnish?az mislia che govoria za seriozni neshta.

Zabravih da otgovoria na vaprosa ti.Da, ne sam v Bg.

не ме разбирай погрешно,
истеричния смях се получава не защото ми е смешно
просто откакто съм тук се опитвам по някакъв начин да събуждам/поддържам интерес и да провокирам хората като говоря за съвременни композитори като тези, които спомена + други... общо взето нищо не се получава,
интерес близък до нулата и празни зали при малкото концерти със съвременна музика тук... и изведнъж се появяваш out of nowhere ...
та така, смехът е от някакъв вид радост

с една дума

welcome!

ще се радвам да поостанеш наоколо
и да погововим за 'сериозни неща'
и музика

A blagodaria,obache kato gledam nadali shte se zadurja tuk. Ne iskam nikoi da me razbira pogreshno obache sme v 21 Vek i da se dufkat edni i sushti neshjta neprekusnato e adski depresivno i beznadejno.Ne che otricham niakoi cennosti-naprotiv,obache puk takava apatia........Kakto i da e vajnoyto vseki i da jiv i zdrav.
Ti lichno ot kakvo se intyeresuvash?

Знам, такова е положението и в БГ много трудно!
Аз лично се интересувам от музиката на ХХ век до самият му край и изобщо до наши дни... Наскоро бях стигнал до абсолютното отричане на епоха като Романтизма (бях я определих като грешка в музиката и историята) - разни обстоятелства ме доведоха и до такива крайности...
Попивам всичко представяно тук на фестивали като ppIANISSIMO и MUSICA NOVA (последния вече не съществува... поне такива са изгледите). Съществува едно(единствено) радиопредаване за старинна и съвременна музика - "Контрапункт",
откъдето всъщност роди изобщо интереса ми към съвременната музика въобще, защото от там идва най-много информация и звуци,
това предаване и слушането му се бяха превърнали в един момент в религия и свещенодействие!
Композитори като София Губайдулина, Арво Пярт, Пендерецки, Кейдж, Месиен, Булез, Шнитке, Щокхаузен, Луиджи Ноно, Salvatore Sciarrino, Кайя Саариахо, Волфганг Рим, Освалдо Голихов, Тан-Дун, Тору Такемитсу, Георги Арнаудов (!),
както и вече не толкова "съвременните", но страшно интересни и любими Хиндемит, Стравински, Прокофиев, Шостакович, Шьонберг, Веберн, Берг, Форе, Сати, Дебюси... и мисля че достатъчно изреждах :) И 100% съм пропуснал някого...

Навъртай се наоколо, сега не ми остава време около изпити,
но отдавна съм набелязал няколко "съвременни" теми за обсъждане... И не ми се ще, както винаги се получава,
да пиша за някой съвременен композитор и темата да потъне с максимум един отговор по нея...

(e-mail?)

Драги Къфк,
Пиши смело за съвременна музика. Всеки, който проявява интерес, ще научи нещо ново и можe и да вземе отношение.

В България сред широката публика май няма интерес.
Спомням си пред два сезона имаше концерт на филхармониците с музика на Пендерецки и Лютославски. Чух, че залата била полупразна или полу-пълна.
Вчера концертът на Софийската филхармония бе с програма: Шакона от Шипуш - хърватин, който и дирижира, Карол Шимановски - втора симфония.
Между тези две произведения - Моцарт - симфония № 17. Е, Моцарт си е Моцарт. Повече няма какво да се говори. Казвам го това, просто защото получих удоволствие, а не за някакво противопоставяне.
Залата бе наполовина пълна. След паузата -при изпълнение на Шимановски залата се изпразни още повече. На шестия ред на балкона около мене стана свободно и се почувствах като VIP /very important person/.

За мен и шаконата на Шипуш и симфонията на Шимановски бяха интересни произведения. Доколко Шимановски е авангарден не мога да твърдя. Но той съчетава в творчеството си линии на класическото с черти на експресионизма/сравняват го със Скрябин/ и импресионизма.
Но ми стана неприятно, като видях липсата на интерес сред публиката към "нови" произведения.

Tan Dun е композитора на Hero, новия филм, на китайския режисьор Джан Имоу който май няма да дойде в България, ако проявяваш интерес мога да ти дам саундтрака.
Toru Takemitsu пък е автор на музиката към "Жената от пясъците"- това е един от шедьоврите на японското кино от '64 година, също на "Ран" - на Куросава и на "Империя на чувствата", всъщност на още много филми, но аз съм гледала само тези.

Стана ми много интересно, съвсем сериозно! Та значи отричаш епоха в историята и музиката. Всеки човек има право да харесва някакви неща и да не харесва други, това се нарича вкус и предпочитание. Когато обаче отричаш нещо, това е вече нещо съвсем различно - то автоматично те натоварва с отговорността да обясниш ти кой си, да обясниш защо не просто не харесваш даденото нещо, но дори го отричаш, с което имплицитно внушаваш меродавност в мнението си и убедеността, че другите хора са в безспорно и неимоверно заблуждение, ако не са съгласни с теб.

В изкуството отрицание няма... Не съществува довод, който да оправдава отрицанието, в каквато и да е форма. Съвсем случайно не се ли замисли, че историята на човечеството се развива точно в този ред, в който се е развивала досега и ако нещо се беше развило по друг начин, то това би довело до съвсем различен резултат от първоначалния??? Не ми се сърди, но ми се струва, че е много типично за хората, които харесват модерните и авангардни течения, да отричат разни минали периоди в изкуството. Отново искам да подчертая, че има голяма разлика между НЕХАРЕСВАНЕТО и ОТРИЧАНЕТО. И съвсем не съм привърженик в случая на романтизма, защото на мен - с малки изключения - също не ми харесва.

Когато владееш един стил до съвършенство, тогава може би ще имаш право да го отречеш. Напиши нещо романтично, но така че хората, които харесват романтизма, да го оценят по достойнство, и тогава им кажи, че нищо не струва, а не само да го отричаш, защото ти звучало блудкаво.

Има и още нещо. Защо непрекъснато се оплаквате, че хората не проявяват интерес към авангардизма? Какво са ви виновни хората? А вие какво искате? Това не е ли диктатура - да искаш хората да харесват нещо насила?

интересно ми е да чуя личното ти мнение относно ПРИЧИНАТА голяма част от публиката подчертавам - от НЕСПЕЦИАЛИСТИ) да няма интерес към авангарда? Знаеш, че залите се пълнят, когато репертоарът включва музика до Стравински (пряко сили) и оттам нататък.... остават само музиканти, настоящи или бъдещи.
Няма нещо на този свят, което да се случва без причина. Каква е според теб причината? Отговори от типа: "няма достатъчно информация" не приемам. Не живеем в Средновековието. Отговори от типа "няма традиция" също. Никой не се ражда с каквато и да било традиция, тя се усвоява по-късно.
Още по-малко логично ще ми прозвучи, че хората нямат достатъчно чувствителност. Ако си говорехме в клуб "Чалга", можеше и да разбера подобен отговор. Тук, обаче, няма начин. Чувствителността към нещо също е резултат от процес на придобиване, а не природна даденост. Мисля, че почти всеки тук е на един или друг етап от този процес.

Кажи сега. Нещо някъде липсва. Дали обществената функция на музиката, дали друго. Интересно ми е да чуя твоето лично мнение.

Priateliu,
smiatam che ne si prav!!!Eto edin chovek kato men(koito se zamnimava s Avant-gardno izkustvo) i koito uvajava vsichko ot ambrosian chanting do sega.Po vaprosa za Romantisma.Ne mojesh da vadish generalno zakluchenie ot izkazvaneto na edni chovek. Lichno az makar i da ne slusham veche Romantsm sam chul kakvoto triabva i go priznavam. Ta osnovite na avant-garda lejat tam.List s negovata "Nuages Gris",koiato e bazirana na "pitch set classes" postavia nachaloto na 12 tone muzikata oshte togava. Wagner razviva chromatizma do nechuvani granici.Richard Srauss prenasia mosta ot Romatizma kam 20 vek s purvata si expresionistichna opera "Salome". Schoenberg koito se rajda v kraia na 19 vek naslediava vsichki tezi bogatstva za da otkrie "the serial compositon"-dodekaphony ,koeto postavia nachaloto na avant-garda na 20 vek.
Koi otricha mi e vaprosa,kato mnogo ot avant-gardnite compozitori se vrushtat s uvajenie nazad, ima techenia(ako ne si chuval) kato neo-classicism,neo-romantism i t.n.Izpolzvaneto na formi ot baroka(passakalii i t.n),classicata(sonata) i drugi ne sa chujdi za predstavitelite na Avant-garde.
George Crumb,koioto e predstavitel na na neo-romantizma e zainteresovan ot tenata za SMURTTA i stihovete na Frederico Lorca.E tova ako ne e "Romantism",na novoto vreme?
Iskam da spra do tuk...za tova moje da se pishe bezkraino.
Osuznavam che lichnoto mnenie e mnogo vajno i oceniavam tova koeto pravish,obache iskam da te pomolia neshto.........Neka vse pak tova mnenie da se gradi na niakakvi fakti i znania ,a ne da se govori na izust. Stava li?
Nikoi nishto ne nalaga i nikoi ne te e vurzal da slushash avant-garde.Avant-garde e mnogo po-demokratichen ot kolkoto si mislish,iavno imash kontakti, vpechatlenia i prejiviavania s hora koito nedostatuchno i netochno razbirat tova techenie.
Predi pochti okolo 250 godini,Mozart napisva 6 strunni kvarteta v chest na Haiden.Mejdu tiah i e kvarteta v C major narechen "Disonace".Imaiki predvid perioda "Classicheski",kvarteta zvuchi neveroiatno avantgardno.Mnogo sa mislili che Mozart e bil zgreshil partiturata. Bih kazal che tazi kompozicia e vse edno "4,33 na John Cage" na 18 vek.
Tova koeto se opitvam da obiasnia e che 250 godini sled tova nie govorime za Mozart i ako iskame sled 250 godini da se govori eventualno taka i za nas-tova nadali shte stane sas svirene i diskutirane na negovata muzika do umopomrachavane.

Izviniavai za vazmojni greshki napisah go naburzo.

Da,imam otgovor.No bih iskal da me izvinish ,niamam mnogo vreme,a puk iskal da ti otgovoia podrobno.Ako iskash i imash vazmojnost procheti rezenziite za purvata premiera na "Rite of Spring" na Stravinski ,1913 v Paris. Imaiki v predvid kak se priema sega sled tolkova godini i tova koeto se e sluchilo togava, se opitai da pomislish i chastichno da si otgovorish na vaprosa. I si pomisli hubavo dali publikata v BG ne e na nivo v razvitieto si- Parijka publika 1913.
Do skoro

Ето, пак оценки за "развитието на публиката" Аз пък ти припомням, че някога и Бах са обявявали (приживе) за скован и изкуствен.
Преди да съм прочела рецензията, към която ме отпращаш, мога да ти кажа какво излиза от твоя постинг. Излиза, че е необходима дистанцията на времето. А тя е необходима основно, за да се преодолее естествената (според дебелите книги по психология) реакция на отхъврляне на новото като непотвърдено и по някакъв начин несигурно. Следователно - още 100 годинки и готово! Ще има публика бол. Малко търпение, значи.

Майтапя се, но пак повтарям - нищо не се случва без причина - нито интересът, нито липсата на интерес. Дано вие да проправите път към интереса, но да обвинявате хората, котио не са стигнали още до него, е най-малкото нелепо. Замириса ми направо на партийно събрание.
Питай вагнерианците, и те донякъде се чувстват ощетени, незнайно защо. Ами че нали когато другите не искат онова, което искате вие, за вас остава повече? Хм.

Не виждам как някой може да обича ВСИЧКО от една епоха, направление, течение или дори всичко от един композитор. Може да изхождам само от себе си, но за мен това е неразбираемо. Вероятно повечето хора харесват определени произведения от различни епохи, включително и от т.нар. авангардна музика, но ентусиазирано изявление като "Обожавам авангарда", ми се струва емоционална реакция на отказа на другите да го признаят, а не осъзната и аргументирана позиция. Звучи някак предубедено и инатливо.

Апропо, в последния брой на "ЛИК" има нелоша статия за Джон Кейдж.

ииии, като се видим за кейдж ми донеси саундтрака, please
на тан дун съм слушал откъси от пасиона,
но за него и за пасион 2000 предстои да пиша...
на официалния му сайт май има откъси real audio, ако имаш добра връзка можеш да ги чуеш...

Ama chudna rabota!!!hahaha..koi kogo obviniava? Vsejki da pravi kakvoto iska.Kogato iska da uzriava.Tova moito sa samo nabludenia. Ama mai stana taka i che Albancite sa po-v chas ot nas.
Neshto ne si razbrala moiat posting. Taia "parijka publika" za deto ti govorih ,mai ot 1913 do sega e preturpiala gigantska metamorfoza i razvitie. A nie ?

Ех, тоя разговор го водя за n-ти път, но явно пак ще трябва... Навярно ще се съгласиш, че с раждането си човек е "чиста дъска" - tabula rasa (както са казали древните, и Arvo Part между другото). Само че тая чиста дъска е в рамките на нашата вселена, която от своя страна се подчинява на физичните закони. Някои твърдят, че има и метафизични, но засега ще ги пренебрегна Та тези физични закони достатъчно просто обясняват факти от сорта на това защо мажорното тризвучие ни звучи по този начин, защо минорното по друг, защо има субдоминанти и доминанти и т.н., и защо тези хармонични функции звучат логично на произволен непредубеден, незанимаващ се с музика, но имащ приличен слух, човек. И защо дисонансите звучат по друг начин. За да стигнеш дотам да изпитваш удоволствие от дисонансите, трябва да преминеш през всичко останало, да изпишеш "чистата дъска" с много, и всяко от които свързано с предишното, изречения. Трябва да преминеш през косвен път, да насложиш контекстуални преживявания и асоциации в музикалното си възприятие, а и в съзнанието изобщо, за да можеш да изместиш заложеното естествено влечение към стандартната музикална естетика, която пак ще кажа е интуитивна - с нея се раждаш. С всичко това искам да кажа, че авангардната музика не е стойностна по интуитивен начин. До нея се достига постепенно. И тогава, при положение, че на българската публика и липсва този изминат плавен път (по ред причини, които ние добре знаем), как може да я обвиняваш в бавно развитие или невежество? Може ли да очакваш гъсеницата изведнъж да стане на пеперуда?

И защо, отново питам, толкова много искате да популяризирате авангардизма? Наистина ли ще започне повече да ви харесва, ако и всички други хора го харесват? Няма ли да се превърне в поп-музика? А може би просто ви прави голям кеф да чувствате, че сте нещо повече от тях, че те са малоумници и не разбират тази музика, и всъщност възмущенията ви от тяхното "невежество" са само част от методите за повишаване на егото ви?