нещо ми липсва

Обичаме се със съпруга ми, но понякога чувствам, че сякаш сме на хиляди километри един от друг. Той много се различава от всичко за което съм мечтала, но знам, че много ме обича. Винаги съм била романтичка и идеалистка и сега ми липсва това. Животът ми е проза.

Като цвете в пустинята,
само,
без някой да знае, че го има
точно там,
точно толкова истинско,
колкото бурята го е опазила.

Напишете ми нещо хубаво. Не се оплаквам. просто чувствам, че нещо ми липсва.

***
Recollect me darling raise me to your lips
Two undernourished egos four rotating hips
Hold on to me tightly I'm a sliding scale
Can't endure then you can't inhale
Clearly
Out of body experience interferes
And dreams of flying I fit nearly
Surrounds me though I get lonely
Slowly

Moving up slowly
Inertia keeps
She's moving up slowly
Slowly
Moving up slowly
Inertia creeps
Moving up slowly
She comes



Съжалявам че не е от най-оптимистичните, но ако убиете инерцията заедно, имате големи шансове.

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

постинга ти и неволно се сетих , малко не на място за едно изказване на оня психопат в " Мълчанието на агнетата" по повод убиеца, който одираше жертвите си. Ще го перифразирам:
Как започва всичко, вкл. и такова нещо като убийството?!
С копнеж по нещо... Първо започваш да копнееш...

А накрая , човек може да се забърка в неизброими каши.
Помисли си, за какво точно копнееш!

Капка по капка - вир става!

Благодаря приятели. Понякога на човек му е нужна една дума, за да се отрезви, за да поеме в правилната посока. Странно е, че мога да чувствам толкова близки хора, които никога не съм срещала и да ги обичам. А ако се срещнем някъде дори няма да се познаем.

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

"Всяко нещо си има своята цена, която не винаги съответства на стойността му."

Едно от най-хубавите неща ,които съм чела. Благодаря, мила.
Кой, все пак, е авторът?

Дамян Дамянов е.
Изпревариха ме за секунди - иначе аз щях да ти го постна.
На мен преди веме много ми помогна, благодаря за което на човека, той си знае кой...
Дано се усетиш по-добре скоро...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Ако владееш се ,когато всички
треперят,а наричат теб страхлив;
Ако на твоето сърце едничко
се довериш , но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш ,без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но...ни премъдър ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш,без да си мечтател;
ако си умен ,без да си умник;
Ако посрещаш Краха - зъл предател-
еднакво със Триумфа - стар циник;
Ако злодей клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото,смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък,нерви ,длани-
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: ”Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своят прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки,но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой-ще бъдеш МЪЖ!!

Много е силно! Но Дамянов не пада по-долу! Просто е по-различно. И нищо че става дума за мъже, според мен просто жената не е била създадена тогава, иначе това важи за Нея.