Несбъднати спомени

Кара отчайващо бавно,
камиони задминават я безславно,
нервно нещичко й пожелават
и отминават, отминават.

Горещината в ручейчета тича
по бузите и вратлето се стича,
а станцията постоянно се разваля,
в дисхармония музиката проваля.

Достига кръстопът, спира старателно.
Какво ли в мястото намира привлекателно?
Дали очаква тук съдбовна среща,
че настойчиво вперва поглед насреща?

Посоки четири тук за раздумка кратко присядат,
дума, поглед разменят и отново нанякъде бягат.
Вятър сух покрай нея небрежно коприна завива
на рокля пъстра излишно, на рокля нелепо красива.

Очаква ли някога сред цялото това движение
или си търси просто миг усамотение?
Подкарва отново отчайващо бавно,
избрала планинското пътче потайно.

Отдясно скали се непокорно извисяват,
урви отляво стръмно предупреждават.
Щедро и лятно гора зеленее,
разкрасил камънаците мак аленее.

Достига до закътано градче.
Рекичка палава през него си тече.
Пред акварелите се дълго застоява,
които художника на калдаръма направо продава.

Поръчва си едно кафе банално.
Отпива бавно, сякаш е прощално.
В тефтерче дребно нещичко записва,
поспира често, даже се усмихва.

Дали мечтите по хартията разлива?
Дали пред листчето душата си излива?
Мечтите – краткотрайни пеперуди,
мечтите нейни пламенни и луди,
невъзможностите, за които знае,
че е възможно единствено да помечтае.

Далечен глас до нея долита.
Просто някой за нещо я пита.
Кафето стреснато се разлива,
в акварела на коприната попива...

Цяла картина си нарисувала, усмивчице.


А сега ти четката вземи
и поне една мечта с рисуване сбъдни.

Взех я. Ето какво ти нарисувах:

Акварелни спомени

Калдъръмче, доста остаряло,
но пък колко много видяло
и дори до днес оцеляло.

Там художник под лозата
въжен мост създава в планината,
с поточе булбукащо залива платната.

На дувара магнетично в акварели
мигове и настроения са спрели,
съзерцания и носталгичност сплели.

Кърваво са маковете пръснати
и ще си останат неоткъснати
от светлинните пръсти докоснати.

Цвете бяло грубо откъснато
е небрежно във калта разпръснато.
Сякаш утрот е съдбовно прекъснато.

Силуети губят се в мъглата,
приютила нежно чувствата,
плахо скрила лицата.

Къщи стари тук са сътворени
със чердаци със мерак градени
от саксии пъстро озарени.

Българка за празник натъкмена
във носия дълги дни творена
с шарена сила, с радост кроена.

Акварели спомени приели,
акварели мечти приютили,
безразлично отминавани,
но и откривани и съзерцавани.

И разглеждайки за миг поспирам.
В лицето на художника се взирам.
Хиляди ненарисувани картини са събрани
във очите - пъстри теменужени поляни.

И двете са чудесни усмивке

Продължавай да "разливаш мечтите по хартията"
и най-вече да се усмихваш!!!

Много нещо има в тебе, да работиш по формата че там е отчайващо немарливо - а жалко. Бива си те в идеите.

Благодаря ти, Гео!

Не е немарливо,
а неталантливо

Дай конкретна идея,
как с формата да успея

Талант има. Но има много да четеш. Преди да пропишеш истински. Много е свежарско трупай, трупай после ще чистиш и подреждаш

Благодаря ти, прекрасно е, освен това е много истинско.

На сърцето и душата баграта неуловима
нарисувала си с четка фина
на мечтите в чудната градина.

Да го направя още по-истинско, но ще е тъжно... Капки дъжд по акварелите ...

Време забързано
с проблеми овързано,
а художникът акварели продава,
каква ли му друго остава!
Себе си раздава,
подарява,
разкроява,
но се е научил да не съжалява!
Умее той от сърце да дарява
и Фортуна го понякога с усмивка огрява :-))))))

Извинявай, че развалих картините! Следващите може пък да са графики

Трябва да ти благодаря за оценката и най-вече за оптимизма! Удивително, но този път задмина моя с такава скорост, че усетих вятъра...
Но после няма да има Това за мен е просто начин за забавление и релаксация