Ангел

Ангелът е вълшебно същество.

Идва от място, непознато на хората, място прекрасно и светло, където безброй вълшебни същества живеят в мир, спокойствие и хармония със себе си и вселената.

Тези същества някога са били хора, но след като са забравили своята злоба, своята завист и омраза, отчаянието си и желанията си, са се превърнали в нещо по-добро.

Да си добър значи да не мислиш за себе си. Значи да се грижиш за другия до теб и за другия и за другия .. и те да се грижат за теб. Да си добър означава да даряваш топлина и да не чакаш дори и благодарната усивка в замяна. Да си добър значи просто да си .. не можеш да го правиш нарочно.

А ангелът .. той е превъзмогнал болката да напусне това приказно място, за да се върне при хората и да се грижи за тях, знейки толкова добре, че те няма да се грижат за него... Ангелът е обречен на болката. Не минава и секунда, в която той да не помни какво е там, в онова вълшебното място, където душата може да се рее свободно, без да се притеснява за нечии окови, а болката е мъгляв, далечен спомен .. толкова далечен, колкото далечно е това място за него сега.

А за да се грижи за хората, ангелът се нуждае първо самият той да стане наполовина човек, за да усеща и разбира тези около себе си. Трябва да си спомни чисто човешките проблеми, емоции, чувства и мисли, трябва да може да ги чувства и да ги мисли все едно са негови, а това е толкова болезнено.. Когато го направи, предстои му битка - сам срещу човека в себе си и всичко ангелско е заложено на ..руска рулетка - от шестте гнезда на револвера едното само е празно и ако вълшебството у ангела не е достатъчно силно, човекът няма да има шанс дори да чуе изстрела .. кръвта на ангела е черна.

След това той трябва да поеме по пътя си, знаейки добре, че ще прекара вечността сам, защото ангелът няма право да среща други ангели.

Пътят на ангела е острието на един бръснач, чийто край се губи в безкрайността. Хванал в ръце везната на собствената си добрина, натоварена от едната страна с човешкото у него, а от другата - с вълшебното, той трябва да балансира над двете бездни - дори мъничко да натежи тази везна и ангелът ще полети назад към това, което е бил преди - вълшебно същество, добро и живеещо в хармония, загубило може би завинаги своята по ангелски тъжна усмивка, или отново човек, изпълнен със страсти и разкъсван от противоречия.

Балансирайки по този извънредно тесен мост, ангелът е принуден да се научи да живее в една неповторимо мъчителна агония, по-страшна от всичко досега - нуждата такова същество като него, изтъкано от доброта, да причинява болка на други същества. Необходимостта да жигоса някого с огнения знак на знанието, който единствен показва вярно пътя, за ангела е самият връх на собственото му страдание.

Накъде отива ангелът? Това само той има право да знае и тези, които преди него са стигнали там. Но може би си струва, а вероятно боли още повече.

И все пак това е ангелът, неговата мисия е страданието.

Но най-големият проблем на ангела, неговата най-голяма мъка, отровата, която сломява силата му и изтощава волята му да се бори с всички мъки, които съдбата и жестокостта на собствения му избор, могат да му предложат, е това, че ангелът не може да дарява своята любов и добрина само на едно същество. Той трябва винаги да продължава напред и болезнената, умоляваща мъка в красивите очи, които оставя самотни всеки път след себе си, е тази, която може да го събори от тъничкото острие, по което балансира. Погледът, станал тъжен колкото неговия, може да го спре веднъж завинаги.

Падналият ангел не е сам.



Откъде зная всичко това ли .. познавам един ангел. Човек ако ги попита, те разказват понякога. И винаги са толкова тъжни ..

Кратка сентенция...

Има един много читав човек у даскалото , който преди известно време намери Исус. Преди две седмици ме навиваше и аз да го намеря , т.е. да го търся , а че като го потърся и аз ще го намеря и т.н. Тогава той ми каза почти дословно същото (явно зобите еднаква литература) - да си добър значи да не мислиш за себи си. Отговорих му , че си е баш тъй , но с известни . . . хъ . . . ограничения на интервала:) - да мислиш за себе си не значи , че си лош.

Хахаааааааахахаааааа,ее това за намирането на Исус много ме развесели!!!

аз съм крив
"открил" Исус определено има доста по-академичо звучене
"намерил" Исус по смисъл некак си леко бие към случайна среща в Чалгатрополис докато и двамата са си пощили мъдете на по бира с кюфте за мезе

Ще полудея от смях!
Искаш да кажеш,че го е открил...оф,незнам как да се изразя-духовно може би,а не че го е видял от плът и кръв,демек халюцинирал.
Така по-може.

не зная за твоя човек, но аз чета само развлекателна литература
пиша просто каквото съм си мислил
и си съвсем прав, че да мислиш за себе си, не значи, че си лош .. просто значи, че не си ангел :)

Кратка сентенция...

Падналият ангел = Lucifer = утринна звезда. Известен още като дявол (от гръцки - клеветник, лъжец) и сатана (от еврейски - подстрекател, противник). Създател и водач на злото. За съжаление, както казваш, не е сам.
Когато умрат, хората не стават ангели - нито добрите, нито лошите. Остават си умрели до второто пришествие, когато ще бъде Страшният съд. Ангелите са си ангели - Божи създания, изпълняващи "обслужваща" функция. Други Божи създания са серафимите, херувимите, архангелите... Общо са 9 "чина", йерархично подредени в три триади. Единствената им мисия - на всички - да служат на Бог. Да възвестяват волята Му. Всеки човек при кръщаването си бива дарен от Бог с ангел-хранител.
А това, което ти се опитваш да кажеш, някой си Любен Гройс го е вече написал: Като синя мъглица споменът изтънява, кой изкуство е правил, кой ламтял е за слава, кой е бил между всички даровит и способен, кой е страдал от завист - некадърен и злобен. Няма, няма, там горе няма нищо такова, там е толкова чисто, там е страница нова."

както кажеш :)

нито за миг твоите вярвания няма да влязат в досег с моите

Кратка сентенция...

Не говориш ли твърде много за "болка", "самота", "болезнено"...? :)
"Пътят на ангела е острието на един бръснач...в безкрайността" :)))

Хората са си хора, приятелю, могат да бъдат добри и без да се изживяват като ангели...

А това, не знам защо, ми прилича доста на недобре премерен опит за (манипулация?) :)

Нищо човешко не ми е чуждо :)

В това няма ли голяма доза истина?

манипулация?
въобще не те разбирам.

а иначе си прав - хората са си хора .. :)

Кратка сентенция...

вярвам, че за ангела, за когото пиша, всичко това е истина :)

Кратка сентенция...

Мисля че е красиво.
Мисля че и ти го мислиш.
Мисля че имаш някаква присъща на жените чувствителност.
(Аз я имам също.)

Мисля че има хора, такива които вярват, не такива които само манифестират това. Тези хора според мен или търсят верния път, или ако са го намерили, просто вървят по него. Трудно е докато го намериш, според мен. И пак според мен, те, тръгнали по този път, вече не страдат.

Човек трябва да прочете през живота си 3 книги. Но как да разбере кои са те?

твоят ангел е голям мазохист! обича тъгата и болката, не може да забрави какво е бил, и какво ще е - ангел без бъдеще.
другите да се грижат за ангела?...да чака нещо в замяна?....да си спомни?
събуди се:)

от охлюви, парчета, опашки на кутрета направени са малките момчета.

е поне едно нещо да беше разбрала правилно :)
въобще не обича нито тъгата, нито болката, а е изпълнен с тях, има бъдеще и то му е съвсем ясно, знае, че никой няма да отвърне на грижата му за него, нито го иска, нито го чака, макар и там, откъдето идва, да отвърнат на грижите му, да е било най-естественото нещо .. и помни, при това през цялото време.
ти спиш :)

Кратка сентенция...

за да живее с тях, значи му харесва така. вместо да се грижи за другите, да обърне малко внимание на себе си. и ангелите, дори и паднали имат нужда от усмивки и щастие. трябва да черпи сили от хората, от положителната им енергия, а не да отдава цялата си душа на тях.
мдаа, обичам егоистичните ангели

от охлюви, парчета, опашки на кутрета направени са малките момчета.

"Той трябва винаги да продължава напред и болезнената, умоляваща мъка в красивите очи, които оставя самотни всеки път след себе си, е тази, която може да го събори от тъничкото острие, по което балансира. Погледът, станал тъжен колкото неговия, може да го спре веднъж завинаги.

Падналият ангел не е сам."

Паднал от тесния мост, този ангел не е успял да удържи на самотата, не е могъл да остави самотни очите вперени в него... но, колко е жалко че това е неговата гибел, защото единственото му битие на ангел е по острието на бръснача, всичко останало е безнадеждна пропаст...

...оправдание?
или успокоение?

Съвестта май нещо?

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."
"Еър Форс - Купата е наша!"

Сещаш ли се за моето `Ангел небесен` ...
Дали ангелът наистина иска да му бъде отвърнато на грижите от някой човек?

`Да си добър значи да не мислиш за себе си.`

Наистина ли .... а къде остана нужната доза егоизъм?
А когато искаш да дариш грижи на другия - ей така, без да очакваш нищо в замяна, но той не ги иска? Когато го правиш за едничкото удовлетворение от извършеното? Тогава добър ли си да спреш да ги предлагаш?

Сигурно има хора, които биха се грижили за ангела. Биха разбрали и оценили неговите грижи и копнеят да отвърнат. Не само от благодарност - съвсем безвъзмездно. Ако ангелът е обречен на болката, то хората които го познават - те не са ли? Докоснали се до вълшебната му същност, опиянени от магнетичното му присъствие ... и изоставени. Отблъснати. Защото идва ред на другия, на който трябва да се помогне. И когато човекът до ангела осъзнае сам, с помощта на чисто човешките си сетива, че ангелът страда от това болезнено съчетание на ангелското и човешкото, той не изпитва ли мъка и болка за него ... Изпитва! Не само ангелите могат да обичат безрезервно ... това е присъщо и на хората. И замайващата болка от мисълта, че любимото същество страда ... и ти не можеш да му помогнеш. Не знаеш как. Но знаеш защо.


`Балансирайки по този извънредно тесен мост, ангелът е принуден да се научи да живее в една неповторимо мъчителна агония, по-страшна от всичко досега - нуждата такова същество като него, изтъкано от доброта, да причинява болка на други същества. Необходимостта да жигоса някого с огнения знак на знанието, който единствен показва вярно пътя, за ангела е самият връх на собственото му страдание.`

Причинява болка, защото самият той е станал ангел след невъобразимо много болка. И знае, че така трябва. И няма друг начин. `Жигосва` - много точно казано. Но болката от жигосаното преминава и остава само белегът. А жигосването на ангела изгаря непрекъснато. Заради спомена, заради чувството, заради емоцията, заради усещането, заради клишираното `Не е честно!` .... Когато ти се иска да захвърлиш всичко, когато ти се иска да не си познавал този ангел ... Но не можеш да отрежеш толкова голям къс от себе си, не можеш да заличиш знака.
И не искаш да го правиш. Мазохистично се измъчваш и се опитваш да изплуваш, да заживееш с новото си състояние, да свикнеш достатъчно, за да не ти причинява повече болка от необходимото. И какво се оказва? И ангелът, който помага, и човекът, на който се помага ... и двамата страдат. Всеки по своему сам и самотен.

Иначе, да .. сигурно е много тежко на ангела да оставя след себе си тъжни, красиви и умоляващи очи ... Но ако се обвърже само с чифт очи, няма ли да стане ТВЪРДЕ човек? Не е приятно да си човек, докоснат от ангел, и да ОСЪЗНАВАШ някои неща ... да ПОДОЗИРАШ други, но упорито да ги тласкаш в Несъзнаваното, още по-упорито да се опитваш да ги изтриеш изобщо от паметта си ... и накрая да ти бъдат казани в прав текст.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

тези ангели...
ако ангелът е ангел, веднъж направил избор, не би се върнал назад независимо от ...

болезнената, умоляваща мъка в красивите очи, които оставя самотни всеки път след себе си; която може да го събори от тъничкото острие, по което балансира...
Погледа, станал тъжен колкото неговия, който би го спрял веднъж завинаги...

не би бил ангел иначе
и трябва да е сам, защото го е искал и продължава да го иска
ако иска други неща, не би бил ангел дори за миг

if i can stop one heart from breaking
i shall not live in vain