Защо?
19 отговора
480 прегледа
в отговор на wild_flower
#2
Re: Защо?
Предпочитам да си мисля, че просто Келеборн е имал малко работа за довършване. Иначе къде им отива епохалната любов 
А за Арвен: нещо като символика има тук. Не може хем да сподели човешкия живот /живота с човек/, хем да си остане елф. Просто не е честно да вземе и от двете "съдби".
Нали наказаха нуменорците, че искали точно това - ем хора, ем леко безсмъртие. Де дават така! Правила си има тука!
А за Арвен: нещо като символика има тук. Не може хем да сподели човешкия живот /живота с човек/, хем да си остане елф. Просто не е честно да вземе и от двете "съдби".
Нали наказаха нуменорците, че искали точно това - ем хора, ем леко безсмъртие. Де дават така! Правила си има тука!
в отговор на wild_flower
#3
Re: Защо?
Това е наистина много интересен въпрос ...
Когато Галандриел и Нолдорите идват в Средната земя, Келеборн е вече достатъчно възрастен и със сериозно положение в обществото. Освен, че е племенник на краля, той се слави със своята изключителна мъдрост и проницателност. Дори "леля му", която е майа го счита за изключително умен и необикновен. Всъщност той е бил тих, съсредоточен и изключително спокоен по характер.
Само по себе си, Келеборн е красив дори и по мярките на елфовете. Най-забележителна е косата му - сребристобяла. Затова не е чудно, че той е харесван от всички - от жени и мъже заради ума и вида си.
Галандриел и много независима, умна, много висока на ръст, има дълга руса коса и много впечатляващи очи. Но за красива - относително казано, по-скоро впечатляваща.
Защо пиша това ли - ами защото се опитвам да разбира какви характери са те двамата и какво е било тяхното съжителство.
След като се събират Келеборн остава в сянката на Галандриел. Но как е възможно един изключително умен и изключително красив мъж да остане в сянката на жена, била тя и Галандриел. Изглежда така все едно тя коли и беси а той кима одобрително.
Може и да е така ... а може и да не е ... твърде е вероятно Келеборн да е бил източник на повечето умни решения. Той не си е падал по публичните изяви, но винаги е разсъждавал трезво и е правел много точни преценки. Така съчетанието между нейното умение на лидер и неговата мъдрост е родило прекрасния Лотлориен.
С времето обаче Галандриел се уморява, по времето на войната на пръстена тя съвсем се оттегля от бойните действия. Елфите също имат периоди от живота си /тук искам да вметна, че те имат бради, но едва в последния период от живота си - пример Кирдан/, и очевидно Галандриел е навлязла в онзи, който може да се счита за "старост" при елфите. Явно при тях влизането в този период не зависи само от годините, но и от натрупания опит и изживяното.
Затова е логично, че Галандриел търси покой и заминава към Валинор. А Келеборн - за разлика от съпругата си той минава през времето тихо и спокойно, помогайки на нейните най-разнообразни инициативи както може. Знае се, че след определен период елфите престават да правят секс, т.е. между тях съществува някаква духовна връзка по-близка до приятелството. А любов - любовта най-вероятно просто е преминала бавно в партньорство и уважение.
Затова, погледнато от психическа гледна точка, не е чудно защо Келеборн не заминава - той просто още не иска да си отива. Той още не е изживял своя живот тук, все още не иска да попада в рая.
За синовете на Елронд мога да кажа само едно - те просто са диваци и изобщо не могат да си представят, че ще живея на място където няма кого да гонят и колят /нещо с което са се занимавали няколко хиляди години/
няма
Когато Галандриел и Нолдорите идват в Средната земя, Келеборн е вече достатъчно възрастен и със сериозно положение в обществото. Освен, че е племенник на краля, той се слави със своята изключителна мъдрост и проницателност. Дори "леля му", която е майа го счита за изключително умен и необикновен. Всъщност той е бил тих, съсредоточен и изключително спокоен по характер.
Само по себе си, Келеборн е красив дори и по мярките на елфовете. Най-забележителна е косата му - сребристобяла. Затова не е чудно, че той е харесван от всички - от жени и мъже заради ума и вида си.
Галандриел и много независима, умна, много висока на ръст, има дълга руса коса и много впечатляващи очи. Но за красива - относително казано, по-скоро впечатляваща.
Защо пиша това ли - ами защото се опитвам да разбира какви характери са те двамата и какво е било тяхното съжителство.
След като се събират Келеборн остава в сянката на Галандриел. Но как е възможно един изключително умен и изключително красив мъж да остане в сянката на жена, била тя и Галандриел. Изглежда така все едно тя коли и беси а той кима одобрително.
Може и да е така ... а може и да не е ... твърде е вероятно Келеборн да е бил източник на повечето умни решения. Той не си е падал по публичните изяви, но винаги е разсъждавал трезво и е правел много точни преценки. Така съчетанието между нейното умение на лидер и неговата мъдрост е родило прекрасния Лотлориен.
С времето обаче Галандриел се уморява, по времето на войната на пръстена тя съвсем се оттегля от бойните действия. Елфите също имат периоди от живота си /тук искам да вметна, че те имат бради, но едва в последния период от живота си - пример Кирдан/, и очевидно Галандриел е навлязла в онзи, който може да се счита за "старост" при елфите. Явно при тях влизането в този период не зависи само от годините, но и от натрупания опит и изживяното.
Затова е логично, че Галандриел търси покой и заминава към Валинор. А Келеборн - за разлика от съпругата си той минава през времето тихо и спокойно, помогайки на нейните най-разнообразни инициативи както може. Знае се, че след определен период елфите престават да правят секс, т.е. между тях съществува някаква духовна връзка по-близка до приятелството. А любов - любовта най-вероятно просто е преминала бавно в партньорство и уважение.
Затова, погледнато от психическа гледна точка, не е чудно защо Келеборн не заминава - той просто още не иска да си отива. Той още не е изживял своя живот тук, все още не иска да попада в рая.
За синовете на Елронд мога да кажа само едно - те просто са диваци и изобщо не могат да си представят, че ще живея на място където няма кого да гонят и колят /нещо с което са се занимавали няколко хиляди години/
няма
Шегувате се,кой е предположил това?
Re: Арда
Разрови се в архива :)
Защо да не е Мордор? От тогава са минали сума епохи (7?) и виж какви сме земе-целители: райско кътче сме сътворили, с тежък труд сме заличили следите и възродили земята.
От Итилиен сме плъзнали да връщаме към живот тази мъртва пустош :) и виж какво чудо сме натворили (сами сме си виновни :)
Защо да не е Мордор? От тогава са минали сума епохи (7?) и виж какви сме земе-целители: райско кътче сме сътворили, с тежък труд сме заличили следите и възродили земята.
От Итилиен сме плъзнали да връщаме към живот тази мъртва пустош :) и виж какво чудо сме натворили (сами сме си виновни :)
Re: Аман - лесна работа!
Просто си тръгваш по земята и се замисляш дълбоко с единствената цел да престанеш да мислиш и да забравиш да се спуснеш по извивката й, а да отпрашиш все напред и ако имаш късмет, безсмъртие или силмарил, може и да стигнеш :)
Като пиниза с летенето на Адамс :)
Между другото, каквото и да е Аман, той си е обект на елфо-човешки въжделения. Но защо хората охладняват към него?
Във всяка една епоха людете искат да отидат там. Само в Третата всички изглеждат едни такива безразлични...
Защо?
- толкова ли са западнали, че съвсем да забравят Блаженния
- толкова ли са се развили и са се самоопознали, та са разбрали, че мястото им не е в Аман, и въобще с Арда ги свързва едно нищо и никакво пребиваване, вид екшън-екскурзия
- толкова ли са станали и мъдри и хитри и лукави, та са се научили да не показват въжделенията си
Та да видим кое и къде е онова, което е било блян, а след това поради промяна в начина на живот, преоценка на истината за истините или целенасочено развиване на определени личностни качества, практично е забравено в ъгъла и се използва много подходящо само за фон на приказки?
Така ще намерим Аман, освен ако не се откажем предварително да правим аналогии с нашият свят.
тъпотия,
промяна начина на живот, преоценка на истината за истините или целенасочено развиване на определени личностни качества.
развиване на допълнителни умения /
или
Като пиниза с летенето на Адамс :)
Между другото, каквото и да е Аман, той си е обект на елфо-човешки въжделения. Но защо хората охладняват към него?
Във всяка една епоха людете искат да отидат там. Само в Третата всички изглеждат едни такива безразлични...
Защо?
- толкова ли са западнали, че съвсем да забравят Блаженния
- толкова ли са се развили и са се самоопознали, та са разбрали, че мястото им не е в Аман, и въобще с Арда ги свързва едно нищо и никакво пребиваване, вид екшън-екскурзия
- толкова ли са станали и мъдри и хитри и лукави, та са се научили да не показват въжделенията си
Та да видим кое и къде е онова, което е било блян, а след това поради промяна в начина на живот, преоценка на истината за истините или целенасочено развиване на определени личностни качества, практично е забравено в ъгъла и се използва много подходящо само за фон на приказки?
Така ще намерим Аман, освен ако не се откажем предварително да правим аналогии с нашият свят.
тъпотия,
промяна начина на живот, преоценка на истината за истините или целенасочено развиване на определени личностни качества.
развиване на допълнителни умения /
или
в отговор на wild_flower
#11
Re: Защо?
Заминавам приятелю,но ми трябваше много дълго време за да се усъзная,то е казано в приложенията на Властелина на пръстените
Галадриел,Галадриел,чист извор светлина поел...
Галадриел,Галадриел,чист извор светлина поел...
Re: е-т-о-.-.-.
Едно време до Аман се е плавало право напред, буквално. Земята била плоска.
После ситуацията се усложнила, защото Валарите направили малък морски лабиринт със заблудители-острови, та за да намериш пътя трябвало да си роден с късмет и Силмарил в наследство.
Но после се ядосали Великите и Вликият, и освен другите погроми, изкривили света и той вече не бил плосък.
Но за да стигнеш до Аман трябва:
- да се качиш на кораб и да потеглиш на запад.
- да пропуснеш да отпътуваш по огънатата земя, а да продължиш направо, в същата плоскост, в която си тръгнал. Сякаш старият плосък свят го има и ти трябва да вървиш по него, не по овалния.
Това или наистина го има в Силмарилионът и Преданията или съм го сънувала - цветно и доста убедително :)))
После ситуацията се усложнила, защото Валарите направили малък морски лабиринт със заблудители-острови, та за да намериш пътя трябвало да си роден с късмет и Силмарил в наследство.
Но после се ядосали Великите и Вликият, и освен другите погроми, изкривили света и той вече не бил плосък.
Но за да стигнеш до Аман трябва:
- да се качиш на кораб и да потеглиш на запад.
- да пропуснеш да отпътуваш по огънатата земя, а да продължиш направо, в същата плоскост, в която си тръгнал. Сякаш старият плосък свят го има и ти трябва да вървиш по него, не по овалния.
Това или наистина го има в Силмарилионът и Преданията или съм го сънувала - цветно и доста убедително :)))
Re: Защо?
Не си съвсем права за Келеборн.
По времето на Мeлиан и Тингол за него нищо не се казва,а там са ставали доста драматични истории.
Едно от малкото неща,които със сигурност произлизат от него,е отчуждението между Лотлориен и джуджетата.Толкин казва,че далновидната Галадриел искала да установи приятелство между двата народа,но съпругът й никога не им простил убийството на Тингол,дори и да ставало дума за съвсем различни джуджета.Излиза,че от двамата той е по-неуравновесения характер.
Според мен е съвсем очевидно,че Келеборн е в сянката на жена си.Властна личност като Галадриел не би позволила друго.Вижте само какво става между нея и Феанор!
По времето на Мeлиан и Тингол за него нищо не се казва,а там са ставали доста драматични истории.
Едно от малкото неща,които със сигурност произлизат от него,е отчуждението между Лотлориен и джуджетата.Толкин казва,че далновидната Галадриел искала да установи приятелство между двата народа,но съпругът й никога не им простил убийството на Тингол,дори и да ставало дума за съвсем различни джуджета.Излиза,че от двамата той е по-неуравновесения характер.
Според мен е съвсем очевидно,че Келеборн е в сянката на жена си.Властна личност като Галадриел не би позволила друго.Вижте само какво става между нея и Феанор!
в отговор на wild_flower
#16
Re: Защо?
забравих да добавя, че той си заминава, както и братята на Арвен но по-късно ... дори бих си позволила, да предвидя, че оставането им е имало все пак някаква причина - може би "зазимяването" или просто изтриването на Ривъндейл и Лотлориен ... защото като се замисля биха ли елфите оставили последните си крепости в ръцете на хората?
Аз лично мисля, че трудно ... много трудно
Пък и те може би е трябвало да се уверят, че победата е окончателна и безвъзвратна /макар, че всичко е относително в космическия смисъл/. Или пък да помогнат на Арагорн и да проследят как ще тръгнат нещата нататъка ... всеки случай оставането им не е никак случайно.
няма
Аз лично мисля, че трудно ... много трудно
Пък и те може би е трябвало да се уверят, че победата е окончателна и безвъзвратна /макар, че всичко е относително в космическия смисъл/. Или пък да помогнат на Арагорн и да проследят как ще тръгнат нещата нататъка ... всеки случай оставането им не е никак случайно.
няма
Re: е-т-о-.-.-.
аха ... а всичко това се намира в Ea - космосът, почти такъв какъвто го познаваме ...
имаше едно много интересно сравнение ... че всичко създадено чрез песента се отнася към Еру, така както картината към художника ... и че това е причина поради, която той не може пряко да се намесва в нещата там.
няма
имаше едно много интересно сравнение ... че всичко създадено чрез песента се отнася към Еру, така както картината към художника ... и че това е причина поради, която той не може пряко да се намесва в нещата там.
няма
братята на Арвен
Като стана въпрос за братята на Арвен , забелязахте ли че в някое от приложенията (мисля че беше за великите години) те двамата са родени в една и съща година .Та въпроса ми е - те близнаци ли са или както винаги елфите "проявяват странности в някои отношения"
