Как медитирате?

Искам да ви попитам как медитирате и да ви предложа една хубава медитация.


Медитация “Светлина на дъга”
(от диамантения път на северния будизъм)

Удобно изправени, пръстите на дясната ръка лежат върху лявата длан, десният крак е кръстосан върху левия или е пред него и брадата е леко прибрана към гърдите.
Първо успокояване на ума.Чувстваме безформения поток от въздух, който влиза и излиза при върха на носа и оставяме мислите и шумовете да отминат, без да ги преценяваме.
След това пожелаваме да медитираме, да преживеем ума и да се отдалечим от всички смущаващи чувства.Докато това не стане, не можем истински да помагаме на другите.
На нивото на сърцето в центъра на гръдния ни кош, се появява малка светлинна дъга.Постепенно тя се разширява по тялото, като го изпълва изцяло и разтваря всички болести и пречки по своя път.
Когато останем в това осъзнаване, нашето тяло блести като лампа и светлина струи във всички посоки и изпълва пространството.
Тя разтопява страданието на съществата навсякъде и сега светът заблестява със смисъл и велика радост.Всички са в една чиста страна, пълна с безброй възможности.Всичко се самоосвобождава.Ние излъчваме тази светлина толкова дълго, колкото чувстваме за естествено.
В края на тази медитация, светлината се завръща и светът става открито простронство.Тя струи навътре в нашите тела, които също се разтопяват и сега има само осъзнаване без център или край.
Като изскачаща от водата риба, отново се появява светът.всичко трепти със смисъл, всички същества са съвършени в своята същност и нашето тяло и реч са средства за облагодетелстване на другите.
Накрая, ние пожелаваме всичко добро, което се е случило, да стане безгранично и да потече към всички.Да премахне тяхното страдание и вместо него да им донесе единствената трайна радост: познанието на природата на ума.

"Ом мани падме хум"
"Ом ваджра сатва Ом"
"Омммм..."

път със сърце
дъгата

Това на Дънов е визуализация, но пак е много хубаво.
А медитацията, ако опиташ - е направо разтваряне, потока извира от сърцето и тече навън.И в края, когато светлината се влива обратно в теб- като че ли се качва в главата и изпъква много ясно, ярко съзнание.
Опитай, не боли


А иначе само си омкаш ли?

Мъжете ги бива по визуализацията.

По-добре е да практикуват "разтваряне в нищото".

mi kak...seshtam se po nqkolko pati na den che ne mi se prawi nishto i sqdam, kvo tolkoz da mu meditiram, to si stava samo, vinagi si e stavalo samo

Има едно състояние,когато ти е тъпо,не ти се прави нищо и седиш или лежиш с часове /ако можеш да си го позволиш,разбира се/.Мисълта ти се рее безконтролно и свободно,а на моменти изобщо забравяш,че мислиш и времето спира,просто го няма за теб поне.И внезапен шум или друг дразнител те връща назад-това състояние как може да се нарече-нещо като предмедитация или какво?

И на мен ми се случва, но има вариации. Когато си е от мързел и
и апатия го наричам "зяпане на мухи" и чакам да мине. Когато ми е просто спокойно и отпуснато, тогава не чакам нищо.

Не съм от напредналитев медитацията.Но имам едни много странни спомени от детска възраст,които до скоро не споделях с никой по понятни причини.Много често ми се случваше-става дума за възраст 10-17 години-да си лежа в стаята,през топлите сезони повече,и в един момент на унасяне и откъсване изведнъж започвах да се виждам от тавана себе си как лежа.Гледната точка от тавана бе винаги в някой ъгъл до прозореца-независимо от стаята.Не знам как да го нарека това-отделяне от тялото или нещо подобно.За съжаление след двете години родна казарма не бях вече в състояние да изпитвам нещо подобно.А е много приятно-беше.

mi ne znam kak go narichat po knigite ama az se draznq ot takowa sastoqnie, prilicha na obarkanost, avtomatichnost, daje po malko otchaqnie se poqwqwa i bezsmislie. imam super dobre razvito vaobrajenie no sastoqniqta na mechtatelnost ne gi hareswam, shtoto ne sam az togava sqkash. i posle se chuwstwam iztoshten.

ima obshto da, shtoto pri meditaciq se prenasqsh w eternoto tqlo i oswen che imash chuwstwoto che letish si e mn priqtno, natrupwaneto na energy v tva tqlo te prawi po-relaxiran i s po-uravnoweseni emocii (makar che emociite ne sa tam)

На тази възраст-десетина-петнайсет годишен,в онова време-седемдесетте години,в едно малко планинско селце/където живеех тогава/,едва ли е било възможно да чуя за медитация и за такива неща изобщо.И едва когато за първи път-на 16 години-ми попадна книга за йога,си обясних частично какво съм изпитвал.Но са съжаление-не мога сега-не мога да прекъсна ни мисловен поток,ни да контролирам мисли.Живота ми протича доста динамично,харесва ми до голяма степен.Не съм богат,но не съм и на дъното.Радвам се на много на пръв поглед дребни нещица и след това си мисля-дали това не е един вид медитация в движение.Например внезапна ,но много позитивна и полезна среща с непознат човек,споделящ твоите идеали за смисъла на съществуването ти на това ниво и на това място.Ти и той изпитвате едно много силно насочване в една посока,трептите на една вълна,движите се духовно за определен момент в един тандем.Не говоря за любов,но е нещо подобно,но без сексуалността.След срещата оставаш с чувството на силна релаксация,на един енергиен прилив,на един ...не мога да го опиша.Не говоря за конкретен човек,но на всеки му се случва в определени моменти такъв тип общуване.

това го чустваш ти.друг го чуства по различен начин.да опишеш изживчването при медитация е все едно да опишеш какво е сладко.много хора говорят за едно нещо,а го изживяват по различен начин.да очакваш някой да преживее това което преживяваш ти е задача непосилна.

neposilna zadacha e ako iskash drugiq da razbere tova koeto i ti si razbral. a si e savsem posilno i lesno prosto da kajesh kakvo si izpital

za da ima istoriq, trqbva da q razkajesh

Аз разбрах дядоБлаго така:

Защо се избягва разказването на личните преживявания в подробности? За да не се пораждат очаквания в Ума на слушателя и той да започне да си мисли, че трябва да стигне до точно същото.

Всеки един човек е уникат и той може да преживее нещо различно. Няма гаранции, че една и съща техника води до едни и същи изживявания.

Цялото описание на медитацията не е мое.От една книга на Лама Оле Нидал, който го разпространява в Европа. Има и клон във Варна (мисля).
Така е дадено да се медитира в този клон на будизма.Просто целта е да се постигнат тези неща, като си ги представяш, докато започнеш да ги усещаш по същия начин.
А в този постинг съм дала съвсем малък нюанс от себе си.

Общуването между хора, стремящи се към духовност е много дълбоко и красиво.Наистина може да се сравни с любов.
Става ти навик, необходимост, да търсиш такива хора.Като че ли нещо те дърпа, не те оставя на мира.
Може би това е естественото вървене по Пътя.И май връщане назад няма, не можеш да се откажеш.
Затова Ш.Рамана казва, че е като "да поставиш главата си в устата на тигъра"- остава само да чакаш.

посилна е до някаде.аиде сега ми обясни какъв е вкуса на захарта?сладък?обясни какво е сладко на някой който никога не го е опитвал.май се затрудняваш,а колко по-различни са изживяванията при медитация.друг е въпроса,че изживяванията при медитация са като тези при секса-лични.дори да е посилно,не е задължително.по отношение на историята(как...)ще ти отговоря когато ти ми отговориш каква е целта на медитацията