Белег

Жигосах ти ръката,
лявата,
с онази роза дето
ти ми подари..
Боли ли още раната
и колко
време нужно е
да ми простиш...

Когато аз целувката отказах ти
не знаех
колко ще кърви...
А белезите от любов в телата ни,
те никога
не спират да болят.

Затуй, когато близо си, внимавай,
далеч от розата бъди,
че винаги,
дори опитам ли,
аз да не мога
да те бележа с нейните бодли...




"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Хубаво е, reader :).
Ама все се каня да те питам.
За теб любовта само болка ли е? Дори и когато "се е изпълни" пак ли е "болката от твърде много нежност" ?

As You Like It

reader, искаше ми се да разбера какво цвете си, и мисля,че вече отгатнах.

Ти си роза.
Нежна и красива,
прекрасна и ... бодлива.
Привличаш заблудените
сърца с аромата си,
по-сладък от
живота,
с любовта, ...
и ги разбиваш в бодлите си ...
А единствен запазваш цял спомена,
и на никой друг го не даваш.

Тези рани зарастват с времето,
но никога - напълно. (или поне засега)

Ако греша, поправи ме. Ще се радвам.






Because the stars come out at night

"Мъката по любовта е самата любов" ...

Because the stars come out at night

Болката минава
търпи се от любов
и да боли и да боли
това е поносимо
ПРОЩАВАМ
Приема ли се прошката...
кое по-лесно е
да приемеш или да простиш


Прости ми боже ,аз съм червей
храня се с телата на твоите чеда!

Благодяря ти!
толкова е хубаво толкова е хубаво да обичаш
никога нама да забравя
а белега
и да остане
и да остане
е нищо
защото ОБИЧАМ!

Понякога само понякога
Есента напира да излезе отгоре
Ти се опитаваш да ме разбереш
Истината за мене е проста
Обичам те знаеш
Би било непростимо
Истина друга да виждаш
Четири сезона
Ако мога бих ги събрал
Може би ще опитам
Това да направя
Естествено някак..........