След киното
7 отговора
305 прегледа
Заключена
След киното
Преди малко се върнах. Всъщност става въпрос за смъртта. Напоследък съм се замислил над това или айде не съм се замислил чак толкова, отколкото се се сещам за нея. Броди.
Одеве , гледайки филма, ставаше въпрос за смъртта на една жена(която тя сама пожела), пак се сетих и този път направих трансфер върху себе си и се замислих , тоест си представих собствената си смърт. Едно ненужно тяло, старо или не чак толкова, един гроб, един ковчег, хора или не чак толкова. Винаги , представяйки си този “момент”(никoй не може да твърди, че това е момент), се спирам, мисля си за себе си , съжалявам се, спирам да мисля, на ръба на сълзите съм. Така стана и в киното; филмът не беше нищо особено. Просто ме е страх или ме е яд на смъртта ми. Някакси ми се струва безсмислено и страшно всичко това.
Пак тия дни си мисля, че искам да те видя, защото никoй не знае кога ще се появи смъртта, нали?Няма нужда да прекарваме времето си разделени, време, което фактически ни е дадено може би за друго, а не за отсъствие... Казвайки това, много добре си давам сметка, че нито ти решаваш както желаеш , нито аз. И все пак си мисля, че това време си отива безвъзвратно и ме е яд и ми се плаче. Силно ме стисна за гърлото всичко това в киното. Помислих си за теб, усмихнах се и стиснах зъби. Докога?
Все си мисля, че докато не мога да правя хляб, вино и да отглеждам ябълки, няма да съм част от тоя свят и няма да съм станал МЪЖ или голям, или там зрял човек.
Сещам се за “две праскови и две череши”, текстът на тази песен за мен е изключително точен, може да е леко смешен, но това е може би плюс. Да живееш на тази земя се заслужава. И най-важното е не да успееш или да станеш artist, ами да СИ правиш хляб и вино. Да умееш да се обслужваш. Прекалено дълго живея по обратния начин.
Не се оплаквам, дано ме разбереш правилно. Дори по време на филма си мислех, че не трябва да ги казвам тези неща, преди да съм ги постигнал. Ама на. Слаб характер.
Обичам те, не знам вече какво значи това. Но ми идва на езика и ми се иска да го казвам. Затова.
Одеве , гледайки филма, ставаше въпрос за смъртта на една жена(която тя сама пожела), пак се сетих и този път направих трансфер върху себе си и се замислих , тоест си представих собствената си смърт. Едно ненужно тяло, старо или не чак толкова, един гроб, един ковчег, хора или не чак толкова. Винаги , представяйки си този “момент”(никoй не може да твърди, че това е момент), се спирам, мисля си за себе си , съжалявам се, спирам да мисля, на ръба на сълзите съм. Така стана и в киното; филмът не беше нищо особено. Просто ме е страх или ме е яд на смъртта ми. Някакси ми се струва безсмислено и страшно всичко това.
Пак тия дни си мисля, че искам да те видя, защото никoй не знае кога ще се появи смъртта, нали?Няма нужда да прекарваме времето си разделени, време, което фактически ни е дадено може би за друго, а не за отсъствие... Казвайки това, много добре си давам сметка, че нито ти решаваш както желаеш , нито аз. И все пак си мисля, че това време си отива безвъзвратно и ме е яд и ми се плаче. Силно ме стисна за гърлото всичко това в киното. Помислих си за теб, усмихнах се и стиснах зъби. Докога?
Все си мисля, че докато не мога да правя хляб, вино и да отглеждам ябълки, няма да съм част от тоя свят и няма да съм станал МЪЖ или голям, или там зрял човек.
Сещам се за “две праскови и две череши”, текстът на тази песен за мен е изключително точен, може да е леко смешен, но това е може би плюс. Да живееш на тази земя се заслужава. И най-важното е не да успееш или да станеш artist, ами да СИ правиш хляб и вино. Да умееш да се обслужваш. Прекалено дълго живея по обратния начин.
Не се оплаквам, дано ме разбереш правилно. Дори по време на филма си мислех, че не трябва да ги казвам тези неща, преди да съм ги постигнал. Ама на. Слаб характер.
Обичам те, не знам вече какво значи това. Но ми идва на езика и ми се иска да го казвам. Затова.
в отговор на eднa бoзa oт 6 cтoтинkи
#2
Баси бозата стана, а?
Към шот!
Без 6 стотики!
/на корем
Нямаш шанс, ама го използвай_;о))_
Без 6 стотики!
/на корем
Нямаш шанс, ама го използвай_;о))_
в отговор на eднa бoзa oт 6 cтoтинkи
#3
Re: След киното
Шашардиса ме! Това вече направо става непоносимо! Като сутрешно огледало без лицето ми вътре. Не знам какво да ти кажа. Време никакво нямам да пиша сега. Както за някои неща - и желание да разкажа. Само исках да знаеш, че (мисля, че) разбирам. Може да не е това вътре в теб, но има нещо в мен, от първата дума, та до последното изречение... уф. Може би трябва да съжалявам, че е така, но аз не. За кого ли пък има значение нашата смърт, какво мислим за нея, накъде бързаме, какво изпускаме или всичко изобщо. Бих опитала да обясня как се чувствам, но надали изобщо има смисъл. Дано е достатъчно да допуснем, че някакси не си сам.
"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."
"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."
в отговор на eднa бoзa oт 6 cтoтинkи
#6
Re: След киното
e ne moe da si porachash boza or 6 stinki i da porkash vodka nali?
bozata si e boza i na mastika ne stava
i drugo sa
az kato ne moga da otgledam edni shibani domati da si rezna glavata li?
mi ne stavat mamicata im
i kvi sa tija sluginski misli ?
merak da sluguvash uli neshto ne razbrah?
bozata si e boza i na mastika ne stava
i drugo sa
az kato ne moga da otgledam edni shibani domati da si rezna glavata li?
mi ne stavat mamicata im
i kvi sa tija sluginski misli ?
merak da sluguvash uli neshto ne razbrah?
в отговор на eднa бoзa oт 6 cтoтинkи
#8
Re: След киното
a ne moje li da si rezna njakolko domata i tva onova ....edna salatka malka sladka s edno izpoteno mastichence a?
i a?
i po posle tova onova a
i pak tova i pak onova....