След киното

Преди малко се върнах. Всъщност става въпрос за смъртта. Напоследък съм се замислил над това или айде не съм се замислил чак толкова, отколкото се се сещам за нея. Броди.
Одеве , гледайки филма, ставаше въпрос за смъртта на една жена(която тя сама пожела), пак се сетих и този път направих трансфер върху себе си и се замислих , тоест си представих собствената си смърт. Едно ненужно тяло, старо или не чак толкова, един гроб, един ковчег, хора или не чак толкова. Винаги , представяйки си този “момент”(никoй не може да твърди, че това е момент), се спирам, мисля си за себе си , съжалявам се, спирам да мисля, на ръба на сълзите съм. Така стана и в киното; филмът не беше нищо особено. Просто ме е страх или ме е яд на смъртта ми. Някакси ми се струва безсмислено и страшно всичко това.
Пак тия дни си мисля, че искам да те видя, защото никoй не знае кога ще се появи смъртта, нали?Няма нужда да прекарваме времето си разделени, време, което фактически ни е дадено може би за друго, а не за отсъствие... Казвайки това, много добре си давам сметка, че нито ти решаваш както желаеш , нито аз. И все пак си мисля, че това време си отива безвъзвратно и ме е яд и ми се плаче. Силно ме стисна за гърлото всичко това в киното. Помислих си за теб, усмихнах се и стиснах зъби. Докога?
Все си мисля, че докато не мога да правя хляб, вино и да отглеждам ябълки, няма да съм част от тоя свят и няма да съм станал МЪЖ или голям, или там зрял човек.
Сещам се за “две праскови и две череши”, текстът на тази песен за мен е изключително точен, може да е леко смешен, но това е може би плюс. Да живееш на тази земя се заслужава. И най-важното е не да успееш или да станеш artist, ами да СИ правиш хляб и вино. Да умееш да се обслужваш. Прекалено дълго живея по обратния начин.
Не се оплаквам, дано ме разбереш правилно. Дори по време на филма си мислех, че не трябва да ги казвам тези неща, преди да съм ги постигнал. Ама на. Слаб характер.
Обичам те, не знам вече какво значи това. Но ми идва на езика и ми се иска да го казвам. Затова.

смъртта е тема, с която не бива да се флиртува. особено когато човек е млад, здрав, и не му се налага сам да си сади черешите.

Izglezhda istinsko... i tolkowa poznato... a mozhe bi i zatowa izglezhda istinsko...

Абсолютно винаги се чудя дали авторът се отъждествява с лирическия герой, бил той и участник в художествена измислица. Въобще не мога да ги разгранича и си представям какви са били преживяванията, мислите, чувствата на самия автор. Даже си спомням, че най-тъпо ми беше да говоря за лирическия герой при Ботев.
Та, как да се отърва от това?

Започваш така:Лирическия герой при Ботев е многострадален въпреки че не се казва Геновев.Той може да се казва Пешо,Ванчо,Иво или дори Инокентий,което не променя факта че е многострадален.Такъв той е,защото напоследък отбора му не върви.И как ще върви когато начело на УС е Селянина с колелото,няма как да върви нали така.Затова лирическия герой при Ботев се изнервя,фрустрира,депресира и организира улични битки с лирическите герои при Локомотив по улиците на Пловдив.
Той(лирическия герой на Ботев) при излизане от къщи оставя на нежната си половинка бележка залепена с магнит на хладилника и с приблизително следния текст:"Мила ми Венето(в отделни случаи Йорданке,Минке,Пенке и дори Доротейо),после отбора най-много обичам тебе.Ако закъснея довечера значи или а)сме били и след тва сме се запили от радост б)паднали сме както обикновено и сме отишли да си го изкараме на мангалите в)свършили сме хикс и пак сме си го изкарали на някого,ама тоя път са ме прибрали в районното да ме съдят по бързата процедура,дееба пловдивските съдии дееба.В последния случай не ми притопляй вечерята,защото така или иначе съм на топло,а гърба ми направо гори от палките на заптиетата.Като казах заптиета та се сетих за питиета и че съм 3 назад,ай наздраве,целуни от мен децата и подкрепи и мен ръката,та кога въстане фена и нахлуе на терена в редовете на мелето да не ми счупят ченето.И ми изглади една бяла риза ако се стигне до процес.И да си опичаш акъла чуиш ли ма?"

И така-обръщаш всичко в неочаквана посока,те ти пишат двойка,ама на тебе ти е през оная работа,щот и ти на българската образователна система си и през оная работа.

Има една книга от Никола Георгиев "Опит за анализ на образа на лирическия герой" (или почти така) Там е обяснено и подкрепено с примери от българската литература.
Много добро четиво от един безкрайно уважаван от мен капацитет.

Е ти пък ме срина от смях...
Твое ли е тва?
БРАВУС!

На кого да е?На Ботев?Не ми се вярва,стилът е различен.Може да е на Елин Пелин,щот се среща думата"селянин",ноооо със сигурност не е на Шекспир,щот той бъкел български не разбира,пък камо ли да пише.
И както казва Л.Иванова:благодарЯ(с придихание),благодарЯ Ви много.

Ясно де; ама можеше да е на Лудмил Станев например или на Теди Москов ;)
Ми дай още малко такова тогаз :)

ебаси сравнението направи,сега цял ден ще ходя с навирен нос и очите хей така напред.Тея двамата ги много тача.
Как да ти дам,кат не си ги събирам-просто ги пиша и ги пускам по водата с тайната надежда един ден да се върнат пак при мен.Или поне както онези хлябове с живак които пускали по Мисисипи да им покажат къде се намира удавника,да ми покажат точното място където се намира.....знам ли,като го намеря ще кажа какво е било.