Oooooo....

Тигрееее,тигреееееее
Имаш ли пааааари?

егаси заядливеца
не щеш да кажеш нищо, щото в края на разказа се гръмваш в слепоочието, нали.
а пари нямам, но и да имах нямаше да ти дам!

Важна си е вътрешната логика на книгата.Обичам хепи енда,но трябва обезателно да е заслужен.Не с кански мъки,де.Просто да е единственият естествен завършек.

Дразнещото в хепи-ендовете е обикновено тоталната им липса на връзка и обоснованост с цялостния ход на действията, поне за мен... Мисля, че проблемът не е как ще завърши една книга или филм, а логическата последователност, която трябва да се запази. Разбирате ли - Разколников се предава не, за да е по-интересен финала на книгата или самата тя като цяло, а защото НЕ МОЖЕ ДА НЕ ГО НАПРАВИ. И Достоевски го е знаел перфектно, познавайки същността на човека. Нямал е избор просто от гледна точка развитие на събитията и "достоверност"... Според мен поне, а не знам дали се изразявам достатъчно ясно...
Така че - нека финалът не разваля всичко, както обикновено се случва.

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Дали всеки възприема прочетеното по един и същи начин?
За един може енда да е хепи, за друг - не.
А какво значи "заслужен" и "естествен". Не следваме ли собствената си логика, убеждения, пристрастия :)?

As You Like It

Да де, понякога краят може да обезсмисли цялата идея на книгата, но пък доста често авторът измисля най-безобразния край, за да докаже “идеята” си. Защо Разколников не се метна от моста? Това би бил логичен край за повествованието (разбирай идеята) и същевременно съвсем реален. Защото нямаше да е толкоз хепи.

Хехе,точно така.
И забележи-това СЪЩО е хепиенд!!!
Особено в сравнение с ендове от типа"Оженили се,заживели щастливо и си народили една купчина сополиви пикльовци"
Винаги съм симпатизирал на лошите,какво да се прави.

Абе не бих го нарекла баш хепиенд, но със сигурност е по-добър от оженилите се там.

Не знам за всеки,за мене си говоря.
"Заслужен" и "естествен" значи да не противоречи на вътрешната логика на книгата.Добрите книги се пишат сами и сами си определят правилата и финала съответно.Лошите някой ги списва.Аз имам предвид добрите книги с добър край.

хепи енд?!?!? Хм...

Тъкмо се бях замислила върху въпроса ти, но виждам, че това понятие не означава едно и също за теб и за мен. Значи, въздържам се, за да не стават недоразумения.

Ти като какъв определяш края на книгата?

...кажи пък ти как ги разбираш нещата. никой няма да те изпапка. Може да си права или да не си - всеки си разбира нещата както си и иска и може си мисли каквото си иска.



Die Gedanken sind frei
wer kann sie erschiessen?

какъв "прав" и "неправ" при възприемане на литературата? Това да не е таблицата за умножение? Всеки за себе си е прав.

А според мен има два вида - енд (без определение, сиреч логичен) и скалъпен енд. Вторият може да бъде хепи или неговото обратно. Приликата при двата последни вида е, че белите конци са на едра тропоска и кръпките направо бият на очи. Според мен би трябвало да се намират най-вече в любовните романи, но такива не консумирам, понеже животът е прекалено кратък, за да си губя времето и с това, тъй че не съм в течение.

В добрата литература нищо не би ме навело изобщо на мисълта да определям края (та бил той и сияещ) като "хепи енд". Това понятие е толкова клиширано в съзнанието ми като символ на "тъпа американска измишльотина за предизвикване на обилно отделяне на секрет от слъзните жлези с цел ускоряване на производството на ендорфини и на храносмилането на пуканки", че дори края на "Пепеляшка" не бих определила по този начин. Той просто е един логичен край, един от многото възможни и най-очаквания, и произтича от всичко станало до този момент в приказката.

Не знам, не знам, явно за някои понятието "хепи енд" може и да е нещо добро. Разбирам, но не споделям.



PS. Всъщност това е и отговор към Котката. Краят за мен е логичен, очакван, един от няколкото възможни, а за онези, които са пропуснали първите две трети от книгата и неочакван може да бъде.

Всичко друго, но не и "хепи енд"

"Какво, според вас, щеше да стане с Офелия, ако можеше да плува?"
usmihvam se]
от "Шекспир в криво огледало"

П.С. леко перифразирам, защото книгата не ми е под ръка точно в този момент

Аз пък си мисля, че краят няма значение. Ако нещо те е жегвало, докато четеш. Това стига. Ако някой в края умре, това може и да е хепи енд. А друг като се роди - да не е. Нито край, нито начало... Намирам за малко, как да кажа, за абсолютно излишно да си разсъждаваме за това. Или те грабва и те кара да мразиш, да харесваш, да се ядосваш или нищо не става... Краят не може да докара съдържание, излъчване на нищо написано...
Защото пък на мен се е случвало да искам тъжното никога да не свършва.

Acropolis adieu

Краят определено е от значение.
Какво щяха да са "Разкази-те с неочакван край" без своя край?
А "Дългът към удоволствието"?
А всички криминални романи?
Въпросът "Какво става накрая?" изобщо не е случаен.
Краят си е една заслужена награда за читателското търпение.

и писателското хрумване.

Вероятно. Не казвам, че краят е без значение, а че въпросът за края като смисъл ми се губи. Криминалните романи не са ми отправна точка. Наистина няма никво значение края.

Acropolis adieu

Аз пък чета криминални романи с огромно удоволствие и най-мразя когато са ми скъсали последните два листа

Начи съвсем спокойно можеш да напишеш едно есе или разказ за липсващите убийци или липсваща развръзка... Така, драматично да опишеш омраза и гняв, и разочарование...

Acropolis adieu