самотна майка

първо се извинявам, че повдигам тази тема в клуба, но имам нужда от съвет. Бащата на детето ми/с когото живеехме заедно от 6 месеца/ ме изостави още в началото на бременността.Аз съм на 34 и исках да имам дете.Изкарах тежка и самотна бременност, но благодарение на това че ви има всичко мина благополучно и си имам син! Вече е на почти два месеца.Днес за потърсих баща му, но той отказа да ни види. Незнам дали да заведа дело за бащинства за името на детето,сега носи моето име.

здравей!
Възхищавам се на куража ти да бъдеш самотна майка!
пожелавам ти още много сила и невероятни мигове с малкото ти съкровище!
А за името е важно какво искаш ти. Дали искаш да носи името на този човек и евентуално да разчиташ на някаква финансова помощ от него за вбъдеще, придобита по законов път или просто да прекъснеш завинаги конткати с него. Каквото и да решиш, ще бъде най-доброто за теб и детенцето ти!

Браво! Много хубаво си направила, защото няма нищо по-хубаво от майчинството. А за делото естествено, че трябва да заведеш. Не може този човек да създаде дете и да постъпи така безотговорно. Поне му създай малко неудобства. Тези дела продължават с години, тъй като обикновено бащите не се явяват на делата, но кураж.

благодаря ти за мнението. котнакта с този човек вече е прекъснат,за мен името няма значение, но дали и за детето ще е така?

В този случай ми идва наум един стар, стар афоризъм" По-добре сама, отколкото зле придружена"...Не знам дали феминистките лафове ще дадат нещо на детето, което определено си има нужда от баща, но не забравяй че има биологичен /понякога само!/ и истински баща. Детето ти може да приема за баща дядо си или някой много близък и обичащ го мъж и да не се чувства лишено от пример. Защото според мен бащите са освен закрилници, най-вече пример за това какъв е мъжа и от този образ, който ще създадат в очите на детето зависи огромна част от светоусещането му. Знам че сигурно ги знаеш тези неща, но предпочитам да кажа това, отколкото да разпалвам гнева ти към таткото с възмущението си как е могъл да постъпи по този начин.
Лично за себе си мога да кажа, че дълго и упорно съм си се представяла именно като самотна майка, но задължително майка, преди да срещна сегашния си съпруг и татко на бебето ни. Това разбира се не означава, че мога да си представя какво е да си самотна майка. Но през цялото време, от началото на бременността до последните минути в родилния дом "проигравах" наум варианта "какво би станала сега, ако бях самотна майка", заченала от банка за сперма например...Едно от нещата, които ми идват наум е, че таткото можеше да бъде мой колега и добър приятел, защото студентите по медицина-мъже припечелваха като донори на сперма от време на време...
Що се отнася до делото не знам какво да те посъветвам...Имам опит с подобни дела между близки хора и за съжаление в повечето случаи са много болезнени. Каква ще е целта на иска, който ще подадеш срещу него? Издръжка или доказване на бащинство? То е ясно че и двете, но кое е по-важно за теб? Предполагам знаеш, че издръжката се начислява според декларираните доходи, а те не винаги са реалните. Ще бъдеш ли удовлетворена, ако съда го осъди да ти плаща 8 лв месечно? Някои мъже не прощават подобно отношение и стават още по-ужасни. И обратното- знам няколко случая в които таткото след продължителни запои, пътувания или безсмислени срещи изведнъж намира себе си и открива колко е прекрасно да има жена и дете, което завършва с пищна сватба с младоженец, булка и някоя малка принцеса на 2-3 години също в бяла рокля.
Е, за какво точно искаш да го съдиш?

Да ние сме големи и разумни хора и подхождаме съвсем нормално към тези неща, но при децата е съвсем различно. Аз например имам втори брак и се мъча да обясна на дъщеря ми, че това е нещо нормално и не бива да се притеснява от това, но понякога я виждам че си измисля някакви дребни лъжи, за да избяга от това. По страшно е когато започнат да задават въпроси на детето и си помисли как то ще се почувства от странното си име. Но пък от друга страна може би този човек не заслужава да се даде името му на това детенце.

Ще бъдеш ли удовлетворена, ако съда го осъди да ти плаща 8 лв месечно?

Моралното удовлетворение в някои случаи може да бъде по-силно.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

Най-лесно е да го осъдиш, трудното ще стане после.
Този човек, който е избягал от вас след това ще има права над детето ти!Ще плаща някаква символична издръжка, но ще е в състояние да ти трови живота ти и на детето.
Ще има право да го вижда и взема при себе си, ти ще си готова ли да му го оставиш?
И още нещо, с мисъл за бъдещето ти: един ден ще намериш човека, който ще те обича истински и ще е готов да приеме детето ти. С този човек ще имате и други деца, и какво ще стане ако решите това ти детенце да бъде осиновено от съпруга ти, та дори да е само за да бъдат еднакви фамилиите на двете ти деца (примерно). Биологичният едва ли ще отстъпи доброволно да бъде осиновено детето ти.
Ако решиш да пътуваш в чужбина с детето, отново ще ти трябва съгласието на биологичният.
Според мен, щом веднъж ви е изоставил, това е човек на който не може да се разчита, че "ще му дойде акъла"!
Ще ти е трудно да се справяш сама, особено ако няма кой да ти помага и ако не си подсигурена финансово, но пък перспективата да получаваш 80лева (максимално) и да си зависим от някой ....

О, много трудно се постига морално удовлетворение по пътя на българската съдебна система! Да поясня- нямах предвид точно сумата от 8 лв, а по-скоро нищожността на обезщетението след продържителни съдебни битки и разходи. Затова си позволих да взема отношение по темата, защото изхождам донякъде от непосредствения личен опит от едно гражданско дело. И още- това , което казва Дебора е от огромно значение, заедно с водата да не изхвърлим и бебето- този човек би имал пълни права над детето заедно с името си. Мисля обаче, моя приятелка имаше такъв проблем преди две години, че имаше една вратичка как детето да бъде припознато, но бащата ако пропусне законовия срок за подаване на документи за бащинство да няма право да води дело за такова...Ако има прависти- да се произнесат, да не говоря излишни неща сега...

Ако решиш да водиш дело за бащинство, трябва да знаеш, че срока е до навършване на едногодишна възраст на детето. Оттам нататък е един малък ад- дела, експертизи....Ако съда го признае за баща на детето, докато навърши 18 годишна възраст, малко или много ще зависите от него, защото ще трябва да дава редица разрешения в определените от закона случаи и т.н.
А от морална гледна точка си мисля, че едва ли детето ти ще иска да има баща насила и то по документи. Ако с течение на годините бащата реши да бъде такъв, и детето го приеме, винаги може да го припознае и да го впишат в акта му за раждане като баща и да му даде името си.
Каквото и да решиш, детото ти винаги ще има твоята безгранична любов и ще се гордее с теб!

Prawilno sa ti kazali, che mozesh da zawedesh takova delo do navyrshvane na 1 godina na deteto. No samoto dete ima prawo na isk do edna godina sled navyrshvane na 18 t.e. do navyrshvane na 19 godini. Taka che ako to iska da ima bashta "oficialno" moze da go naprawi samo.

Vednyz priznat za bashta - shte triabva da se syobraziavash s negovoto mnenie za deteto, shte ima prawo da go vizda, dori ti da ne iskash. Shte triabva syshto taka da dava syglasie vseki pyt, kogato iskash da izvedesh deteto izvyn BG.

Shto se otnasia do izdryzkata - niama da e 8 leva v nikakyv sluchai. V momenta prisyzdat m/u 40 i 100 lv. vsichko e otnositelno.

Майката може да подаде иска за установяване на произход от бащата в тригодишен срок от раждането на детето. Но съм напълно съгласна с Дебора, че няма смисъл, само ще си усложни живота щом няма заинтересованост от страна на бащата.
Има възможност и детето да предяви този иск до три год. от навършване на пълнолетие.
Иначе бащата винаги може ако има желание да припознае детето, няма срокове, които погасяват това му право. Другият родител(майката) може да оспори припознаването в три месечен срок от съобщението и тогава припознаващият трябва пак в три мес. срок да предяви иск за установяване на произход, иначе губи това си право. Може би този срок имаш предвид.

В момента нямам под ръка СК да проверя със сигурност, но съм почти убедена, че срока беше тригодишен. Ако имаш актуален СК, моля провери и пиши дали съм права, че изпаднах в съмнение...нещо не ми е наред Сиелата

Дебора е права, имам и приятелка с такъв проблем, и зълва ми със същия - разведоха се, да, ама после са такива врътни заради родителските права на башата и такова мотане за обикновено разрешение да изведеш детето в чужбина, че горко да съжалиш

твоето име какво значи? презиме от женско име? примерно Невенин? - в такъв случай бих проверила дали не може по съдебен път просто да го смениш, но иначе за едното мъжко име за се занимаваш с човек, който прави бебета и после не ги ще, не си струва

Иск за установяване на произход от бащата

Чл. 41. Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, и от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.

Родителски права при установяване на произход по исков ред

Чл. 42. Когато съдът уважи исковете по чл. 40 и 41, той служебно постановява мерките за упражняване на родителските права и определя личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 106


Пречки за установяване на произход

Чл. 43. Иск за търсене произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане, с предположението по чл. 32 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.

аз съм на същото мнение.

най-добрата ми приятелка е родена от самотна майка! но понеже в тези години е било немислимо да се ражда извънбрачно, майката и бащата са имали брак, просъществувал, не повече от няколко месеца докато майката е била бременна! следва развод, но тя след раждането си придобива името на бащата! живеят в различни градове! никога не го е виждала! и когато навършва 18 години, започва дела за смяна на фамилията си, тъй като иска да носи фамилията на майка си! така и не успява да се пребори с бюрократичната машина, а и цялата галимация и костваше доста средства и нерви! на документи носи име, което по никакъв начин не чувства свое, но винаги се представя с майчината си фамилия! казвам го просто: "спести поне това на детето си!" и съм сигурна че повтарям приятелката си едно към едно!

п.с. година преди да почине баща и, понеже се разболява, приятелката ми получава прочувствено писмо от него! думите и бяха: "ха, и кой е този човек? защо сега и за какво ми е изобщо? сетил се...." така и не отиде на погребението му, та даже и сълза не пророни....мисля че с това ще си отговориш на повечето въпроси! за сведение, тя е един чудесен човек, даже по-прекрасен от всички нас, които сме расли с двама родители! има страхотно чувство за отговорност и съм убедена че ще бъде страхотен родител! at the end of the day, май това е най-важното! майка и е много горда с избора си да бъде самотна майка и дружката ми е доказателство, че е успяла много добре!

а, за смешните издръжките, на човек му се плаче! та, за всеотдайната любов и нежност на една самотна майка, няма по-голямо възнаграждение от това, детето и да стане 4овек с главно 4! пожелавам ти го от сърце и се моля, да бъде по-лесно достижимо!

кураж и наистина се възхищавам на хора като теб!

Абс. съм съгласна с Дебора! В крайна сметка това е просто едно име и не името прави човека, а човека името.....
Мира

Мила Лина,

поздравявам те за куража и решението да родиш това дете. Сигурна съм, че то е най-голямата отплата за страданието ти и ще продължи да те радва и да ти носи щастие!

Според мен също не си струва да съдиш така наречения баща. Подобно нещо ще бъде по-скоро мъчително усложнение на живота ти, отколкото с някаква конкретна полза за детето и за теб. По-добре напълно да освободиш живота си от каквото и да е присъствие на този човек и да продължиш с детенцето си напред и на чисто.

Вярвам, че един ден до теб ща застане мъж, които ще даде много любов на теб и на твоя син и ще бъде този, които заслужава да бъде наречен "татко".

А за безотговорността на биологичния (изивнявай, но не мога да го нарека "баща") възмездие рано или късно ще има. Животът отдавна е доказал това.

Пътят към ада е постлан с добри намерения

Благодаря за мненията , неможах да отговоря по-рано, защото вече ходя на работа, а едно момиче гледа малкия 4 часа. Аз знам, че за едно дете е важно да има и баща, ако съм искала да бъда сама щях да родя много по-рано.Докато бях бременна мислех никога повече да не потърся този мъж, но в родилното ме гледаха така странно като записвах бебето, а след това и педиатърката, която дойде вкъщи... искам да спестя каквото може на детето. струва ми се,че докато е малко ще е ранимо и поне ще има какво да отговори като го питат кой е баща му ако има бащино име. това е което ме тревожи. колкото до финансовата страна на нещата мога да се справя и без него,макар и по- трудно.