Имената на нашите деца

Измъчва ме един въпрос - как да кръстим нашето бъдещо детенце. Не само се двуомя, а направо се раздирам на късчета. Мъжът ми иска ако е момченце да носи името на баща му - Петър, но мен това никак не ми допада, защото и дядо ми носеше това име лека му пръст и не ми се иска да го свързвам с неговата съдба. Не знам, това са си мои си терзания, но това име .... не искам да го носи бъдещото ни детенце. Не държа да е кръстено и на някой от моите родите, а просто името да е красиво и детенцето ни да си го носи със здраве. За момиченце сме избрали Виктория, напълно неутрално, дори в нито една от нашите 2 фамилии няма човек с името В, но ни харесва и на двамата, а за мъжко не можем да се разберем. Вие как избрахте имената на децата си... ??? Ясно ми е че в нашия случай някой ще отстъпи ако си имаме мъжка рожба, но .... кой ли, ще видим живот и здраве към 2 октомври

И ние до последно нямахме идея за името на детето ни. Знаехме само, че не искаме да е кръстено на никой. Казват, че давайки му такова име го натоварваш с негативната енергия и кармата на този човек - това естествено са бла-бла приказки. По-скоро гледахме умалителното на това име да не е "грозно". Например ми харесваше името Александра, но само като се сетех, че ще й викат Сашка и нещо в мен се обръщаше. И така бебка се роди и следващите 4 дни си имаше само номерче, защото с баща й не бяхме решили. Накрая му връчих едно листче с 5 женски имена ....... но само за становище, защото аз си бях избрала. Така че е каквото ТИ решиш, таткото няма ка да влезе да даде име на бебето ви
Виж списъка с имената в сайта на Mamma.

ние бяхме решили да кръстим дъщеричката на свекър ми - Георги , но не исках да е Гергана. мъжа ми мисли и измисли Габриела, на мен страшно ми хареса, и мислех че всички ще са доволни. но като че ли не е така , никой и не споменава че тя носи името на дядо си, нито и се честити имен ден. така че въпреки, че исках да е по традицията , пак не се получи. но на мен не ми пука , на Габи и отива името и може би така е по-добре че въпреки всичко не е "обвързана " с баба или дядо.

Това с името наистина е сложна задача. Бащата на съпруга ми се казва Никола, а моя Николай. На пръв поглед е лесно да изберем името. Но племенникът ни е кръстен вече на баща му, а си мисля че ако го кръстим на моя баща - Николай, то свекър ми може да се разсърди. Затова решихме да е съвсем неутрално име. Но тук започнаха дебатите Аз искам Стефан, а съпругът ми харесва повече Стоян - едно от двете имена ще е засега, но има време...
А за момиченце вече сме решили - Таня - на майката на мъжа ми

И аз като теб исках да не свързвам детето си с някого, когото познавам и исках да го кръстим с име, което и двамата харесваме. Свекърва ми се опита на няколко пъти да натякне, че много й се иска ако е момче (каквото още от рано знаехме че е), да е кръстено на свекъра ми, който е починал, когато мъжа ми е бил на 10 год. и когото той е боготворял. А аз знам, че на мъртви, деца не се кръщават. А и не само от суеверие не ми е приятна самата мисъл.

Рових дълго и продължително по всякакви сайтове и именници (тел. указател вкл.) и подбрах няколко имена. Най-много ми харесваше Владислав, но се оказа, че мъжът ми имал съученик с това име, който бил "адски мързелив" и най-накрая останаха 3-4 варианта, от които аз си избрах един в родилното като си видях детенцето. Просто го свързах веднага с Кристиян и така го записах. После се оказа, че май в момента името е доста популярно, но това не ме притеснява.

Смятам, че родителите трябва да изберат името и не смятам че тези "родови" повторения са удачни. Нали носи фамилията на бащиния род - това е достатъчно. Е, ако името на някой от дядовците (бабите) им харесва, тогава е друго, но само заради идеята ... Според мен името на детето не е начин да се отблагодариш на родител.

Имаме съседи, от които дядото, сина и внука са Георги. Живеят в едни апартамент и като се обади някой по телефона и търси ГЕорги, обикновено питат "Кой Георги?" - малко е нелепо, нали?!

Пътят към ада е постлан с добри намерения

НаШето бебе живот и zдраве Ще дойде Чак в наЧалото на януари, но и мен веЧе ме вълнува тоzи въпрос. Имам няколко предполагаеми имена zа момиЧе, тъй като не zнам zаЩо съм си втълпила, Че Ще е момиЧе, zа мъжко име иzобЩо не съм мислила. От край време съм против кръЩаването на баби и дядовци, аz не виждам никакъв смисъл в това и се радвам, Че съм омъжена в Чужбина и няма да водя войни с родата какво да е името (виждала съм подобни неЩа в поzнати семейства). Искам името да не е специфично zа една от държавите (да не е чисто българско или чисто zападно). Имам време оЩе, пак Ще му мислим.
Скоро Четох в една немска книга zа бременни неЩо много хубаво по тоzи въпрос, Ще се опитам да го пресъzдам по памет.

Името, което даваме на детето си е първият и един от най големите подаръци, които му правим. Името Ще бъде негов спътник преz целият му живот zатова много добре трябва да обмислим иzбора. Името трябва да zвуЧи добре в комплект с фамилното име. Представете си как детето ви след няколко години Ще се представя по телефона с това име, как по късно Ще се представи с теzи си две имена на интерв*то zа работа и т.н. ПовеЧе от 60% от хората са недоволни от името си, а това спомага zа лоШото им самочувствие. След раждането иzчакайте малко с даването на име, преспете една ноЩ с реШението, вгледайте се добре в детето си и помислете дали иzбраното име наистина му подхожда......


[линк]

Здравей!
И при нас има подобен "проблем". Терминът ми е за 05.11, но сме мислили по тези въпроси. Ако е писано да имаме момиченце, ще се казва Марина. Това име съм си го избрала още от ученичка, а и таткото ни е съгласен. Проблемът е ако е момче. Аз искам да го кръстя на мъжа ми, но той малко се дърпа. А пък ми е и трудно да измисля име, което да ми харесва с Р. Мъжът ми се казва Румен. Не ни се оказва натиск да е кръстено на някой роднина. В това отношение имаме пълна свобода, защото вече почти 6 г. живеем самостоятелно.
А имаме и достатъчно време до ноември, за да го измислим.

Адашка ще е живот и здраве. Пък ако се и позабави с няколко дни и се роди на 12-ти ноември съвпадението ще е пълно.

Поздрави и лека бременност!

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

При нас проблема не беше в това да го кръстим бебето на някого или не. Нито мойте родители нито родителите на съпруга ми слава богу са настоявали или намеквали за нещо подобно. Ние искахме името да звучи добре и да е лесно за произнасяне както на българските, така и на английските баба и дядо. Всъщност, името Анна си го бяхме избрали много отдавна, но за момчешккото име се чудихме до последния момент. Е, то не се наложи де но ние си бяхме избрали да е Самуил ако е момченце - хем има Samuel (ili na kratko Sam) а и е хубаво българско, царско име.
Освен това аз много исках децата ни да носят и моята българска фамилия и тази на мъжа ми. Така че сега Анна е Анна Елизабет + мойта фамилия+на мъжа ми фамилията. Тя да си избира като порасне дали ще ги ползва всичките или не. Мъжът ми в началото се стресна леко от идеята за фамилията, но после доста му хареса и сега казва че не би и помислил да е по друг начин. (Всички са решили в неговата рода че ще я правим Анна тенисистка - по логиката , че имената на толкова много известни тенисистки завършват на "-ова". Иди обяснявай после че това са поне полвината от българското женско население и още милиони други в източна Европа - то ако всички ставахме известни тенисистки....)
А не мога да ти опиша пък баща ми как се израдва. Но аз нямаше да го направя заради баща си ако не бяхме и двамата със съпруга ми убедени че това искаме.

Хех благодаря ти, но се съмнявам да остискам дребосъчето до 12 ноември, тъй като терминът ми е 2 октомври. То и на мен ми се искаше да е ноември, ама с татко му май сме поизбързали с правенето. Бебче е станоло точно на 1 януари, поне броенето на месеците ми е много лесно. Ако е Виктория, хем няма да има сръдни в къщи, хем всички ще сме щастливи, но ако е момченце - ще има доста да поумуваме....
p.s. Между другото никой от родителите ни не упражнява натиск върху нас за това как да кръстим детето си, просто мъжът ми си е наумил че така ще бъде, но дали ....

В къщи пък никой не се интересува от това как ще се казва бебето /полът още не го знам/. Аз, разбира се, имам някакви варианти, но всички оставиха на мен да решавам, а това май не е много лесно. Друго е все пак да чуеш мнение. Дори съпругът ми казва "както си решиш". Чак ми се струва, че не е нормално да е толкова незаинтересуван... уж се радваше много като разбра че съм бременна...

Здравей -наистина сложен проблем.
Аз моето съкровище го чакам всеки момент, но ще ти разкажа как му избрах името. По принцип не съм вярваща, въпреки че съм кръстена и си палвам свещичка за здраве. Една сутрин обаче /мисля че бях бременна в 3 месец/ някакъв вътрешен глас ми каза, че бебо е момиче и трябва да се казва Яна. С мъжа ми не съм имала проблеми -с течение на времето сам се съгласи. Е, имам вариант и за момче /винаги стават изненади /.
Моят съвет е да слушаш вътрешната си интуиция и да оставиш таткото сам да приеме името, което му предлагаш.
Успех!

Постингът ми беше като отговор на smg - за името Марина
Но пък дъщеря ми е родена на 1-ви октомври и много ви се радвам на бъдещите октомврийски мами - налягат ме мили спомени.

Виктория е също много хубаво име - на победителка!

Здравейте на всички.
Ние имаме почти същата дилема-дори със същото име. Свекър ми е Петър и дядо ми е Петър. Определено ме блазни мисълта за това име-бъдещия татко също го предпочита. Но като цяло името Павел на мен ми харесва повече, а и толкова много Петър-овци имаме в родата и от двете страни-мисля си, че е време за промяна. За това оставяме крайното решение да дойде от само себе си, когато видим мъничето. И понеже не знаем пола на бебчо, сме се подготвили и за момиче. Първоначалната идея беше за Виктория-както при вас, но в последствие решихме, че ще бъде Вероника. И така си имаме 1 вариант за момиче и 2 за момче, а пък ще видим в крайна сметка какво ще стане. Ние трябва да се появим на бял свят в края на Юли.
Поздрави и лека бременност на всички!

виктория- все се чудехме дали да е виктория или йоана - и двете имена ни харесваха много, имат си хубави умалителни, а в същото време са царски, тежки имена. решихме да е виктория, за да дойде и като малък жест към свекър ми - володя - не че е кръстена точно на него, но има някакво "сходство" в имената, на което той много се зарадва.

по подразбиране второто момиче трябваше да е йоана, ама междувременно в главите ни се промъкна мисълта за една габриела и все не можехме да решим. хем ни се искаше царското име, хем в устата ни беше все габче-жабче. докато раждах още се чудехме. по едно време точно след като родих анестезиоложката ме пита за името на бебето, а аз казах, че таткото ще реши. (той през това време беше в съседната стая да гледа как мият бебка). като се върна при мен го попитаха за името, а той: "майката да каже". смях в залата! и когато я гушнахме вече знаехме, че е габриела.

ако има трето момиче най-вероятно ще е йоана.

аз нямам претенции за това детето да е или да не е кръстено на роднини, познати и т.н. смятам, че е важно името да е популярно и лесно за произнасяне/чуване, да има хубаво умалително и да не води до неприятни асоциации в семейството.

вики има съученик с доста необичайно име и горкичкият винаги като се представя го казва на срички, за да го разберат. съпругът ми пък беше готов на живот и смърт да брани името марио, ако имаме момче, но докато бях бременна имаше контакти с едно леке със същото име и го намрази завинаги.

и още - все пак децата трябва да надписват тетрадки в училище, а знаете какви са размерите на етикетите...

нашето гардже си е най-хубаво!

ще празнуваме заедно с малката палавница! досега не знаех за никой роден на тази дата, но вече няма да празнувам самичка!

нашето гардже си е най-хубаво!

Нашите условия са да е кратко, ясно, звучно, лесно за запомняне,а не като се кажеш името да те молят да го произнасяш наново
Разделили сме си задачата - таткото мисли за женски, аз за мъжки. Досега са ми харесали Сава, Слав, Нестор, Наум (тук репликата на таткото беше и всичките свети Седмочисленици)
А важно е да се връзва и с другите имена. То фамилията на таткото е малко особена, ама подсказаната идея за двете фамилии е супер. Ще си помислим по въпроса.
Просто с времето ще ти изникне дадено име в съзнанието и скоро няма да можеш да се отървеш от него, а като видиш бебчо - ще си сигурна

С първото дете пробелми нямахме. Аз още от 8 клас си знаех, че ако някой ден имам дъщеричка, се казва Ния. Почти на себе си (Антония) я кръщавам. В нашето семейство беше много забавно. Аз съм кръстена на майка ми, а брат ми - на баща ми и сме имали хиляди забавни ситуации, в които някой се е обяснявал в любов на майка ми по телефона. Искаше ми се да продължа традицията, но съпругът ми никак не ще. Проблемът е като/ако второто е момченце. Съпругът ми е категоричен, че трябва да е на баща му - Тодор, а на мен някак не ми се иска. Опитах да смекча, поне да е Теодор, ама тц. Не ще и да чуе. Сега си мисля какво ще правя, ама има още поне 2 години до 2-рото, но ако някое знае как се убеждава упорит мъж... отворена съм за предложения

Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!

И на мене Йоана много ми харесва, а и термина ми е на Ивановден и си мисля ако се появи на датата (което е малко вероятно) Ще го кръстя Йоана. Има и оЩе една подробност zа таzи цел- бебчо Ще трябва да е момиче.


[линк]

Супер!
Няма как да пропусна рождения ти ден

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know