На площадката

Подобна ситуация, но още по-неприятна - действието се развива у нас и детето е на мои много близки приятели. И всеки път когато дойде е така...
И аз за себе си досега не съм намерила правилния начин да реагирам и винаги съм си мълчала. Опитах се да обясня на сина ми, че в неговата стая той определя отношението на другите деца към играчките му - т.е. той трябва да каже "Не ми троши еди какво си..., не ми харесва тази игра, в която ми пукаш всички балони" и т.н., но той изглежда е твърде малък (4г) и твърде привързан към въпросното приятелче.
Все пак смятам, че правилния път в случая е да възпитаваме собствените си деца на отношение към техните вещи (и съответно отношение към приятели), да правя забележки на чужди деца не ми се нрави, особено като техните родители се правят на недочули и невидели...

тези ситуации са ежедневие, и често карам дадения родител да си влезе в ролята на такъв. не съм длъжна аз да възпитавам неговото дете. дъщеричката ми е на 2 г. и е имало случаи идва по-голямо дете с майка си и направо издърпва дъщеря ми от люлката, аз го дръпнах и го накарах да си изчака реда, майка му седи и ме гледа учудено. след това недоволното "детенце" така шибна люлката че ако не бях там главата на Габи ще ше да бъде най-малко счупена. едва се сдържах да не му шибна един шамар, а тя майка му седи и .... нищо. ами като си помислите как ще се държат тези деца като станат по-големи. сега на по 4-5 г. са такива, ами после....

Ами и аз все така гледах да не засегна някого, докато един ден синът ми /тогава беше на около 5/, ми каза "Еди коя си е по-добра майка от теб, защото винаги защитава Митко, а ти мен никога". Много ме заболя за него и оттогава хич не ми пука да си отстоявам моето! Я какви майки-орлици има, ще ти извадят очите, а ние к'во - много възпитани, а децата ни страдат!

Съгласна с Блонди! Особено ако е заплашено детето ми се намесвам без всякакво притеснение! Ако върши нещо наистина нередно, което случайно да не съм забелязала, правилният начин е родителите да дойдат на мен да ми кажат, а не да ходят да го заплашват и да учат децата си на същото! Лично моята стратегия е да наблюдавам и да съм винаги в час какво става на площадката пред кафенето, а да се намесвам в играта със съвети само в краен случай. Така и децата са по-спокойни и играят себе си. Има родители, които неоснователно нападат чуждите деца, а не виждат техните какво правят! На такива, въобще никакво мънкане, извинения и т.н.

Абсолютно сте прави що се касае безопасността на децата ни, честно казано и аз съм влизала в ролята на защитник на сина ми от по-големи деца на площадката, особено когато беше на 2-3 години. Сега се старая да се намесвам само в случаите, когато наистина се касае за безопасност и се мъча да възпитавам сина ми да е по-борбен, а не да тича при мен всеки път, когато някой му вземе играчката и да не смее да си я поиска обратно - всеки с проблемите си.
Но мисля, че в първия постинг на Копче не ставаше въпрос за безопасност, а повече за нахалство, непукизъм, некоректно отношение към останалите.
В моя случай става въпрос за много близки мои приятели и тяхното дете, то не е гамен, всеки ще каже че е чудесно дете. Е, да ама след всяко събиране у нас се оказва, че игрите, които то като по-голямо предлага, все водят до чупене и разваляне на нещо (това се установява в последствие), а когато сме у тях на синът ми не му се разрешава много много да пипа нещата на другото дете. И той понеже си е трайко и кротушанчо се подчинява. Какво се прав в този случай? Няма повод за открита караница, няма дори конфликт, защото моято дете, клкото и да му е болно понякога си мълчи (! а това как ме ядосва!!!!) - другото дете е по-голямо и за него е кумир. Много е трудно да обясниш на 4-год. дете че не всеки приятел е точно приятел
Уф, извинявайте, цял роман се получи, но тая слука провокира у мен неща, над които отдавна се чудя и не виждам разумно разрешение.

Ако случая е изключение - можеш и да си замълчиш, особено ако детето ти не протестира. Но ако това е практика, то тогава изобщо не се опитвай да си тактична ами направо си го кажи. защото винаги ще има тарикати, дето се опитват да си живуркат за сметка на другите - ама поне да са наясно че и ние сме на ясно, а не да ни мислят за баламурници - каквито не сме.
При нас имаше един такъв образ, който само чакаше синът ми да излезе с колелото и да му го вземе и нашия нали е добричък дава - е да де ама един ден ми писна и то не толкова от детето /много нагло хлапенце / а от коментара на майката че и те видите ли имали такова колело ама на нея не и се мъкнело. Че като отворих една уста - сигурно още и държи влага - значи на нея не и се мъкнело - с ръцете в джобчетата, а аз освен бебето и количката изгарям от желание да мъкна и колелото - та да го кара нейния хубостник. Е от тогава не ме поздравява - ама какво от това

Ужааасно е да си добре възпитан в такова обкръжение / а това вече значи навсякъде/. Невъзможността да преодолея чувството си за такт се обръща изцяло срещу мене и ме побърква изцяло. Не смея да викна - някак, не мога, а много, много ми се иска. Има един момент- даже ме е срам детето ми да не ме види такава- кряскаща на площадката. А вътрешно се чуствам дори унизена от това, че нищо не мога или не искам да направя. Просто ужас, омагьосан кръг. Кажете, какво да правим?
Същото е - на 1-ви юни, в лудницата на зоопарка, в най-големия пек, тати чака на опашка 40 мин. за обещания сладолед и като се приближаваме да го дочакаме вече, чувам репликата на нафукана тийнеджерка към прителите й, че не е толкова тъпа и няма да чака в никакъв случай, при което се настанява точно отпред на опашката в поза "мис" - пред мен и детето. Помолих я да се отмести и й показах къде е опашката, при което ми се отговори, че тя НЯМА да чака, пък аз, ако искам, мога да почакам........... Не знам колко точно е възможно да се вдигне кръвното на човек, но мойто се вдигна... много. Нищо не направих.. Ужас... Пак се опрях на съпруга си - помолих го в никакъв случай да не позволи на този "субект" да се намести, той, милият, е страшно кротък, но изглежда внушително, може би това мъничко помогна.. Кажете, ми моля ви, толкова ли съм скапан индивид? После бях толкова нервна, докато се усетя, че детето, което мрънка в жегата, въобще не е виновно.. направо ще умра. Никога няма да я науча да се оправя сигурно в тоя живот, както и аз не мога да се оправям с подобни, извинете, ГОВЕДА. Но докато сме добре възпитани, те просто ще минават през нас. Как постъпвате вие?
Естествено, проблемът е на личното ми усещане

ами говори ясно и високо като на олигофрен - мене отначало ме беше срам, но после бързо видях, че от театъра има полза - с театрално-учителски тон (като в Скакауец - хайде, моето момче, знам, че го жеуаеш), ама силно, примерно : "СТЕФЧО, ЛЕЛИНОТО МОМЧЕ, ТИ НАЛИ ИМАШ КОЛЕЛО, недей да пипаш неговото, че много ще ми е тъжно, ако му го счупиш, а и на него също, да не говорим за майка ти как ще се сърди, като трябва да ни купи ново колело"

нищо, че на майка ти и през ум няма да й мине.....

или направо гракваш "Ицо, ти даде ли му колелото? Не съм съгласна да го разнасям заради тебе, а да излезе, че друг се вози", но няма смисъл да си ангажираш детето

с родителите също като с дебили - МНОГО ВИ МОЛЯ РАЗСЕЙТЕ ДЕТЕНЦЕТО, ЧЕ НЕ МОГА ДА МУ ДАМ НАШЕТО КОЛЕЛО, та да не ме гледа като сираче с влажен поглед....

колкото повече пресолиш изразите толкова по-далеч си държат челядта неинтересуващите се майки

и да го даваш и да не го даваш пак няма да им пука за тебе, но ако си непредсказуема в реакциите, почват да те заобикалят

много е дебилно, но хората се объркват, дори отявлените простаци и пускат чуждата вещ..... трябва да се говори, ако правиш намусена физиономия никой не ти обръща внимание

от деца на приятели, които се държат неадекватно, се отървавам по един-единствен начин - внезапно си тръгвам, като се казвам с отегчен глас на моите - "ооооо, не се справяте с поддържането на тона, явно компанията ви не е подходяща, хайде у дома" - понеже повечето хора мрънкат на децата си и те НЕ СА ВИЖДАЛИ някой, който наистина си тръгва, а не заплашва - на следващия път чуждите деца са като мишки и ме гледат като особено гадна леличка... коронната ми заплаха е ползвана веднъж - за детето на вуйчо ми, което много неприятно се дървеше на майка си, а тя го плашеше с бой... казах му, че ме дразни как се държи с нея и че аз не съм му майка и изобщо не го обичам особено, та прадлагам да го набия аз, защото майка му твърде милозливо бие...
беше някъде на 6, сега е на 9 и още ме гледа с подозрение и поне пред мен се държи като малък джентълмен


аз сега си опитвам да отуча лайненцето дето живее под нас да спре да храчи във входа, да си крие фасовете и обелките от банани в пощенската ни кутия... безуспешен беше учителският глас, последно му казах с поверителен тон, че започвам да дебна и хвана ли този, който свини входа, "ще му навра в задника това, което е изхвърлил", надявам се това да проработи, накрая ще го заплаша с издаване на баща му, че пуши, което е подло, затова го оставям като крайна мярка....

Ами аз напоследък се удивявам на себе си...ама спрях да си мълча за каквото и да е. Т.е...превъзпитавам се лично...че наистина ми писва.
И раздавам правосъдие . Изобщо не ме притеснява да ида и да кажа на родителите на Х да го свалят от люлката/или друга играчка/ защото той/тя не се люлят а седят там и си наблюдават ...и, че искам да сложа там моята дъщеря. Сиси все още не смее да дърпа играчки, да се бута и въобще е като заблудено мишле...и редовно играчките и са издърпани от ръцете и е обрана до шушка. Е! Отивам и си събирам нещата/нейните си/ с които иска да си играе. Надявам се да почне сама да го прави...
Днес едно момиче постоянно я гонеше и избутваше от една къщичка. Милата толкова искаше да е вътре, че влизаше и през прозореца ама биваше пак избутана. Отидох и казах на каката , че ако още веднъж я избута аз ще я изгоня от къщичката! Баба и седеше на 3-4 метра и не реагира.
Ей такива работи. И не само за децата...аман от важни личностти. За да извада една ученическа карта с намаление за БДЖ събрах цялата гара барабар с началника. Някаква си лелка ще си измисля правила и размотава хората!!! Да ама не!
Изобщо не смятам, че е неправилно/или нахално или невъзпитано/ да си търсиш правата и защитаваш семейството и собствеността си!

И аз съм точно като теб, стоя и отвътре така ми напира, обаче външна реакция - почти никаква.
Оставям в повечето случаи мъжа ми да се оправя, а после ме е срам, че не съм реагирала.
А има такива субекти, направо да ти се доповръща - в парка един татко си метна детето на въртележката направо през мен, а аз тъкмо го бях сложила моя и тъкмо бях пуснала стотинката.
То че имаше място за още едно дете, имаше, ама поне да ме попита, катили!.
Изобщо не мога да се понасям, когато не реагирам адекватно.
За чужди хора и проблеми даже повече се боря отколкото за личните си?
Но като се гледам, май няма да се оправя?
Иначе ЕТ е страшно права за говоренето.
Настрани от темата - веднъж някаква сектантка се опитвала да пробутва книги на мъжа ми, а той й казал : "Аз не мога да чета!" и тя останала с отворена уста

For my dreams I hold my life
For wishes I behold my night

на мене даже ми става забавно и от известно време направо се оливам в лелинското поведение

преди да се роди малкият като се случваше да ходя с големия корем и двете деца по градския транспорт измислих чуден номер и сега и с трите го прилагам като нямам пари за такси - влизаме, сядаме, отстъпват ми нормално, качва се олюляваща се бабка с бастун, никой не я забелязва, вдигам децата шумно и с нетърпящ възражение тон "какво седите, я ставайте, бабата не виждате ли" - всички ставаме, бабата сяда, после се насочвам към най-близо седящия млад мъж и му казвам "бихте ли ми отстъпили, че ДУША НЕ МИ ОСТАНА
ОТ ТОВА ТЕЖКО БЕБЕ"

ЕТ, ЕТ....
Те точно децата на такива като тебе създават проблеми по площадките....

Те всички тук за такива като тебе говореха....

ц, не са по-кресливи и нетърпеливи или по-кротки и свити от останалите деца - тоест не попадат нито в категорията хунски войн, нито във вечно онеправданите

а и аз гледам като не са на градина да не ги водя много по площадки, вече са големи и е скучно за тях, та не бой се точно от тях :-)

пардон, не са чак такива ангели, наскоро са се държали свински с една съседка на баба ми - тя ги изгонила от люлката, че пискали под прозореца й, те я нарекли баба брадавица, а тя ги поляла с вода :-)

а и аз не съм чак такъв изрод, ето баба брадавица изобщо не удостоих със словесни потоци :-)