наведоха ме на мисълта...

за уговарянето на срещи и толеранса на изчакване.
вчера трябваше да пия бира с приятелка. среща - прословутата съдебна палата и удобните, но немного чисти, макар поизбърсани тук таме от сядащи тинейджъри, стъпалца. дъждът нямаше да ни плаши. запътвам се аз натам, набирам се, щото аха да закъснея, а много го мразя този момент. подтичвам, упорито слаломирам между разни бабички, лелички и мазни типове ( контингент в района)...
навреме. задъхана. почвам да се оглеждам с надежда. уви, куп чакащи, но нито един не чака мен. спирам и зяпам нагоре-надолу - щото то минават хора, някои от които хубави...пък и лъскави коли...не е чак толкова скучно. минават десет минути. моя толеранс зависи от човека...тук дадох 15 минутки. после още 10. на всички чакащи очакваните дойдоха...само при мен не.
тръгвам си. при това не бях ядосана. не ме и наваля ...
два часа по-късно. среща с любимия съквартирант. излизаме в най-проливния дъжд със съквартирантката. закъсняваме по женски, пък и щото Простьо по принцип идва с 15 мин закъснение...обаче той бил точен ;)
е, понаваля ни ...малко...;)
та, зачудих се - има хора, които не чакам повече от 10 минути. има такива, които чакам половин час. е, и Жорко го чакам...
та, какъв е вашият толеранс?
и колко време после скърцате със зъби, че са Ви закъсняли за среща
или пък чакали ли сте упорито в дъжда (студа), без дрешка, чадър и сушинка

if i can stop one heart from breaking
i shall not live in vain

Аз пък нямам толеранс на чакане, имам само интервал на закъснение
А ти по колко време закъсняваш?

Нищо човешко не ми е чуждо :)

и ти ли си така

зависи от срещата. ако е с приятел - чакам докато дойде. по някое време звънкам по телефона да видя какво става. но обикновено не се налага, защото пръв закъсняващият ми се обажда, че има проблем и така. за скърцането със зъби....скоро не ми се е случвало, ама не защото съм много "толерантна", ами защото напоследък май все аз закъснявам

Ами първо установявам що за тип е човека - някои са точни, други закъсняват мъничко - ето гаджето например винаги закъснява между 5 и 10минути - такаааааа, няма сръдня, чакам си, и след като минат тези 5-10минути, започва отпускането на така наречения от теб толеранс, ама той си знае че не съм много толерантна, затова е винаги точен - ако не закове на 10-та минута от срещата - пише се сам в черния списък за псуване в следващата седмица.

Зависи кого чакам. В общия случай съм склонна на 15 мин търпение (академично закъснение, май беше) . След това звъня. И после... Май най-много половин час съм чакала.
Дали скърцам със зъби? Напоследък, да. Все за някъде бързам и не обичам да губя време, а чакането е именно това - загуба на време.
Обаче - и аз понякога закъснявам

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

...в една далечна галактика... опа, грешка
както и да е като млад, дългокос и в тежка форма на тийнейджърско влюбване веднъж увиснах като малоумен паяк да чакам любимата 40 минути по време на най-студения януари, който си спомням... дребните щрихи, които правят истински кошмар от идиличната картина, бяха небрежно съдраните дънки, с които се разнасях като правоверен хеви-метал
та гледката на посинелите ми колене задълго ме отучи от т. а) скъсани дънки, т. б) уреждане на срещи на открито през зимата, и т. в) чакане повече от 15 мин.
иначе аз самият се опитвам да дойда 5 мин по-рано, и се опитвам да се обадя своевременно, когато е ясно, че няма да успея да вляза в 15-минутния толеранс

...I know the pieces fit, 'cause I watched them fall away...

... с колело
мокрър и под слипа (не че провери)
кален и на темето
много кален на гърба
див и щастлив и мокър
тарарам
как да не е добър човек с мене а???????



"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."
"Еър Форс - Купата е наша!"

Зависи от човека. Чакам минимум 5 мин и това ми е най-малкия толеранс. Най-големия, който съм правила, е час и 10 минути. Колко ще чакам зависи от човека, който чакам, от ангажиментите ми по-късно, от настроението ми, от плановете ми за деня, от времето. Съответно понякога се случва да чакам някой повече от толеранса, който съм му определила, но после си изливам гнева много цветисто и стабилно. Мо всичко е много относително. Като знам, че някой закъснява редовно, аз също закъснявам.
Но извънредно се дразня от закъсняващи за среща хора! Айде, до 10 минути разбирам. Транспорт, задръстване .... но веднъж-два пъти. А то - всеки път поне с 15! Това е съвсем безотговорно. Щом аз съм могла да направя всичко възможно да се появя навреме или с 2-3 минути закъснение, очаквам и другите да се постараят. Въпрос на уважение.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Mи, аз понеже съм от онези гадове, вечно закъсняващите с по 5-10 минути, винаги съм прощаващо настроен към закъсненията на приятелите ми, а и най-често, ако сме се уговорили група приятели, докато чакаме най-изоставащия си лафим сладко и времето минава приятно (освен ако не е -10 и белите мечки се разхождат по халати около нас).

Конкретни числа - склонен съм да чакам до 30 минути, ако няма друга уговорка или предизвестие за по-голямо закъснение

Звучи ужасно, нали

Най-обичам да карам байк в проливен дъжд с кал и локви и да усещам как по гърба ми се напластяват видовете почва от различните места, откъдето минавам

Машалла

Ами аз понежене нося уредче със стрелки си чакам докато ми омръзне да чакам,а това по обобщени на блюдения почуждите часовници е около 30 мин

Всъщност, не съм точно така :)) обикновено чакам, когато си заслужава, или. :)

Смятам,че половин час е допустимия максимум...От там нататък дори и Апокалипсиса да чакаш си е чиста загуба на време.

и аз така викам
обаче като съм точна по принцип (освен когато тръгвам с жорко, де)

найш кво е да висиш и десет минутки...

if i can stop one heart from breaking
i shall not live in vain

но не в десятката ...
... но си на прицел, да знайш!

за кво иде реч...
че аз бавно схващам понякога

if i can stop one heart from breaking
i shall not live in vain

трябва вече да си разбрал, че не го правя

if i can stop one heart from breaking
i shall not live in vain

добре де ... бегам

Да не би да слушаш и ю ту?

Нищо човешко не ми е чуждо :)