Какво се случи

Вчера ми разказаха една история... Един приятел работи във фирма за търговия с метали - всеки ден пренасят големи количества тръби и прочие тежки неща, та трябва да си якичък за да работиш там, отделно от това както знам не плащат много, о, какво ти - плащат мизерно.
Та той ми разказа следната история: От един месец насам някакъв човечец, около 50 годишен, всеки ден висял пред офиса на фирмата в очакване да му предложат работа, изпратили го от бюрото по труда, както се разбрало - не е работил никъде от 1997г. с изключение на няколко краткотрайни работи. Бил слабичък, близо до хилав, и с някакво тъжно-кротко постоянство идвал всеки ден рано и чакал цял ден докато в четири часа следобед някой от канцеларията не излезе и не му каже - "Елате утре". И така в продължение на месец... Моят приятел добави и една подробност от която се потресох - когато си тръгвал вечер, за да поеме пътя към къщи - отчаян и потиснат - на няколко пъти моя приятел го виждал с просълзени очи, които отвърщал на страни за да избърше с надежда че никой не го вижда... и да дойде пак на другия ден, оттласнат от неуютното си легло само от тая надежда - да намери работа, трябват му пари за храна - да!!! Но повече му се искало да събере някой друг лев (дори си изчислил колко точно) за да замине в Русия при жена си, която не е виждал от 6 години... Тези подробности се изяснили едва вчера, когато приятеля ми се запознал с този човек...
Когато изслушах историята - в момента в който си представях тъжното унизено лице и насълзени очи на мъжа, когото отпращат всеки ден с безжалостното "Елате утре", след като е висял ден, очаквайки да му омръзне и да спре да идва, в този момент нещото в мен което крепи емоционалното равновесие и фасадата на общественото лицемерие се срути... не съм се разплаквала така внезапно от много време насам... А когато чух за мечтата му за заминаване - и забележете къде, и забележете също така че жена му била учителка и сега работи за 50 долара месечна заплата, и забележете - не са се виждали от 6 години (кой знае колко неща са се случили от тогава) - горчива ледена скръб ме обзе, до дън душа го съжалих и исках май да избия зъбите на някой от онези прасета, дето лъжовно поддържат надеждите му, и в същото време обиждат човешките му мечти - защото има хора, чието величие е в това да могат да съхранят мечтите си дори и в най-безнадежната ситуация...

Просто се срамувам, че вчера ви хленчех като разглезено дете заради тъпи неща, и си припомням какво ми казваше едно бивше гадже за да ме възпре когато се самозабравям в мрачно самосъжаление - "Аз мислех, че съм нещастен без обувки, докато не видях един човек без крака."
По дяволите!

Когато няма на какво да стъпиш, стъпи на краката си!

за това някои хора се занимаваме с политика - не коментирам нивото на политиката ни - но това е моят вариант за да не се случват подобни неща за в бъдеще...

а други драми - мога да ти разкажа колкото искаш - в градинката на Народния театър има една бабичка - която седи тук там по пейките и когато минеш край нея почти изплаква "Сине, немам пари за хлеб"... На 20 метра по-нататък играе шах с пенсионерите бившия министър и настоящ СДС депупут Петър Жотев...

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."
"Еър Форс - Купата е наша!"

Ако знаеш колко хора "без крака" има...Не един човек...
Но за някой липсата на обувки е по-голям проблем от това,да няма на какво да ги обуе...
По-голям проблем е човек без глава или без сърце...

И вече това е Проблемът-има много такива...
А това,че си плакала ,защото имаш сърце понякога е проблем за теб,в обкръжението на безсърдечните,но това,което е проблем сред проблемни е основание за човешко,пълнокръвно и истинско щастие,ако вярваш и уважаваш себе си ...дори само като контраст,дори само като надежда,че има и хора като теб...
Богата си,защото имаш възможност за избор,за настроения,за сълзи,за осъзната доброта,за неосъзната грешка,за милост ,за човечност.
Следвай си сърцето, то си знае кога да плаче и му харесва.
А за социалната система не ми се говори..Тя няма сърце....
Лошото е,че няма и мозък...
Има само уста...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

какво направи за да не бъде такава действителността?
или в къщи не е така?
или не е твоя работа?

П.С. не изкривявай темата плс. романтиката - другаде, тва е опит за сериознен разговор

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."
"Еър Форс - Купата е наша!"

...гадже си имала, но чак пък да се срамуваш...
няма много какво да направиш в случая, за съжаление... не можеш да нахраниш всички гладни, изобщо светът не е хич лесен за оправяне... като видиш някой човечец да рови в кофата, не ти/ми/ни остава друго, освен да се почувстваме виновни, че имаме насъщния, а той не, и да се опитаме да забравим усещането за вина по най-бързия начин

...I know the pieces fit, 'cause I watched them fall away...

лесно е... ти така ли живееш?
Имам си къщурка,
жива костенурка...

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."
"Еър Форс - Купата е наша!"

Не можеш да избираш какъв ще се родиш,
но можеш да избереш как да живееш!

ама се иска дупе

"Необходима е малко лудост за да си вярваш" (Атанас Търев, помните ли кой е :)

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."
"Еър Форс - Купата е наша!"

...да се заема с политика, и светът магически да стане едно по-добро място... за мен, най-вече?

какво очакваш да направя? да изкупя зърнената реколта на щатите и да я пратя в бангладеш? или да ида при някой от "загрижените" политици и да му кажа, "бе тая работа не е хубава, да вземете да дадете хляб на тия хора, нали плащам данъци"?

в този ред на мисли, ти какво направи, за да си позволяваш осъдителния, пренебрежителен и назидателен тон?

...I know the pieces fit, 'cause I watched them fall away...

идеализма ти, но винаги ще има бедни и ровещи в боклуците хора българия никога няма да стане швейцария, просто великите сили няма да допуснат това. колкото и потенциал за развитие да има той ще бъде потъпкван. а ти как ще се опазиш от омацване с лайна, ако живот и здраве и дай боже стъпиш на елитарната стълбичка?
лесно е да си честен когато си беден и не си на власт./цитат/:)

от охлюви, парчета, опашки на кутрета направени са малките момчета.

ТИ КАЗА: "и да се опитаме да забравим усещането за вина по най-бързия начин"

АЗ КАЗАХ: за това някои хора се занимаваме с политика ... това е моят вариант за да не се случват подобни неща за в бъдеще... "

УСЕТИ ЛИ?

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."
"Еър Форс - Купата е наша!"

...да се заема с политика, и светът магически да стане едно по-добро място... за мен, най-вече?

какво очакваш да направя? да изкупя зърнената реколта на щатите и да я пратя в бангладеш? или да ида при някой от "загрижените" политици и да му кажа, "бе тая работа не е хубава, да вземете да дадете хляб на тия хора, нали плащам данъци"?

НЕ БЕ - ЛЕЖИ СИ , НИКОЙ НЕ ИСКА НИЩО ОТ ТЕБЕ....

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."
"Еър Форс - Купата е наша!"

виж какво, всеки може да се изявява като планетарната съвест, нали?...
уважавам избора ти на поприще, искрено ти пожелавам да успееш да постигнеш вече упоменатата постинг нагоре разлика, но не се опитвай да ми вменяваш чувство за вина
предлагам да спрем дотук, в клуба има и невинни

...I know the pieces fit, 'cause I watched them fall away...

...недоумявам

Дразня.
Събуждам.
Дано пък успея.
Аман от заспаленяци (по принцип).
От шубелии (пак така).
От мръкналници (аха).
И от мързели, отказващи се, недоволни и прочие...

Споко, тва беше предизвикване, нищо лично

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."
"Еър Форс - Купата е наша!"

Имайки предвид всички отговори досега, си мисля ..

Какво можем да направим все пак?
Да дадеш на бедния някакви пари изобщо не може да му реши проблема, освен това просяк вече е професия и има някои, които изкарват и 50лв. в хубав ден

а какво друго?
Обикновеният човек може да напуска хиляди писма и жалби, на които никой няма да обърне внимание, може да се опита да говори с някого, от когото нещо зависи и да получи в отговор едно вдигане на рамене
може би може да помогне някой да бъде разобличен, ако разполага с подобна информация и не го убият преди това
може и да стиска зъби и да живее с отчаянието

един народ, който 6 века е принуден да прави точно това последното, вече му е влязло в кръвта да е примирен и отчаян и да не знае какво да прави

възпитавани да бъдат роби, сега хората възпитават децата си да правят каквото си поискат и ако всичко върви добре, то едва когато децата на нашите деца възстанат срещу глупостта на родителите си, можем да се надяваме, че ще има една по-загрижена за някой друг, освен себе си управляваща класа

сега дори да направим революция, кого ще сложим да ни управлява? Костов, или Царя?

наистина - питам сериозно - какво можем да направим?
Ако някой даде добра идея, готов съм да я последвам веднага. Не разполагам с достатъчно информация, за да мога да измисля нещо, затова питам

Кратка сентенция...

Посто трябва да повярваме и да проявим воля да променим начина си на мислене и дефакто начина си на живот.Не е нужно никому тепърва да открива топлата вода......

Това много добре го зная, написах даже и кога ще стане ..
питам за по-ефективни идеи

Кратка сентенция...

и да започнем полека -лека да търсим начините - или да ги ползваме - защото такива има - за да влияем на хората, от които "зависят" нещата, защото нещата не зависят само от тях, да търсим сметка и да я получаваме, да се опитваме да променим поне себе си и околните. Да бъдем АКТИВНИ граджани на шибаната ни държава....

Генералните промени водят до генерални проблеми - нема да е Костов - ми те ви царя...

Нещото е казано преди 2000 и повече години - "водил ги 40 години из пустинята, докато не умрял и последния, роден в робство" - нашата задача днес е да не бъдем роби и да не позволяваме възпитаването на такива...

"Не можеш да ме обозреш, защото съм необозрим..."
"Еър Форс - Купата е наша!"

`докато не умрял и последният, роден в робство` ..

именно

до същия неприятен извод стигам и аз всеки път, когато мисля по тези проблеми

Кратка сентенция...

това за възпитанието е наи-важното нещо......