Депресия след раждане

Здравейте на всички майчета! От два месеца и аз си имам едно сладко бебе но все не се решавах да си направя регистрация а само четях мнения но сега имам или поне си мисля че имам проблем и търся помощ.Раждането ми мина много лесно и нямах никакви проблеми след него но в последно време се улавям как съм станала много апатична и нищо около мен няма значение. Не ми се излиза от къщи нито ми се среща с приятелки на кафе то не че имам много такива които са свободни през деня или са с малки деца но една две се намират. Ако не е бебенцето ми не бих излязла за нищо на света навън освен ако нямам нещо наложително а пък и в къщи ми е все тая даже вестник не чета а телевизора си го пускам съвсем рядко. Преди доста влизах и тук в клубовете но от известно време и това не ми е интересно. Вечер не мога да спя и ми е ясно че преживявам криза но съпругът ми не прави нищо за да ми помогне. Много се радвам че бебнцето ми е спокойно и спи по цяла нощ но то милото не може да ми реши проблемите. Много зле се чувствам и от факта че таткото почти не с интересува от нас и все се измъква с оправданието че не му остава време или че е уморен а иначе ходи с приятели на бира или мач. Спокойна съм и приемам фактите но пък всичко ми е безразлично и скучно и само детенцето ми е радостта в деня и на него отдавам цялата си обич. Моля, кажете ми как да се справя с тази явно след родилна депресия при мен а явно и при него без помоща на таткото защото той си имакакто виждам други развлечения. Много пъти се опитвах да го помоля да обсъдим нещата но получавам отговори от сорта "ти искаше дете гледай си го и не се оплаквай',или "няма смисъл да говорим не си ми интересна" е какво повече да кажа не знам.........

Миличка, какво ли мога да ти кажа аз, освен да ти изпратя малко усмивки и целувки за бебчето. Таткото явно все още не е осъзнал отговорността си на родител или не иска да се откаже от старите си навици, но дано това е само временно и скоро да прояви повече ентусиазъм в отглеждането на своето дете, а и да отдаде нужното внимание и обич на двама ви. Мисля че имаш нужда именно от това, от обич и разбиране. Твоята звездичка улавя настроенията и мислите които те вълнуват и заради нея, а и заради себе си трябва да мислиш позитивно и да се радваш на красивите мигове изживяни заедно. Мисля си, че ако имаш възможност ще е добре да отидеш за известно време при твоите или неговите родители, на място където се чувстваш щастлива и обичана, хем те ще се зарадват на бебчето, хем ти ще се заредиш с положителни мисли и обичта на баба и дядо ще ти се отрази добре. Мисля си, че имаш нужда точно от добрината и обичта на хората. Може и да греша, може би разсъждавам глупаво, но това е което мисля аз - имаш нужда от обич, за да можеш да даваш обич. Дано и таткото скоро го осъзнае.... Хиляди усмивки ....

мене ако питаш, си е криза на отношенията с мъжа ти, а бебето само я е задълбочило

и ние сме се карали и не сме се разбирали, даже веднъж се разходихме до бракоразводното, но не сме стигнали до етапа "не се ми интересна/сен", напротив, много е уморително, но не е никак скучно

това е то, което е за решаване, следродилната депресия минава, а как се живее с някой, който ти е скучен?!?! уааааааааааа

както се казва в един стих на Валери Петров, "неделята е тежък ден за хора, изпитващи един от друг умора"

оправяй се сама, това е единственият смислен според мен съвет, хем няма да имаш време да униваш като спреш да чакаш някой да те спаси, хем може и мъжа ти да почне да вижда нещо различно от вторачена в бебето домакиня

винаги има изход, малко като Мюнхаузен трябва сама да се извадиш от блатото за косата

успех :-)

a drugoto ,koeto sushto e fakt- moje bi naistina si v sledrodova depresia,koiato produljavala okolo mesec...

razbiram te napylno kak se chuvstvash
az izpadah 2 pyti v podobna depresiq

pyrviq pyt zashtoto bqh stresirana ot novata obstanovka (az razhadh pri svekyrva mi) i gledah da sym poslushnata snaha, dokato ne mi izbiha bushonite, no [posle neshtata pak stanaha dobri s edno naum, kato prez tozi period myzha mi si beshe vkyshti, a az pri negovite roditeli, ne me pitaj kak sym izkarala 1 mesec, dokato majka mu beshe v otpuska

2 mesec beshe po dobre--opravih se ot depresiqta i t.n.
dojde da si me vzeme v Sofiq chak 2, 5 meseca i hop pak depresiq, ttoj ne me poglezhdash da popita imash li nuzhda ot pomosht, a postoqnno povtarqshe che shtql da se zanimava s bebeto kogato zapochnelo da govori, sega e malko po-dobre kato izkliuchim fakta che se premesti v hola da spi, che go budelo bebeto

no az sega zaminavam za 2 meseca pri majka mi i tochka...spasqwam se edin vid ot situaciqta inache i moq myzh nemozhe da go nakarash da sednete che da se obsydqt neshtata, nqma takova polozhenie, toj e glavata na semejstvoto toj reshava, edinstwenata razlika e che toj zapochna da pravi bebeto bez da me pita iskam li tochno sega ili ne (vse pak qsno e che iskam bebe - vyprosa beshe koga shte e dobre i za dvamata)

Няма да мога да ти го кажа по-точно от ЕТ, но ако мога поне да ти вдъхна малко сила. Защото от това имаш нужда. Да има такова нещо като след родилна депресия, за мен освен върлуващите в тялото на жената хормони, причината най-често е зверската умора и новата обстановка. Това си е една голяма промяна в живота, когато е първо дете е съвсем ново, но съм сигурна че мамите с повече от едно дете ще кажат че промяната пак е огромна при всяко следващо, просто е различно.
Не знам какви са ви били отношенията с мъжа ти преди раждането на бебето, но не е много на хубаво да има такива изказвания - какво излиза, че само ти ли си искала детето? Той не поема ли отговорност за това дете, освен че (предполагам) изкарва пари докато ти си в отпуска по майчинство. Бъди силна и му говори, не натяквай, но се опитай да му обясниш спокойно какво ТИ мислиш по въпроса и че ВАШЕТО дете има нужда от двама ви. И колкото и да не ти се излиза наистина се виждай с тези една-две приятелки с дечица. А ето и тук клубните мами май често се събират (за което им завиждам благородно и ме е яд че не съм в БГ за да се присъединя) - срещи с жени в подобна ситуация ще ти помогнат.
Щом таткото казва че не си му 'интересна' (което се надявам да е било само в момент на неконтролиран изблик и да не го мисли наистина) тогава си създай собствени интереси. Аз ако бях на твое място бих започнала да излизам с приятелки и приятели например веднъж седмично вечер - поставяш го пред свършен факт, казваш му какво трябва да прави с бебето ако се събуди (или как да го приспи, нахрани и/или изкъпе) и излизаш. Е, няма да го остави да плаче, най-много да се научи как да е татко и да вземе да му хареса. Горе главата!!!

Здравей!
Напълно се съгласявам с мненията на ЕТ и ММ и мисля, че единствения вариант е да си помогнеш сама. Мъжът ти не може да те разбере /не е само твоя/, а обяснявайки му, че имаш проблем само го караш да се чувства виновен, без да знае за какво всъщност. Това е то, тяхната реакция на женските проблеми, особено на "бебешките".
Когато родих първото си дете бях сама в непознат квартал, без никакви познати и приятели. Два месеца ревах по цели дни, мразех и мъжа си, и всички хора...класика на следродилните депресии. Налагах си да излизам, но заобикалях отдалече една групичка майки с колички, които с часове обсъждаха млека, пюрета, памперси... По принцип трудно установявам контакт с непознати, пък и считах, че е тъпо да обсъждам само такива въпроси.... Докато един ден те не се обърнаха към мен с възможно най-идиотския въпрос: "А, вие колко сте големи?", но с мила и приятелска усмивка. Заприказвахме се и от този ден срещите стези майчета осмислиха живота ми. Елементарен човешки контакт, но можеш да го търсиш само от хора в твоето положение в момента...Никой, нито роднини, нито приятели, най-малко пък мъжът ти, може да те разбере, че искаш да говориш само за бебето и за всеки миг от неговия живот.
С второто си дете вече бях в друг квартал, но имах установени контакти с голяма женска компания, с деца на всякакви възрасти, бъдещи майки... Никаква следродилна депресия! Имах и помощта им, и разговорите, и цялото разбиране на проблемите. А за общуването с мъжа ми и останалите приятели оставаха всички други теми. Когато ме питат за децта, казвам "Добре сме, благодаря" и всички са доволни. Вярно, 4,5 години изкарах в "затъпяващи" разговори, първите дни след започване на работа се чувствах доста асоциална, но се възстанових много бързо и без трайни поражения върху интелекта
Съветът ми е да си намериш общество от майки, но не само виртуално, да споделяш ежедневието си с тях, а със съпруга си да общуваш както и преди да имате дете. Той ще преживее промяната в теб много лесно и ако полека го присъединиш към елементарните грижи за бебчо - преобличане, хранене, гушкане... Не бъди егоист, разбира се, че ти ще го направиш по-добре, но не му натяквай за всяко нещо, че не го прави както трябва. Никое бебе не е пострадало от наопаки сложен памперс или незакопчана блузка...
Приятно майчинство!

Нищо не е само черно или само бяло ...

Моите съвети в тази ситуация:
1) Чети колкото можеш повече материали и книги за отглеждане и възпитание на бебето: от една страна това е важна и интересна тема (като се замислиш - има специалност педагогика и там хората учат материята цели пет години; от друга страна - като гледаш как бебето расте и се развива добре, ще виждаш резултата от собствения си труд. А именно това води до депресия - липсата на обекти/теми, които да 'привличат' внимамнието ти и да ти дават усещането, че планираш времето си, че то даже не ти стига, и че твоите усилия дават реален резултат - здраво и весело бебе.
2) Относно мъжа ти - опитай да организираш 'семейни' излизания - с други семейства с малки бебета, там където бащите се радват и помагат за бебето. може примерът да се отрази на мъжа ти и да му се прииска и той да има истинско семейство.
Успех!

Ох, много гадно звучи това "ти искаше дете гледай си го и не се оплаквай',или "няма смисъл да говорим не си ми интересна"...
Не искам да прозвучи неприятно, обаче според мен ЕТ е права.
И нашият татко няма време, все се прибира по нощите, времето вкъщи предпочита да прекара в почивка, разбира се аз се счупвам от работа, гледам детето, кучето, чат пат готвя... НО той винаги с много обич се е отнасял към дъщеря ни, гушка я, разказва й приказки, макар тя да е само на 2 месеца . Като казах, два месеца, твоето бебе кога е родено? Александра е на 30 март
Само когато му казах, че съм бременна и се разревах, той попита "Защо ревеш пък сега, душата ми извади за това бебе...", но това беше казано съвсем добронамерено.
Не знам как би могла да се справиш, в смисъл не знам с кой от двата проблема да започнеш, с депресията, която очевидно съществува или с проблема с мъжа ти, който допринася да се задълбочава депресията. Получава се малко омагьосан кръг, обаче мисля, че конкретен съвет не може да се даде.
Стискам палци да намериш решение!
Поздрави!

Искам да ти кажа, че това за депресията е напълно нормално състояние, предвид рязкото понижаване на хорманите. Просто всяка жена го преживава по различен начин. Аз например се самообвинявах, че съм родила по-рано(термина ми беше на 25.07.2002, а родих на 04.04.2002), защото накрая просто ми се бяха струпали много отговорности на моята глава и като че ли се преуморих и от там дойде и депресията Но нали знаеш времето лекува всичко Просто поговори с мъжа ти и му кажи как стоят нещата, бъди по-убедителна, а ако трябва реагирай и по-остро. Все пак отглеждането на детето е отговорност и на двамата родители. Ако беше едностранно нямаше да има нужда от бащи Бъди спкойна всичко ще се намести с времето Желая ти от все сърце успех, защото много добре знам как се чувстваш, просто трябва търпение

Бебе Калина
04.07.2002