след секцио

преди 2 месеца родих със секцио. знам, че не трябва да вдигам тежки предмети заради риск от поява на херния. обаче количката е 10-тина кг, а след асансьора има още стъпала до входната врата. опитвам, като я вдигам, да поемам тежестта й с кръста си. това дали е някакво решение на проблема?
кръста ме наболява, но това не ме плаши, стига да не ми докара усложнения.
ще съм благодарна да споделите знания и опит.

Здравей
нямам опит за възстановяване след секцио но от това което съм чела и са ми казвали лекари и акушерки по време на бременността (когато пак не е препоръчително да се вдига тежко) знам че е хубаво да не си навеждаш гърба като вдигаш тежко - поемай тежестта с краката си като приклякваш леко като вдигаш а не с кръста. За количката - ако не е сгъната по принцип е доста неудобна за повдигане, дори и да се опиташ да повдигнеш по правилния начин. А ако и бебето е в нея .... не знам какво да ти кажа освен да помолиш съседи за помощ или ако има някакъв начин да я оставш долу за да не ти се налага да я носиш всеки път.
Желая ти леко възстановяване.

аз почнах да вдигам баткото почти веднага след изписването. той е около 11кг. знам, че не е препоръчително. но как да мия дупе и да сменям памперси на баткото?
вероятно след време ще разбера каква грешка съм правила ...

Наистина не е препоръчително да натоварваш корема и кръста, но за съжаление надали има мама, която да успее да се предпази напълно.
Пази се, но не е и нужно да се притесняваш прекалено много.
Вдигай по-тежките неща с изправен кръст - поемай тежеста на крака и ръце, като се опитваш да не натоварваш коремната стена.
Аз два пъти съм раждала със секцио, като втория път (въпреки че мъжът ми много ми се караше) вдигах каката, която тогава тежеше около 15 кг. А пък месец след секциото ме прихванаха лудите и разместих секциите и гардеробите в цялата къща (леле колко ми се караха тогава )
Ние сме на 5-тия етаж и нямаме асансьор. По принцип таткото ни извежда и смъква и качва количката, но се е случвало да се наложи аз да я сваля по стълбите и да я кача.
Нужно си е пазене, но си мисля, че и крайните състояния също не са добри.
Имам позната, която досега (вече 6 месеца след секциото) не смее да отиде сама до поликлиниката, защото там има 4 стъпала!!! Все някой трябва да е с нея... За 4 стъпала все може да я повдигне, стъпало по стъпало може да издърпа количката или най-лесното - да помоли някой минаващ да подхване количката от едната страна и да и помогне да я качат.
Ама това е мое мнение де, може и аз да съм екстремист.... на мен непркъснато (до ден днешен) всички ми се карат, че не се пазя.

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

И аз съм със секцио. Първия месец се пазех защото ми беще пресен спомена от операцията и после постепенно започнах да живея нормално. Сега, три месеца след секциото вдигам количката- и аз имам около 10 стъпала до асансьора. Понеже бебка вече натежава, първо качвам нея до нас, а после се връщам за количката, съответно като излизаме реда е обратен. Гледам да спазвам правилата- като вдигам нещо по тежко не се навеждам, а клякам. Засега нямам проблеми и се моля да нямам и за в бъдеще. И много се движа, и тичам - това ти го препоръчвам.

и аз веднага след секциото си вдигах количката- няма как
а на 40ия ден след секцио започнах да ходя на аеробика и нямах никакви проблеми...
ама дано проблемите не се появят като остарея


ЩАСТЛИВА СЪМ !!!!

и аз съм със секцио и асансьора е на половин етаж от вратата ни. Няколко пъти успях да кача количката, но после ме болеше корема и оттогава я оставям до асансьора - който (от семейството) се върне пръв я прибира. Малко е рисковано, но здравето ми е по-важно

хапещо

И аз като userkata веднага след изписването започнах да вдигам баткото както и тя.И той е около 11кг.Дано да няма лоши последствия,ама нямаше как.
А иначе количката по всякакви стълби я качвам на заден ход.В смисъл заставам с гръб към стълбите ,количката е пред мен ,хващам я за дръжката и качвайки се на заден ход я дърпам стъпало по стъпало.По този начин не се налага да вдигам на ръце цялата количка, както правех едно време.Добре че ме светна една приятелка иначе още щях да хамалувам.Дано да си ме разбрала какво искам да кажа

мен все още ме боли корема /особено при допир/. мисля си, че е нормално: матката не се ли прибира все още? кога да очаквам пълно прибиране и респективно спиране на болката?
ще изпробвам получените съвети:
-пренос с приклякане
- зарязване на количката
- зарязване на бебето :-)
- по-малко мисли на тема здравеопазване.
все нещо ще свърши работа :-)

а как я сваляш- не е ли много стръмен наклона? или тогава я вдигаш на ръце?

А така, и аз това исках да напиша. Понеже пък съм на втория етаж и там асансьора не спира влача количка два етажа, и аз в началото я вдигах, но скоро се светнах на тоя номер и се родих. Ще обясня и аз. Първо на слизане - количката пред теб(аз само при качването съм на заден ход), вдигаш предните колела във въздуха, а със задните - стъпало по стъпало надолу(в началото си мислех, че става само рязко и няма начин да не се тресе количката, но видях, че може да се омекотява от теб и си става съвсем културно, без сътресения) По същия начин и на изкачване, както ти си описала. много съм доволна, че го открих, въперки че точно като трябваше да се пазя я вдигах.

kami,
аз също раждах със секцио, мога да ти кажа от личен опит, че колкото и да се пазиш, все се налага да се вдига повече отколкото би било добре...така че започвай да правиш упражнения за заздравяване на коремната стена...започни с леки и кратки и увеличавай с времето...това , което аз трябваше да правя, но уви , пренебрегнах, бяха само 10 коремни преси 3 пъти на ден....това е достатъчно да ти стегне корема и да нямаш проблеми с вдигане на тежко и болки в кръста за вбъдеще...
имай предвид, че на мен коремът ми се беше прибрал много бързо без упражнения, и аз се подлъгах от това и не правех нищо, но после се оказа, че е трябвало да правя тия жалки 10х3, защото след 7-8 м си пролича ефектът от видгане на това-онова и особено бебето като стане тежко...моят съвет е да помислиш за упражнения час по-скоро...Успех!

Floss!

И аз, както и другите момичета, започнах да вдигам тежести почти веднага след като се прибрах от родилното. Разчитам на това, че съм здравичка, а и като бивш спортист имам добра база. Обаче годините си казват своето и кърста и едното коляно си ме облят системно. Но и не виждам алтернатива с 11 килограмовото юначе.

Болката около белега я имах до около 7-мия месец след раждането. В началото беше на по-голяма площ, а после болеше само белега. Усещането е като болезнено изтръпване. Матката се прибира в общи линии докъм 40-тия ден (ако не греша!) и болката не е от нея, а от срязването. Ще мине! Не се тревожи.

Спестявай си вдигане на тежести до колкото е възможно и не е лошо след месец-два да отидеш на един контролен преглед. Ако имаш време, сили и желание (на мен в последно време все едно от тези неща не ми стига ), прави леки упражнения за корема - пресите са чудесен вариант. Постепенно увеличаваш бройката без да се натоварваш.

Успех във възстановяването! И нацелувай бебока!

Пътят към ада е постлан с добри намерения

Абе хора, как се правят коремни преси, когато няма кой да ти седне на краката??

Genious...Phoneheads play Second Sight

Намираш някаква мебел, под която да си ги пъхнеш или правиш по-лекия вариант - сгънати крака и неприбрани зад главата ръце(защо ли го предпочитам)

дори някой да ти сяда на краката.
Един от най-безопасните за гърба ти начини е да си легнала с крака свити в коленете и стъпалата да опират целите в пода. Повдигаш главата и раменете като гледаш гърба в кръста да е опрян в земята. Целта не е да се вдигнеш цялата и да си опреш носа в коленете. Издишваш като се свиваш и вдишваш като се отпускаш назад. И обратното също - лежих по гръб и ако можеш се хвани за нещо отзад (за леглото или за долната част на някой шкаф) и вдигай краката нагоре - ако не си правила отдавна можеш да започнеш с единия крак, после с другия и после с двата и то постепнно (например първо вдигаш на 30градуса, после на 90 и така и обратното движение). Някой беше писал преди в клуба за 'изписване' на цифрите от 0 до 9 с краката по същия начин като лежиш по гръб и раменете и кръста не се вдигат от пода. Има най-различни вариации на тези коремни упражнения - в зависимост от това кои мускули искаш да упражняваш. Някои са по-активни а други по-статични и е хубаво да се редуват. Тези статичните според мен са най-гадните - започва така да ти 'пари' на мускулите след няколко секунди - но аз се успокоявам с това че точно така има ефект. Ама много бавно става бе да му се не види!

Не, не я вдигам на ръце,никога повече!
По същия начин я свалям!Хващам количката за дръжката и полекичко я спускам,естествено балансирам за да не се изсипе бебока!Всъщност количката стъпва на стълбите само със задните гуми и така!
Надявам се да си ме разбрала отново?Пробвай,много е лесно!
Успех!И ако има нещо пак питай!Ще се радвам да съм ти полезна
Аз тази процедура я правя само с една ръка ,защото с другата държа баткото да не се пребие

вярно е, че трябва да се пазиш НО...не става някак си. Улисана в грижите по бебока забравяш в един момент. Не ми се вярва да се окаже чак толкова фатално за теб. Как е раната ти? Боли ли те още, а придърпва ли те? Ако нямаш някакви оплаквания не вярвам да се появат усложнения, но все пак не прекалявай.
От друга страна пък според мен прекаленото пазене (без да имаш дискомфорт от раната) води до изнежване и по-трудно възстановяване след самото секцио. Колкото по-бързо възприемеш себе си като нормален човек, а не инвалид, толкова по-бързо ще се чувстваш възстановена.

Блгодаря за отзивчивостта. Всъщност аз не се пазя особено много и наскоро моя близка ме изплаши, че с това си поведение ще си докарам ядове, но след години. Един вид всеки мой ден е бомба със закъснител.
Правя коремни преси отдавна и по много, тичам в парка и 'фигурално' почти съм възстановена. Бебчо също доста тежи за своите два месеца - 6,3 кг. Но имам болка в областта над операцията (самия шев не ме боли, но частта над нея е изпъкнала и болезнена, особено при допир). Аз съм дребна и слаба и относителното тегло на количката спрямо моите 45 кг е голямо и някак се стреснах от нейните думи (може би и заради болката). Имах нужда от и от съвети, но и от кураж, за да прогоня тежките мисли.

а на лекар ходила ли си? Ако все пак имаш дискомфорт в областта на раната е добре да те видя - дори и напразно да е. То и при мен вече близо 6 години след секциото си имам безчувствена зона около шева, но не ме боли. Спря да ме боли може би около 6тия месец. Правех коремни преси чак след 3тия месец, въпреки че доста бързо се справих със ставането от легнало положение.
Надявам се, че всичко е наред при теб, но все пак иди на доктор и му кажи, ако болката стане доста упорита и неприятна.
За ядове след години не знам - моето секцио издържа и вагинално раждане - не знам какво толкова по-страшно може да се случи -ако матката и коремната стена са зашити добре, не би трябвало да има проблеми. Е остава белег- нали е операция :)