МЪКАТА

Всичко ли е тъга
Всичко ли мъка
Винаги ли боли
Винаги ли се разминаваме
Кога най после и ние малко щастие ще получим
децата на виртуалния свят
Всички ние тук
Не сме ли виртуалните деца
На този свят
Не искаме ли твърде много
Гледам този форум
Колко са щастливите
...............................................................................
кой ще губи времето да пише ако е щастлив
всички тъсим щастие
прободени от болката
на
най човешкото
това което
винаги
ще
мечтаем/търсим/искаме

За мен само това, че сме тук, че ни наричаш "деца на виртуалния свят", че сме заедно вече ми носи щастие :). Значи все пак не сме се разминали съвсем. Намерили сме нещо, колкото и нереално да е за някого :).

As You Like It

те обичам, Ели...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

дядо ти Джибран те е научил на това онова

Лъжовен свят и суета сует!

И не само той. Обичам да се уча от всичко и всички, особено когато ме учат красиво. Ти на какво ще ме научиш ;)?

As You Like It

те обичам
и ........

ами примерно на това, че човек получава това, от което има нужда, че случайни неща няма. примерно ти сега поставяйки тези текстове точно в този форум, по това време означава,че хората пишешти тук са имали най-голяма нужда да ги прочетат в тоя момент.
не изключвам възможността това да го знаеш вече, ама кво да правя стрелям на сляпо

Лъжовен свят и суета сует!

Ако е така, мога само да се радвам, че съм на точното място, в точното време.
Със сигурност обаче мога да кажа, че имах нужда да си поговоря с някого кротко, да споделя нечии мисли и чувства :).

As You Like It

ами всичко е предварително планирано ,нал туй ти рекох

Лъжовен свят и суета сует!

Е, хубаво е това, че човек може да е полезен с нещо и на другите. Не само собствените му нужди и желания да го водят :)
Така че всичко е точно :р :). И времето и мястото и хората.

As You Like It

и с малко богат...



или:

Щастието е в малките големи неща.

"В тоя следобяд, вали, вали чист
твоя образ. Денят в моя спомен се отваря. Влизаш.
Не чувам. Паметта ми дава само твоя образ.
Само твоята целувка или дъжд пада в моя спомен.
Вали гласът ти, вали тъжната целувка,
дълбоката целувка,
мократа от дъжд целувка. Устната е влажна.
От спомен влажна, целувката ти плаче
откъм нежни сиви небосводи.
Твоята любов вали и мокри паметта ми,
и сипе се, и пада. Целувката
в дълбоко пада. И сив дъждът вали все още."



"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Така трудно започва една любов
Толкова много и трябва
като всяко начало
ще кажете вие
а дали е така
какво е различно
какво и е нужно
за да разцъфне щастлива
а не да отмине размината
с всичко
ако знаех нима бих позволилa
това да се случи
нима бих...
едва
ли

Прости ми боже ,аз съм червей
храня се с телата на твоите чеда!

Така трудно укрепва една любов...
А трябва ли, трябва ли
ще питате вие?
Трябва ли винаги, щом се покаже
кълн от надежда
да се покрие
и да се запази
и да се внимава
и да се обича
тъй както си трябва?

А може ли иначе
може ли всъщност?
Да я подминеш или
да я стъпчеш?
Грях голям е
любов да убиеш
По-голям даже
от празните думи...



"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

сърцето прескача
в погледа уловен
минава любимия

Прости ми боже ,аз съм червей
храня се с телата на твоите чеда!

Но това е хайку, нали?

Ех, и аз да можех....

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

А искаш ли?
Искаш ли, ще питам аз?
Желаеш ли ти да обичаш,
или пък да бъдеш обичана?
Можеш ли?
Можеш ли ти да приемеш
любов млада
с привиден недъг?
И грозното пате бе грозно ,
преди да разцъфне във лебед...
А смееш ли?
Смееш ли душата си
да отдадеш на някой
неопитен, странен,
но влюбен до лудост?
И който можеш
с целувка от
жаба в принц
да превърнеш,
но от несигурност
те е страх да обикнеш.
Или предпочиташ
ден и нощ да очакваш
поредния край,
поредната смърт,
поредното "Сбогом" да чуеш?
А чувала ли си го?
Да, как инак
ще знаеш, че грях е
любов да убиеш ...
А убивала ли си ...
с думи?
А с пренебрежение?
А от незнание,
или пък без да искаш?
Любовта е сляпа;
"... лудост при здрав разум."
Аз обичах. Може би все още
обичам, не зная.
Любовта ми бе млада, зелена ...
Сляпа бе, заслепена от
своята сила.
Прохождаше бавно и
да говори не знаеше.
Срича все още,
кога шепне ми тихо
за дните отминали,
за дни пропилени ...
Но е жива, и обича.
Обича тъгата,
вероятно и Нея -
да питам любовта не смея.
Страх? - сигурно.
Страх от повторната смърт
може би.
Или страх от отговор
страшен ...
Или от никакъв.
Истинската Любов
отговори не дава.
Нито задължава другиго някак.
Тя страда и търпи, раздава се,
умира и се възражда отново
от пепелта си.
Затова именно я наричат Истинска.
Нейна единствена сестра е надеждата.
. . . . .



( Само не бързай да ми се сърдиш, please - това не е "урок по живот", а и в никакъв случай
не твърдя, че има смисъл)

Because the stars come out at night

Искам ли?
Мога ли?
Ще ли?
Как да отговоря на всички
въпроси, когато
твърде е кратко
нашето лято...
Как мога да знам
какво съм убила
кого съм убила
защо съм убила...
Кажи - тебе уби ли те някой?
Кой и как успя?

И само едно
НЕ СЕ СТРАХУВАЙ
На това ме учи
Учителя...
Аз искам да го кажа на теб...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Кой ти е Учител? :)

As You Like It

Взе ми думите от уст... така де, от клавиатурата. :)

Because the stars come out at night