Един въпрос?
61 отговора
1433 прегледа
Re: Един въпрос?
Имах една книжка - "Лъвът и маймунката", освен това много харсвах "Индонезийски народни приказки" и "Сибирски народни приказки".
После, когато се научих да чета, любими ми станаха Пипи и една книжка с разкази от българската история - "Мечът на свободата".
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
После, когато се научих да чета, любими ми станаха Пипи и една книжка с разкази от българската история - "Мечът на свободата".
Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!
в отговор на Black Wolf
#3
Re: Мечът
Сигурен ли си, че не става въпрос за "Камбаната на свободата" на Каралийчев? Там дето имаше истории за построяването на Мадарския конник (славянина-каменоделец се влюби в дъщерята на хана), падането на Царевец (тва май беше разказът дал име на сборника), май имаше и нещо за Крали Марко, или нещо подобно, и т.н.
Карам да върви. - из Малки Обяви
Карам да върви. - из Малки Обяви
Редактирано от Firefox на
Е, че как!
Червената Шапчица, разбира се! :) (Къде отива Червената Шапчица? - При баа-ба. Къде живее баба й - Еее там! Какво и носи Червената Шапчица - Папо. Ноо-ньо. и т.н. :))) Туй е от предсловесния ми период, еееех... :} )
Иначе, доколкото знам, съм отгледана по рецептата от Диамантената Ера - яко братя Грим и страшни приказки. (После не съм учила машини на Тюринг де :))), но пък още си спомням тетрадките с квадратчета.) Имаше и една книжка, не се сещам за заглавието, но както винаги помня картинки, а не звуци - имаше голямо синьо дърво в центъра, дървото беше с очи, нос, уста и мустаци - много славянско по вид и под него имаше май някакъв юнак на кон или друга декорация ( ;)) (странно е как уж помниш целия образ, а като се фокусираш върху някои детайли чезнат, все едно си сънувал..) ). Може да е била от библиотека Ден и Нощ (тая с двата грифона, флипнати вертикално един спрямо друг, единия на слънчев фон, а другия - звездно небе. "Дневникът на Пластелинко" е от същата поредица.)
Но определено впечатленията от най-ранното ми детство са за приказки на братя Грим (кафява книга, голям формат, твърди корици, без надпис, в средата - квадратна картинка на бежов фон: рицар на покрит с диплещо се покривало на зелени и кафяви квадратчета кон, а до него на седлото - някакво момиче (принцеса без съмнение :) ). Рицарят е с един от онези кофообразните шлемове. :) Вътре имаше черно бяла картинка на около 1/3 от страницата в началото на всяка приказка. (Супер изкушение за някой попельосник с цветни моливи! :) )
Карам да върви. - из Малки Обяви
Иначе, доколкото знам, съм отгледана по рецептата от Диамантената Ера - яко братя Грим и страшни приказки. (После не съм учила машини на Тюринг де :))), но пък още си спомням тетрадките с квадратчета.) Имаше и една книжка, не се сещам за заглавието, но както винаги помня картинки, а не звуци - имаше голямо синьо дърво в центъра, дървото беше с очи, нос, уста и мустаци - много славянско по вид и под него имаше май някакъв юнак на кон или друга декорация ( ;)) (странно е как уж помниш целия образ, а като се фокусираш върху някои детайли чезнат, все едно си сънувал..) ). Може да е била от библиотека Ден и Нощ (тая с двата грифона, флипнати вертикално един спрямо друг, единия на слънчев фон, а другия - звездно небе. "Дневникът на Пластелинко" е от същата поредица.)
Но определено впечатленията от най-ранното ми детство са за приказки на братя Грим (кафява книга, голям формат, твърди корици, без надпис, в средата - квадратна картинка на бежов фон: рицар на покрит с диплещо се покривало на зелени и кафяви квадратчета кон, а до него на седлото - някакво момиче (принцеса без съмнение :) ). Рицарят е с един от онези кофообразните шлемове. :) Вътре имаше черно бяла картинка на около 1/3 от страницата в началото на всяка приказка. (Супер изкушение за някой попельосник с цветни моливи! :) )
Карам да върви. - из Малки Обяви
Re: Еххх...
(много силен въздъх)
Съвсем бях забравил... Баща ми, това чудо на природата сам измисляше приказките. Най-готината беше за един магьосник, който май приспиваше хората (мне, не беше сънчо) само че нещо се беше прецакало и той беше отишъл при едно митични същества (наши си) и беше се опитал да ги използва щото приспиват с песните си ама все заспиваше и накрая се сети да вземе един касетофон (той ми беше до леглото но мълчеше, поклон пред свсетлата му памет) и да запише песните и после да ги пусне на волумето на мах и най-накрая приспа там градчето....
... хъм. сега се спомних, че проблемите му бяха локализирани в едно момче, което сега като чел и твърде прилич на мен, дето (момчето) яко тормозеше квартала и не му даваше да спи
Ама не мога да си спомня ни едно име!!!
Отивам да питам татко...
Понякога си мисля, че съм Скука, живееща само за да се противопоставя на други бастуни.
Съвсем бях забравил... Баща ми, това чудо на природата сам измисляше приказките. Най-готината беше за един магьосник, който май приспиваше хората (мне, не беше сънчо) само че нещо се беше прецакало и той беше отишъл при едно митични същества (наши си) и беше се опитал да ги използва щото приспиват с песните си ама все заспиваше и накрая се сети да вземе един касетофон (той ми беше до леглото но мълчеше, поклон пред свсетлата му памет) и да запише песните и после да ги пусне на волумето на мах и най-накрая приспа там градчето....
... хъм. сега се спомних, че проблемите му бяха локализирани в едно момче, което сега като чел и твърде прилич на мен, дето (момчето) яко тормозеше квартала и не му даваше да спи
Ама не мога да си спомня ни едно име!!!
Отивам да питам татко... Понякога си мисля, че съм Скука, живееща само за да се противопоставя на други бастуни.
Re: Един въпрос?
Чак пък любимата...Ми прекалено много бяха...Определено като малка предпочитах здравословното четене на книжки пред вредните игри на чист въздух...
Освен туй аз още обичам да чета приказки...Наскоро някой ми припомни за Николай Райнов,преговорих го и много се накефих...Имаше и една,май полска,за кралицата,която танцувала с трима дяволи(има и български вариант,със змей,но полската е по-зловеща и по- ме кефи)
Обаче прекалено често краят ме разстройваше.Тъкмо лошият ми стане симпатичен и хоп - свършва по ужасяващ начин!А добрите юнаци кви изроди бяха,не си е работа...Няма справедливост,ни в живота,ни в приказките
Освен туй аз още обичам да чета приказки...Наскоро някой ми припомни за Николай Райнов,преговорих го и много се накефих...Имаше и една,май полска,за кралицата,която танцувала с трима дяволи(има и български вариант,със змей,но полската е по-зловеща и по- ме кефи)
Обаче прекалено често краят ме разстройваше.Тъкмо лошият ми стане симпатичен и хоп - свършва по ужасяващ начин!А добрите юнаци кви изроди бяха,не си е работа...Няма справедливост,ни в живота,ни в приказките
"Пинокио" :-)))))
Това е и първата книга, която прочетох сам.
След време много ми хареса едно илюстровано издание на Евангелиетата от 1930-та година с илюстрации от Гюстав Доре (ъхъ, оня същия велик илюстратор
:
[линк])
Ама баба се опитваше да ме разубеди, че това не било приказки...
П.П. С'а ся сетих: не беше на Евангелиетата а на Стария завет. Ама за деца. Като сегашните (тъпи, между впрочем) издания за деца на Библията. Онова беше великолепно издание!
П.П.П.
И ето една прекрасна страница, посветена на Пинокио и Карло Колоди:
[линк]
"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел
След време много ми хареса едно илюстровано издание на Евангелиетата от 1930-та година с илюстрации от Гюстав Доре (ъхъ, оня същия велик илюстратор
:
[линк])
Ама баба се опитваше да ме разубеди, че това не било приказки...
П.П. С'а ся сетих: не беше на Евангелиетата а на Стария завет. Ама за деца. Като сегашните (тъпи, между впрочем) издания за деца на Библията. Онова беше великолепно издание!
П.П.П.
И ето една прекрасна страница, посветена на Пинокио и Карло Колоди:
[линк]
"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел
Редактирано от Mag на
Ма мойта книга...
беше с едни прекрасни илюстрации. Голям формат, твърди корици...
И едни изключително (за времето си - 1950-есетте годин
) илюстрации. 1 час се моткам да търся тия илюстрации в нета ама не мога да ги намеря!
"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел
И едни изключително (за времето си - 1950-есетте годин
) илюстрации. 1 час се моткам да търся тия илюстрации в нета ама не мога да ги намеря!"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел
e сега вече
нали ти рекох , ама не четеш
04.04.2002
Не знам някой спомена ли "1001 нощи", но преди всичките книги за приключения и магии,които съм чела, това бяха, и още са, любими истории.
Точно това е книгата повлияла ми най-много. Точно с нея съм се смяла, плакала, и мечтала.
Помня, че бях много ядосана , защото мислех, че някой е съкратил историите и те съвсем не са 1001, както обещава заглавието на книгата! По същото време започнах да чета и библията и трябва да кажа , че тогава съчетанието между двете книги беше невероятно. Библията беше на дядо ми поп, със кожена подвързия, железни закопчалки и илюстрации на Алфонс Доде. Естествено тогава не осъзнавах какво голямо значение има вида на книгата, но я усещах, като нещо много ценно и тайнствено и това придаваше допълнителен вкус на историите. Естествено не знаех и кой е художника, чак като пораснах разбрах за него, но илюстрациите му си остават и до днес онова нещо, което виждам винаги, когато чуя библейски текст.
04.04.2002
Не знам някой спомена ли "1001 нощи", но преди всичките книги за приключения и магии,които съм чела, това бяха, и още са, любими истории.
Точно това е книгата повлияла ми най-много. Точно с нея съм се смяла, плакала, и мечтала.
Помня, че бях много ядосана , защото мислех, че някой е съкратил историите и те съвсем не са 1001, както обещава заглавието на книгата! По същото време започнах да чета и библията и трябва да кажа , че тогава съчетанието между двете книги беше невероятно. Библията беше на дядо ми поп, със кожена подвързия, железни закопчалки и илюстрации на Алфонс Доде. Естествено тогава не осъзнавах какво голямо значение има вида на книгата, но я усещах, като нещо много ценно и тайнствено и това придаваше допълнителен вкус на историите. Естествено не знаех и кой е художника, чак като пораснах разбрах за него, но илюстрациите му си остават и до днес онова нещо, което виждам винаги, когато чуя библейски текст.
Начи Библиите...
които и ти и аз сме чели са били една и съща (е - различни екземпляри, де).
П.П. А "1001 нощи" не е приказка а много приказки!
П.П.^2 Ама все пак съм с по-силна степен на склероза от тебе щот си спомних по-добре името на художника: Гюстав Доре....
(Алфонс Доде може и да е рисувал ама я го знам по като писател)
Даже и линк към същите илюстрации пуснах. Ама и ти не четеш, май
П.П.^3 Искааааааааааааааааааам! Песнитееееееееееееееее!
"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел
П.П. А "1001 нощи" не е приказка а много приказки!
П.П.^2 Ама все пак съм с по-силна степен на склероза от тебе щот си спомних по-добре името на художника: Гюстав Доре...
.
(Алфонс Доде може и да е рисувал ама я го знам по като писател)
Даже и линк към същите илюстрации пуснах. Ама и ти не четеш, май
П.П.^3 Искааааааааааааааааааам! Песнитееееееееееееееее!
"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел
Re: Казваше се "Темко Големко"
Това беше магьосника. Добрия. А песните ги пееше свитата на Царицата на Нощтта, която си падаше малко бинарна и съществуваше само нощем.
И имаше един бухал и едно щурче.
А гадното хлапе беше Ханс.
ама не, наистина ще седна и ще я напиша...
И имаше един бухал и едно щурче.
А гадното хлапе беше Ханс.
ама не, наистина ще седна и ще я напиша...
Хехехехехееееееееееееееееее :-)))
Има ли по-дърти тук, бе?
Сетих сеееееееееееееееееееееееееееееееееееее!!!
Имаше една песен на Георги Кордов "О, мили мой Пинокио".
Като че ли беше от 80-те години.
Помни ли я някой, бре?
Една, ти сигурно я помниш!
Ама ако извадиш от някъде и текста ще те разцелувам!
П.П.
Само помня първите 2 куплета:
"О, мили мой Пинокио,
приятел в игрите ми детски..."
Музиката сега "изникна" в кратуната ми. Такт 3/4 - _валс_.
Като, че валсът по-най- би подхождал на Пинокио.
Щото са "родени" почти в една и съща времева епоха на европейската култура...
Маамустара - забравил съм я. Щото преди 15-20 годин не съм мислел, че ще искам да си я спомня...
"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел
Сетих сеееееееееееееееееееееееееееееееееееее!!!
Имаше една песен на Георги Кордов "О, мили мой Пинокио".
Като че ли беше от 80-те години.
Помни ли я някой, бре?
Една, ти сигурно я помниш!
Ама ако извадиш от някъде и текста ще те разцелувам!
П.П.
Само помня първите 2 куплета:
"О, мили мой Пинокио,
приятел в игрите ми детски..."
Музиката сега "изникна" в кратуната ми. Такт 3/4 - _валс_.
Като, че валсът по-най- би подхождал на Пинокио.
Щото са "родени" почти в една и съща времева епоха на европейската култура...
Маамустара - забравил съм я. Щото преди 15-20 годин не съм мислел, че ще искам да си я спомня...
"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел
Редактирано от Mag на
така де
тогава като пуснах отговора миналата година видях , че съм сбъркала , ама не щото не го знам , ами ей така от невнимание. После не можах да го поправя и си остана. Естествено , че е Доре.
Добре ,че има кой да ме поправя!
1001 нощ е приказка!
и малко от песните съм ти пуснала - пък и те са си приказки.
Ка го дочу люта змия
низ планина, низ пещера,
заечала, зафучала
с душата си порой носи,
с крилете си гори ломи,
с нодзете си гора крати;
дека мине се повехне,
дека стапи се изсахне;
силом сили да си дойде
у пещера на легало
Ка я виде млад Груица
напред бега, назад гледа.
Достигна го люта змия,
достигна го, улови го,
с една глава кон му фана
с друга глава него фана,
с трекя глава да го пие.
Добре ,че има кой да ме поправя!
1001 нощ е приказка!
и малко от песните съм ти пуснала - пък и те са си приказки.
Ка го дочу люта змия
низ планина, низ пещера,
заечала, зафучала
с душата си порой носи,
с крилете си гори ломи,
с нодзете си гора крати;
дека мине се повехне,
дека стапи се изсахне;
силом сили да си дойде
у пещера на легало
Ка я виде млад Груица
напред бега, назад гледа.
Достигна го люта змия,
достигна го, улови го,
с една глава кон му фана
с друга глава него фана,
с трекя глава да го пие.
Редактирано от Edna на
Re: Един въпрос?
само една ли бе, те са си цели тухли с такива - кат се почне с голямоформатните и с много картинки "индийски народни", "африкански народни" (много крокодили имаше там, ей) и т.н., също гримовци, перовци, трите тома приказки на балканските народи. честно казано бг приказките ми бяха доста скучни, имаше едни дебели томове с такива. след тва се ъпгрейднах и минах на "книга за джунглата" - там маугли, ширхан и другите, абе тъмна индия си беше тва, брр. също, както си личи и днес, непоправими мозъчни поражения още от малък ми е нанесла "алиса". и кат стана дума за приказки се сещам, че на рафтовете вкъщи имаше и една "приказка на ляно естакадо", която ми звучеше много екзотично и плашещо като заглавие, докато един ден случайно не я декриптирах, че всъщност било "призрака", а не "приказка" и се успокоих :)
Алиса и непоправимите
мозъчни увреждания.
Тя е извършила първите си такива на създателя си...
П.П. Говоря за _първата_. В ей едно такова "времепространство" по Минковски. Когато сме били мъничета. Седнали на тротоара и клатещи си клечките, наричащи се крака. И не заобикалящи препятствието, наречено "маса", защото между чворовете, които "големите" и викаха "крака" имаше пространство за една "народна топка"...
Че после ехеееееееееееей!
Не говоря за по-най-любимата приказка изизобщу. Щоту моята изизобщу е "Малкият принц". Ама нея я прочетох къде-къде след Пинокио (и Библията с илюстрациите на Доре).
И хилядите и една нощи, и Маугли, и приказките на Райнов, на Каралийчев, на Андерсен (как мога да го класирам и на кое място тоя пич?...)
Сетяш ли са?
"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел
Тя е извършила първите си такива на създателя си...
П.П. Говоря за _първата_. В ей едно такова "времепространство" по Минковски. Когато сме били мъничета. Седнали на тротоара и клатещи си клечките, наричащи се крака. И не заобикалящи препятствието, наречено "маса", защото между чворовете, които "големите" и викаха "крака" имаше пространство за една "народна топка"...
Че после ехеееееееееееей!
Не говоря за по-най-любимата приказка изизобщу. Щоту моята изизобщу е "Малкият принц". Ама нея я прочетох къде-къде след Пинокио (и Библията с илюстрациите на Доре).
И хилядите и една нощи, и Маугли, и приказките на Райнов, на Каралийчев, на Андерсен (как мога да го класирам и на кое място тоя пич?...)
Сетяш ли са?
"Разумът е като парашут - действа само когато е отворен"
Луи Повел