Желание

Искало ли ви се е когато нещо е пропукано,зацапано,старо,изхабено,просто да го счупите или му хвърлите бомбичката,нещо като *Бе,майната му*и никакво връщане назад,а не да губите или отделяте мнооооооооооооо време за стягане,спясяване или почистване....?
Кога това изпускане на нервите е оправдано и закакво после съжалявате,че не сте помислили?

Бе аз тука трябва да си изчиста прозорците,ма мноооооо ме мързи и ми се ще точно бомбичка да им хвърля....
Засега оправдано се въздържам...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

сещаш ли се за оная максимално драматична реклама на Еврофутбол - дето летят телевизори през джама
от време на време ми е голем мерак да тествам как би изглеждал комп-а ми в . . . аналогична ситуация

Много зависи, Дракулке. Ако е нещо материално и ценно за мен, ще се постарая да го поправя колкото мога просто заради нуждата ми от този предмет и заради емоционалната ми привързаност към него. И въпреки това залепеното счупено не е същото като старото. Ако става дума за нематериални неща, е различно за всяка ситуация. В случай, че става дума за взаимоотношения между хора, `спуканото` и `зацапаното` трудно го преглъщам. Има една хубава приказка, с която изчерпвам темата - Ако скъсаш конеца на приятелството, и да го завържеш после - остава възелът!
Пък ако става дума за прозорци ... в това чудесно слънчево време си е само време за разходки в парка.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Az taka vcera se yadosah na Sampionskata po voleybol-Balgariya sreshtu Sarbiya-Cerna gora....
Zaradi tupiyat ni,selski razpredelitel-kapitan Niki Ivanov....
Pozagubihme....
Ako byah si izhvarlila tel-a,rezultata nyamashe da e drug...
Taka i s kompa ti.....ti nyama da stanesh drug...,nito drug-treti,udoben za teb.Kompa ti e sredstvo da si kazvash kvot ti e....Da si psuvash na volya,kato vidish hrana za tova ....
No puk ,ako te vlece...
Nedey be,mazniyat ti nasahten se zagubi ot sochnostta si...Osven tova-ne ubivay psihoanalitika si....

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Mdaaaaaaaaaaa....
Prozorcite shte pocakat....Po-Parka sas slanceto......
Taka e -za stoynostnite tvoi neshta se borish, i na baza nivo i znacenie za teb vlagash povece ili po-malko ot sebe si,potencial,nervi i vreme....Materialno ili nematerialno-cenno.
Zavisi ot neshtata obace.Popravenite i donadeni neshta se kasat i cupyat lesno i ti go pravish sled kato osaznavash,che ne e sashtoto kacestvo....
Ne e samo do neobhodimost ot tozi predmet..
Ne e li i do samozablugdenie,che popravenoto shte e pak sahtoto?Uporstvo s nadegda?
Cuvstvata ponyakoga popraveni ili izcisteni se razvivat na drugo nivo i cesto se zazdravyavat...Prez problemite i burite se osmislyat...Mda,zavisi ot harakteri,otnosheniya,problemi....
No za priyatelstvoto sam saglasna-vazelat stoi i se pomni....No puk mnogo vazli-dalgo priyatelstvo...Zashto li izdarga i komu sa nugni tezi kompromisi?
Ideyata mi e ako edno otnoshenie te osmislya tryabva sas zabi i nokti da se borim za sebe si.....
Ako veche si drug i nadskachash sebe si-hvarlash bombichkata i tvorish nanovo Mavzoleyat si,no bez mumiyata vatre.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Да, самозаблуждение е, че поправеното ще е същото. Веднъж променяно, то няма как да стане пак старото. Освен с някои по-особени методи, които обаче не се прилагат за такива дребни неща като счупената любима ваза на жената, скъсаната снимка на любимия, продаденото за жълти стотинки доверие и прочие ... По-скоро се прилагат за по-мащабни неща. Заздравените чувства пак не са като старите, защото е останал споменът (за по-злопаметните) и изобщо нещо се е променило. Ох, Дракулке, не е толкова трудно да запалиш фитилчето и да разрушиш нещо съществуващо ... много по-трудно ще е да изградиш нещо от останките. А ако някой друг е метнал бомбичката по твоите чувства, ми тогава ще трябва много старателно да почистиш останките и да решиш дали ще градиш пак старата къща или ще започнеш нещо ново. С някой друг.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

а стига с тия глупОсти, бре

..ne6to se s4upi-zna4i mu e do6lo vremeto da se s4upi...

begai, gazim

Аз компа не бих изхвърлил, прекалено много сантиментални спомени и много време, прекарани заедно ме обвързват емоционално с него, но виж ще изпитам едно особено садистично удоволствие, когато в деня, в който изтрия windows-а си. А той ще е скоро, наистина, вече поне месец и половина сме разделени, скоро предстои официален развод

Това е заемка от закона на Антъни за силата:

Не го насилвай, вземи по-голям чук

и е пряка референция към закона на Лоуъри, който гласи:

Ако запъне, насили го. Ако се счупи, все едно, трябвало е да бъде заменено

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Жълтият цвят не се докарва толкова лесно...
Червеното остава в теб.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Със седемдесет процента от мнението ти съм дотолкова съгласна ,че няма да го коментирам,но в останалите тридесет ще прибавя -строенето на старата къща пак няма да изгради СЪЩАТА стара къща,но пък ще е старата...
Възможностите са да си повярваш и убедиш себе си и когото трябва,че всъщност ти си хвърлила бомбичката.Че старото е толкова,колкото ти искаш.
Старата къща да бъде с нова архитектура-твоя си...
Или старото на новата къща да бъдат само призраците,защото те са част от теб и имат право да бъдат там...
За да ти напомнят колко щастлива си сега....Или ще бъдеш....
Сигурна съм.
Аз си мисля-Ако се чувстваш на висота,узряла и надскочила тъпченето в развалините-сТрой смело,наново,ново,но ползвай опитът от*на старата къща,да е жива и здрава

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

вече си дръпнал шалтера,знам...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

ако ти не искаш да се счупи точно сега...?Ако всъщност не му е било времето,а предварително си се подхлъзнал и си забързал краха?
Не лепиш ли ,не спасяваш ли ценните половинки..?
Какво правиш?
Хвърляш?
И тръгваш да търсиш подобно или по-добро?

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

ако това е животът ти?
Какъв е твоят закон?
На Мърфи?

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Понякога е излишно да градиш старата къща отново, щом нява да е СЪЩАТА. при мен така се случва обикновено. Уникалното си е уникално и веднъж опорочено няма как да стане същото. Злопаметна съм явно. Предпочитам да запазя споменът за старата къща в автентичния й вид красив и да си спомням разрушението й, онколкото да се залъгвам, че всичко пак ще бъде наред. Новото ще бъде по-хубаво надявам се
С красиви тераси и големи прозорци, през които да влиза много светлина. С изящни колони и красиви декорации по стените. С вита пътечка пред входната врата, оградена от вечнозелени тревни площи с цветни лехи под прозорците на първия етаж. С малко фонтанче в двора, в което слънцето ще рисува дъга всеки ден и с пейка с възглавнички до него, в която ще чета книги А над мен ще шумолят листата на две черници. Ех, размечтах се

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Ако това е животът ми важи красивата югозападна бг мъдрост за всичко в живота, вселената и всичко останало

со кротце, со благо и со здрав кютек

в градацията, описана във фразата

една интересна фразичка ... значи има поне един човек, който разбира какво ни е на бедните `македонски девойчета` с тая буйна кръв ...

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

преди седмица в работата беше дошъл гостуващ швед от Ериксон, за да обучава колеги за разни работи, та като ходихме на обяд един ден заедно всички, стана дума за шведските неща - маси, тройки и т.н, питахме го дали наистина таковата, той твърдо отрече, но покрай тези неща стана дума за македонската тройка - двама го правят, а третият лежи заклан под леглото.

брутално, но по темата :))